№ 9192
гр. София, 22.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С.Н.Р.Я
като разгледа докладваното от С.Н.Р.Я Гражданско дело № 20211110150714
по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е по исковата молба на ИВ. Д. Б., ЕГН **********
действащ чрез своята майка Р. ИВ. ГР. и двамата с адрес в гр.София, ж.к.******* чрез адв.П.
с искове против ‚--------“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, ул.“*********“ №
2, представлявано от управителя.
Ищецът твърди, че е непълнолетен син на Д.Б.Л, ЕГН ********** и починал на
09.09.2020г., който е бил в трудово правоотношение с ответника на основание тр.договор
№КС-048/ 06.08.2018г. на длъжност „ел.заварчик“. Излага се, че на датата 09.09.2020г.
около 10.00 часа сутринта на строителна площадка на обект – производствена сграда за
арматурна заготовка и склад метали УПИ XXI, кв.1, м.ЗСК завод Кремиковци, район
Кремиковци, при изпълнение на служебните си задължения – извършване на демонтаж на
фасаден прозорец от съществуваща сграда на строителна площадка, качен на автовишка,
стационирана на западната фасада на сградата и при счупване на чупещата стрела на
автовишката, Добромир е паднал на земята от височина около 5-6 метра, вследствие на
което е получил съчетана травма на главата и крайниците, което е довело и до неговата
смърт.
Сочи се, че за случилото се е подадена декларация за ТЗ, съставен е протокол за
такава и е издадено разпореждане 29863/22.10.2020г. на ТД на НОИ София, с което
случилото се е признато за трудова злополука. Излага се, че към момента на случилото се и
понастоящем ищецът е бил малолетен/ след 28.08.2021г. непълнолетен син на работника,
който след като разбрал за случилото е бил подтиснат и съкрушен. Излага се, че загубата на
бащата на ищеца е в период, в който Ивайло е имал най-голяма нужда от него, помежду им
е съществувала силна емоционална връзка като Добромир е обгрижвал сина си с много обич
и внимание. Грижел се е за неговото духовно, емоционално, физическо и умствено развитие,
като смъртта на бащата е довела до загуба на морална и финансова опора за подрастващия
ищец. Твърди се още, че след смъртта на баща си ищецът не проявява желание да разговаря
с приятели и съученици, да посещава редовно училищните занятия, избягва своите роднини,
които се грижат за него.
За претърпените болки и страдания от загубата се твърди, че като обезщетение по
признатата трудова злополука застрахователят по застраховката Трудова злополука е
заплатил на ищеца сумата от 84 000 лева, но ищецът излага, че смъртта на баща му е довела
до необратима загуба, която следва да бъде обезщетена с паричен еквивалент в размер на
1
200 000 лева, от която се претендира с настоящата искова молба сумата от 116 000 лева –
разликата между платеното от застрахователя и това, което се търси, за което и ангажирайки
доказателства ищецът желае решение, с което съдът да установи, че е налице трудова
злополука по смисъла на чл.200 от КТ и за преживените неимуществени вреди – болки и
страдания от загубата на баща му да се осъди ответника като работодател на починалия
баща да му плати обезщетение в размер на още 116 000 лева ведно със законовата лихва за
забава от датата на случилото се до окончателното плащане.
В срока за отговор по исковата молба е депозиран такъв, с който се оспорват
заявените претенции. Не се оспорва, че Добромир е бил в трудовоправна връзка с
дружеството – ответник през сочения период и на сочената длъжност. Не се оспорва и
твърдението, че това правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.11 от КТ –
смърт на работника. Не се спори и досежно настъпилата и призната за такава трудово
злополука.
Излага се обаче, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
служителя, който към датата на случилото се е проявил груба небрежност към
изпълняваната работа, което е довело до настъпване на събитието. Работодателят излага, че
за изпълняваната от него длъжност Добромир е бил оборудван с необходимото за работата
работно облекло и лични предпазни средства; предпазен колан комплект с въже и
карабинери, с които той е разполагал и към деня на злополуката при работа с автовишка;
бил е инструктиран за случаи, в които следва незабавно да уведоми работодателя при
съмнения за условия, вредни и опасни за неговото здраве и живот; проведен му е
инструктаж в деня на случилото се, но въпреки това работникът е изпълнявал възложените
му задачи без да използва предоставените му предпазни средства.
Излага се още, че по сключена между ответника и трето по делото лице групова
застраховка ‚Злополука“ с № 7203200000062/ 27.05.2020г. със срок на покритие от 00.00
часа на 01.06.2020г. до 24.00 часа на 31.05.2021г. са били застраховани служителите на
ответника за настъпване на следните рискове – смърт или трайно намалена или загубена
работоспособност, и по която застраховка е била изплатена на правоимащите лица – ищеца
– застрахователно обезщетение в размер на 84 000 лева при максимална застрахователна
сума за тази категория работници от 84 000 лева.
С тези доводи – съпрчиняване и изплащане на обезщетението от застрахователя се
желае решение за отхвърляне на заявения иск като в хипотезата на евентуалното им
уважаване се желае определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение.
Оспорва се и иска за лихва като се ангажират доказателства и се претендират разноски.
С нарочна молба се желае конституиране на застрахователното дружество „****“
ЕАД като трето лице – помагач на ответника при наличие на интерес за това.
Искът е с правно основание по чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД като изцяло в тежест на
ищеца е да установи валиден ТД с ответника през исковия период – за което няма спор,
както и всички елементи на трудовата злополука – увреждане при или по повод на полагане
на труд, вида на увреждането, вреди за работника – настъпила смърт и вреди за ищеца като
негово дете – страдание и мъка от неговата загуба, причинно – следствена връзка между
събитието и вредите, вида на тези вреди и най-сетне разпореждане на НОИ за признаване
или не на твърдяното увреждане като трудова злополука, като за последното няма спор,
както и за всички обстоятелства без вида и интензитета на неимуществените вреди.
Ответникът има право на всякакви погасяващи правото на ищеца възражения като в
негова тежест е да установи наведеното съпричиняване, както и плащане на обезщетения от
ЗК **** ЕАД в полза на ищеца – за което плащане страните не спорят.
Относно доказателствените искания съдът приема следното: като доказателства
следва да бъдат допуснати приложените към исковата молба и отговора документи.
2
Искането на страните за събиране на гласни доказателства е относимо и следва да
бъде допуснато.
По искането за събиране на СПЕ съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
Исканията на ищеца за издаване на съдебно удостоверение е относимо и допустимо.
При горното и на основание чл. 140 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
021г. от 12.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба и използване на способите за доброволно
уреждане на спора.
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице-помагач на
ответната страна: ЗК **** ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление бул.*****“ 47 А, на което да се връчи препис от отговора по исковата молба
ведно с молбата за привличане и пълен комплект от исковата молба и доказателствата към
нея и да се призове за датата на съдебното заседание.
ВРЪЧВАНЕТО на книжата до третото лице-помагач на ответника да се осъществи
след представяне на комплект от исковата молба и доказателствата към нея и отговора с
доказателствата към него от страна на ответника по делото, на когото съдът УКАЗВА да
приложи документите в тридневен срок от връчване на настоящото определение.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора документи.
ДОПУСКА при режим на довеждане двама свидетели на ищеца за разпит в съдебно
заседание и един на ответника.
ДА СЕ ИЗДАДЕ СУ в полза на ищеца, което да му послужи пред НОИ досежно
предоставяне въз основа на него от НОИ на Разпореждане с № 29863/ 22.10/.2020г. с
отбелязана дата за влизане на акта в сила.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се
връчи и препис от писмения отговор.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава,
на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по
медиация се намира на бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече информация можете
да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес: spogodbi@src-
bg.org .
По доклада страните могат да изразят становища писмено по реда и в сроковете по
чл.321, ал.2 и 3 от ГПК – едноседмичен от връчване на настоящото като в случай, че не го
сторят съдът на основание чл.313 от ГПК указва на страните, че губят възможност за това по
– късно освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3