Решение по дело №56186/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9630
Дата: 7 юни 2023 г.
Съдия: Мария Иванова Иванова Ангелова
Дело: 20221110156186
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9630
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20221110156186 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411, ал. 1 от КЗ за сумата от 8353,61 лева и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 113,71 лева.
Ищецът-БВИГ излага в исковата молба, че на 11.02.2022 год., в град София, ////
е реализирано ПТП между МПС „И.410Т“ с рег. №///// и лек автомобил „О.“ с рег. ////.
Поддържа, че вина за настъпилото ПТП има водачът на МПС „И.410Т, който е
навлязъл частично в съседна пътна лента /от средна дясна/ и се удря в успоредно,
движещия се, в дясната пътна лента лек автомобил „Оя“. Сочи, че лек автомобил „О.“
с рег. //// е застрахован при БВИГ по имуществена застраховка „Булстрад Каско
Стандарт” със застрахователна полица №/////, валидна към момента на
застрахователното събитие. За настъпилото събитие в ищцовото дружество е
образувана преписка по щета №470421222207269 и по нея е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 8328,61 лева на автосервиза извършил
ремонта на увредения автомобил. Твърди, че след изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” на основание чл. 411 ал.1 от Кодекса за
застраховането е встъпил в правата на застрахования. Ответникът е застраховател по
риска „Гражданска отговорност” с причинителя на вреда, претърпяна при ПТП, от
който ищецът претендира сумата от 8353,61 лева с вкл. 15 лева ликвидационни
разноски, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение. Твърди, че
въпреки отправена покана ответникът не му е платил претендираната сума. Моли съда
да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от
8353,61 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на увредения,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2022 год. /дата на
1
предявяване на иска/ до окончателното плащане и сумата от 113,71 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 30.08.2022 год. до 17.10.2022 год..
Претендира разноски.
Ответникът-„ДБЖЗ“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП и вината на водача на
МПС „И.410Т“. Оспорва, че всички щети по застрахования при ищеца автомобил са
настъпили вследствие на процесното ПТП. Навежда доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт
по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, противоправно деяние, от което
са настъпили вредни последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответника да обори законоустановената презумпция
за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.
За безспорни в производството са обявени обстоятелствата относно наличието
на застрахователно правоотношение между него и собственика на лек автомобил
„И.410Т“ с рег. №///// по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователното
правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил по застраховка
„Каско“ факта на плащане на застрахователното обезщетение.
Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е установило, че
стойността на щетите по увредения автомобил, който към момента на събитието е бил
в експлоатация от 2 години, 10 месеца и 7 дни, по средни пазарни цени, определена
към застрахователното събитие е 8328,61 лева. Съгласно заключението, съдът приема и
че щетите по увредения, и застрахован при ищеца автомобил могат да настъпят при
описания в протокола за ПТП механизъм. Вещото лице е дало заключение, че пътното
платно на бул. „Владимир Вазов“ в посока към бул. „“Ботевградско шосе“, в района на
ПТП, е съставено от три ленти за движение, като платното за движение на бул.
„Владимир Вазов“ в посока към бул. „Ботевградско шое“ е отделено от пътното платно
в обратна посока, посредством затревен разделителен остров и стоманена предпазна
ограда. Установява се, че трите ленти за движение на бул. „Владимир Вазов“ в посока
бул. „Ботевградско шосе“ са разделени помежду си с единична прекъсната линия,
хоризонталната пътна маркировка в дясна пътна лентапо посока бул. „Ботевградско
шосе“ указва движение в посока направо и надясно, хоризонтална пътна маркировка в
средна пътна лента по посока бул. „Ботевградско шосе“ указва движение в посока-
2
направо.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл. 411, ал.1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
Съдът приема, че причинител на вредите от описаното ПТП е единствено
водачът на МПС „И.410Т“ с рег. №/////, който при навлизане от средна пътна лента в
дясна пътна лента е ударил, движещия се в дясната пътна лента автомобил застрахован
при ищеца, с което е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗДвП, съгласно който
„при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които
се движат по нея“. За да приеме за установен механизмът на ПТП съдът взе предвид
показанията на свидетеля И. И. П., които съдът кредитира като непосредствено
възприети и обективни, доколкото кореспондират с останалите съдбрани по делото
доказателства-Протокол за ПТП №1829556/11.02.2022 год.-подписан и от двамата
водачи на МПС участвали в произшествието и Наказателно постановление №22-4332-
003039, влязло в законна сила на 08.04.2022 год.. От показанията на свидетеля се
установява, че при настъпване на ПТП лек автомобил „О.“ се е движил в дясната пътна
лента, когато МПС „И.“ навлиза в същата пътна лента и настъпва удара. С оглед на
изложеното съдът приема, че са налице редпоставките за покриване на отговорността
за причинените при ПТП вреди от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на собственика на моторното превозно средство, с което е причинена
вредата.
На следващо място съдът приема, че възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Опел Инсингния“ на
вредоносния резултат, поради движение с несъобразена скорост, предприета маневра-
навлизане в друга пътна лента и непропускане на движещия се по път с предимство, е
неоснователно. Извод за наличие на съпричиняване не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В
случая такива доказателства не бяха ангажирани. Дори напротив, от показанията на
свидетеля се установи, че лек автомобил „О.“ се е движил с 50 км./ч., не е навлизал в
друга пътна лента, а се е движил в дясна такава, кагато водачът на МПС „И.“ е
навлязъл в неговата пътна лента.
Съгласно разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед на изложеното и след като се съобрази със заключението по приетата
3
автотехническа експертиза съдът приема, че искът е основателен и доказан за сумата от
8353,61 лева, така както е предявен.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл.86 от
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава. Съгласно чл. 412, ал.3 от КЗ в срок 30
дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи и
изплати размера на своето задължение по предявената претенция респ. да откаже
плащане. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато има определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от
ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. В настоящия случай по делото не се спори от ответника, че
е бил поканен да плати изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и с писмо е
отказал плащане по претенцията. С оглед на това съдът счита, че ответникът е
изпаднал в забава, а предявения иск е основателен за периода-30.08.2022 год. до
17.10.2022 год.. Съдът при приложение на правилото на чл. 162 от ГПК намира, че
размерът на обезщетението за забава е 113,71 лева, като искът следва да бъде уважен
така както е предявен.
По отношение отговорността за разноските, съдът, като взе предвид че е
направено своевременно искане за присъждане на съдебните разноски и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените в настоящото
производство разноски в размер на 1437,14 лева, съразмерно с уважената част от
претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДБЖЗ АД, ЕИК ////, с адрес: гр. София, //// да заплати на БВИГ, ЕИК
/////, със съдебен адрес: гр. София, /////, на основание чл. 411, ал.1 от КЗ, сумата от
8353,61 лева /осем хиляди триста петдесет и три лева и шестдесет и една стотинки/ –
обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „О.“ с рег. //// от
ПТП реализирано на 11.02.2012 год., в гр. София, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 17.10.2022 год. до окончателното й изплащане, сумата от 113,71
лева /сто и тринадесет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода от 30.08.2022 год. до 17.10.2022 год., както и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 1437,14 лева /хиляда четиристотин тридесет и седем лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5