Решение по дело №167/2020 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 260099
Дата: 30 юли 2021 г.
Съдия: Антоанета Маринова Симеонова
Дело: 20204340100167
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                               

 

                           гр. Троян, 30.07.2021 година

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                 първи състав

на тридесети юни                                         две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 167 по описа на съда за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.233, ал.1  от ЗЗД и чл.236, ал.2 от ЗЗД и евентуален иск по чл.79, ал.1 вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД  

 

           Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание  чл.233, ал.1 от ЗЗД и предявени при условията на евентуалност главен иск по чл.236, ал.2 от ЗЗД и евентуален иск по чл.79, ал.1 вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД, и двата с цена иска  18 660 лв., предявени от  „Б.Т.С“, ЕИК  ****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от В.Р.- председател на УС, чрез адв.С.С. от САК, против С.Пл.Ш.А.“, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.Троян, ул*******, представлявано от Е.Р.Г.-председател на УС.

В ИМ се твърди, че Сдружение „Б.Т.С"  е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано да осъществява дейност в обществена полза, като отдава туристически обекти на трети лица по силата на наемни правоотношения. Изложено е, че съгласно акт за държавна собственост № 1536/19.11.2003г. и акт за публична държавна собственост № 2767/07.02.2013г., считано от 1957г. хижа „Амбарица", разположена в пределите на национален парк „Централен Балкан", в землището на с. **** местност „**** община Троян, област Ловеч, е била предоставена за стопанисване и управление на БТС. Хижа „Амбарица" включва подробно описани в актовете за държавна собственост комплекс от сгради.

В ИМ се твърди, че на 02.04.2014 година между БТС и С.Пл.Ш.А." е бил сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който на ответника е било предоставено за временно и възмездно ползване планинска хижа „Амбарица“. Отдаденият под наем имот е нова сграда на два етажа със застроена площ 372 кв.м., ведно с оборудването, обзавеждането и инвентара в нея, два склада със застроена площ съответно 44 кв.м. и 80 кв.м., трафопост със застроена площ 18,50 кв.м. и тоалетна със застроена площ 8,5 кв.м". Твърди се, че договорът е сключен за срок от пет години с опция за евентуалното му продължаване за допълнителен петгодишен период съгласно чл.5. Уговорен е гратисен период (чл.7), през който наЕ.телят не заплаща наем - до края на 2015 година. Наемната цена, която се е дължала от 01.01.2016 г. насетне, е уговорена в размер на една месечна работна заплата за страната за съответната година, платима ежемесечно до пето число на текущия месец, за който се отнася (чл.7 и чл.7.1). Твърди се, че наемната цена е била установена под пазарния минимум, тъй като с договора наЕ.телят се е задължил да инвестира финансови средства за реконструкция, модернизация, оборудване, обзавеждане и подобряване на цялостната инфраструктура на наетия имот. Със сключване на договора наемодателят е предоставил имота за ползване съгласно условията на договора, като наЕ.телят ползвал имота и до предявяване на иска.

Ищецът сочи, че БТС, в качеството си на наемодател, има право да получи обратно отдадената съгласно договора вещ поради преустановяването на облигационната връзка между страните. Твърди се, че имотът е ползван без основание - без да се заплащат наемните вноски до този момент, като наемният договор е прекратен и вещта не е била върната.

Ищецът твърди, че многократно управителният орган на БТС е уведомявал ответника, че последният нарушава договора, дължи заплащането на уговорения наем и следва да върне наетата хижа, тъй като договорът е прекратен поради неизпълнение или изтичане на неговия срок.

В ИМ се твърди, че договорът за наем е прекратен на основание чл.26.2.  към датата на депозиране на исковата молба и наетата вещ следва да се върне на наемодателя, тъй като наемната цена за хижата не е била плащана изобщо - от сключването на договора до предявяване на иска. При неплащане на два месечни наЕ.  и считано от 06.02.2016 година, имотът се ползва без основание от ответника. Посочено е, че ако съдът приеме, че договорът не е бил автоматично прекратен на посоченото основание, то прекратяването е настъпило с изтичане на срока му на 02.04.2019 г., като допълнително споразумение за неговото продължаване не е било сключвано, а в договора не е била предвидена възможност за трансформирането му в безсрочен. Същевременно е било налице противопоставяне от страна на наемодателя срещу продължилото ползване на хижата. Твърди се, че многократно са били отправяни уведомления за уреждане на отношенията, вкл. и посещения на място от упълномощени представители, но безрезултатно.

Посочено е, че ако съдът приеме, че наемното правоотношение съществува към датата на депозиране на исковата молба, с последната ищецът отправя предизвестие за прекратяването му.

Ищецът е посочил, че в зависимост от основанието, на което се приеме договорът за прекратен, предявява два евентуални помежду си иска, но включващи вземания за общ период и с еднакъв общ размер:

1. Главен иск по чл. 236, ал. 2, предл. първо от ЗЗД - за обезщетение в размер на уговорената наемна цена за периода на неоснователното му ползване.

Ищецът твърди, че след като договорното правоотношение е прекратено автоматично от 06.02.2016 година насетне, той претендира ответникът да му заплати обезщетение за неоснователно ползване на хижа „Амбарица" в размер на наемната цена за периода след тази дата до реалното връщане на имота, без значение дали е бил ползван или не от ответника. Посочил е, че наемната цена за ползването на процесния имот е нормативно определена, тъй като размерът й се определя чрез постановления на Министерски съвет за съответната година и е определена, както следва: за 2016 г. е 420 лв. (ПМС № 375/28.12.2015г.), за 2017 г. е 460 лв. (ПМС № 141/28.12.2015г.), за 2018 г. е 510 лв. (ПМС №316/20.12.2017г.), за 2019 г. е 560 лв. (ПМС № 320/20.12.2018г.) и за за 2020 г. е 610 лв. (ПМС № 350/19.12.2019 г.). С оглед на което претендира обезщетение за периода от месец март 2016 г. - до месец февруари 2020 година включително, като е посочил, че то включва 10 месеца за 2016 година, което е сумата от 4 200.00 лв., 12 месеца за 2017 година – 5 520.00 лева, 12 месеца за 2018 година – 6 120.00 лева, 12 месеца за 2019 година – 6 720.00 лева и един месец за 2020 година – 610.00 лева. Така изчислено общото претендирано взЕ.не за неоснователно ползване на имота е в общ размер 23 170.00 лева за периода от 06.02.2016 година до края на месец януари 2020 година.

Ищецът претендира заплащането на обезщетение за последните три години, както следва:

-    от 1 март 2017 до 31 декември 2017 година (10 месеца по 460 лева за 2017 година) в размер на 4 600.00 лв.

-    от 1 януари 2018 - 31 декември 2018 година (12 месеца по 510 лева за 2018 година) в размер на 6 120.00 лева.

-    от 1 януари 2019 - 31 декември 2019 година (12 месеца по 560 лева за 2019 година) в размер на 6 720.00 лева.

-    от 1 януари 2020 - 01 февруари 2020 година (1 месец по 610 лева за 2020 година) в размер на 610.00 лева;,

Общо в размер 18 050 (осемнадесет хиляди и петдесет) лева за периода от 1 март 2017 година до месец 1 февруари 2020 година.

2. Евентуален иск по чл. 79, ал.1 вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за реално изпълнение на договора - заплащане на наем.

Ищецът сочи, че ако съдът приеме, че наемното правоотношение е прекратено с изтичане на срока му (02.04.2019г.), се дължи заплащането на уговорения наем за периода, през който имотът е бил ползван при съществуващо наемно правоотношение. Също така ползването е продължило и след 02.04.2019г., за който период се дължи същото вземане - уговореният месечен наем. Претендираните вземанията при този иск са същите – сумата от 18 050 лева, изчислена за идентичен период (последните три години). Ищецът предявява вземанията си в общ размер 18 050 лева за периода от 1 март 2017 година до 1 февруари 2020 година, като сумата включва наемната цена за периода от 1 март 2017 година до 1 март 2019 година  в размер на 12 400 лева и ползване без основание за период от месец 1 април 2019 до 1 февруари 2020 година в размер на  5 650 лева.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното С.Пл.Ш.А." да му предаде владението на недвижим имот, представляващ планинска хижа „Амбарица", който имот му е бил предоставен по силата на договор за наем на недвижим имот от 02.04.2014 г., поради прекратяването на същия договор.          

Моли да бъде  осъдено   С.Пл.Ш.А." да му заплати сумата 18 660 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на планинска хижа „Амбарица" за периода от 1 март 2017 година до 1 февруари 2020 година, евентуално като незаплатени наемни вноски за периода от 1 март 2017 година до 1 март 2019 година и като обезщетение за неоснователно ползване на имот за период от 1 април 2019 до 1 февруари 2020 година.

Ответникът, чрез пълномощника си адв.Н. Г. от САК, е представил писмен отговор, в който е взето становище за недопустимост на предявените искове, а алтернативно - за неоснователност на същите.

Пълномощникът на ответното сдружение оспорва процесуалната легитимация на ищеца, като твърди, че същият не е носител на правото на собственост върху хижа „Амбарица“. Твърди, че в представения АДС № 1536 е направена преправка, като е изтрито посоченото в т.9 Сдружение туристическо дружество „Амбарица“ гр.Троян.

В отговора на ИМ се твърди, че наемателят Сдружение «Планинска школа Амбарица», ЕИК ***** е изправна страна в наемното правоотношение. Сочи, че наемателят се е задължил да инвестира в наетия обект инвестиции на стойност 25 000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева съгласно инвестиционна програма от 24.03.2014 г., неразделна част от договора. Твърди, че наемателят е извършил инвестиции в наетия обект в периода на действие на договора за наем на стойност 34 397.35 /тридесет и четири хиляди триста деветдесет и седем лева/, съгласно количествено-стойностна сметка, предоставена на наемодателя.

Ответникът излага, че между него и наемодателя, в лицето на В.У. - изп. секретар на БТС,  е имало договореност наемателят да направи инвестицията за сметка на наемателят За тази договореност имало свидетели - от състава на членовете на БТС.

В отговора се твърди, че инвестицията, която е извършена, превишава сумата на исковата претенция.

Ответникът твърди, че претендираната сума от 18 660.00 лв. не е осчетоводена по надлежен ред през 2018 г., а вероятно и през следващите отчетни периоди. Твърди също, че липсва фактическо и правно основание на претендираното вземане.

Ответникът е направил възражение за прихващане между сумата на подобренията 34 397.35 лв. и претендираното вземане  от 18 660.00 лв. 

     Ответникът е направил искане по отношение на АДС № 1536/19.11.2003г. да се открие производство по оспорване
съдържането в т.9 от акта. 

По искане на ответното сдружение по делото е привлечена като трето лице - помагач Областна администрация гр.Ловеч.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовани, не се явява законен представител, представлява се от пълномощника-адв.Р. от САК, който поддържа предявените искови претенции и моли същите да бъдат уважени, като на ищеца се присъдят направените разноски. Своите подробни аргументи пълномощникът на ищеца е развил в хода на устните състезания.  

За ответното сдружение в съдебно заседание  се явява председателят на УС Е.Г., лично  и с пълномощника си - адв.Н.Г. от САК, която в хода на производството и по съществото на спора поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба. В хода на устните състезания адв. Г. подробно мотивира искането да бъдат отхвърлени двата иска и на ответното дружество да бъдат присъдени направените разноски.

Третото лице-помагач Областна администрация гр.Ловеч  в с.з. се представлява от юрисконсулт Д.С., която поддържа становище, че ищецът, като ползвател на хижа „Амбарица“, получил ползването въз основа на решение на МС, не може да извършва икономическа дейност. В писмено становище юрк. С. е посочила, че видно от Акт за публична държавна собственост № 2767/07.02.2013г. областният управител на област-Ловеч е вписан като лице, на когото имотът е предоставен за управление на осн. чл.18, ал.1 ЗДС.

По допустимостта на предявените искове:

Искът по чл.233, ал.1 от ЗЗД е допустим, доколкото са представени доказателства за съществувала облигационна връзка между страните, която обосновава надлежната легитимация на страните-бивши наемодател и наемател. Ищецът-наемодател е инициирал спор с твърдение за неизпълнение на задължението на наемателят  по чл.233, ал.1 от ЗЗД  да върне вещта. При твърдението, че ответникът не е изпълнявал задължението си по договора да заплаща наемната цена, респ. е продължил да ползва вещта след прекратяване на договора и при наличие на противопоставяне на ищеца, обоснована е и надлежната легитимация по иска с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД и евентуално по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.232, ал.2 ЗЗД.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че  страните са сключили договор за наем на  02.04.2014 година, а и това се установява от представения писмен договор. Предмет на същия е „нова сграда на два етажа със застроена площ 372 кв.м., ведно с оборудването, обзавеждането и инвентара в нея, два склада със застроена площ съответно 44 кв.м. и 80 кв.м., трафопост със застроена площ 18,50 кв.м. и тоалетна със застроена площ 8,5 кв.м". Видно от съдържанието на договора, същият е сключен за срок от пет години. Съгласно чл.7 е уговорено  наЕ.телят да не заплаща наем  до м.декември 2015 година. Наемната цена, която се е дължала от 01.01.2016 г., е определена в размер на една месечна работна заплата за страната за съответната година, платима ежемесечно до пето число на текущия месец, за който се отнася. Със сключване на договора наемодателят е предоставил имота за ползване, като неразделна част от него е приемо-предавателен протокол. Към договора е приложена инвестиционна програма за планирани СМР на стойност 25 000.00 лв., които ответникът следвало да извърши за периода април 2014г. – април 2019г.

Не се спори между страните, че от сключване на договора до момента на предявяване на иска ответното сдружение ползвало и стопанисвало хижа „Амбарица“. Не се спори и по обстоятелството, че хижата е публична държавна собственост.

От страна на ответника е оспорен представения от ищеца с исковата молба акт за държавна собственост № 1536 с твърдения, че е налична преправка посредством заличаване в т.9 на записаното като лице, на което е предоставено ползване, освен БТС, и ТД „Амбарица“. Във връзка с оспорването истинността на документа съдът откри производство по реда на чл.193 от ГПК.

Спорно е между страните  предоставено ли е право на ищеца БТС да отдава под наем процесния имот, публична държавна собственост - хижа „Амбарица“.

За доказване на твърденията, изложени в ИМ, ищецът е представил писмени доказателства и е ангажирал гласни доказателства.

 По делото съдът разпита доведените от страните свидетели Г.А.Г., Г.М.Б., Т.И.Б.и Е.С.К..

Свид.Г.Г., ангажиран от ответника, сочи в своите показания, че преди ответното сдружение той 12 години е отговарял за хижа „Амбарица“. Откакто хижата се стопанисва от С.Пл.Ш.А.“ Г.излага, че също е посещавал обекта и е виждал, че има извършени ремонтни дейности, които не може да посочи точно какви, като зявява, че е влизал само на първия етаж на новата хижа. Като извършени ремонтни дейности свидетелят посочва, че е видял, че е направена тоалетната на първия етаж, изциклен паркета на втория етаж, извършени бояджийски дейности. През 2018г. свид.Г.твърди, че посетил хижата в качеството си на участник в комисия, определена от БТС. Твърди, че Е.Г.не е допуснала членовете на комисията в хижата, като самият той не се е качвал този ден на хижата, а само е транспортирал с джип останалите членове до м.“Чемериката“, след което пътят не позволява да се пътува с превозно средство и те са отишли до туристическия обект пеша.

Свид.Г.Б. посочва, че често е посещавал хижа „Амбарица“, но в периода 2014-2020 не е ходил в туристическия обект.

Свидетелят Т.Б.ангажиран от ответника, посочва, че през 2014г., когато посетил хижа „Амбарица“, се запознал с хижарката Е.Г.и установил приятелски отношения с нея. През 2017г. отново посетил хижата, като му направило впечатление, че са извършени много строителни работи в сравнение със състоянието на обекта през 2014г. В хижата имало вътрешни тоалетни, баня, било направено осветление, направена туристическа кухня. Били поставени нови врати и прозорци. На втория етаж били направени умивалници и баня. В салона бил изциклен паркета и лакиран.Б. останал като доброволец в хижата през зимата на 2017г. и през 2018г., като продължили да се правят подобрения от Е. Г. и други лица-доброволци. Свидетелят сочи, че през лятото на 2018г. имало среща при областния управител на област Ловеч между Е.Г.и БТС. По времето на фестивала се очаквало на хижата да се качат представители на БТС, за да видят направените ремонтни дейности, но такива не се появили. През септември 2018г. се явили три лица от БТС, като свидетелят бил в хижата заедно с Е. Г.. Представителите на ищеца връчили на Г. заповед за освобождаване на хижата. Свидетелят бил доброволец до м.септември 2019г. Не е пристъствал на явяване на представители от БТС, които Г. да не е допуснала и/или да е изгонила от хижата.

Свид.Е. К. сочи в своите показания, че през пролетта на 2016г. се намирала в централата на БТС в гр.София, където имала среща с изпълнителния секретар на сдружението В.У.. К. по това време сочи, че била представляваща ТД „Търговище“. Пред офиса на У. свидетелката сочи, че докато чакала да влезе при него, през открехнатата врата възприела разговор между посоченото лице и Е.Г.. Двамата се уговорили, че ще бъде сключен анекс към договора, с който направени подобрения от Г. да се приспаднат от дължимия наем. У. към онзи момент бил обект на журналистическо разследване на „Господари на ефира“ и споделил, че „това щяло да стане, но сега му „пушела“ главата“. К. твърди, че през 2017г. с тогавашния председател на БТС  А.С.разговаряла по проблЕ. с анекс към договора за хижа „Амбарица“, за когото заявява, че той поел ангажимент да се проведе среща при областен управител-Ловеч и финализиране на договора.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели.

По отношение възражението на адв.Р. за недопустимост на свидетелските показания на свид.К. на основание чл.164, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, съдът не споделя същото. Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 е единствено досежно неформалните договори, за действителността на които не е необходим писмен акт (Решение № 666/06.12.2007 г., по т.д. № 387/2007 г., на ВКС, I т.о.; Решение № 1167/19.12.2008 г., по гр.д. № 3484/2007 г., на ВКС, III г.о.). Същото не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните (Решение № 546/23.06.2010 г., по гр.д. № 856/2009 г., на ВКС, IV г.о.; Решение № 524/28.12.2011 г., по гр.д. № 167/2011 г., на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК). Освен това ограничението не се прилага и при установяване на преддоговорни отношения (Решение № 115/04.03.2009 г., по гр.д. № 5922/2007 г., на ВКС, III г.о.), както е в случая относно сключване на анекс към първоначалния договор.

За доказване на твърденията, изложени в отговора на ИМ, че ответникът е изпълнил планираните в инвестиционната програма СМР, е приложена количествено-стойностна сметка за извършени от ответника по вид, количество и стойност СМР на хижа „Амбарица“ в периода 04.2014г.-10.2018г. Посоченият документ е оспорен от ищеца, с оглед на което и по искане на ответника, съдът допусна назначаване на съдебно-техническа експертиза.

В заключението по СТЕ вещото лице е посочило, че при извършения оглед на място е констатирало, че са извършени СМР, посочени подробно в табличен вид в Приложение № 1. В заключението е посочено, че описаните в количествено-стойностната сметка СМР са действително извършени и същите са на стойност 34 975.67 лв. Отделно от тях са били направени електро и В и К инсталации, като всички извършени СМР са на обща стойност 41 298.12 лв.

Съдът кредитира изготвеното заключение по съдебно-техническата експертиза като обосновано и професионално изготвено. Вещото лице изчерпателно отговори и на допълнителните уточняващи въпроси на страните в с.з. Заключението не е оспорено от страните.

            При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

По иска с правно основание чл.233, ал.1, пр.1 от ЗЗД

Основателността на иска по чл.233, ал.1, пр.1 от ЗЗД предполага установяване на следните елементи от фактическия състав:  ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч. - наличието на валидно възникнало наемно правоотношение между страните с твърдения предмет и посочените параметри съобразно сключения договор; изпълнение на договорните си задължения като изправна страна и факта на предаване на имота за ползване; както и че договорът за наем е прекратен и ответникът към момента на предявяване на иска ползва имота.

Ответникът оспорва процесуалната легитимация на ищеца, като твърди, че   наемното правоотношение не е валидно възникнало.

Съгласно чл.16, ал.2 от Закона за държавната собственост (ЗДС), отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 10 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление.

             Чл.19, ал.1 от ЗДС, към който препраща разпоредбата на чл.16, ал.2 от същия закон, в редакцията, действала към датата на сключване на процесния договор, е следната: Имоти или части от тях - частна държавна собственост, се отдават под наем от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, чрез търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, освен в случаите по Закона за публично-частното партньорство. Въз основа на резултатите от търга се сключва  договор за наем.
               Съгласно чл.6, ал.1 от ППЗДС, предоставянето на имоти - публична държавна собственост, за управление на ведомства за изпълнение на техните функции се извършва с решение на Министерския съвет.

Съгласно чл.10, ал.22 ППЗДС, препис от решението на Министерския съвет се изпраща на областния управител по местонахождение на имота за вписване на новите обстоятелства в акта за държавна собственост.

Съгласно чл.102, ал.2 от ППЗДС, придобиването, управлението и разпореждането с имоти - държавна собственост, както и актуването и отписването им от актовите книги на имотите - държавна собственост, се извършват от областния управител по местонахождението на имота.

Видно е от представените актове за държавна собственост и от становището на третото лице-помагач  вх. № 260639 от 09.10.2020г., че  в Акт за публична държавна собственост № 2767/07.02.2013г. е вписан областният управител на област-Ловеч като лице, на когото имотът е предоставен за управление на осн. чл.18, ал.1 ЗДС. Ищецът БТС е вписан като лице, на когото са „предоставени права на друго основание - предоставено за безвъзмездно ползване с ПМС № 171/23.07.1957г.

В случая не е представен договор за публично-частно партньорство (по Закона за публично-частното партньорство, който е  отменен).

Предвид изложеното съдът прие, че сключеният договор за наем от 02.04.2014г. от страна на ищеца БТС е сключен от лице, което не притежава право да сключва договор с предмет недвижим имот-публична държавна собственост. С оглед на което намира, че не е налице валидно възникнало наемно правоотношение между страните.

 Споделя се доводът на процесуалния представител на ответника, че предвид представените доказателства от Държавен архив е видно, че новата хижа „Амбарица“, която е предмет на процесния договор (обстоятелство безспорно между страните), е строена през 1958г. и 1959г., поради което тя обективно не е включена в ПМС № 171/23.07.1957г., с което на БТС се предават безвъзмездно за ползване хижи и заслони, и в което х.“Амбарица“ фигурира под т. 18.

 Ответното сдружение не оспорва, че ползва хижа „Амбарица“ към момента на предявяване на иска. От страна на ответника се оспорва дължимост на претендирания наем за процесния период с твърдения за наличие на договореност  между Е.Г.и представители на ищеца за извършване на инвестиции в обекта за сметка на на Е..

По делото се доказа безспорно, че в периода, в който ответникът стопанисва хижа „Амбарица“ , в туристическия обект са извършени строително-ремонтни дейности на обща стойност 41 298.12 лв., видно от приетото заключение по СТЕ, неоспорено от ищеца. Същите надвишават описаните в количествено-стойностната сметка СМР. Последните са действително извършени и са на обща стойност 34 975.67 лв., надвишаваща планираните СМР за 25 000 лв.   Общо извършените дейности надвишават с 16 298.12 лв. планираните дейности, включени в инвестиционната програма на ответника, нераздална част от договора, сключен между страните.

Съдът счита, че по делото се доказа твърдението на ответника, че в изпълнение на устната договорка с ищеца (предвид неформалния характер на договора за наем) първият да извършва ремонтни дейности на хижата за сметка на уговорения с договора от 02.04.2014г. месечен наем в размер на 1 МРЗ. Доказателства, от които това се установява, са показанията на свид.К. и липсата на счетоводни документи, които да установяват това претендирано взЕ.не. По делото не бяха представени фактури, които ищецът  ежемесечно да е издавал на ответника за дължим месечен наем. Макар и задължен да представи дневник за продажби за периода на исковата претеция, такъв не бе представен.   

 С оглед на което съдът счита за неоснователно твърдението на ищеца, че договорът между страните е прекратен, считано от 06.02.2016г. поради неизпълнение от страна на ответника да заплати два месечни наЕ..

Ищецът твърди, че многократно управителният орган на БТС е уведомявал ответника, че последният нарушава договора, дължи заплащането на уговорения наем и следва да върне наетата хижа, тъй като договорът е прекратен поради неизпълнение , респ. изтичане на неговия срок.

Съдът прие., че ищецът не е активно легитимиран да претендира прекратяване на договора, тъй като имотът е предоставен за управление на областен управител на област Ловеч.  

При изложените съображения настоящият състав намира,че предявеният иск по чл.233, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.  

 По иска с правно основание чл. 236, ал.2 ЗЗД, евентуално чл.79 вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД

По отношение на претенцията с правно основание чл. 236, ал.2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение във връзка с договор за наем след като срокът на договора е изтекъл, но ответника – наЕ.тел е продължил да ползва същият въпреки противопоставянето на наемодателя, по отношение на обект хижа „Амбарица“  по договор за наем от 04.02.2014 г.  сключен между страните, съдът намири, че искът е изцяло неоснователен.

 За този обект не е бил налице валиден договор за наем  по вече изложените съображения. И тъй като страните не са били обвързани по наемно правоотношение, ирелевантно за спора се явява обстоятелството изпратена ли е покана до ответника и полученали е тя от него, прекратен ли е договорът. Безспорно е, че  ответникът  ползва имота и към момента на приключване на устните състезания, но ищецът не е носител на материалното право да претендира обезщетение за неизпълнение или наемната цена за процесния период

Предвид изложеното съдът намира, че следва да отхвърли предявените при условята на евентуалност иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД и евентуален иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.232, ал.2 ЗЗД, като  неоснователни и недоказани.  

Възражение за прихващане

Ответникът е релевирал възражение за прихващане в отговора на ИМ между сумата на подобренията  34397.35 лв. и претендираното взЕ.не в размер на 18 660.00 лв.

Предвид, че съдът е отхвърлил исковата претенция, не следва да се произнася по възражението за прихващане.

Относно откритото производство по чл. 193 ГПК:

По искане на процесуалния представител на ответника, с протоколно определение от 29.09.2020г.  съдебният състав е открил производство по чл. 193 ГПК – по оспорване истинността на   представения с исковата молба Акт за държавна собственост1536 от 19.11.2003г., в частта по т.9.

При сравнение с представения от страна на ответника  акт за държавна собственост № 1536 от 19.11.2003г. и представения от третото лице-помагач Областна администрация-Ловеч, съдът констатира, че в представения от ищеца акт в т.9 „ПРЕДОСТАВЕНИ ПРАВА ВЪРХУ ИМОТА“ не фигурира „СДРУЖЕНИЕ ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО –АМБАРИЦА“ гр.Троян. Видно от становище на Областна администрация –Ловеч, това заличаване е станало по искане на БТС, направено с писмо вх. № АП-14-22/30.07.2012г. до Областен управител-Ловеч.

В същото становище е посочено, че е съставен акт за поправка на АДС № 1536/19.11.2003г., в който да бъде попълнена коректна информация по т.9 и т.10. В тази връзка е съставен Акт за публична държавна собственост № 2767/07.02.0213г., в който в т.10 „ПРЕДОСТАВЕНИ ПРАВА ЗА УПРАВЛЕНИЕ“ е вписан Областен управител-ОБЛАСТ Ловеч.

За това съдът намира за основателно оспорването по реда на чл. 194, вр. чл. 193 ГПК, на представения от ищеца документ, поради което и на основание чл.194, ал.2 от ГПК следва да го изключи от доказателствата по делото.

По разноските

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника  разноските за ностоящето производство съгласно списък по чл. 80 ГПК, от които 2800.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 1100.00 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

 

                                                      Р     Е     Ш     И    :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.233, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от „Б.Т.С“, ЕИК  ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от В.Р.- председател на УС, против С.Пл.Ш.А.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.***** представлявано от Е.Р.Г.-председател на УС, да бъде осъдено  С.Пл.Ш.А." да му предаде владението на недвижим имот, представляващ планинска хижа „Амбарица", който имот е бил предоставен по силата на договор за наем на недвижим имот от 02.04.2014 г., поради прекратяването на същия договор, като неоснователен и недоказан.

  ОТХВЪРЛЯ  предявените при условията на евентуалност иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД и евентуален иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.232, ал.2 ЗЗД, да бъде  осъдено   С.Пл.Ш.А." да   заплати на „Б.Т.С“, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление: гр.******, представлявано от В.Р.- председател на УС, сумата 18 660 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на планинска хижа „Амбарица" за периода от 1 март 2017 година до 1 февруари 2020 година, евентуално като незаплатени наемни вноски за периода от 1 март 2017 година до 1 март 2019 година и като обезщетение за неоснователно ползване на имот за период от 1 април 2019 до 1 февруари 2020 година, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.3 от ГПКБ.Т.С“, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Васил Левски“ № 75, представлявано от В.Р.- председател на УС,   да заплати на С.Пл.Ш.А.“, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр.Троян, ул.“***** представлявано от Е.Р.Г.,  сумата 3900.00 / три хиляди и деветстотин/ лева, представляваща разноски в настоящето производство .

ПРИЗНАВА ЗА ДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3  във вр.  ал.2, във вр. с чл.193, ал.2 ГПК,  оспорването на истинността на   представения с исковата молба Акт за държавна собственост1536 от 19.11.2003г., по т.9, като изключва документът от доказателствата по делото.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач Областна администрация-Ловеч.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от датата на връчването му.

                                                                    

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: