МОТИВИ:
С Присъда № 31/11.12.2019 год., постановена по НОХ д. № 169/2019 год. Т.ският
районен съд е признал Р.В.С.,***, ЕГН **********, за невиновен да е на
07.06.2018 година около 04:45 часа на път ІІ-35 - Т.-Ловеч, при разклона за с. Д.,
община Т., в лек автомобил марка „***”, модел „***” с peг. № ****- негова
собственост, държал акцизни стоки по смисъла на чл. 4, т. 1 от Закон за
акцизите и данъчните складове (обн. в ДВ бр. 91 от 15.11.2005 г., посл. изм. и
доп.в ДВ бр. 24 от 16 март 2018г.)
„акцизни стоки” са стоките посочени в чл. 2, т. 2 от ЗАДС - „тютюневи изделия”,
които съгл. nap. 1, т. 4 от ДР на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с
тях изделия (обн. В ДВ бр. 101 от 30.11.1993 г., посл. изм. В ДВ бр. 17 от 23
февруари 2018г.) са „изделия, които могат да бъдат консумирани и са съставени
дори и частично от тютюн”, без бандерол по смисъла на чл. 4, т. 7 от ЗАДС:
„Бандерол е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за
освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на
финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка” - 20,450 кг (двадесет
килограма и четиристотин и петдесет грама) тютюн за пушене по смисъла на чл.
12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС - „фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ
на изискванията на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от
тютюневите частици имат широчина на нарязване по-малка от 1,5 мм”, разфасован в общо
20 (двадесет) броя пакета, на който е следвало да се начисли акциз общо в
размер на 3 108,40 лв. (три хиляди сто и осем лева и четиридесет стотинки),
когато такъв се изисква по закон - чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от
ЗТТСИ, като пазарната цена на цялото количество тютюн е в размер на 3 987,75
лв. (три хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и пет
стотинки), поради което го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 234, ал.
1 от НК във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗТТСИ, nap. 1 т. 4
от ДР на ЗТТСИ, във вр. с чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3
от ЗАДС.
Постановил
е веществените доказателства: 106 найлонови плика пълни със ситно нарязана жълта
листна маса, тежащи общо 19,300
кг (на съхранение в склад на Районно управление гр. Т.),
да се отнемат в полза на
Държавата и да се унищожат.
Постъпил е протест от Георги
Аргиров – Районен прокурор при
Районна прокуратура – Т., който счита, че така
постановената присъда е неправилна. Предлага на основание чл.
334 т. 2 във вр. чл. 336 ал. 1 т. 2 от НПК въззивният
съд да отмени присъдата и осъди Р.В.С. за
извършено от него престъпление по така предявеното му обвинение за извършено
престъпление по чл. престъпление по чл. 234 ал. 1 от НК във вр. чл. 28 ал. 1
във вр. чл. 25 ал. 1 от ЗТТСИ, nap. 1 т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2 т. 2,
чл. 4 т. 1 и т. 7, чл. 12 ал. 1 т. 3 от ЗАДС от НК.
По
делото е постъпило и допълнително писмено изложение към протеста, в което
представителят на Районна прокуратура – Т. счита, че необосновано първоинстанционният
съд е приел за недоказано обстоятелството, че именно С. е държал установения в
багажното отделение на управлявания от него автомобил, тютюн за пушене.
Посочва,
че от събраните, както в хода на досъдебното производство, така и по време на
съдебното следствие, доказателства се установява по безспорен и категоричен
начин, че около 04,45 часа на 07.06.2018г. служители на РУ на МВР гр. Т. са
спрели за проверка обвиняемия С., който управлявал лек автомобил марка „***"
модел „211 ИДИ", който е бил негова лична собственост. В автомобила нямало
други хора освен свидетелката Б.А., която дълго време живеела с подсъдимия на
съпружески начала.
Счита,
че от обективна страна деянието по чл. 234 ал. 1 от НК е съставомерно когато
деецът упражнява фактическо владеене на акцизната стока без бандерол. Именно
поради факта, че Р.С. е държал акцизната стока без бандерол, в хода на
досъдебното производство наказателното производство е прекратено частично по отношение
на свидетелката М. К. – майка на подсъдимия, тъй като в конкретния казус е
ирелевантно чия собственост е бил тютюна и К. не би могла от обективна страна
да осъществи състава на чл. 234 ал. 1 от НК, след като не се е намирала в
автомобила, управляван от въззиваемия.
В
протеста се сочи, че въззиваемият С. е бил собственик на управлявания от него
автомобил и акцизната стока без бандерол – тютюн не се е намирала в затворено,
закрито и отделено багажно отделение в задната част на автомобила, а на пода
зад последната пътническа седалка, в самото купе на моторното превозно
средство. Освен това е посочено, че в това купе освен акцизния тютюн без
бандерол, видно от протокола за оглед на местопроизшествие и приложения
фотоалбум, в другия край на купето, далеч от тютюна се е намирал един-единствен
килим /не килими, както твърдят въззиваемия и неговата приятелка Б.А./.
Изтъква
се в протеста, че по отношение на обстоятелството кое лице е държало тютюна е
еднозначна реакцията на въззиваемия С. към момента на извършване на проверката
на автомобила от служителите на РУ на МВР гр. Т..
Излага,
че първоинстанционният съд е приел, че освен от обективна страна, обвинението
не е доказано и от субективна страна, тъй като е необходимо да е налице пряк
умисъл на въззиваемия. Също тава в мотивите си е посочил, че в конкретния
случай по делото въобще няма доказателства, още по-малко категорични и
безспорни такива, че Р.В.С. е знаел, че черните полиетиленови чували, поставени
от майка му в багажното отделение на автомобила, съдържат тютюн за пушене.
Представителят на държавното обвинение приема,че по отношение на това, дали
двата чувала с тютюна за пушене са поставени в автомобила от свидетелката К. и
дали това е станало в с. Б., са налице единствено обясненията на въззиваемия,
показанията на неговата приятелка свидетелката А. и на самата К., т. е.
неговата майка. В тази връзка отбелязва обаче, че не се касае за багажно
отделение, а до място в самото купе на автомобила, към което водачът, в случая С.,
има пряка видимост.
Счита,
че от анализа на всички събрани доказателства не следва да се изключват и
непреките такива. В тази връзка освен обясненията на въззиваемия, показанията
на неговите баща и майка, дадени в съдебно заседание и тези на неговата
приятелка, сочи,че следва да се ценят и показанията на двамата служители на РУ
на МВР гр. Т. – свидетелите П. и К., спрели С. за проверка и непосредствено
след това установили наличието на 2 броя черни полиетиленови чувала в
автомобила, както и всички писмени доказателства, съдържащи се в делото.
Представителят
на Районна прокуратура – Т. в протеста се позовава именно на показанията на
свидетелите П. и К., за които счита, че ценени в съвкупност с приложените
писмени доказателства, сочат на извода, че въззиваемият С. е знаел, че черните
полиетиленови чувала, открити в собствения му и управляван от него в момента на
полицейската проверка автомобил, съдържат акцизни стоки – тютюн без бандерол,
като такъв се е изисквало по закон /ЗТТСИ/.
Изтъква,
че в момента на извършване на проверката от служителите на РУ на МВР въззиваемият
е казал на полицаите „Момчета, хайде да изхвърлим това и да забравим",
като в този момент двата черни полиетиленови чувала все още не са били отворени
и не е било установено, че в тях се намира тютюн, разфасован в общо 20 броя
пакета. Сочи, че съдържанието на найлоновите чували е установено при извършване
на първото процесуално-следствено действие – оглед на местопроизшествие,
отразено в протокола за извършването на това действие и приложения към него
фотоалбум.
Посочва,
че при разпита непосредствено след задържането на С. като свидетел, същият е
посочил, че тютюнът намерен в автомобила му е собственост на М.К., посочил е и
номера на ползвания от него мобилен телефон, като от приложената справка от
„Теленор България" ЕАД е установено, че след задържането му въззиваемият
се е обадил на мобилен телефон с номер ***. в тази връзка посочва, че в РУ на
МВР гр. Т. едва след няколко дни се е явила свидетелката М.К. и е заявила, че
намерения у въззиваемия тютюн е нейна собственост и посочва номера на ползвания
от нея мобилен телефон – ***.
Изтъква,
че в съдебно заседание бащата и майката на въззиваемия С. - В.С.К. и М.М.К.,
заедно със живеещата на съпружески начала с въззиваемия Б.А., представят
защитната версия, че В.К. и М.К. ползват само един телефонен апарат и точно в
деня, в който С. е заловен с транспортирания от него в собствения му автомобил
тютюн, който М.К. следвало по-късно да продаде в района на кооперативния пазар
в гр. Т., в бързината си М.К. забравила мобилния телефон в дома им в с. Б. В
съдебно заседание М.К. е заявила, че преминала покрай автомобила на сина си,
видяла, че е спрян от полицаи и, че се извършва проверка на автомобила, но се
притеснила, поради което не спряла да види какво става със сина и. в протеста
се посочва, и че същите тези трима свидетели, заедно с въззиваемия С.,
представят и версията, че свидетелката К. се е обадила на сина си предишната
вечер и го е помолила рано сутринта на 07.06.2018г. да я вземе от дома й и да я
закара до гр. Т., и сутринта въззиваемият, с автомобила си и свидетелката Б.А.,
отишли и взели К. от дома й.
Сочи,
че по делото безспорно е установено, че въззиваемият С. и свидетелката К. са
син и майка, и живеят на ул. „*** № 8 в с. Б. , област П..
Представителят
на Районна прокуратура – Т. счита, че тези показания на свидетелите
кореспондират единствено със заявеното от С., но в качеството му на свидетел по
досъдебното производство, като на това досъдебно производство, на нито едно
място той не е посочил, че тази М.К., чийто тютюн е транспортиран, всъщност е
неговата майка.
Счита,
че не следва да се кредитират показанията на свидетелите В.К., М.К. и Б.А., тъй
като те кореспондират единствено помежду си и с обясненията на въззиваемия,
дадени по време на съдебното следствие месеци, след извършване на деянието,
като сочи, че при тези свидетели е налице и „привилегията", визирана в
разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от НПК.
Сочи,
че е безспорно установено от приложените към делото доказателства, че не за
първи път Р.С. транспортира и продава на кооперативния пазар в гр. Т., в
пазарен ден, насипен тютюн без акцизен бандерол. В тази връзка сочи, че са
приложени 6 броя влезли в сила наказателни постановления, с които на Р.С. е
наложено административно наказание „глоба", за това, че веднъж в пазарен
ден в гр. П. и пет пъти в пазарен ден в гр. Т. е държал и продавал акцизна
стока без бандерол - насипен тютюн.
Приема
за безспорно установено и, че два пъти в гр. Т., в пазарен ден в района на
кооперативния пазар на Р.С. са извършени проверки от служители на РУ на МВР гр.
Т., при които е установено, че у него се намира насипен тютюн без бандерол,
като и в двата случая са образувани досъдебни производства, и по двете
досъдебни производства, на по-късен етап от разследването в полицията се
явявало лице от с. Буковлък, което е заявявало, че тютюна е негов, поради което
наказателната отговорност се поема от това лице, а не от въззиваемия С..
Счита,
че тези писмени доказателства - 6 броя наказателни постановления, издадени от
Агенция „Митници" и 2 броя постановления за прекратяване на наказателното
производство, сочат на извода, че С. във всички тези случаи, както и в 04,45
часа на 07.06.2018г., е знаел какво именно е държал и транспортирал в
автомобила си от с. Буковлък до кооперативния пазар в гр. Т. в пазарни дни, а
именно акцизен тютюн без изискващия се бандерол. Тези доказателства
кореспондират с поведението на С. в момента на извършване на полицейската
проверка, описано от двамата служители на РУ на МВР гр. Т. - свидетелите П. и К..
Изтъква,
че тези писмени доказателства сочат също така на извода, че в случай на административно-наказателно
производство Р.С. поема административно-наказателната отговорност и в резултат
неработещият и без никакви доходи Р.С. е наказван с административни наказания
„глоба", чиито общ размер надхвърля сумата от 11 000,00 лв., и които не се
заплащат, а в случай, че административно-наказателното производство се
трансформира в наказателно производство, или както в конкретния казус с първото
действие по разследването е започнало наказателно производство, се явява друго
лице от с. Буковлък, което поема наказателната отговорност.
В
протеста се посочва, че в настоящия казус единственото познато на въззиваемия С.
лице, намиращо се в близост до него в момента на спирането му за проверка е
била свидетелката Б.А., с която обаче той от дълги години живее заедно, на
съпружески начала.
Счита,
че правно ирелевантно е чия собственост е бил намереният и иззет от Р. В.С.,
рано сутринта на 07.06.2018г., тютюн без бандерол, а релевантен е единствено
фактът, че към този момент акцизната стока е била във фактическото владеене и е
била държана от него.
С
оглед на изложеното районният прокурор моли въззивния съд да уважи внесения
протест и признае Р. В.С. за виновен и го осъди за извършено от него
престъпление по така предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.
престъпление по чл. 234 ал. 1 от НК във вр. чл. 28 ал. 1 във вр. чл. 25 ал. 1
от ЗТТСИ, nap. 1 т. 4 от ДР на ЗТТСИ във вр. чл. 2 т. 2, чл. 4 т. 1 и т. 7, чл.
12 ал. 1 т. 3 от ЗАДС от НК.
В
съдебно заседание представителят на държавното обвинение зам. окр. прокурор
Димитър Димитров излага, че поддържа протеста и
изцяло споделя изложените в него подробни съображения. Счита, че анализирайки
събраните доказателствата по делото, първоинстанционният съд е стигнал до
неправилни и необосновани изводи за липса на обективна страна на деянието по
чл. 234 от НК. Напротив, при един по-задълбочен анализ на всички доказателства,
включително и косвените такива, сочи за съставомерност на деянието. В този
смисъл моли да бъде уважен протеста.
Защитникът
на въззиваемия, адв. Г., в съдебно заседание моли да бъде оставен без уважение така депозирания
протест срещу постановената първоинстанционна присъда, с която е оправдан
подзащитният му. Излага, че безспорно районният съд, след анализ на всички
доказателства е достигнал до правилни изводи, както от фактическа, така и от
правна страна. Твърди, че няма база въз основа, на която да бъде изводим
еднозначен извод, такъв, какъвто се иска от настоящата инстанция с депозирания
протест. Не счита, че от свидетелските показания пред въззивната инстанция се променила фактическата обстановка, такава,
каквато е приета от районния съд. В този смисъл, моли да бъде постановен
съдебен акт.
Въззиваемият
в своя защита поддържа казаното от защитника му и моли да бъде оправдан.
Въззивният
съд, след като провери изцяло правилността
на постановената присъда,независимо от основанията посочени от
страните,съгласно изискванията на разпоредбата
на чл.314,ал.1 от НПК, и съобразно събраните по делото гласни,писмени и
веществени доказателства,счете за установена следната фактическа обстановка:
Въззиваемият
Р.В.С. *** и в началото на месец юни 2018г. не работел и нямал постоянни
източници на средства за препитание.
За
времето от 03,00 до 06,45 часа на 07.06.2018г. свидетелите С.П. и К.К. – служители
на РУ на МВР гр. Т. се намирали на неподвижен пост на път П-35, при разклона за
с. Д., община Т.. Около 04,45 часа на 07.06.2018г. свидетелите П. и К. спрели
за проверка автомобил марка „***" модел „***" с peг. № *****, движещ
се в посока от гр. Ловеч към гр. Т., собственост и управляван от Р.В.С. ***. При
извършената проверка от свидетелите П. и К., свидетелят К. забелязал в
товарното отделение на автомобила два черни чувала.Разпоредил на въззиваемия и
той отворил вратата на багажното отделение и при вида на процесните чували казал
на свидетелите П. и К.,че ако има проблем да ги изхвърлят в дерето и той да си
продължава по работа. П. и К. не се
съгласили,след което въззиваемия отворил един от чувалите.Като видели че вътре
има тютюн в пликове П. и К. уведомили дежурния в РУ-МВР-Т. и изчакали
пристигането на дежурната оперативна група.Установено било,че в процесните
чували се намирали пликове с насипен тютюн. Извършено било претърсване и изземване на управлявания от въззиваемия С. автомобил и
са били иззети общо 20,450
кг. суха, жълта, нарязана листна маса.Самото действие
било обективирано в протокол за претърсване и изземване в неотложни случай с
последващо съдебно одобрение ./л.8 и сл. от ДП/.Процесуалното действие било
одобрено с разпореждане на РС-Т. №151/07.06.2018г.по ЧНД №244/2018г.по описа на
съда.
По делото е назначена
физико-химическа експертиза, вещото лице по която е дала заключение, че
иззетата суха, жълта, нарязана листна маса представлява годен за консумация
нарязан тютюн, основно съставен от тютюневи влакна с ширина по-малка от 1.5 мм.,което съответства на
вида изделие за пушене-нарязан тютюн,предназначен за ръчно свиване на
цигари.Вещото лице е дало заключение,че изследваните проби са тютюневи изделия
попадат в допълнителните разпоредби на параграф едно,т.4,б.д от З-н за
тютюна,тютюневите и свързаните с тях изделия и може да се пуши без допълнителна
индустриална обработка, като попада в определението за „тютюн за пушене /за
лула и цигари/" по смисъла на чл. 12 ал. 1 т.1 и т. 3 от Закона за
акцизите и данъчните складове, както и че представлява годно за пушене
/консумация/ тютюнево изделие и попада в чл. 2 т. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДС/./л.23 и сл.ДП/.
Иззетият
от въззиваемия С. тютюн с общо тегло 20,450 кг. е представлявал фино нарязан тютюн
за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1 и т. 2 от чл. 12 ал. 1
от ЗАДС, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат
широчина на нарязване по-малка от 1,5 мм., разфасован в общо 20 броя пакета.
От
назначената съдебно-ценова експертиза се установява, че акцизът, който е
следвало да бъде начислен на 20,450
кг. тютюн е възлизал на 3 108,40 лв., а пазарната му
стойност е възлизала на 3 987,75 лв.
При така установената фактическа
обстановка,кореспондираща на посочените гласни,писмени и веществени
доказателства,въззивната инстанция прие,че въззиваемия Р.В.С. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпленнието по чл. 234, ал. 1 от НК във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗТТСИ, nap. 1 т. 4 от ДР на ЗТТСИ, във вр. с чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС и
отмени Присъда № 31 от 11.12.2019 г.постановена
по НОХД № 169/2019 г. по описа на РС-Т. и вместо нея постанови:
Призна въззиваемия Р.В.С. за виновен в това, че на 07.06.2018 година около 04:45 часа на път ІІ-35 - Т.-Ловеч, при разклона за с. Д.,
община Т., в лек автомобил марка „***”, модел „***” с peг. № ****- негова собственост, държал
акцизни стоки по смисъла на чл. 4, т. 1 от Закон за акцизите и данъчните складове (обн. в ДВ бр. 91 от 15.11.2005 г., посл. изм. и доп.в ДВ бр. 24 от 16 март 2018г.) „акцизни стоки” са стоките посочени в чл. 2, т.
2 от ЗАДС - „тютюневи изделия”, които съгл. nap. 1, т. 4 от ДР на Закона
за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн. В ДВ бр. 101 от 30.11.1993 г., посл. изм. В ДВ бр. 17 от 23 февруари 2018г.) са „изделия, които могат да
бъдат консумирани и са съставени дори и частично от тютюн”, без бандерол по смисъла на чл.
4, т. 7 от ЗАДС: „Бандерол
е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за
освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на
финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка” - 20,450 кг (двадесет килограма и четиристотин и петдесет грама) тютюн за пушене по смисъла на
чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС - „фино нарязан тютюн за свиване на цигари,
отговарящ на изискванията на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно
от тютюневите частици имат широчина на нарязване по-малка от 1,5 мм”, разфасован в общо 20 (двадесет) броя пакета, на който е следвало да
се начисли акциз общо в размер на 3 108,40 лв. (три хиляди сто и осем лева и четиридесет стотинки), когато такъв се изисква по
закон - чл. 28, ал. 1
във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗТТСИ, като пазарната цена на цялото
количество тютюн е в размер на 3 987,75 лв. (три хиляди деветстотин осемдесет
и седем лева и седемдесет и пет стотинки), поради
което и на основание чл. 234, ал. 1 от НК във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗТТСИ, nap. 1 т. 4 от ДР на ЗТТСИ, във вр. с чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС го осъди на 3/три/
години лишаване от свобода и глоба в петкратния размер на пазарната цена на
разпространяваните стоки, а именно 19 938.75 лева, които да заплати в
полза на държавата.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното
наказание Лишаване от свобода за срок от 5/пет/ години от влизане на присъдата
в сила.
При този изход на процеса осъди Р.В.С., да заплати на ОД
на МВР гр. Ловеч сумата 312.14 лева, разноски по НОХД № 169/2019 г по описа на
РС – Т. и сумата 12.00 лева на Окръжен съд – Ловеч, представляваща разноски за
свидтели и 5.00 лева за издаване на Изпълнителен лист по сметка на Окръжен съд
– Ловеч.
Веществените доказателства,: 106
найлонови плика пълни със ситно нарязана жълта листна маса, тежащи общо 19,300 кг (на
съхранение в склад на Районно управление гр. Т.), настоящата инстанция
постанови да
се отнемат в полза на Държавата и да се унищожат.
От субективна страна
въззиваемият Р.В.С.
е действал виновно,при пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК,като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване .Този извод, определено
следва според въззивната инстанция имайки се предвид поведението и действията
на въззиваемия С. преди,по време и след извършване на деянието.По-точно,както
пред РС-Т.,така и пред въззивната инстанция той сочи,че процесните чували с
тютюневи изделия са били на майка му и той не е знаел за тяхното съдържание,което обяснение
въззивната инстанция приема като негова защитна реакция срещу предявеното му
обвинение,тъй като не кореспондира с гласните доказателства-показанията на
незаинтересованите свидетели и служители на МВР-С.П. и К.К..Между впрочем
следвало е РС-Т. да констатира противоречията м-у показанията на тези свидетели
и тогава подсъдимия С. и да отстрани същите по предвидения процесуален
ред.По-точно при повторния разпит на тези свидетели пред въззивната инстанция,
и П. и К. са категорични,че въззиваемия им е предложил да изхвърлят процесните
чували „в дерето” преди да бъдат отворени .Този факт е потвърден от двамата
свидетели и при извършените „очни ставки” по реда на чл.143,ал.1 от НПК между
тях и въззиваемия пред въззивната инстанция.Той е и съществен,тъй като изцяло е
в противоречие с приетото от страна на РС-Т.,че процесните чували са на майката
на въззиваемия и че той е разбрал за тяхното съдържание след отварянето на
същите.Предвид на това въззивната
инстанция прие показанията на св-ля М.К. за некореспондиращи на показанията на
св-те К. и П. и целящи да оневинят въззиваемия С..По-точно св-ля К. сочи,че е
трябвало въззиваемия С. да остави процесните чували на пазара в гр.Т. на една
от крайните маси,но без да пояснява какво следва да се разбира под крайни маси
от една страна ,а от друга страна не сочи и лице на което да се оставят.Като
тенденциозни и целящи да оневинят въззиваемия въззивната инстанция приема и
показанията на неговия баща ,св-ля В.К.,който потвърждава лансираната от
съпругата му версия за процесните чували и това,че са били на К..Неговите
показания в частта в която сочи и че се касае за изхвърлен на сметището,като
отпадък тютюн, определено противоречат
на заключението на вещото лице по физико-химическа експертиза, от което е
видно, че иззетата суха, жълта, нарязана листна маса представлява годен за
консумация нарязан тютюн, основно съставен от тютюневи влакна с ширина по-малка
от 1.5 мм.,което
съответства на вида изделие за пушене-нарязан тютюн,предназначен за ръчно
свиване на цигари.Вещото лице е дало заключение,че изследваните проби са
тютюневи изделия и попадат в допълнителните разпоредби на параграф едно,т.4,б.д
от З-н за тютюна,тютюневите и свързаните с тях изделия и може да се пуши без
допълнителна индустриална обработка, като попада в определението за „тютюн за
пушене /за лула и цигари/" по смисъла на чл. 12 ал. 1 т.1 и т. 3 от Закона
за акцизите и данъчните складове, както и че представлява годно за пушене
/консумация/ тютюнево изделие и попада в чл. 2 т. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДС/./л.23 и сл.ДП/.Т.е.не кореспондира на заявеното от
него,че процесния тютюн е взет от сметището .Показанията на св-ля В.К. не
кореспондират и на приобщеното по време на съдебното следствие пред първата
инстанция писмено доказателство-протокол за претърсване и изземване в неотложни
случай с последващо съдебно одобрение ,от който е видно че процесния е надлежно
опакован и разпределен на отделни малки разфасовки от найлонови пликчета./л.8 и
13 от ДП/.
Нещо повече,като
тенденциозни въззивната инстанция приема и показанията на св-ля Б.А.,която сочи
че въззиваемия е казал на полицаите,че тютюна е на майка му ,тъй като и двамата
служители на МВР-П. и К. са категорични,че по отношение на процесните
чували,въззиваемия е заявил че не са били негови,но не и че са на майка
му,както сочат свидетелите К.,К. и А..В тази връзка ирелевантно за предмета на
доказване по настоящото дело е приетото от РС-Т. в мотивите,че тази версия е
поддържана още от началото от страна на въззиваемия и св-ля К.,както и че е
привличана за това деяние в качеството на обвиняема.Процесуално право е
единствено и само на прокурора ,съгласно чл.46,ал.1от НПК да повдига и поддържа
обвинение за престъпление от общ характер.Това обаче не е основание на съда на
базата на това дали е прекратил наказателното производство срещу едно лице ,в
конкретния казус срещу М.К. ,да гради мотиви относно виновността,респективно
липсата на виновност на друго лице,в конкретния казус въззиваемия С..Задължение
на съдът е да взема решенията си по вътрешно убеждение,основано на
обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,като
се ръководят от закона,като доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила ./арг.чл.14,ал.1 и
2 от НПК/.
Най-същественото в
настоящия казус е, че както сочат свидетелите и служители на МВР С.П. и К.К. ,въззиваемия
е предложил да се изхвърлят в „дерето” процесните чували ,преди те да бъдат
отворени и преди П. и К. да разберат какво има в тях,за който факт са
категорични,както в показанията си,така и при извършените „очни ставка” с въззиваемия.Предвид
на това ,въззивната инстанция прие че обясненията на въззиваемия,показанията на
свидетелите К.,К. и А. са тенденциозни и целящи възиваемия С. да избегне
наказателна отговорност,тъй като не кореспондират на показанията на
незаинтересованите св-ли П. и К.,като и на заключението на вещото по физико
химичната експертиза относно процесното вещество.В смисъл,че за него св-ля К.
сочи,че е боклук ,събиран изхвърлен на сметището на с.Б..Обвинението на
въззиваемия касае държането на процесното акцизно вещество,което изпълнително
деяние,въззивната инстанция прие че е осъществено от страна на възиваемия С..Видно
от протокола за претърсване и изземване в неотложни случай,с последващо съдебно
одобрение ,процесния лек автомобил е собственост на въззиваемия С./л.8/ от една
страна ,от друга страна при извършване на проверката в него са се намирали
въззиваемия и св-ля Б.А..Т.е.въззивната инстанция приема,че държането на
процесното акцизно вещество-тютюн е осъществено от страна именно на въззиваемия
Р.С.,а не както се приема от РС-Т. от страна на св-ля М.К..Въззивната инстанция
съобрази и че за съставомерността на деянието,извършено чрез „държане” на
акцизна стока без бандерол от обективна страна от страна на въззиваемия Р.С. е
достатъчно да бъде и е упражнявана фактическа власт върху вещта,независимо от
мястото и начина на съхраняване ,пазене и пр.За съставомерността на деянието не
се изисква настъпването на определени обществено опасни последици –конкретен престъпен
резултат поради което престъплението по чл.234,ал.1 от НК е формално,на просто
извършване.
Систематичното място на разпоредбата на чл.
234 ал. 1 от НК - Глава VI от НК „Престъпления против стопанството",
раздел втори- „Престъпления в отделни
стопански отрасли" определя обекта на защита, който законодателят свързва
с тези престъпни посегателства, а именно обществените отношения, отнасящи се до
дейността на държавата по установяването и събирането на определен налог от
акцизни стоки. Разпоредбата на чл. 234. an. 1 от НК е бланкетна и за да е
налице престъпление по този текст, следва да бъде установено, че е нарушено
конкретно правило или норма от съответен нормативен акт.Т.е от обективна страна, наред с положителното
установяване на инкриминираното деяние „държи",
следва да бъде установено, че държането е по отношение на стоки, които са
акцизни и са без бандерол, когато такъв се изисква по закон. Законът за
акцизите и данъчните складове от своя страна урежда обществените отношения,
свързани с облагането с акциз, както и контрола върху производството,
употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на
облагане с акциз /чл.1 от ЗАДС/. Същият
закон дефинира и кои стоки са акцизни- по смисъла на чл.4,т.1 от
ЗАДС, като изброените включват и процесния тютюн .
При определяне на вида
и размера на наказанията,които следва да се наложат на въззиваемия Р.В.
,въззивната инстанция прие, че в настоящия казус не
се касае за „ маловажен” случай по
смисъла на чл. 93. т. 9 от НК по отношение на държаните от въззиваемия Р.С.
акцизни стоки-тютюн за пушене по смисъла на чл.12,ал.1,т.3 от ЗАДС. Въззивната инстанция съобрази,че поначало маловажността
на случая се определя с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Обществената опасност на
деянието при маловажен случай по чл.234. ал.1 НК е значително по-ниска в
сравнение с тази при обикновените случаи. Въззивната инстанция взе предвид,че преценката
за наличие или липса на маловажност на случая е многостранна, комплексна и
винаги конкретна, съобразена със значителността на вредните последици. Тя се извършва
на базата на фактическите данни по делото, които се отнасят до начина на
осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му. данните за
личността на дееца, мотивите и подбудите му и други обстоятелства степента на
обществена опасност и морална укоримост на извършеното. В случая безспорно е
установено, че въззиваемия С. е държал 20,450 кг (двадесет килограма и четиристотин и петдесет грама) тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС - „фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на
т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат
широчина на нарязване по-малка от 1,5 мм”,
разфасован в общо 20 (двадесет) броя пакета, на който е
следвало да се начисли акциз общо в размер на 3 108,40 лв. (три хиляди сто и осем лева и четиридесет стотинки), като
пазарната цена на цялото количество тютюн е в размер на 3 987,75 лв. (три хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки), което сочи, че предметът на деянието не е в малко
количество и стойност и. която стойност не може да бъде преценена като
пренебрежително малка в сравнение с останалите случаи от този вид.Въззивната
инстанция съобрази и че паричната равностойност на предмета на престъплението
не е единственият и определящ критерий при оценката на деянието като
..маловажен случай" /арг. от Решение№ 568 от 2012; Решение №37 от 2013 г.. Решение № 494 от 2013 г. на ВКС/. Т.е.,както
количеството, така и стойността на държаните от въззиваемия С. акцизни стоки,
не са ниски, а също така размерът на дължимия акциз е висок – 3 108,40лв.
и тези обстоятелства сочат на отрицателното въздействие на деянието върху
правно защитения обект на посегателство и на сравнително висока степен на
неговата обществена опасност.Още повече,че както се възразява в протеста не се
касае за изолирана,инцидентна проява от страна на въззиваемия,в който смисъл са
и приложените копия от влезли в сила наказателни постановления за
административни нарушения от страна на въззиваемия С. ,свързани с държане на
тютюневи изделия без да са облепени с акцизен бандерол-л.68,71,74,77,79,81 от
НОХД.Т.е.касае се и за по-висока степен на обществена опасност и на самия
въззиваем Р.С. от типичните за такива случай при положение,че въпреки
наложените административни наказания –глоби ,въззиваемия С. не е коригирал
поведението си в съответствие със
законовите изисквания при държането на
тютюневи изделия.
В този смисъл,въззивната инстанция съобрази,че предвиденото наказание за извършеното от въззиваемия Р.С. престъпление по чл.234,ал.1 от НК е лишаване от свобода от една до шест
години и глоба до 10-кратния размер на цената на
продаваните стоки ,като с оглед на стойността на държаните и подробно посочени по-горе
акцизни стоки,които надхвърлят стойността на предвидената в страната минимална
заплата многокрано,дължимия акциз и
факта ,че възаваемия Р.С. е наказван многократно по административен ред за нарушения,свързани
с държане на тютюневи изделия без бандерол като отегчаващи вината
обстоятелства.Чистото съдебно минало и доброто процесуално поведение въззивната
инстанция отчете като смекчаващи вината обстоятелства и прие,че са налице
балансиращи вината обстоятелства ,като наложи на въззиваемия Р.В.С. да изтърпи наказание
в средния размер,предвиден в разпоредбата на чл.234,ал.1 от НК от 3/три/ години
лишаване от свобода и глоба в петкратния размер на пазарната цена на
разпространяваните стоки, а именно 19 938.75 лева, които да заплати в
полза на държавата./арг.ТР№2/18.12.2013г.по т.д.№2/2013г.ВКС-ОСНК т.4/
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание
Лишаване от свобода за срок от 5/пет/ години от влизане на присъдата в сила.Въззивната
инстанция прие,че целите на наказанията ,предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК ще се изпълнят и без да се налага въззиваемия С. да изтърпява ефективно така
наложеното наказание, най-вече предвид чистото съдебно минало на въззиваемия ,както
и че то ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо въззиваемия С. и
останалите членове на обществото. По отношение на императивно предвиденото и
наложено от въззивната инстанция наказание-глоба в размер на 19 938.75
лева ,въззивната инстанция съобрази имотното състояние на въззиваемия Р.С.,отразено
в декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние,от която е
видно,че притежава МПС,както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства предвид разпоредбата на чл.47,ал.1 от НК.
При този изход на процеса осъди Р.В.С., да заплати на ОД
на МВР гр. Ловеч сумата 312.14 лева, разноски по НОХД № 169/2019 г по описа на
РС – Т. и сумата 12.00 лева на Окръжен съд – Ловеч, представляваща разноски за
свидетели и 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист по сметка на Окръжен съд
– Ловеч.
Веществените доказателства,: 106
найлонови плика пълни със ситно нарязана жълта листна маса, тежащи общо 19,300 кг (на
съхранение в склад на Районно управление гр. Т.), настоящата инстанция
постанови да
се отнемат в полза на Държавата и да се унищожат.
Водим от гореизложените
съображения въззивния съд постанови присъдата си в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.