Р Е Ш
Е Н И Е
№1556
гр. Пловдив, 20 август 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, Първо отделение, осемнадесети
състав в съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев АД
№ 1187 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба, подадена от И.Т.Т., ЕГН **********, чрез адв. А.Х.
против заповед № 20-0329-000029 от 08.05.2020г., издадена от Началник
РУ-Раковски към ОД на МВР – гр. Пловдив, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Отнети са СРМПС № ***и два броя регистрационни табели
РВ****ТР. Твърди се в жалбата, че заповедта е издадена в нарушение изискването
за форма и превратно тълкуване на материалния закон. Не е посочен актът за
установяване на административно нарушение и при неясен диспозитив.
Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
Ответникът - Началник РУ-Раковски към ОД на МВР – гр.
Пловдив, в писмено становище оспорва жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни
интереси са неблагоприятно засегнати от нея. Същата е допустима, като подадена
в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че при извършена проверка
на 19.04.2020г. в 14.50ч. в с.Шишманци, ул. „1-ва“, от длъжностно лице при
ответника установил, че жалбоподателят е предоставил автомобила си „БМВ 320ИС“,
рег. № РВ****ТР да се управлява от лицето Георги Т.Т.,
който е неправоспособен. На последния бил съставен АУАН № 212672 от
19.04.2020г. като нарушена норма е посочен чл.150, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така установеното административно
нарушение Началник РУ-Раковски към ОД на МВР – гр. Пловдив е издал оспорената
заповед – предмет на настоящото съдебно производство. Представена е оправомощителна
заповед за компетентност на издателя на обжалвания административен акт, а
именно заповед № 317з-391/06.02.2017г. на директора на ОД на МВР-Пловдив.Приети
са по делото и Справка за нарушител водач на И.Т.Т.,
АУАН № 212672/19.04.2020г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира следното от правна страна:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при
наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата
на чл. 171, т. 2а ЗДвП.
С
процесната заповед се налага принудителна административна мярка. Мерките за
административна принуда по чл. 171, т. 2а ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП урежда материалноправните
предпоставки, при установяването на които органът, при условията на обвързана
компетентност, налага ПАМ, като съобразява продължителността на срока й в
зависимост от конкретните фактически обстоятелства, т. е. при определяне на
срока на мярката органът действа при условията на оперативна самостоятелност.
Фактическата
обстановка в случая отговаря на последната хипотеза от цитираната разпоредба –
налагане на ПАМ на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, което не притежава СУМПС. Тези факти са установени със съставения по
съответния ред АУАН № 2122672 от 19.04.2020г., който се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното. По делото не са наведени твърдения,
нито са представени доказателства, че нарушението по посочената разпоредба не е
извършено. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение, което следва да е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на
административната отговорност на жалбоподателя. В настоящия случай по един
безспорен начин е установено, че Георги Т.Т. на
19.04.2020г. е управлявал ППС, собственост на жалбоподателя, като е бил
неправоспособен по смисъла на чл. 150 от ЗДвП. Това е достатъчно основание по отношение на И.Т. да се
наложи ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Деянието по
посочения текст от закона е на просто извършване и след като установи това,
контролният орган следва да наложи принудителна административна мярка.
Неоснователно е
оплакването, че заповедта е немотивирана и от съдържанието й не може да се
извлекат обстоятелствата, въз основа на които е издадена. Относимите
факти и обстоятелства, съставляващи фактическото основание за издаване на
заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК, а именно управление на
моторно превозно средство от лице, без да е правоспособен водач, са
констатирани с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица, въз основа на
който се издава самата заповед, поради което не е налице твърденият порок.
Относно наличието на мотиви при определяне продължителността на срока на
мярката, настоящият съдебен състав счита, че излагането на конкретни мотиви в
случая не е необходимо. Административната мярка е приложена за минимално
предвидения в закона срок, за нарушение, което има висока степен на обществена
опасност и е съобразена с постигане на целите й - осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
поради което е спазена изисканата от закона форма като условие за
законосъобразност на административния акт.
За пълнота следва да
се каже, че приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на
вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали
жалбоподателят лично е предоставила управлението на собственото си МПС, дали
това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска
засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал.
2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, както и преустановяването на административните
нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа
обстановка, макар непрецизно, съответства на посоченото правно основание за
налагане на ПАМ. Констатираната непрецизност в съдържанието на заповедта не е с
такъв интензитет, който да я опорочи до степен на незаконосъобразност, тъй като
не съществува неяснота относно двата главни факта – собствеността на автомобила
и управлението му от водач, който е неправоспособен, респективно адресатът може
да разбере по каква причина и в какво качество му се налага ПАМ.
По тези съображения
съдът намира за неоснователни оплакванията за допуснато нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при издаване
на оспорената заповед след като ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при
безспорно установено наличие на необходимите материалноправни
предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата
като неоснователна следва да се отхвърли.
Ето защо Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.Т., ЕГН **********,
против Заповед № 20-0329-000029 от 08.05.2020г., издадена от Началник
РУ-Раковски към ОД на МВР – гр. Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/