№ 2476
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна *******ова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100512545 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.09.2022 г. по гр.д. № 64984/21 г., СРС, ГО, 65 с-в е
признал за установено по отношение на Л. В. Г., ЕГН **********, с адрес в
гр.София, бул.“******* *******, че дължи на „Т.С.“ЕАД, ЕИК ******* , със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“******* , по реда на чл. 422
ГПК, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 297,54лв.
представляваща стойността на стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г., с която ответникът неоснователно се
е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху от 02.06.2021
г. до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 32,36 лв.,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия през периода от
01.08.2018 г. до 29.02.2020 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил
за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 02.06.2021 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 31224/2021 г. по описа на СРС, 65-ти състав.
Отхвърлил е предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“******* срещу Л. В. Г., ЕГН **********, с
1
адрес в гр. София, бул.“*******“ № ******* ет.4, ******* положителни
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.59, ал.1 от
ЗЗД за разликата от уважения размер от 297,54 лв. до пълния предявен размер
от 2113,18 лв. представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г ., с която ответникът неоснователно
се с обогатил, ведно със законната лихва от 02.06.2021г. до окончателното й
изплащане, както и по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.86 от за
сумата от 555,20 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. -21.05.2021 г., за сумата
от 5,74 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за услуга дялово
разпределение, за периода 01.10.2018 г. - 21.05.2021 г. за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 31224/2021 г. по описа на
СРС, 65-ти състав като неоснователни. Осъдил е Л. В. Г., ЕГН ********** ,с
адрес в гр.София,бул.“******* ******* да заплати на „Т.С.”ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „*******, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, сумата в размер на 12,69 лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 46,55 лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство, съобразно
уважената част от исковете. Осъдил е „Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление гр.София. ул.”******* да заплати на Л. В. Г., ЕГН
**********, с адрес в гр.София, бул.“*******“ №*******, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 263,43лева., представляваща деловодни
разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от исковете
Решението, в частта, в която СРС, ГО, 65 с-в е отхвърлил предявените
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“******* срещу Л. В. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
бул.“*******“ № ******* ет.4, ******* положителни установителни искове
по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за разликата от
уважения размер от 297,54 лв. до пълния предявен размер от 2113,18 лв.
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018г., с която ответникът неоснователно се с обогатил,
ведно със законната лихва от 02.06.2021г. до окончателното й изплащане,
както и по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.86 от за сумата от
555,20 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за доставена
2
топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. -21.05.2021 г., за сумата от 5,74 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за услуга дялово
разпределение, за периода 01.10.2018 г. - 21.05.2021 г. за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 31224/2021г. по описа на
СРС, 65-ти състав и в частта на разноските е обжалвано с въззивна жалба от
ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“*******, представлявано от Изпълнителния директор А.А. и
Председателя на УС И.Е., чрез пълномощника юрисконсулт М.К. с мотиви,
изложени в жалбата. Съдът е приел в мотивите си, че начислената сума за
процесния период не е доказана изцяло, доколкото същата е начислявана
служебно. Видно от заключението на вещото лице по СТЕ, в имота,
задълженията на които са предмет на настоящето производство, не е
осигряван достъп за отчет на топлинните разпределители за отоплителен
сезон. Така изпозваната ТЕ на база разпоредбите на ЗЕ и Наредба е изчислена
по максимален специфичен разход на сградата. ТЕ за сградна инсталация
също правилно е начислявана. Неправилно първоинстанционният съд не е
кредитирал изцяло заключението на вещото лице по СТЕ и е определил
размера на задължението, за който има конкретни изчисления от вещото лице,
което мотивирано е изложило причината дължимите суми да бъдат
пресметнати по формула на наредбата, а не на база реален отчет, с което е
допуснал съществени процесуални нарушения.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваните части и да бъдат отхвърлени изцяло предявените
искове. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанции,
включително юрисконсултско в ъзнаграждение.
Въззиваемият Л. В. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.София,
бул.“******* *******, чрез пълномощника по делото адвокат И. М. от САК,
със съдебен адрес: гр.София,ул.“******* ******* I“ ******* оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски за въззивното производство във вид
на адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
СГС констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
3
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.59,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Л. В. Г.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 2113,18 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., с която ответникът неоснователно се е
обогатил, ведно със законната лихва върху главницата от 02.06.2021 г. (датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК) до окончателното й изплащане, сумата от 555,20 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2018г. - 21.05.2021 г.,
сумата от 32,36 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна
енергия през периода от 01.08.2018 г. до 29.02.2020 г., с която ответникът
неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата от
02.06.2021 г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане, сумата от 5,74 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2018 г. -
21.05.2021 г. за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
дело № 31224/2021г. по описа на СРС, 65-ти състав .
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът Л. В. Г. е потребител на ТЕ
за небитови /стопански/ нужди, но между страните липсвал сключен писмен
договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл.149,
ал.1, т.3 ЗЕ. През процесния период ответникът е потребявал ТЕ в имота,
поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със
стойността й. Ето защо ответникът следва да плати цената на доставеното
количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че в производство по реда на чл. 410 от ГПК ответникът е депозирал
4
възражение, поради което е обоснован правен интерес от исковете, с които се
иска от съда да признае за установено, че Л. В. Г. д ължи претендираните
суми.
Ответникът Л. В. Г., в срока за отговор на исковата молба по чл.131
ГПК, е оспорил предявените искове по основание и размер.
Третото лице помагач не е взело становище по исковете.
По делото е представен нот. акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 173,том II, дело № 277/2015год., от който се установява, че на
23.06.2015 год. Л. В. Г. е придобил недвижим имот: магазин № 4, на партерен
първи етаж в гр.София, ж.к.“******* ******* С писмо от 12.01.2021 г.
„Т.С.“ЕАД е уведомила Л. В. Г., че по силата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, след
придобиването на магазин № 4, следва да предприеме действия за промяна на
партида, на основание чл.66, ал.3 от ОУ от м. декември 2016год., както и се
очаква да бъде сключен договор съобразно чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ за което му
е даден срок до 23.01.2017г. Освен това ответникът е уведомен, че към
09.01.2017г. има задължения в размер на 2327,79лв. - главница и 59лв. - лихва
за просрочие, които следва да заплати в 7 дневен срок от получаване на
съобщението. Писмото е връчено на Л. В. Г. на 16.01.2017год., съгласно
известие за доставяне. Съгласно Протокол от 04.12.2010год. от ОС на ЕС на
адрес гр.София, ж.к.“******* А, вх.А и Б е взето решение за избор на „Т.С.“
за извършване на услугата дялово разпределение. От третото лице -помагач
„Т.С.” ЕООД са представени писмени документи, съгласно които е изготвяно
дялово разпределение за аб.№ 424161 като е представен главен
отчет/проверка за периода 01.05.2019год. - 30.04.2020год., подписан от
клиент на 07.06.2020год. Съгласно индивидуална справка за отопление и
топла вода за клиент Л. В. Г., за отчетен период 01.05.2018год.- 30.04.2019г.,
сумите по фактури възлизат на 1732,24 лв., а разходът е в размер на 159,90
лв., поради което е налице разлика от 1886,61лв., с включен ДДС- за
получаване. Съгласно индивидуална справка за отопление и топла вода за
клиент Л. В. Г., за отчетен период 01.05.2019год.- 30.04.2020г., сумите по
фактури възлизат на 252,08 лв., а разходът е в размер на 88,06лв., поради
което е налице разлика от 196,82лв. с включен ДДС, за получаване. Съгласно
заключението на вещото лице по СТЕ, за процесният период количеството
топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в
5
която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер.
Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за
сметка на ищеца технологични разходи. За процесния период общият
топломер е годно средство за измерване на топлинната енергия. Експертът е
посочил, че в процесния имот е монтиран топломер и водомер за топла вода.
За периода 2017г.-2018г. от страна на ответника не е бил осигуряван достъп и
е изчислен служебен разход - експлоатация по максимален специфичен
разход на сградата, съгласно чл.61,т.7.3.2 от НТ. ТЕ отдадена от сградна
инсталация се разпределя съобразно отопляем обем по проект от 238 мЗ,
съгласно наредбата за топлоснабдяване. Съгласно направените изчисления
стойността на изравнителните сметки за периода 01.05.2017год. -
30.04.2018год. възлиза на 1958,14лв., за периода 01.05.2018год. -
30.04.2019год. в размер на 101,88 лв., за периода 01.05.2019 год. -
30.04.2020год. в размер на 105,66 лв. или общо в размер на 2255,68 лв. като е
налице разлика от 322,09 лв. за връщане, съобразно фактурираните суми.
От правна страна:
По делото е безспорно, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.
33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при
общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя -
арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва
на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди; Според §1, чл.43 от ДР на ЗЕ, " Потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния
6
или общинския бюджет.
Ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен
писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника.
Безспорно е, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за
процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед на
което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди/за небитови/ нужди. При
липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с
правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Налице е
неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД. Фактическият състав на
неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва
кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група
факти и това разместване на блага да е настъпило без основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които
обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му
или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на договор за
продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия
по чл.142, ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана.
Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи, които е
следвало да направи.
В случая, възражението на ответника е свързано с обема на реално
доставената в процесния имот ТЕ. Според вещото лице по СТЕ, за периода
2017-2018 г. ответникът не е осигурил достъп и е изчислен служебен разход,
експлоатация по максимален специфичен разход на сградата, като в имота
има монтиран един топломер и водомер за топла вода. Съгласно вещото лице
в о.с.з., за неосигурения достъп на същото са били предоставени документи -
протоколи от 2018 и 2019год. В случая става въпрос за неоснователно
обогатяване, поради което не се следват документите, свързани със спазване
изискуемия ред за отчитане на средствата за измерване, а оттам и за служебно
7
начисляване на топлинна енергия поради неосигурен достъп до процесния
имот от страна на потребителя (ответник), касаещи договорното основание, а
самият потребител не е длъжен да осигурява достъп. От друга страна, по
делото е безспорно установено, че в имота има монтиран един топломер и
водомер за топла вода, т.е. налице е реално потребление на ТЕ и топла вода,
чиято стойност за периодите при извършен реален отчет, а именно за
периода 01.05.2018год. - 30.04.2019год. е в размер на 101,88 лв., а за периода
01.05.2019 год. - 30.04.2020год. е в размер на 105,66 лв. При тези данни,
налице е реално потребление на ТЕ и топла вода, а стойността на същото за
периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. следва да бъде изчислено по реда на
чл.162 ГПК е в размер на 104, 64 лв.
Що се отнася до исковете с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,
настоящата инстанция също намира, че е приложима разпоредбата на чл.84,
ал.2 ЗЗД, доколкото не са приложими ОУ на ищцовото дружество. В
хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване
на благата и не е обвързано със срок, поради което съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да иска изпълненито му веднага. Следователно, вземането
за обезщетение за мораторни лихви при фактическия състав на неоснователно
обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора, а
когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение
преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след
която длъжникът изпада в забава. Ищецът претендира лихва за периода от
01.10.2018год. до 21.05.2021 г., но по делото не са ангажирани доказателства
за отправяне на покана. Писмо от 12.01.2017год., адресирано до ответника и
получено на 16.01.2017 г. не съдържа такава покана и се отнася до предходен
период, за задължения към 09.01.2017год. Исковата молба играе роля на
покана за плащане, но същата е депозирана след посочения в исковата молба
период. Това са мотивите на СРС, възприети изцяло от настоящата
инстанция. Предвид изложеното, СГСсъщо приема, че двете претенции за
обезщетение за забава подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Изводът е, че за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. начислената сума
за топлинна енергия е дължима в размер на 104,64 лв.
Решението, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените от „Т.С.”
8
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“******* срещу Л. В. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
бул.“*******“ № ******* ет.4, ******* положителни установителни искове
по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за разликата над
уважения размер от 297,54 лв. до размера от 492,18 лв./ или за сумата от
104,64 лв./, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г ., с която ответникът неоснователно
се с обогатил, ведно със законната лихва от 02.06.2021г. до окончателното й
изплащане, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,
с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи разликата над
уважения размер от 297,54 лв. до размера от 492,18 лв./ или за сумата от 104,64
лв./, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г ., с която ответникът неоснователно се с
обогатил, ведно със законната лихва от 02.06.2021г. до окончателното й
изплащане.
Променя се и размерът на присъдените разноски съобразно уважената и
отхвърлена част от исковете.
Ищецът е направил разоски за заповедното производство от 104,13 лв.,
които и съобразно уважената част от исковете възлизат на 15,47 лв., т.е.
ответникът следва да доплати още 2,78 лв. за заповедното производство. За
исковото производство е направил разноски от 387,87 лв., които и съобразно
уважената част от исковете възлизат на 56,51 лв., или ответникът следва да
доплати още 9,96 лв. за исковото производство.
Ответникът е направил разноснки за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., които и съобразно отхвърлената част от исковете възлизат
на 255, 60 лв. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ищецът
е осъден да заплати на ответника разноски за исковото производство за
сумата над 255,60 лв. до присъдената сума от 263,43 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
За въззивното производство въззивникът/ищец е направил разноски в
общ размер от 161,31 лв., които съобразно уважената част възлизат на 23,87
лв.
Въззиваемият/ответник е направил разноски за адвокатско
9
възнаграждение от 400 лв., които и съобразно отхвърлената част възлизат на
340,80 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 23.09.2022 г. по гр.д. № 64984/21 г., в частта, в
която СРС, ГО, 65 състав отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“******* срещу Л.
В. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул.“*******“ № ******* ет.4,
******* положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 297,54 лв. до
размера от 492,18 лв./или сумата от 104,64 лв./, представляваща стойността
на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г .,
с която ответникът неоснователно се с обогатил, ведно със законната лихва от
02.06.2021г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която съдът е
осъдил „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“*******, представлявано от Изпълнителния директор А.А. и
Председателя на УС И.Е., чрез пълномощника юрисконсулт М.К. да заплати
на Л. В. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.София, бул.“******* *******, чрез
пълномощника по делото адвокат И. М. от САК, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“******* ******* I“ ******* направените разноски за
първоинстанционното производство за разликата над 255,60 лв. до
присъдената сума от 263,43 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. В. Г., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, бул.“*******“ № ******* ет.4, *******, че
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“******* по реда на чл.422 ГПК по искове с правно основание
чл.59, ал.1 и чл.86 ЗЗД разликата от уважения размер над 297,54 лв. до размера
от 492,18 лв. /или сумата от 104,64 лв./, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г ., с
която ответникът неоснователно се с обогатил, ведно със законната лихва от
02.06.2021г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
10
ОСЪЖДА Л. В. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.София, бул.“*******
*******, чрез пълномощника по делото адвокат И. М. от САК, със съдебен
адрес: гр.София, ул.“******* ******* I“ ******* да заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******,
представлявано от Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е.,
чрез пълномощника юрисконсулт М.К. направените по делото разноски за
заповедното производство в размер още на 2,78 лв., а за исковото
производство в размер още на 9,96 лв.
ОСЪЖДА Л. В. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.София, бул.“*******
*******, чрез пълномощника по делото адвокат И. М. от САК, със съдебен
адрес: гр.София, ул.“******* ******* I“ ******* да заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******,
представлявано от Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е.,
чрез пълномощника юрисконсулт М.К. направените по делото разноски за
въззивното производство в размер на 23,87 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“*******, представлявано от Изпълнителния
директор А.А. и Председателя на УС И.Е., чрез пълномощника юрисконсулт
М.К. да заплати на Л. В. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.София,
бул.“******* *******, чрез пълномощника по делото адвокат И. М. от САК,
със съдебен адрес: гр.София,ул.“******* ******* I“ ******* направените
разноски за настоящето производство във вид на адвокатско възнаграждение
в размер на 340,80 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11