Номер 26820.11.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – П1-ви търговски състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
Секретар:Цветелина Ю. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда И. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20205001000494 по описа за 2020 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 249 от 16.06.2020г., постановено по т.д. № 969
по описа за 2019г. на Окръжен съд П, с което «Д.З.» АД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление гр. С, бул. «К.А.Д.» № 68 е осъдено да
заплати на Ш. Д. И. ЕГН ********** с адрес с. Г, обл. П сумата от 7 500 лв. и
на И. М. И. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител М. Ш. И. ЕГН .. с адрес с. Г, обл. П сумата от 3200 лв.,
представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 20.12.2018г. в с. Г, община П, обл. П на кръстовището на ул.
Х.Б. и ул. В.Л., причинено от А.Р.К. при управление на МПС – автобус «М.С.
412 Д» с ДК № ..., с валидна застраховка «Гражданска отговорност» на
автомобилистите, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху
обезщетенията, считано от 06.11.2019г. до окончателното им заплащане и са
отхвърлени исковете за разликата над уважения от 7500 лв. до пълния
предявен размер от 30 000 лв., съответно за разликата над уважения от 3200
лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., ведно със законата лихва върху
главниците, считано от 06.11.2019г. до окончателното им заплащане, а в
полза на страните са присъдени разноски, съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част от исковете.
Решението е обжалвано от Ш. Д. И. ЕГН ********** и И. М. И. ЕГН
1
********** чрез неговата майка и законен представител М. Ш. И. и двамата
представлявани от адв. В.М. в частта, с която са отхвърлени исковете на
първия от ищците за разликата от присъдените 7 500 лв. до 12 500 лв. и за
втория за разликата от присъдените 3200 лв. до 5000 лв. с твърдения за
неправилност на съдебния акт, нарушение на материалния закон при
постановяването му и необоснованост при приложението на чл. 52 ЗЗД, а
искането е да бъде отменено решението в коментираните части като на
ищците бъдат присъдени още 5000 лв. за първия от тях и още 1000 лв. за
втория, както и да бъде присъдена законната лихва върху изплатените от
застрахователя обезщетения за периода от 06.11.2019г. до 02.06.2020г..
Претендират разноски. Настояват съдът да определи на адв. В.М.
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА за въззивната инстанция.
Ответникът - «Д.З.» АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.
С, бул. «К.А.Д.» № 68, представлявано от юристконсулт В..Т. счита жалбата
за неоснователна; претендира разноски, изразяващи се в платена държавна
такса и юристконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано и в осъдителната му част от «Д.З.» АД, ЕИК ....
със седалище и адрес на управление гр. С, бул. «К.А.Д.» № 68,
представлявано от юристконсулт В..Т. с твърдения за допуснати нарушения
на материалния и процесуален закон и поради необоснованост, а искането,
отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено в обжалваната
част и предявените искове отхвърлени изцяло. Заявено е искане за
присъждане на разноски.
Ответниците – Ш. Д. И. ЕГН ********** и И. М. И. ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител М. Ш. И. не са взели становище
по жалбата.
Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по искове на Ш.
Д. И. ЕГН ********** и И. М. И. ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител М.Ш.И., представлявани от адв. В. М. срещу «Д.З.» АД,
ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С, бул. «К.А.Д.» № 68 с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 429, ал.3 КЗ. Твърденията в
исковата молба се свеждат до следното: на 20.12.2018г. в с. Г, Община П, обл.
П на кръстовището на ул. Х.Б. и ул. В.Л. е настъпило ПТП със следния
механизъм: при управление на МПС – бус, марка „М.“, модел „С. 412Д“ с рег.
№ ... А.Р.К., движейки се по ул. Х.Б. в посока от гр. П за с. П. застига каруца,
управлявана от Д.Ш.И. и предприема изпреварване, като и без да е завършил
изпреварването на каруцата и да се е прибрал в платното си за движение
/дясната лента/, водачът на буса предприема десен завой по ул. В. Л. в посока
с. К. и удря каруцата със задната си дясна част. Твърдят, че ударът е настъпил
2
в предната лява част на коня и каруцата, вследствие на който каруцата се
преобръща и возещите се в нея лица - Ш. Д. И. и И. М. И. падат на пътното
платно и получават травми. Конкретно сочат, че Ш.И. е постъпил по
спешност в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр. П с оплаквания за болки в областта на
корема, гърдите, дясната ръка и крак и на същия ден - 20.12.2018г. е приет в
Първа клиника по хирургия към УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, където, след като са
му направени необходимите изследвания, прегледи и консултации му е
поставена окончателна диагноза: Травма на други интраабдоминални органи.
Счупване на дясна лъчева кост и след проведено активно лечение е изписан
на 24.12.2018г., като му е наложена гипсова имубилизация на дясната
предмишница от горна трета до основата на пръстите. Уточняват, че
причиненото увреждане на Ш.И. е довело до трайно затрудняване
движението на горен десен крайник, силни и интензивни по характер болки,
непосредствено след инцидента, а и след това и неудобства, свързани с
поддържане на личната хигиена на пострадалия. Сочат, че на 20.12.2018г. И.
М. И. също е бил прегледан в Спешното отделение на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД,
където са установени наличието на повърхностни травми на корема, долната
част на гърба и таза и твърдят, че станалото е предизвикало силен уплах и
стрес за детето, което все още преживява катастрофата, буди се нощем и
заеква. Ищците твърдят, че с решение № 37 от 13.08.2019г. по АНД №
165/2019г. на РС П водачът на буса А.Р.К. е признат за виновен, освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание –
глоба, както и лишаване от правото да управлява МПС. Сочат, че към датата
на ПТП-то гражданската отговорност на причинителя му е била застрахована
при ответното дружество с полица № ......, поради което и на 18.10.2019г.
ищците са сезирали застрахователя на виновния причинител и е образувана
щета № ********* от 21.10.2019г., по която им е определено обезщетение за
Ш.И. в размер на 17 500 лв. и за И.И. в размер на 800 лв.. Като считат,
определените обезщетения за несъотстветстващи на претърпените болки и
страдания, страх и неудобства, настояват съдът да постанови решение, с
което да осъди застрахователя да им присъди сума в размер на 30 000 лв. за
Ш.И. и в размер на 5000 лв. за И.И., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания – силен
стрес и негативни емоции, в резултат на претърпяното от тях ПТП на
20.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2019г. до
окончателното й заплащане. Претендират определяне на възнаграждение на
адв. В.М., съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът – «Д.З.» АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление
гр. С, бул. «К.А.Д.» № 68 е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367
ГПК, с който оспорва иковете по основание и размер. Твърди, че с
определените от него обезщетения са покрити всички претърпени от ищците
неимуществени вреди в пряка и непосредствена последица от настъпилото
ПТП, като същите не са изплатени, поради липса на данни за банкова сметка
на увредените. Позовава се на чл. 380, ал.3 КЗ и навежда възражение за
3
съпричиняване, което твърди да се изразява в нарушение от страна на
увредените на чл. 106 ЗДвП и чл. 143 и сл. от ППЗДвП. Уточнява, че ищеца
Ш.И. е претърпял една средна телесна повреда, която е отшумяла сравнително
бързо и без остатъчни последици, а причинените на И.И. увреди се изразяват
само в натъртвания.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ със застрахователна претенция, изпратена с писмо на 10.10.2019г. и
получена на 06.11.2018г. /л.23-24/, по която застрахователя с писма от
06.11.2019г. до всеки едни от увредените е предложил обезщетения, както
следва - 800 лв. на И.И. и 17 500 лв. на Ш.И..
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. С предявяване на
настоящия иск заявителите са изразили несъгласието си с определеното
обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432
КЗ.
Няма спор между страните, а последното се установява и от
приложеното НАХД № 165/2019г. по описа на РС П, че с решение № 37 от
13.08.2019г. А.Р.К. е признат за виновен, че на 20.12.2018г. в с. Г, Община П,
обл. П на кръстовище на ул. Х.Б. с ул. В.Л. при управление на МПС – автобус
М.С.ер 412 Д с ДК № ... е нарушил правилата за движение – чл. 25, ал.1
ЗДвП, чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл. 42, ал.2, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост
е причинил на Ш. Д. И. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК,
изразяваща се в откъслечна триъгълна вътреставна фрактура на дясната
лъчева кост и фрактура на стилоидния израстък на дясната лакътна кост,
водещи поотделно и в съвкупност до трайно затрудняване на движението на
горния десен крайник - престъпление по чл. 343, ал.1, б.Б, пр. второ във вр. с
чл. 342, ал.1 НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба.
Не се спори и че гражданската отговорност на А.Р.К. е била
застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество, което
обстоятелство се установява и от приложената на л.20 полица № ...... за
задължителна застраховка «Гражданска отговорност».
Няма спор и, че застрахователя е определил размер на дължимото се на
4
всеки от увредените ищци обезщетение, както следва в размер на 800 лв. за
И.И. и 17 500 лв. за Ш.И. и е изплатил същите, видно от приложените
преводни нареждания на 04.02.2020г..
Спорните между страните във въззивното производство факти и
обстоятелства са очертани от посоченото във въззивните жалби, които макар
и от различни страни в процеса се свеждат до неправилно приложение на
материалния закон и конкретно чл. 52 ЗЗД при определяне дължимия размер
на обезщетението на увредените. За отговор на поставения спорен въпрос от
значение са събраните гласни доказателства и приетите съдебно медицинска
и съдебно психиатрична експертиза.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е
разпитан И.Ш.И., чиито показания съдът преценява с приложението на чл.
172 ГПК и кредитира като отчита, че данни за претърпени от увредените лица
негативи са достъпни за най – близкия кръг лица и същевременно преценява
същите като преки и непосредствени, като отчита и доколко същите са
подкрепени от останалите събрани доказателства. Така свидетелят сочи, че
след като от зет си разбрал за станалото ПТП и отишъл на място заварил Ш. с
надут десен крак и невъзможност да движи както крака, така и дясната си
ръка, а И. с кръв по устната и надута вежда, спящ на една пейка. Уточнява, че
на място пристигнал екип на Спешна помощ, който отвел баща му в
болницата в П, където след като се установило счупване, с линейка бил
транспортиран в болница в гр. П. Твърди, че там баща му бил хоспитализиран
за период от около една седмица, гипсиран и обездвижен, като именно
свидетеля му помагал при ежедневното обслужване, тъй като Ш.И. бил на
подлога, със силни болки, които налагали прием на болкоуспокояващи. Св.
И.И. сочи, че баща му изпитвал болки и след като бил изписан от болницата,
които продължими около 4-5 месеца. Твърди, че и по настоящем баща му се
нуждае от помощ, тъй като не може сам да си върши работата, куца и
движенията му са ограничени. По отношение на ищеца И. свидетелят сочи, че
започнал да заеква и мига, както и че вследствие станалото има белег на
веждата.
От приетата от първоинстанционния съд и неоспорена от страните СМЕ
на в.л. д-р З.Н. се установява, че на Ш.И. е причинено счупване на горния
край на лъчевата кост на дясната ръка, контузии на гръдния кош, корема и
долен десен крайник, като описаните травматични увреждания отговарят по
време и начин да са причинени при станалото ПТП. Експертът сочи, че
счупването на горен десен крайник на Ш.И. е довело до трайно затрудняване
движенията на същия за 3-4 месеца, като останалите увреждания причиняват
болка, а по отношение на ищеца И.И. е причинена контузия на главата и
тялото с разкъсно - котузни рани на главата.
Пред първоинстанционния съд е приета и съдебно психиатрична
5
експертиза, изготвена от д-р Д. К., която като неоспорена от страните, съдът
кредитира. Така в.л. д-р К. сочи, че станалото на 20.12.2018г. ПТП е
предизвикало реакция на стрес и последващо разстройство на адаптацията със
смесено нарушение на емоции и поведение. Твърди, че непосредствено след
ПТП-то Ш. е бил в състояние на остър стрес, преминал в разстройство на
адаптацията, което състояние е продължило няколко месеца, а пълно
възстановяване е настъпило до шест месеца след събитието. Експерът е
категоричен, че липсват данни за наличие на постравматично стресово
разстройство, както при Ш.И., така и при И.И., както и че последните към
момента на експертизата са психично здрави. По отношение на малолетния И.
експертът сочи, че вследствие станалото ПТП последния е преживял
състояние на остър стрес с нарушение на емоции, имал е негативни
преживявания като уплаха, страх и болков синдром, като с оглед детската му
възраст това състояние е отминало за дни, настъпило е бързо и пълно
възстановяване, без да се промени начина му на живот. В.л. д-р К. е
категорична, че И.И. е преодолял психически случилото се, като липсват
данни за остатъчна тревожност, поведенчески или други емоционални
разстройства.
Въз основа на коментираните доказателства, настоящия състав на съда
приема за установени описаните в исковата молба болки и страдания, силен
емоционален стрес и душевни мъки, и причинната връзка между тях и
процесното ПТП. Тези обстоятелства са приети за установени и от
първоинстанционния съд, като спорът е концентриран относно размера на
обезщетението.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният
случай и по отношение на Ш.И. е причиненото телесно увреждане,
представляващо средна телесна повреда, за което е установен прогнозен
период на възстановяване около 3-4 месеца, без налични данни за
усложнения, което е обусловило невъзможността на Ш.И. да се обслужва сам
и е наложило и ползването на помощ от близки за определен период от време.
Преценявайки от една страна зрялата възраст на увредения, чийто начин на
живот се е променил за период от около 3 месеца, без данни за налични
усложнения в оздравителния процес и отчитайки, че не са установени
психологични увреди, извън състоянието на остър стрес, преминало в
разстройство на адаптацията, което състояние е изцяло преодоляно за период
от около шест месеца, съдът счита, че справедливия размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди по смисъла
на чл. 52 ЗЗД е равностойно на сумата от 20 000 лв.. По отношение на
малолетния И.И. и при определяне справедливия размер на обезщетение,
6
дължимо вследствие претърпените от него неимуществени вреди, съдът взе
предвид липсатата на данни за сериозни траматични увреждания, освен
натъртвания и охлузвания, както и че неустановени останаха твърденията за
нарушения в съня и заеквания, тъй като в тази част съдът не кредитира
показанията на св. И.ов, доколкото същите са опровергани от останалите
събрани доказателства и същевременно установения факт, че с оглед детската
възраст на ищеца преживяното стресово събитие е продължило само дни и не
е бил свързано с драстична промяна на средата и ежедневието и счете, че
дължимия размер е равностоен на сумата от 2000 лв..
С посочените размери, според настоящия състав на съда, ще се постигне
целта на института за репарация на търпените от ищците неимуществени
вреди, като се съобразят икономическите условия в страната към момента на
настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По изложените съображения и като се отчете, че на Ш.И. е изплатено от
застрахователя обезщетение в размер на 17 500 лв., то решението, в частта, с
който иска за неимуществени е уважен над 2 500 лв., ведно със законната
лихва считано от 06.11.2019г. до окончателното изплащане на главницата
следва да бъде отменено, а иска отхвърлен като неоснователен. В останалата
обжалвана част решението, с която е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца Ш.И. в размер на 2500 лв., ведно със
законната лихва считано от 06.11.2019г. до окончателното изплащане на
главницата, а иска до пълния предявен размер от 30 000 лв. е отхвърлен
следва да бъде потвърдено.
На ищеца И.И. е заплатено от застрахователя обезщетение в размер на
800 лв., поради което и при съобразяване на приетия за справедлив размер на
обезщетение от 2000 лв., съдът счете, че решението, в частта, с която е
присъдена сума над 1200 лв., ведно със законната лихва считано от
06.11.2019г. до окончателното изплащане на главницата следва да бъде
отменено, а иска за сумата над 1200 лв. до 3200 лв. следва да бъде отхвърлен,
като в останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, ищци в
първоинстанционното производство за незаконосъобразност на решението в
частта, в която съдът е приел, че по отношение на доброволно платените от
застрахователя обезщетения не се дължи лихва за забава, считано от датата на
отговора на застрахователя по отправените от тях застрахователни претенции,
тъй като е налице хипротезата на чл. 95 ЗЗД. Няма данни приложените към
исковата молба пълномощни да са били представени от заявителите в
рекламационното производство пред застрахователя, за да се преценя тяхното
съответствие с изискването на чл. 338, ал.1 КЗ, а и подобен извод не може да
7
бъде направен от съдържанието им, в което е налице изявление от страна на
представлявания, че е запознат с правото си да получи плащане лично и чиято
липса е констатирана от застрахователя в изпратените на 06.11.2019г. писма
до заявителите. Дори и в аванс за жалбоподателите да се приеме, че
приложените към исковата молба пълномощни са били представени пред
застрахователя, то изводът направен от първостепенния съд за това, че не
съответстват на изискването на чл. 338, ал.1 КЗ се споделя от настоящия
състав с уточнението, че не е посочена нито съответната застрахователна
претенция, нито плащане, доколкото чл. 338, ал.1 КЗ предполага наличието
на поне едно от тях. До същия правен извод е достигнал и
първоинтанционния съд, поради което и в коментираната част обжалваното
решение ще се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция съдът следва да се
произнесе и по въпроса за дължимата държавна такса и разноските на
страните в производството по делото. Така решението следва да бъде
отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС
държавна такса в размер над 148 лв. до 428 лв., както и над 47.57 лв. до 168.14
лв., представляващи направени разноски по заплащане на депозити за вещи
лица, съразмерно на уважената част от исковете.
Адвокат В.М. като процесуален представител на Ш.И. и И.И., действащ
чрез своята майка и законен представител М. И.ова няма право на адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, тъй като жалбата, подадена от
негово име е неоснователна, поради което и искането за определяне на
възнаграждение при уловията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА е неоснователно.
В полза на жалбоподателя „Д.З.“ АД се дължат разноски, съразмерно
с отхвърлената част от исковете пред настоящата инстанция, които съдът
констатира да са в размер на 191.38 лв., представляваща внесена държавна
такса за въззивното производство. На ответникът следва да се присъди
юристконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК по
съразмерност с отхвърлената част на всеки от исковете и конкретно 1355 лв.
за исковете на Ш.И. и 370 лв. за исковете на И.И..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 249 от 16.06.2020г., постановено по т.д. №
969/2019г. по описа на Окръжен съд П В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
в частта, с която е осъдено «Д.З.» АД, ЕИК .... със седалище и адрес на
8
управление гр. С, бул. «К.А.Д.» № 68 да заплати на Ш. Д. И. ЕГН
********** с адрес с. Г, обл. П сумата над 2500 лв. до 7500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни болки и страдания – силен страх, стрес и негативни емоции,
вследствие претъпрените травматични увреждания: откъслечна триъгълна
вътреставна фрактура на дясната лъчева кост и фрактура на стилоидния
израстък на дясната лакътна кост, вследствие на станалото на 20.12.2018г.
ПТП, причинено от А.Р.К., гражданската отговорност на който е застрахована
при «Д.З.» АД, ведно със законна лихва от 06.11.2019г. до окончателното й
заплащане;
в частта, с която е осъдено «Д.З.» АД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление гр. С, бул. «К.А.Д.» № 68 да заплати на И. М. И. ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител М. Ш. И.
ЕГН .. с адрес с. Г, обл. П сума в размер над 1200 лв. до 3200 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни болки и страдания – силен страх, стрес и негативни емоции,
вследствие на станалото на 20.12.2018г. ПТП, причинено от А.Р.К.,
гражданската отговорност на който е застрахована при «Д.З.» АД, ведно със
законна лихва от 06.11.2019г. до окончателното й заплащане;
в частта, с която е осъдено «Д.З.» АД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление гр. С, бул. «К.А.Д.» № 68 да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС държавна такса в
размер над 148 лв. до 428 лв., както и над 47.57 лв. до 168.14 лв.,
представляващи направени разноски по заплащане на депозити за вещи лица
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ш. Д. И. ЕГН ********** с адрес с. Г, обл. П да
бъде осъдено «Д.З.» АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С,
бул. «К.А.Д.» № 68 да му заплати сумата над 2500 лв. до 7500 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни болки и страдания – силен страх, стрес и негативни емоции,
вследствие претъпрените травматични увреждания: откъслечна триъгълна
вътреставна фрактура на дясната лъчева кост и фрактура на стилоидния
израстък на дясната лакътна кост, вследствие на станалото на 20.12.2018г.
ПТП, причинено от А.Р.К., гражданската отговорност на който е застрахована
при «Д.З.» АД, ведно със законна лихва от 06.11.2019г. до окончателното й
заплащане;
ОТХВЪРЛЯ иска на И. М. И. ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител М. Ш. И. ЕГН .. с адрес с. Г, обл. П да бъде
осъдено «Д.З.» АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С, бул.
«К.А.Д.» № 68 да му заплати сумата над 1200 лв. до 3200 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
9
страдания – силен страх, стрес и негативни емоции, вследствие на станалото
на 20.12.2018г. ПТП, причинено от А.Р.К., гражданската отговорност на
който е застрахована при «Д.З.» АД, ведно със законна лихва от 06.11.2019г.
до окончателното й заплащане;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 249 от 16.06.2020г., постановено по т.д.
№ 969/2019г. по описа на Окръжен съд П в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Ш. Д. И. ЕГН ********** с адрес с. Г, обл. П и И. М. И. ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител М. Ш. И.
ЕГН .. с адрес с. Г, обл. П да заплатят общо на «Д.З.» АД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление гр. С, бул. «К.А.Д.» № 68 сума в размер на
191.38 лв., представляваща разноски по съразмерност за заплатена държавна
такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА Ш. Д. И. ЕГН ********** с адрес с. Г, обл. П да заплати на
«Д.З.» АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С, бул. «К.А.Д.»
№ 68 сума в размер на 1355 лв., представляваща разноски по чл. 78, ал.8
ГПК.
ОСЪЖДА И. М. И. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител М. Ш. И. ЕГН .. с адрес с. Г, обл. П да заплати на «Д.З.»
АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С, бул. «К.А.Д.» № 68
сума в размер на 370 лв., представляваща разноски по чл. 78, ал.8 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10