Р Е Ш Е Н И Е
№3948 26.11.2015 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8505 по описа на съда за 2015
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „Евро Проект Център” ЕООД, ЕИК ********* против
„Аабакус солар” ЕООД, ЕИК ********* с предмет частичен осъдителен иск с правно
основание чл. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 266 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 22.07.2010 г. между страните е сключен консултантски
договор № 10-07-03/22.07.2010 г., по силата на който дружеството – ответник в
качеството си на възложител е възложил на дружеството – ищец в качеството му на
изпълнител: 1. изготвянето на бизнес – план и заявление за подпомагане според
изискванията на ПРСР за отпускане на финансиране по ОсЗ мярка 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия” на Програма за развитие на селските
райони /ПРСР/ 2007 г. – 2013 г. за „Фотоволтаична електроцентрала с обща
мощност 98 кWp”,
находяща се в ПИ .. по КК на с. Д., Община К.; 2. изготвянето на технически
проект с подробни количествени сметки и подробна спецификация на необходимите материали
по всички части; 3. запознаване на клиента с изискванията на финансиращата
институция, отнасящи се за проекта; 4. консултиране на клиента при набавяне на
изискваните документи; 5. препоръчване на клиента на експертни решения относно
всички архитектурни, технологични, нормативни, екологични и други аспекти,
свързани с конкретния инвестиционен проект.
Според чл. 10 от договора, консултантът следва да предаде възложената
работа в срок до 25 дни от датата на получаване на изходните данни и разрешение
за строеж на обекта. Според чл. 11, възложителят се задължава да заплати на
консултанта възнаграждение в размер на 24 960 лв. с ДДС по следния начин:
първо плащане в размер на 5 850 лв. с ДДС след подписване на договора;
второ плащане в размер на 6 630 лв. с ДДС след предаване на технически
проекти; трето плащане в размер на 5 000 лв. с ДДС след предаване на
бизнес план и заявление за кандидатстване; четвърто плащане в размер на
7 480 лв. с ДДС в 1 – месечен срок след одобрение на заявлението за
финансово подпомагане от ДФ Земеделие – Разплащателна агенция. Уговорена е и
неустоична клауза в размер на 0,5 % от неизплатената сума за всеки просрочен
ден, но не повече от 10 %.
Ищецът признава, че след подписване
на договора и в срок е получил сумата от 5 850 лв. с ДДС – първа вноска по
договора. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора и е предал
възложената работа по следния начин: на 04.08.2010 г. е предал работните
проекти по част електротехническа; на 05.08.2010 г. е предал работните проекти
с надлежно оформени приемо – предавателни протоколи по всички части; на
06.08.2010 г. е предал проект за безопасност и здраве и пожарна безопасност, с
което е изчерпан обемът на техническите проекти и за възложителя е възникнало
задължението да извърши второ плащане в размер на 6 630 лв. На 16.08.2010
г. на възложителя е издадено разрешение за строеж и на 17.08.2010 г. от
консултанта на възложителя са предадени заявление за кандидатстване, бизнес
план, компакт диск и приложения съгласно изискванията по заявлението за
кандидатстване. Предаденото е прието без възражения и така е възникнало
задължението за третото плащане в размер на 5 000 лв. По отношение на
четвъртото плащане се твърди, че ответникът не предприел необходимите действия
за получаване на одобрение на заявлението за финансово подпомагане от ДФ
Земеделие – Разплащателна агенция, като, доколкото вината за неосъществяване на
това договорено условие е на ответника, той дължи и четвъртото плащане в размер
на 7480 лв.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 6571/2012 г. на ПРС, III
гр.с., ответникът е осъден да му заплати сумата в общ
размер от 1 200 лева /по 600 лева от втора вноска в размер на
6630 лева и от трета в размер на 5000 лева/,
представляваща част от останалото дължимо, но неизплатено възнаграждение по
консултантски договор № 10-07-03/
22.07.2010 г. /искът за част от четвъртата вноска е
отхвърлен/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Твърди също, че с влязло в сила решение по гр.д. № 3102/2014 г. на ПРС, III
гр.с., ответникът е осъден да му заплати сумата от
6030 – оставаща част от втора вноска и 3000 лева – неплатена част от трето
плащане, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното погасяване.
В настоящия процес – на същото основание, ищецът претендира сумата от 1400
лева, представляваща неплатен остатък от третото уговорено плащане, цялото в
размер на 5000 лева по консултантския договор, ведно със
законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното
погасяване. Моли се за уважаване на претенцията.
Претендират се разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че претенцията е неоснователна, като изцяло се
отрича силата на пресъдено нещо, формирана с постановените към настоящия момент
съдебни решения, с които са уважени частичните претенции на ищеца и отново се
правят същите правоизключващи възражения, които са били направени или е
следвало да бъдат направени в приключилите съдебни производства. Моли за
отхвърляне на иска. В писмена защита излага подробни аргументи. Претендира
разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се, че с влязло в сила решение по гр.д. № 6571/2012 на ПРС, III
гр.с., ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
от 600 лева от втора вноска в размер на 6630 лева и сумата от 600 лева от трета
в размер на 5000 лева, представляващи част от останалото дължимо, но неизплатено възнаграждение по
консултантски договор № 10-07-03/
22.07.2010 г. /искът за част от четвъртата вноска е
отхвърлен/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Между страните е налице и влязло в законна сила Решение по
гр.д. № 3102/2014 г. на ПРС, III гр.с., с което ответникът е осъден да заплати сумата от 6030 – оставаща
част от втора вноска и 3000 лева – неплатена част от трето плащане, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че между страните е сключен процесният консултантски договор №
10-07-03/22.07.2010 г. с описаното съдържание, че ответникът е заплатил на
ищеца авансовата вноска по договора, както и сумите от 1200 лева и 9030 лева –
съответно цялата втора вноска от 6630 лева и 3600 лева по трета вноска, част от
общото възнаграждение по договора, присъдени по частични искове с влезли в
законна сила съдебни решения, посочени по-горе.
Установените с решенията по частичните искове общи
правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието
и петитума на иска, се ползват със сила на пресъдено нещо и по иска за
останалата част от вземането. В случая това са фактите относно сключения
договор, изправността, респ. изпълнението на задълженията на ищеца, дължимостта
и настъпилата изискуемост на отделните плащания по договора, както и липсата на
плащане от страна на ответника - установени с решенията по частичните искове,
въпреки че частичните искове са уважени за част от вземането и съобразно които
факти ищецът е станал кредитор на ответника. Формираната сила на пресъдено нещо
на решенията по частичните искове преклудира правоизключващите възражения на
ответника относно спорното право, претендирано в отделно производство за
останалата част от вземането, преклудирани са възраженията на ответника срещу
правопораждащите факти, относими към възникването и съществуването на спорното
право. В настоящото производство, което е за последна част от трета вноска по
договора, ответникът не може да възразява относно съществуването и
изискуемостта на вземанията. Направените
възражения срещу тези факти, касаещи възникването на вземането, са преклудирани
с постановяване на решението по частичния иск /още първото такова/. Да се
приеме обратното би било недопустимо, тъй като би се стигнало до пререшаване на
спора в тази му част. Силата на пресъдено нещо не се разпростира само по
отношение на остатъка от вземането, като ответникът може да ангажира
доказателства, с които да докаже, че не дължи горницата над присъдената с
решенията по частичните искове, т.е. би могъл да се позове само на
правопогасяващи факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене по тези дела. Такива по делото не са
релевирани. Не се ангажират доказателства за погасяване на претендираната в
настоящия процес сума, представляваща остатък от уговореното трето плащане по
договора.
Колкото до цитираната от ответника съдебна практика за
липсата на СПН, съдът е запознат с нея, но споделя противоположното становище и
се позовава на обилната практика в горния смисъл, също постановена по реда на чл.
290 ГПК и представляваща задължителна съдебна практика и която напълно споделя
/в т.см. е практиката, цитирана в
Определение № 91 от 20.02.2014г, Определение № 145 от 29.01.2014г и др.,
с които не се допускат до касационно обжалване решения, в които са приети
горните разсъждения/.
Предвид изложеното, съдът счита, че със сила на пресъдено нещо е признато
основанието на настоящата претенция, която представлява част от
непретендираната и съответно неприсъдена разлика на иначе признатите за дължими
суми.
Поради това настоящият съд е обвързан от обективните предели на силата на
пресъдено нещо да приеме, че основанието на вземането съществува.
В настоящия процес ответникът не се позовава
на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по
предходните дела, поради което не твърди и не доказва, че не
дължи горницата над присъдените с решенията по частичните искове суми. Същевременно по делото няма спор около размера на
вноските, който е определен в чл. 11 от договора, като сбъдването на
условията за настъпване изискуемостта на част от вземанията е установено от
предишните състави на съда със сила на пресъдено нещо.
Поради това претенцията е изцяло основателна
и ще се уважи в претендирания размер.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, разноски се дължат само в полза на ищеца. Направено е съответно
искане за присъждането им, представени са доказателства за сторени такива в
размер на 56 лева – платена държавна такса и 480 лева с ДДС – платено
адвокатско възнаграждение. Списък по чл. 80 ГПК не е представен. Основателно е
възражението за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в посочения
размер, при минимум по чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с пар.2а от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения от 393,60 лева с ДДС. С
оглед на казаното по – горе за пределите на силата на пресъдено нещо на
предходно водените между страните процеси, във връзка с които в настоящия не са
събирани доказателства, проведено е едно съдебно заседание по същество, делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, адвокатското възнаграждение
следва да бъде редуцирано до нормативно определения минимум. Поради това
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 449,60 лева разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Аабакус
солар” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Евро проект център” ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 1400 лв., представляваща
последен неплатен остатък от трето
уговорено плащане, цялото в размер на 5000 лева, представляващо част от
възнаграждение по консултантски договор № 10-07-03/22.07.2010 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 07.07.2015 г., до окончателното
погасяване, както и сумата от общо
449,60 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП