Определение по дело №409/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1141
Дата: 27 април 2020 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20203101000409
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 13 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………………./                .2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на                       г., в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

                                                                Мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ

 

като разгледа докладваното от мл. с. Филип Радинов,

в. т. д. № 409 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава двадесета.

Образувано е по:

1. Въззивна жалба с вх. № 96123/23.12.2019 г. (рег. РС Варна) от Г.С.С. (в лично качество) и от конституираните в качеството на наследници, на мястото на починалия Станко М. Станев, Г.С.С. и К.С.М. чрез адв. В. В.срещу Решение № 5231/25.11.2019 г. по гражданско дело № 5677/2019 г. на РС Варна, в частта с която е уважен предявеният от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД срещу С. М. С.и Г.С.С. осъдителен иск за осъждането им, солидарно да заплатят сумата от 693,37 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит от 27.07.2007 г., ведно с законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

Навеждат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществено процесуално нарушение, изразяващо се в основаване на крайния извод на съда, на заключение по извършена ССчЕ, дадено в друго производство – това при първото разглеждане на делото, решението по което е отменено на основание чл. 303 ал. 1 т. 4 от ГПК и делото е върнато на районен съд за постановяване на решение по съществото на спора.

Твърди се, че не са съобразени всички доказателства събрани при първоинстанционното разглеждане на делото като изтъква, че от заключението по извършената ССчЕ при новото разглеждане на делото е установено, че не са били налице основания за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като към датата, на която се твърди, че тя е обявена задълженията към банката са били погасени изцяло. Посочва се и че липсва уведомяване за предсрочната изискуемост. Излагат се подробни съображения за неравноправност на клаузи от договора за кредит и анексите към него, по силата на които банката едностранно е увеличила лихвения процент по кредита.

Посочва се, че съдът неправилно е извършил прихващане между приетия от него размер за заплатени задължения от ответниците – 16481,08 лева и сумата от 1079,75 лева, представляваща недължимо платени суми за лихви въз основа на нищожни клаузи в договор за банков кредит от 27.07.2007 г., съгласно решение 09.11.2017 г. по в.гр.д. № 6668/2017 г. на СГС, поправено с решение от 16.01.2018 г. по същото дело. В тази връзка се посочва, че по делото не е бил предявен насрещен иск, поради което съдът не е разполагал с компетентност служебно да извърши прихващане. Твърди се и че съдът неправилно е приел, че присъдената с решението на СГС сума е била възстановена на ответниците.

Направено е искане за обезсилване на обжалваното решение, а в условията на евентуалност – неговата отмяна.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

На 07.02.2020 г. е постъпил отговор от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД чрез юрк. А. Ц., в който се застъпва становище за правилност на решението в обжалваната част. Посочва се, че оплакванията за липса на основания за предсрочна изискуемост на кредита и уведомяване на ответниците затова е безпредметно, тъй като е на първа инстанция е съобразен настъпилия краен падеж на задължението в хода на производството  - 15.11.2018 г. Изтъква се, че съображенията за неравноправност на клаузите в договора за кредит и анексите към него също са съобразени в обжалваното решение. Поддържа се, че твърденията за извършено от съда служебно прихващане са неоснователни, тъй като съдът не е извършил прихващане, а е зачел силата на пресъдено нещо на решението на СГС.

Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.;

 

2. Частна жалба с вх. № 9228/03.02.2020 г. (рег. Районен съд - Варна) от Г.С.С. (в лично качество) и от конституираните в качеството на наследници, на мястото на починалия Станко М. Станев, Г.С.С. и К.С.М. чрез адв. В. В.срещу Определение № 867/15.01.2020 г. по гражданско дело № 5677/2019 г. на РС Варна, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 5231/25.11.2019 г. по гражданско дело № 5677/2019 г. на РС Варна в частта за разноските направени в производство № 971/2018 г. на ВКС по отмяна на влязло в сила Решение № 2184/26.05.2017 г. по гражданско дело № 11309/2016 г. на РС Варна и в производство № 409/2020 г. на РС Варна проведеното при новото разглеждане на делото след отмяната, чрез присъждане в пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение заплатено от Станеви.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение като се изтъква, че в производството по отмяна на влязло в сила решение е осъществено процесуално представителства, поради което съдът неправилно е приложил чл. 9 ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения отнасящ се до изготвяне на молба за отмяна без процесуално представителство, вследствие което е определил по-малко адвокатско възнаграждение за това производство.

Поддържа се, че съдът неправилно е определил адвокатското възнаграждение за производството, в което е осъществено новото разглеждане на делото, вземайки за база сбора от материалните интереси по трите иска предявени срещу Станеви, вместо да съобрази чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да определи възнагражденията за всеки един от тях поотделно. Отделно счита, че изчисленията съобразно правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК са неправилни.

Посочва се, че съдът неправилно е приел за основателно направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения заплатени от ответниците в двете производства.

Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което направените разноски в двете производства да бъдат присъдени в пълния претендиран размер.

На 09.03.2020 г. е постъпил отговор на частната жалба от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД чрез юрк. А. Ц., в който се застъпва становище за законосъобразност на обжалваното определение, като е направено искане за неговото потвърждаване.

Въззивната жалба и частната жалба са редовни и допустими - подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни, срещу актове подлежащи на обжалване.

С въззивната жалба и частната жалба и отговорите към тях доказателствени искания не са направени.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

 

Воден от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 96123/23.12.2019 г. (рег. РС Варна) от Г.С.С. (в лично качество) и от конституираните в качеството на наследници, на мястото на починалия Станко М. Станев, Г.С.С. и К.С.М. чрез адв. В. В.срещу Решение № 5231/25.11.2019 г. по гражданско дело № 5677/2019 г. на РС Варна, в частта с която е уважен предявеният от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД срещу С. М. С.и Г.С.С. осъдителен иск за осъждането им, солидарно да заплатят сумата от 693,37 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит от 27.07.2007 г., ведно с законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на задължението;

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 9228/03.02.2020 г. (рег. Районен съд - Варна) от Г.С.С. (в лично качество) и от конституираните в качеството на наследници, на мястото на починалия Станко М. Станев, Г.С.С. и К.С.М. чрез адв. В. В.срещу Определение № 867/15.01.2020 г. по гражданско дело № 5677/2019 г. на РС Варна, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 5231/25.11.2019 г. по гражданско дело № 5677/2019 г. на РС Варна в частта за разноските направени в производство № 971/2018 г. на ВКС по отмяна на влязло в сила Решение № 2184/26.05.2017 г. по гражданско дело № 11309/2016 г. на РС Варна и в производство № 409/2020 г. на РС Варна проведеното при новото разглеждане на делото след отмяната, чрез присъждане в пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение заплатено от Станеви;

НАСРОЧВА производството по в. т. д. № 409/2020 г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.06.20 г. от 14.30 ч., за която дата и час страните да се призоват.

 

Да се връчи препис от определението на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

               

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                               

        2.