Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 03.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 28 май…..……..…………………………………… през две хиляди и деветнадесета
година……….…….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.
Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 798 по описа за 2018г…………..……………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д 640 по описа на БРС за 2018
година.
Ищците в производството “Фронтекс интернешънъл” ЕАД, гр. София твърдят,
че на 10.01.2017 година между тях и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключен
договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който е прехвърлено вземане към ответника, възникнало на 14.02.2014
година. Вземането произтича от договор за паричен заем CASH-10591586. Твърдят, че в
изпълнение на изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия е
направено уведомление до ответника, изпратено по „Български пощи”, което
уведомление е върнато с отбелязване, че пратката е непотърсена. По силата на
сключения между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД договор за
паричен заем, с подписване на договора на ответника е предадена сумата от
600.00 лева, която последният следвало да върне на 24 седмични погасителни
вноски. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му
задължения ищците предявили правата си в заповедно производство – 640/2018
година, където съдът издал заповед за изпълнение за 351.48 лева главница, ведно
със законната лихва, считано от 23.08.2018 година до окончателното й изплащане,
99.52 лева договорна възнаградителна лихва за периода 27.02.2014 г. –
07.08.2014 година, 156.00 лева лихва за забава за периода 28.02.2014 г. – 07.08.2018
година. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът предявява настоящия иск и
моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на
ответника вземането му в посочените размери. Претендира осъждане и за
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К.С.М. чрез назначения и особен
представител адв. М.М. оспорва предявения иск. Оспорва настъпилия ефект на
цесията; навежда доводи за нищожност на договора за потребителски кредит; прави
възражение за настъпила погасителна давност по отношение на претендираните
лихви.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение по
назначена съдебно – икономическа експертиза. След анализа на събраните в хода
на производството доказателства, съдът намира за установено следното :
Безспорно се установи в
производството, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
сключен договор за паричен заем на 14.02.2014 година. Заетата сума следвало да
бъде върната на 24 седмични вноски, всяка в размер на 41.00 лева. Със сключване
на договора ответницата се задължила и със сумата от 24.00 лева, представляваща
застраховка „Защита на плащанията”. От заключението на вещото лице е видно, че
ответницата направила общо 9 погасителни вноски, с които платила сума в общ
размер на 533.00 лева. Вноските са правени в рамките на действие на договора,
но не непременно на падежните дати. С договор за цесия от 10.01.2017 година
вземането на кредитора било прехвърлено на ищеца в производството. Последният
предявил правата по прехвърленото вземане в заповедно производство, където на
23.08.2018 година по ч.гр.д.640/2018 година по описа на РС – Берковица, съдът
издал заповед за изпълнение за сумата 351.48 лева главница, ведно със законната
лихва, считано от 23.08.2018 година до окончателното й изплащане, 99.52 лева
договорна възнаградителна лихва за периода 27.02.2014 г. – 07.08.2014 година,
156.00 лева лихва за забава за периода 28.02.2014 г. – 07.08.2018 година.
От представените по – горе писмени доказателства и експертно
заключение, съдът обосновава извод, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД на 14.02.2014 година е възникнало облигационно отношение по повод
предоставен потребителски кредит. Отношенията са подчинени на общите правила на
Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на специалните
разпоредби на Закона за потребителския кредит. Ищецът в производството пък
черпи правата си по силата на извършена цесия.
Съдът не приема направеното възражение от особения представител на
ответника, че цесията няма действие, тъй като е съобщена не лично на длъжника,
а на особения представител. Съдебната практика последователно приема, че
уведомлението за извършеното прехвърляне може да бъде направено и в рамките на
съдебното производство с връчване на съдебните книжа по ИМ, а съдът е длъжен да
вземе предвид този факт като осъществен до приключване на разглеждане на
делото. Най – новата практика на ВКС приема, че обявяването на предсрочната
изискуемост е допустимо да бъде направена с ИМ по осъдителен иск, връчена на
особен представител (Р 198/18.01.2019 година по т.д.193/18г). Настоящият състав
приема, че след като е допустимо по отношение на едно вземане да възникне
изискуемост чрез обявяването му на особен представител, то с още по – голямо
основание може да се приеме, че уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД може да се
счита редовно чрез връчването му на особен представител.
Съдът намира, че сключения на 14.02.2014 година договор за потребителски
кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника в производството е
недействителен съгласно изричната разпоредба на чл.22 и чл.19, ал.4 от Закона
за потребителския кредит. Текстът предвижда, че договорът е недействителен, ако
не са спазени изискванията на лимитативно изброени текстове от закона. Към отношенията са относими и
разпоредбите на чл.143 – 148 от Закона за защита на потребителите.
В конкретния случай е налице предоставяне на потребителски кредит при
ГПР в размер на 700.31 % и годишен лихвен процент 229,68%. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде
по – висок от петкратния размер на законната лихва, определена с ПМС ( в случая
последната е около 10 % или ГПР не може да надвишава 50%). Клаузите, които
предвиждат размер над посочения, са нищожни по силата на изричната разпоредба
на чл.19, ал.5 ЗПК.
Както бе посочено по – горе, разпоредбата на чл.24 ЗПК предвижда
изрично, че към отношенията са приложими разпоредбите на чл.143 – 148 от ЗЗП.
Разпоредбата на чл.146 ЗЗП предвижда, че са нищожни неравноправни клаузи в
договора между търговеца и потребителя, освен ако последните не са уговорени
индивидуално. Същият текст приема, че клаузите не са уговорени индивидуално,
ако са били предварително изготвени и потребителят не е имал възможност да се
запознае със съдържанието им. Изрично и разпоредбата на чл.143, т.9 ЗЗП
предвижда неравноправност на клаузи, с които потребителят не е имал възможност
да се запознае предварително.
Представеният бланков договор, липсата на подписи под страницата,
съдържаща най – съществените условия от договора, сочат на безспорния извод, че
ответницата в качеството на потребител и на заемател по потребителски кредит не
е имала възможност да се запознае с условията на договора, т.е. сключеният
между страните договор съдържа неравноправни клаузи, които по силата на закона
се явяват нищожни. В случая те са именно клаузите, съдържащи съществените
белези на сключения между страните договор. Отделно от това, липсват каквито и
да било данни, че на ответницата е представена преддоговорна информация,
каквато предпоставка е предвидена като задължителна за валидност на договора.
При констатиране на нищожни клаузи и недействителност на целия договор
по смисъла на чл.22 ЗПК, ответникът дължи връщане само на чистата стойност по
кредита, но не дължи връщане на лихви и разноски – чл.23 ЗПК. При констатирана
недействителност на целия договор поради наличие на неравноправни клаузи,
следва да се приеме, че ответника дължи връщане само на заетата сума.
Разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК щеше да е приложима (т.е.съдът щеше да изчисли
лихва върху петкратния размер на законната лихва), ако беше констатирана
нищожност единствено на клаузата, касаеща ГПР.
От заключението на вещото лице е видно, че ответникът е направил вноски
на обща стойност 533.00 лева. Получил е 600.00 лева. С оглед гореизложеното
дължи връщане на 67.00 лева. Именно в такъв размер следва да бъде признато за
установено и вземането на ищеца.
Последният е направил разноски в заповедното производство както следва
– 25.00 лева ДТ и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. В настоящото
производство е направил разноски – 125.00 лева ДТ; 200.00 лева за вещо лице и 150.00
лева за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че разноските на ищеца
следва да бъдат уважени съразмерно на уважената част от иска или ответникът
дължи заплащане на такива в размер на 55.00 лева.
По тези съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор Александер
Викторов Грилихес срещу К.С.М., с ЕГН ********** *** за сумата от 67.00 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2018
г. до окончателно й изплащане, за които
е издадена заповед за изпълнение от 23.08.2018 година по ч.гр.д. № 640 по описа
на БРС за 2018 година, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер като
неоснователен.
ОСЪЖДА К.С.М., с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7, представлявано от
изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес сумата от 55.00лв. направени разноски в настоящото производство и в
заповедното производство по ч.гр.д.640/2018 година разноски.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.640/2018 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :