Решение по дело №841/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260122
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20205320100841
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 23.06.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                             трети граждански състав

на двадесет и първи май                                    две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 841 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.

Ищцата В.Д.Б. с ЕГН **********,*** твърди, че с Н.И.Б. сключили граждански брак на ****** г. в гр. К., обл. П.. Във фактическа раздяла били от три години. От брака имали ненавършило пълнолетие дете - Д.Н.Б. с ЕГН **********, родена на *** г. в гр. К..

По време на брака живели в гр. К., в негово наследствено жилище. В самото начало на тяхната брачна връзка всичко било нормално. След като се родила дъщеря им Д., съпругът й Н. спрял да полага необходимите грижи за ищцата и детето, не й помагал в домакинството. Н. работел като *******в поделението в гр. К., но бил уволнен заради държане на наркотични вещества. От този момент нататък започнали и скандали между съпрузите. Н. не работел, а се занимаваше с разпространение на наркотици. Ищцата не можела да приеме всичко това, а той не се вслушвал в съветите й. Основно неразбирателството и проблемите между тях се дължали на това, че Н. се занимавал с наркотици, което за нея било неприемливо. Имало случай, в които при едни много бурни и заплашителни към нея и нейното физическо оцеляване нападки, се налагало да търси съдействие на близките и приятелите си. Н. все по-често започнал да не се прибира вечер вкъщи и това продължавало по цели седмици. Не й се обаждал и не й давал отчет къде се намира. По този начин отношенията им охладнели, съпругът й станал безразличен, тъй като самата тя виждала, че поведението му е непоправимо и въпреки опитите й да го промени, всичко било безуспешно.

В края на 2017г. се изнесла от семейното жилище в гр. К., тъй като сама отглеждала детето си, изнемогвала и финансово, а на Н. не му пукало за това. Ищцата била отдадена изцяло за грижите и възпитанието на малолетната им дъщеря. Отишла да живее при родителите си в дома им в с. Д., обл. П., разчитайки на тяхната подкрепа в отглеждане на детето, а също така й помагали и финансово. През този период работила в ****** в гр. К., за да изкарва доходи за препитание и издръжка на детето си, грижела се за детето и домакинството. След раздялата им, Н. заминал в А. и спрял да се обажда на съпругата и дъщеря си. Правил няколко пъти опити да говори по телефона с детето, но то отказвало. Н. не давал пари за издръжка на детето. Единствено бабата по бащина линия купувала дрехи, подаръци и изпращала пари на внучето си.

В момента брачната им връзка с Н.И.Б. съществувала само формално, тъй като от дълги години не живеели заедно, ищцата имала вече нова връзка с друг мъж. Дъщеря им Д.Б. живее при нея, учела в СОУ „*****“ гр. К., била силно привързана към майка си, която изцяло поела грижите за детето.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина; да й предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете Д. като определи местоживеене на детето при майката; да определи режим на лични отношения между бащата и детето, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от календарния месец за времето от 9:30 часа до 18:00 часа, без преспиване, както и 10 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката; да осъди ответника да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 250 лева, платими до 15-то число на месеца; да постанови след развода на носи предбрачното си фамилно име Ш.. Няма претенции за ползване на семейното жилище и за издръжка.

Ответникът Н.И.Б. с ЕГН ********** ***, чрез назначения от съда особен представител, взема становище съдът да се произнесе съброазно доказателствата по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Страните са съпрузи на основание валидно сключен граждански брак с акт № 0020 от 14.02.2010 г., съставен в град К., установено с представеното удостоверение за сключен граждански брак. Съпрузите имат едно малолетно дете – Д.Н.Б., ЕГН **********, установено с представеното удостоверение за раждане.

ОТНОСНО дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 от СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. В конкретния случай ищцата е направила искане съдът да прекрати брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина.

Изложените в исковата молба фактически твърдения, че съпрузите са разделени от повече от три години (към настоящия момент) и отношенията им са изчерпани, не се оспорват от ответника. За доказване дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изслушан свидетелят Г., с когото ищцата съжителства на семейни начала. Неговите показания установяват, че познава ищцата от около 4-5 години, а съпруга й – само по физиономия. Свидетелят знаел, че съпрузите са разделени от около три години. От ищцата, че между двамата се е стигнало до фактическа раздяла заради наркотици и тормоз, че ищцата дълго се опитвала да запази семейството си, но не успяла, защото с ответника нямало как да стане. Ищцата и свидетелят заживели заедно след раздялата на съпрузите, преди около две години. Ответникът въобще не търсел дъщеря си, доколкото знаел, в момента бил в чужбина. Свидетелят не знаел друго за ответника. В момента ищцата се грижела за детето заедно със свидетеля. Ответникът не плащал издръжка на детето, не изпращал подаръци, дори не се обаждал. Неговата майка полагала грижи за детето. Д. била на 11 години и ищцата и свидетеля поемали всички разходи – учебници, облекло, джобни. Ищцата не работела от една година, помагали й финансово нейните близки.

При установената фактическа обстановка, съдът намира, че брачната връзка между страните е дълбоко и непоправимо разстроена, изчерпана от съдържание. Съпрузите са разделени от повече от три години, не поддържат никакви контакти, дори във връзка с детето, родено от брака им,  всеки от тях е установил самостоятелен, независим от другия начин на живот. Взаимоотношения между двамата липсват, като са налице данни, че ответникът е в чужбина. От гласните доказателства се установи, че съпрузите нямат помежду си отношения, основани на хармония, разбирателство, взаимно уважение. Връзките между тях - икономически и духовни са преустановени. Ищцата е създала една година след раздялата на съпрузите нова връзка, а ответникът е с неустановено за нея местонахождение. Липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за роденото от брака дете или обществото, и бракът следва да бъде прекратен като се допусне развод.

Във връзка с искането на ищцата съдът да се произнесе по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, следва да се отбележи, че в процеса ищцата не доказва по категоричен начин брачни провинения на съпруга си. Показанията на св. Г. са основани изцяло на нейната гледна точка, впечатленията му не са преки и са придобити най-малко година след фактическата раздяла на съпрузите. Действителното поведение на ответника остана недоказано в процеса, а установените факти са крайно недостатъчни съдът да приеме, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи на изцяло виновно поведение на ответника. При това положение и доколкото при направено изрично искане, съдът е длъжен да се произнесе по въпроса за вината, съдът намира, че липсват категорични доказателства за изцяло виновно поведение на един от двамата съпрузи, поради което приема, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е взаимна. 

ОТНОСНО родителските права, режима на лични отношения и издръжката на детето:

Родителите не спорят по въпроса, че майката е тази, която следва да упражнява родителските права върху роденото от брака дете. Това е и в интерес на детето. Установено е, че бащата се е дезинтересирал и изцяло не контактува с дъщеря си. Поради изложеното, упражняването на родителските права върху Д. следва да се възложи на майката и да се определи местоживеене на детето при нея.

На бащата следва да се определи подходящ режим на лични отношения с детето, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от календарния месец за времето от 9:30 часа до 18:00 часа, без преспиване, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката. Съдът определя сравнително ограничен режим, без преспиване и за по-кратък период през лятото, с оглед установеното в процеса, че ответникът от повече от три години не контактува с дъщеря си, прекъснал е връзката между семе си и нея и е необходимо време връзката баща-дъщеря да се възстанови, без това да бъде причина за стрес у детето. За да вземе това решение, съдът съобразява възрастта на Д. – понастоящем почти единадесет годишна. По делото не са събрани категорични доказателства за рисково поведение на бащата, за да определи съдът предложения в исковата молба режим на лични отношения, които безспорно са необходими за запазване на връзката родител – дете.

Ответникът следва да се осъди да заплаща издръжка на детето си в размер на 200 лева, като за разликата над този размер до пълния предявен такъв искат следва да се отхвърли като неоснователен. По делото не са установени доходите на родителите, установено е, че майката е безработна, но същата е трудоспособна и млада и не са доказани причини да не полага труд. Данни за ответника липсват, не са събрани дори косвени доказателства за доходите му. Не се твърди и установява който и да е от двамата родители да има задължение за издръжка към други лица. За да определи конкретния размер на издръжката, съдът приема, че двамата родители получават доходи около средните за региона, а детето е на 11 години. Издръжката, която съдът определя за Д. е в общ размер на 370 лева месечно, като от тази сума 200 лева, следва да поеме бащата, а разликата от 170 лева се поема от майката, която полага непосредствените грижи. Искът следва да се уважи до размера от 200 лева, а за разликата над 200 лева, до пълния претендиран размер от 250 лева – да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Издръжката следва да се присъди считано от влизане на решението в законна сила, доколкото ищцата не е посочила начален момент, от който я претендира.

ОТНОСНО ползването на семейното жилище:

Претенция за ползване на семейното жилище не е направена от съпрузите и съдът не се произнася по този въпрос.

ОТНОСНО фамилното име:

Съдът следва да постанови след развода ищцата да носи предбрачното си фамилно име Ш., каквато претенция е била направена от ищцата.

ОТНОСНО издръжката между съпрузите:

Такава не е претендирана и не се присъжда.

ОТНОСНО разноските:

На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 60.00 лева. При образуване на производството ищцата е внесла такава в размер на 30.00 лева. Тъй като съдът прекратява брака без да се произнася по въпроса за вината, то дължимата държавна такса следва да се поеме от двамата съпрузи. Ето защо и предвид предварително заплатената от ищеца държавна такса, следва разликата до окончателно определената да се събере от ответника. Следва да се осъди ответника да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 30.00 лева по допускане на развода. Следва да се осъди ответника да заплати и държавна такса в размер на 288.00 лева, изчислена в размер на 4% върху 36-месечните платежи на присъдената с решението издръжка.

Разноски между страните не се дължат, тъй като съдът прекратява брака по взаимна вина, с изключение на сумата от 600 лева, която ищцата е заплатила за възнаграждение на особен представител. Тази сума следва да се възложи в тежест на ответника.

Воден от горното и на основание чл. 49, ал. 1 СК съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ПРЕКРАТЯВА брака между В.Д.Б. с ЕГН **********,*** и Н.И.Б. с ЕГН ********** ***, сключен с акт за граждански брак № ***** от ***** г., съставен в град К., като дълбоко и непоправимо разстроен по взамина вина на съпрузите.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетното дете на страните Д.Н.Б. с ЕГН ********** на майката В.Д.Б. с ЕГН **********, като определя местоживеене на децата при нея.

ОПРЕДЕЛЯ бащата Н.И.Б. с ЕГН ********** да осъществява лични отношения с детето Д.Н.Б. с ЕГН ********** при режим: всяка втора и четвърта събота и неделя от календарния месец за времето от 9:30 часа до 18:00 часа, без преспиване, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката.

ОСЪЖДА Н.И.Б. с ЕГН ********** *** да заплаща на детето си Д.Н.Б. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.Д.Б. с ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, платими до 15-то число на месеца, считано от влизане на решението в законна сила до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащане до окончателното плащане, като за разликата над 200 лева, до пълния предявен размер от 250 лева отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата В.Д.Б. с ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име Ш..

ОСЪЖДА Н.И.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на В.Д.Б. с ЕГН **********,*** разноски за възнаграждение на особен представител в размер на 600 (шестстотин) лева.

ОСЪЖДА Н.И.Б. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 30 (тридесет) лева по допускане на развода и държавна такса в размер на 288 лева (двеста осемдесет и осем) върху присъдената с решението издръжка.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П.ски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МТ