Решение по дело №3763/2019 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№  93/12.2.2020 г.                                        12.02.2020 година                                     град Ямбол

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд,                                                           16-ти граждански състав

На шести февруари                                                   две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                             Председател: Георги Георгиев

 

при секретаря Й.П.,

като разгледа докладваното от съдията Георгиев

гражданско дело № 3763 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          

 Производството по делото е образувано по искова молба, предявена  от  З.Д.И. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,чрез адв. И. С.-ЯАК, против „АПС Бета България“ ООД,***със седалище и адрес на управление ***  отрицателен установителен иск, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата от 1484,28 лв. –  по запис на заповед,издаден на 06.10.2008 г.,ведно със законната лихва от 10.07.2009 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 125,00 лв.,съгласно изпълнителен лист и сумата от 1085,79 лв.за абстрактна менителнична сделка,със законната лихва от 10.07.2009 г. до окончателно изплащане на вземането,както и сумата 125,00 лв.разноски по делото съгласно изпълнителен лист,като погасени по давност.

           В исковата молба се твърди, че на 16.07.2009 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № ***/2009 г. по описа на ЯРС срещу ищеца, с който същата била осъдена да заплати на „***“ ЕАД  сумата от  1484,28 лв. по запис на заповед от 06.10.2008 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 10.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 125,00 лв.-разноски по делото.

Също така се твърди,че на 16.07.2009 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № ***/2009 г. по описа на ЯРС срещу ищеца, с който същата била осъдена да заплати на „***“ ЕАД  сумата от  1085,79 лв. за абстрактна менителнична сделка,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 10.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 125,00 лв.-разноски по делото.

Въз основа на така издадените два броя изпълнителни листи и по молба на взискателя било образувано изп.дело № *** по описа на ЧСИ С.Н. при БОС,като същото било прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 на 06.08.2019 г. с отбелязване,че последното принудително действие било извършено на 19.03.20111 г.

  По молба на взискателя-цесионер „АПК Бета България “ ООД било образувано ново изп.дело *** по описа на ЧСИ И.Х.при ЯОС въз основа на същите изпълнителни листи . Ищеца твърди, че последното изпълнително действие във връзка с изпълнителните листове било извършено на 19.03.2011 г.,по по-рано образувано изп.д. № *** по описа на ЧСИ С. Н. при БОС. От този момент до сега взискателят не бил предприел никакви действия, насочени към изпълнение, поради което и на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК ищеца счита, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, като от датата на извършване на последното изпълнително действие до датата на завеждане на исковата молба, давността по чл. 116 от ЗЗД за вземането не била прекъсвана или спирана и била изтекла. Ето защо ищцата счита, че вземанията по изпълнителните листове са погасени по давност и предявява установителен иск по чл. 439 от ГПК срещу цесионера.Претендира се уважаване на иска и присъждането на разноски.

 В съдебно заседание ищецът изпраща процесуален представител, който поддържа исковете, сочи доказателства и претендира разноски, както и постановяване на неприсъствено решение.

           Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, не се представлява в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

            По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

  Предявения иск е с правно основание по чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице.

            Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Налице е и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

           Вероятната основателност на исковете се установява от ангажираните от ищеца доказателства.

Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството в което е издадено изпълнителното основание.

Доколкото в случая ищецът З.Д.И. се позовава на погасителна давност, за която се твърди, че е изтекла след издаване на изпълнителното основание, предявеният от нея иск е допустим.

Вземанията предмет на изпълнителният лист са относно периодични вземания – главници по запис на заповед и за абстрактна менителнична сделка и обезщетение за забава  в размер на законната лихва върху сумите, поради което спрямо тях се прилага специалната пет годишна давност по чл.110 ЗЗД и тригодишна давност по  чл.111, б. „в“ ЗЗД. С подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 10.07.2009 г. давността по отношение на длъжника е била прекъсната, като същевременно е спряла да тече, докато трае заповедното производство – арг. от чл.116, б.“б“ ЗЗД и чл. 115, ал.1 б.“ж“ ЗЗД. Следователно от момента на издаване на заповедите за изпълнение и изпълнителните листи – 10.07.20009 г. са започнали да текат нови давностни срокове. Следователно ако не е била прекъсвана, давността от пет години следвало да изтече на 10.07.2014 г.Съобразно чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съобразно указанията на ВКС дадени т.10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС ОСГТК, давността в изпълнителното производство се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не съставляват изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Тези действия не прекъсват давността, а освен това предприемането им не е изпълнително действие по смисъла на чл.433, ал.1 т.8 ГПК.

В настоящия случай се установи безспорно, че спрямо ищеца не са извършвани изпълнителни действия в периода от завеждане на изпълнителното дело ***/2010 г. по описа на ЧСИ,с рег.№ ***,с район на действие Окръжен съд  – Бургас. Не прекъсва давността изпратената покана за доброволно изпълнение на задълженията на длъжника,както и искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение – чрез налагане на запор или възбрана, извършване на опис или оценка на вещ, насрочване и извършване на продан и т.н.Давността не е прекъсната и с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „А. и К.“ ЕООД, тъй като от писмото – отговор на третото задължено лице, постъпило по изпълнителното дело, се установява, че длъжникът З.Д. Б. била в отпуск за временна нетрудоспособност-отпуск по майчинство,като от фирмата не  получава доходи,като получаването на доходите по майчинство  представляват несеквестируем доход, поради което запор не може да бъде наложен. Следователно и в този случай, не би могло да се приеме, че е налице завършено принудително изпълнително действие, годно да прекъсне давността. Това обстоятелство е отбелязано и в постановлението за прекратяване на посоченото по горе изпълнително действие,като е установено,че взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,като последното извършено изпълнително действие било на 19.03.2011 г.Ето защо и всички извършени действия след 19.03.2016 г., които са били предприети, няма да имат правно валидно действие, доколкото изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона. Поради липсата на изпълнителни действия давността в изпълнителното производство не е била прекъсвана, от което следва, че вземанията срещу длъжника са се погасили по давност, след изтичане на посочените по-горе срокове.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 1084,60 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Ямболският районен съд

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал.1, вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД,ЕИК ***със седалище и адрес на управление ****, че ищецът З.Д.И. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***,чрез адв. И.С.-ЯАК , НЕ ДЪЛЖИ  сумата от 1484,28 лв. –  по запис на заповед,издаден на 06.10.2008 г.,ведно със законната лихва от 10.07.2009 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 125,00 лв.,съгласно изпълнителен лист от 20.07.2009 г. по ч.гр.дело № ***/2009 г. по описа на ЯРС и сумата от 1085,79 лв.за абстрактна менителнична сделка,със законната лихва от 10.07.2009 г. до окончателно изплащане на вземането,както и сумата 125,00 лв.разноски по делото съгласно изпълнителен лист от 16.07.2009 г. по ч.гр.дело № ***/2009 г. по описа на ЯРС, образувани  в изпълнително дело № **** от 16.09.2019 г. по описа на ЧСИ,рег. *** с район на действие  ЯОС, поради погасяване на вземането по давност.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***,ДА ЗАПЛАТИ  на З.Д.И. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***,чрез адв. И. С.ЯАК , направените по делото разноски в общ размер на 1084,60   лева  .

 

 

            Препис от решението да се връчи на страните.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                          

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: