№ 54
гр. Девин, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и трети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20215410100084 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен установителен иск, на
основание на чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.2, във връзка с чл.47,
ал.5 ГПК, във връзка с чл.240 и сл. ЗЗД, във връзка с чл.286 – чл.288 ТЗ, във
връзка с чл.79 и чл.86 ЗЗД от „Евр. Ал. Т.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., 11* р-н „Сл.“, ул. Ал. Ж. № *, ет. *,
представлявано от Изпълнителния директор Й. П. П., чрез адв. Х.М. Д., с
адрес гр. С. 15*, р-н „Об.“, бул. „М.“ № *, ет.*, офис * да се установи по
отношение на ИВ. Г. Г. , с ЕГН **********, с настоящ адрес с. Бр., общ. Д.,
обл. См. съществуване на вземането на „Евр. Ал. Т.“ ЕАД в размер на 20
110.00 лева, представляваща главница, дължима на основание договор за заем
от 19.01.2015г., както и сумата в размер на 3 387.67 лева, представляваща
договорна лихва в размер на 8 %, дължима на основание договор за заем от
19.01.2015г., ведно със сторените разноски в настоящото исково
производство и по ЧГД № 179/2020г. по описа на Районен съд - Девин.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че в срока,
определен с Разпореждане №7013/20.01.2021г. по ч. гр. д. №179/2020г. на РС
Девин предявява иск за установяване съществуване на вземане в полза на
дружеството срещу ответника, дължимо по договор за заем, сключен на
19.01.2015г., по който в качеството си на заемодател е бил предоставен
паричен заем в размер 20 110.00 лева, а ответникът като заемател се е
задължил да го върне в уговорените в договора срок и условия. В изпълнение
на задълженията си, на 19.01.2015г. ищцовото дружество е извършило
посочените в договора директни преводи, с което на основание чл.2, изр.2 от
същия, е предал на ответника и последният е получил сумата в размер на
20 110.00 лева. Заемът е бил предоставен на ответника от ищеца с цел да
бъдат погасени задължения по кредити на ответника към различни кредитни
институции, посредством директни преводи, а ответникът като заемател се е
задължил да върне на заемодателя заемната сума на месечни вноски, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Връщането на заемната сума е
1
следвало да започне през януари 2016г. между 25-то и 30-то число, т.е.
ответникът е разполагал с едногодишен гратисен период. Заемателят не е
изпълнил задълженията си по договора за заем от 19.01.2015г., тъй като не е
била изплатена нито една погасителна вноска до настоящия момент. На дата
18.07.2019г., чрез Нотариус П. Д., рег.№711, с район на действие СРС на
ответника е била връчена нотариална покана за обявяване на задължението му
по договора за изцяло изискуемо, ведно с лихва в размер на 8% върху
непогасената част от заемната сума до момента на обявяване на заема за
предсрочно изискуем, както и законна лихва за забава.
Претенцията е заявена по реда на чл.410 ГПК пред Районен съд –
Девин по образувано ЧГД № 179/2020г., по което е издадена заповед № 76 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.06.2020г., връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което обуславя настоящата искова
претенция, предявена съгласно дадените от заповедния съд указания с
разпореждане № 7013/20.01.2021г.
В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения особен
представител адв. Ел. Р. е представен отговор, с който оспорва исковата
претенция като неоснователна. Прави възражение на основание чл.111, ал.1,
б. „в“ ЗЗД за погасяване на исковата претенция с изтичане на тригодишна
давност. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за реално
предаване на заемната сума, а заемателят не се е съгласил изрично
предаването на парите да бъде осъществено по начина, описан в исковата
молба.
В договора за заем в чл.7 е записано, че вноските ще бъдат
удържани от месечното трудовото възнаграждение на заемателя, като в
периода в който е работил при заемодателя, последният е удържал заемната
сума от трудовото възнаграждение.
Навежда доводи за нищожност на чл.4 от договора за заем,
предвиждащ 8 % месечна лихва от непогасенага част по заема, поради
противоречието на клаузата с чл.143 ЗЗП. Договорът е недействителен, тъй
като не отговора на императивните норми по чл.22 ЗПК, във връзка с чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, точки 10, 11 ЗПК, поради което се дължи само чистата
стойност, без да се дължи лихва и други разходи по заема.
Договорът е в нарушение на чл.19 ал.4 ЗПК, съгласно
погасителния план при месечна вноска за главница в размер 356.88 лева е
начислена лихва 134.07 лева, което е повече от 1/3 от вноската по главницата.
Договорът е недействителен и на основание чл.22 ЗПК, във връзка
с чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК. Ищецът претендира вземане по договор, който с
оглед на това, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на
чл.9, ал.З ЗПК, както и по смисъла на параграф 13, т.1 ДР на ЗЗП, съставлява
договор за потребителски кредит, за който се отнасят всички императивни
изисквания по чл.10 ЗПК, чл.11, ал.1, т.27 и чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. В
процесния договор за заем и в погасителния план липсва яснота относно
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Процесният
погасителен план съдържа най-обща информация, поради което не отговаря
2
на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира
какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от
главницата и лихвата. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Х.Д. поддържа становище,
че ищцовото дружество е предоставило на ответника паричен заем по негово
искане с цел да бъдат погасени други задължения на ответника към кредитни
институции. Ответникът е имал множество необслужвани задължения към
различни кредитори, поради което ищецът като работодател е подпомогнал
ответника с предоставения кредит. Ищецът е връчил на ответника нотариална
покана за предсрочна изискуемост на цялата сума, с оглед настъпило пълно
неизпълнение, считано от датата на връчването 18.07.2019г., към която са
били падежирали 42 вноски от месец януари 2016 до юни 2019г., а към
настоящия момент са падежирали и останали непогасени и останалите 6
вноски за периода от юли 2019г. до декември 2019г., които се претендират
без лихвата от 8 %, с оглед упражнената предсрочна изискуемост.
Начислената лихва съгласно погасителния план от 42 месеца за период от
януари 2016г. до юни 2019г. е в размер 3 387.67 лева, която сума се
претендира ведно с главницата, в размер на 20 110.00 лева, предоставена на
ответника, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане.
Ответникът, чрез назначения особен представител адв. Ел. Р.
оспорва вземането за лихви с възражение за изтекла погасителна давност по
чл.111, ал.1, б. „в“ ЗЗД. Ищецът не е доказал реално предаване на сумата по
заема, а в качеството си на работодател е правил удръжки от трудовото
възнаграждение, видно от сумата, отбелязана 0.00 лева в приложените
фишове за изплатена заплата. Ответникът се е съгласил по чл.270, ал.3 КТ да
получава част от месечното си възнаграждение по различни сметки, за да
погасява взети от него кредити, но доказателства за изпълнение на желанието
му по декларацията не са представени от ищеца. Във фишовете от месец
януари 2015 до месец септември 2015г. са удържани суми между 1 663.00
лева и 1670.00 лева, без да е посочено основанието от работодателя за
удържаната сума. Ответникът не е получавал никакво възнаграждение, а
дължимата от работодателя заплата е била от около 3 000.00 лева. Няма
надлежно връчване на поканата за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Клаузата за неустойка описана в чл.4 от договора в размер на 8 %
месечна лихва от непогасената част от заема оспорва като нищожна,
противоречаща на разпоредбата на чл.143 ЗЗП и чл.22 ЗПК. Договорът за
кредит противоречи на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 10 – 11 ЗПК, поради което
прави възражение, че ответникът следва да дължи само чистата стойност без
лихви. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22
ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т. 7 – 12 ЗПК, тъй като погасителния план не
съдържа яснота за формираните стойности на лихвения процент по заема,
съответното годишния процент на разходите като алгоритъм, заложени
императивно в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин различен от законовия.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
На 01.04.2020г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника, по което е образувано ГД №
15336/2020г. по описа на Районен съд – София, изпратено по подсъдност на
3
Районен съд – Девин, пред който е образувано ЧГД № 179/2020г.
От РС Девин по ч. гр. д. №179/2020г. е издадена Заповед №
76/16.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за
сумите: 20 110.00 лева /двадесет хиляди сто и десет лева/ - главница; 3387.67
лева /три хиляди триста осемдесет и седем лева и 67 стотинки/ - договорна
лихва в размер на 8 % върху непогасената част от заемната сума за периода от
25.01.2016г. до 18.07.2019г., на която дата кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, посредством връчване на нотариална покана на длъжника, ведно
със законната лихва върху главницата от 20 110.00 лева, считано от
постъпване на заявлението в съда - 01.04.2020г. до изплащане на вземането.
Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, поради което с Разпореждане № 7013/20.01.2021г., съдът е указал на
ищеца, че следва да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен
срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
На 02.02.2021г. ищецът е получил разпореждането.
На 04.03.2021г., изпратен по пощата на 02.03.2021г. е предявен
искът по чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ЧГД № 179/2020г. по описа на Районен съд – Девин.
Искът е предявен в едномесечния срок от получаване на
съобщението по чл.415 ГПК, поради което е процесуално допустим.
Няма спор по делото, а и от приложения Трудов договор №
195/07.10.2014г. се установи, че ищецът е имал качеството на работодател на
ответника, приел да изпълнява длъжността „технически ръководител“,
считано от 13.10.2014г. срещу уговорено трудово възнаграждение в размер
560.00 лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж 0,6 % за
всяка година трудов стаж.
Трудовият договор между страните е прекратен по взаимно
съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, със Заповед №102/ 08.09.2015г.,
считано от 09.09.2015г.
На 19.01.2015г., в гр. С. между „Евр. Ал. Т.“ ЕАД, в качеството на
заемодател и ИВ. Г. Г., в качеството му на заемател е сключен Договор за
паричен заем, по който заемодателят е предоставил в заем на заемателя
парична сума в размер на 20 110.00 лева, наричана по долу заемна сума, а
заемателят се е задължил да върне заемната сума при условията на договора.
Съгласно чл.1 от договора заемната сума ще бъде използвана от
заемателя за частично погасяване на задължения на заемателя към различни
кредитни институции и ще бъде предадена от заемодателя на заемателя, чрез
директен превод на кредитните институции, по следния начин:
А) Сумата в размер 5 750.00 лева, в деня на подписване на
договора по посочената в договора банкова сметка, с основание за внасяне
споразумение с ответника, сключено чрез АС „Фр. Л. С.“;
Б) 14 000.00 лева в деня, на подписване на договора по посочената
банкова сметка в „Ун.Кр. б.“ АД, с основание за внасяне 10 000.00 лева по
споразумение към договор за банков кредит № 2022/TR4687400/28.03.2011г.
и 4 000.00 лева по споразумение към договор за кредитна карта за физически
лица № 10 TR2321440/14.12.2009г.;
В) Сумата в размер 360.00 лева по банкова сметка с титуляр „С. К.
4
кр. гр.“ АД, с основание за внасяне споразумение с ответника.
Съгласно чл.2 Заемателят се е задължил да върне на заемодателя
заемната сума в размер 20 110.00 лева на месечни вноски, съгласно
погасителен план, приложение № 1, неразделна част от договора. С
изплащане на сумите на кредитните институции по начина, посочен в чл.1 А),
Б) и В) от договора ще се счита, че заемодателят е предал на заемателя и
последният е получил от заемодателя, изцяло сумата в размер на 20 110.00
лева.
Съгласно чл.3 Заемодателят предоставя на заемателя една година
гратисен период, през който последният не дължи изплащане на погасителни
вноски и лихви. След изтичане на този период, заемателят се е задължил в
продължение на 48 месеца да заплаща месечни погасителни вноски,
съобразно реда и условията уговорени в договора и погасителния план.
Ал.2 Всяка погасителна вноска е дължима между 25 и 30 число на
месеца, за който се дължи като първата вноска между 25 януари и 30 януари
2016г., а последната вноска е дължима между 20 декември и 31 декември
2019г. Срокът се счита уговорен в полза на заемодателя. В случай на забавяне
на която и да е вноска с повече от 30 календарни дни, останалите вноски
остават предсрочно изискуеми без начислената от датата на забавата лихва, в
случай, че по каквато и да е причина бъдат прекратени трудовите
правоотношения между заемодателя и заемателя, заемодателят има право да
упражни предсрочна изискуемост на непогасените вноски, без начислената от
датата на забавата лихва. Заемодателят може да удължи гратисния период по
чл.3 за период от една година с писмено споразумение със заемателя.
Чл.4 Заемателят дължи възнаграждение на заемодателя под
формата на месечна лихва в размер на 8 % върху непогасената част от
заемната сума.
Съгласно раздел III, чл.7 от договора, заемателят дава
безусловното си и изрично съгласие погасителните вноски да бъдат удържани
от месечното му трудово възнаграждение.
Към договора е приложен / Приложение № 1/ погасителен план, с
който връщане на предоставения на ответника заем ще става с 48бр. месечни
погасителни вноски, от които 47 броя по 490.95 лева, равняващи се на
23 074.65 лева, плюс една вноски в размер 490.60 лева, общо дължима сума в
размер 23 565.25 лева.
Общо дължима главница 20 110.00 лева и общо дължима лихва
3 455.25 лева.
Към делото е приложено Споразумение от 19.01.2015г., сключено
в гр. С. между „С. К. кр. гр.“ АД и ИВ. Г. Г., според което ответникът е
сключил договор за потребителски кредит на 20.09.2022г., по който са
предприети действия за принудително изпълнение със задължение 1 937.91
лева. Дължимата сума се разсрочва на първоначална вноска в размер 581.37
лева и последващи ежемесечни вноски с падеж 28 число в размер 50.00 лева,
с приложен погасителен план. 26 броя вноски по 50.00 лева – 1 300.00 лева и
една вноски 56.54 лева – 1356.54 лева.
На 12.01.2014г., в гр. С. между „Ун.Кр. Б.“ АД и ответника като
кредитополучател е бил сключен договор за банков кредит № 2022/
TR4687400/28.03.2011г. в размер 15 000.00 евро. Вземането е обезпечено с
5
договор за залог върху вземания от 28.03.2011г. Поради неплатени в срок
дължими суми, кредитът е станал предсрочно изискуем, поради което банката
се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №
47603/2013 по описа на СРС, въз основа на който е образувано ИД №
17/2014г. по описа на ЧСИ Ст. Ст., рег. № 8509 при КЧСИ. Към датата на
сключване на споразумението непогасеното вземане към банката по
предоставения кредит възлиза на главница – 13 313.46 евро, лихви – 3090.30
евро, разноски – 904.70 лева. За периода от 30.01.2015г. до 30.12.2022г.
следва да бъдат заплатени 72 равни ежемесечни погасителни вноски, ведно с
текущо начислена законова лихва върху остатъчна главница. Към датата на
сключване на споразумението ответникът като длъжник е внесъл сумата в
размер 10 000.00 лева за целите на частичното погасяване на задължението по
договор за банков кредит № 2022/TR4687400/28.03.2011г. в следния порядък -
съдебни разноски, текущи лихви и главница.
На 19.01.2015г. в гр. С. е сключено споразумение между „Юр. Б.“
АД и ИВ. Г. Г., в качеството му на длъжник по договор за потребителски
кредит № FL 682703/09.04.2013г., с неизпълнение и настъпила предсрочна
изискуемост на цялото задължение в размер 20 854.17 лева, от които главница
- 18 150.00 лева, лихви – 1 321.95 лева, разноски по образуване на заповедно
производство – 1 382.22 лева. Дължимата сума е разсрочена на първоначална
вноска в размер на 5 750.00 лева, която е платима в деня на подписване на
споразумението и последващи ежемесечни вноски с падеж 28 число, в размер
300.00 лева. Споразумението влиза в сила след плащане на първоначалната
вноска от длъжника в размер на 5 750.00 лева.
На 12.01.2014г. между „Ун.Кр. Б.“ и ИВ. Г. Г. е подписано
споразумение по договор за кредитна карта на физически лица №
10/ТR/2321440/14.12.2009г. за предоставен кредит в размер на 8 500.00 лева.
Вземането е обезпечено с договор за залог от 14.12.2009г. Поради неплащане
в срок на дължимите суми банката е обявила кредита за предсрочно изискуем
и на основание чл.417, т.2 ГПК се е снабдила със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ЧГД № 47602/2013г. по описа на СРС, въз основа на
който е образувано ИД № 87/2014г. по описа на ЧСИ Ст. Ст., рег. № 859 при
КЧСИ. Към датата на сключване на споразумението непогасеното вземане на
банката по предоставения кредит е в размер: главница – 8 539.61 лева, лихва –
2 371.51 лева, съдебни разноски – 526.41 лева. Ответникът е поел задължение
да внася за периода от 30.01.2015г. до 30.12.2018г. 48 равни ежемесечни
погасителни вноски, ведно с текущо начислената законова лихва върху
остатъчна главница, съгласно подписан погасителен план.
Приложени са платежни нареждания с дата 19.01.2015г. за
извършен превод от „Евр. Т.“ по споразумение с ответника в полза на „Инт.
Ас. Б.“ 360.00 лева.
На 19.01.2015г. е извършен превод в размер 14 000.00 лева с
основание за плащане 10 000.00 лева по договор №
2022/ТР4687400/28.03.2011г., 4 000.00 лева по договор №
10/ТР2321440/14.12.2009г.
На 19.01.2015г. е извършен превод от „Евр. Т.“ АД в размер
5 750.00 лева по споразумение с ответника.
От приложена справка за кредитополучател издадена, на
основание Наредба № 22 на БНБ се установи, че към м. 30.09. 31.10.2014г.
6
ответникът има необслужвани кредити към различни кредитни институции:
„Юр. Б.“ АД - необслужван с размер 20 291.00 лева; „С. К. кр. гр.“ АД –
1 085.00 лева загуба; „БНБ П. Ф.“ ЕАД – 4 245.60 лева; „Ун.Кр. Б.“ АД –
26 039.00 лева и 8 540.00 лева.
На 18.07.2019г. на ответника е връчена Нотариална покана, чрез
нотариус с район РС София, с рег. № 711 на НК, с която е бил поканен от
ищеца да извърши плащания по заема на дължимите вноски, съгласно
приложения към договор за паричен заем от 19.01.2015г. погасителен план на
48 вноски, с първа вноска между 25.01.2016г. и 30.01.2016г. и последна
вноска между 25.12.2019г. и 31.12.2019г. Към момента на поканата
падежирали и изискуеми са погасителните вноски от № 1 до № 36,
включително, чиято обща стойност възлиза на 17 674.20 лева, от които
14 467.73 лева - главница и 3 206.47 лева – лихва. Към момента на поканата не
е извършена нито една погасителна вноска, поради което ищецът е обявил
вноските от датата на получаване на поканата по погасителния план от 37 до
48 включително за предсрочно изискуеми в пълен размер.
При тези данни от фактическа страна, предявеният иск е
безспорно основателен и доказан и ще следва да се уважи като се приеме за
установено съществуване на вземането на ищеца по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 179/2020г. по описа на Районен
съд – Девин против ответника ИВ. Г. Г. за сумите: 20 110.00 лева /двадесет
хиляди сто и десет лева/ - главница; 3387.67 лева /три хиляди триста
осемдесет и седем лева и 67 стотинки/ - договорна лихва в размер на 8 %
върху непогасената част от заемната сума за периода от 25.01.2016г. до
18.07.2019г., на която дата кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
посредством връчване на нотариална покана на длъжника, ведно със
законната лихва върху главницата от 20 110.00 лева, считано от постъпване
на заявлението в съда - 01.04.2020г. до изплащане на вземането.
Искът е основателен и доказан в предявения размер.
Ответникът не представи доказателства, оспорващи
претендираната сума. Съгласно т.9 по ТД № 4/2013г. ОС ГТК ВКС, при
разглеждане съществото на спора съдът взема предвид установената към
момента на приключване на съдебното дирене фактическа обстановка,
относно съществуване на вземането. Ищецът е представил писмени
доказателства, които съответстват на твърденията му, а от съвкупната им
преценка се обуславя извода за основателност на иска. Ответникът не
представи доказателства, с които да оспори иска, тъй като в негова тежест
пада доказване на обстоятелства, обуславящи недължимост на
претендираното от ищеца вземане.
По наведените в отговора възражения:
На основание чл.111, ал.1, б. „в“ ЗЗД за погасяване на исковата
претенция за лихви с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.3, ал.2 от договора страните са
уговорили дължимост на първа погасителна вноски между 25.01. –
30.01.2016г., от когато е станала изискуема първата погасителна вноски по
погасителния план в размер 490.95 лева, от които 134.07 лева - лихва и 356.88
лева - главница.
Съгласно чл. 422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се
7
счита предявен от деня на заявлението, това е постъпването му на
01.04.2020г. в СРС, с вх. № 15336/2020г.
Лихвата се претендира по погасителен план от януари 2016 г. до
юни 2019 г. Съдът счете, възражението за неоснователно, тъй като в
съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК, изразена в Решение
№28/05.04.2012г. на ВКС по гр.д. 52382011г., III г.о. и Решение
№261/12.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 795820101г. , IV г.о. е прието, при
договор за заем, с който е уговорено връщане на сумата на погасителни
вноски на определени дати, плащането е неделимо и договореното връщане
на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора, за които е
приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Искът е предявен на 01.04.2020г., при първа погасителна вноска
по погасителен план на 25 – 30.01.2016г., поради което не е погасена по
давност претендираната от ищеца лихва, дължима върху главницата по
месечна погасителна вноска. Всяка вноска от главница и лихва, съставлява
едно неделимо парично задължение, за което се прилага общата пет годишна
давност по чл.110 ЗЗД, която не е изтекла спрямо претендираното
обезщетение за забавено плащане за периода от м. януари 2016г. до м. юни
2019г.
Следвайки аргументите за неделимост на задължението, при
настъпил падеж на 18.07.2019г., когато кредиторът е упражнил правото си да
обяви предсрочна изискуемост с връчена на длъжника на тази дата
нотариална покана, от тази дата е започнал да тече петгодишния давностен
срок за предявяване на иска за вземането, поради което към момента на
подаване на заявлението на 01.04.2020г., не е изтекла нито кратката, нито
общата погасителна давност.
Независимо, че чл.111, б.“в“ ГПК предвижда кратка погасителна
давност за вземанията за лихви и други периодични плащания, вземането за
лихви съставлява част от месечната вноска, поради което тази давност не е
приложима при договор на погасителни вноски, които не са периодични
плащания. / В този смисъл е постановено Решение № 25/02.02.2022г. по в. гр.
д. №442/2022г. по описа на ОС Смолян./
Неоснователно е възражението, свеждащо се до липса на
доказателства за реално изпълнение на задължението на заемодателя,
съгласно чл.1 от договора . В тази насока от ищеца са представени писмени
доказателства – платежни нареждания за извършени банкови преводи в полза
на кредитни институции по задължения на ответника по договори за кредит.
Неоснователно е възражението, свеждащо се до неравноправна
клауза, уговорената в чл.4 от договора за заем 8 % месечна лихва от
непогасената част по заема.
Клаузата не е неравноправна и нищожна, тъй като не се намира в
противоречие с императивните изисквания на чл.143 ЗЗП и чл.22 ЗПК, във
връзка с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, точки 10, 11 ЗПК.
Договорът за паричен заем, сключен между страните на
19.01.2015г. по правна характеристика се квалифицира по чл.286 – 288 ТЗ,
във връзка са чл. 240 ЗЗД, предвид постигнатите между страните договорки,
че заемната сума се предоставя на ответника за частично погасяване на
кредити, чрез директни преводи на кредитни институции. Със сключване на
8
договора на 19.01.2015г. ищецът е изпълнил условията на договора, в
качеството си на заемодател, тъй като по делото са представени безспорни
писмени доказателства за директни преводи на сумите 5 750.00 лева,
14 000.00 лева и 360.00 лева, в общ размер 20 110.00 лева, съставляваща
отпуснатия заем на ответника. Ищецът доказа реално изпълнение на поетото
като заемодател задължение по договора, а ответникът не представя
доказателства за реално изпълнение на поетото от него задължение като
заемател по договора при договорен срок за погасяване на задължението с
едногодишен гратисен период. Заемът е бил предоставен от ищеца, в
качеството си на работодател на ответника по сключен трудов договор №
195/07.10.2014г., прекратен със заповед № 102/08.09.2015г. Ищецът като
работодател е правил удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца,
съгласно декларация по чл.270, ал.3 КТ по банкова сметка, съгласно
погасителни планове от споразумение от 12.01.2015г.
Неоснователно е възражението, свеждащо се до недействителност
на договора, поради сключването му в противоречие с императивните
изисквания на чл. 22 ЗПК, чл.10, ал. 1, чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК.
При служебно извършената проверка за съответствие на договора
с тези императивни изисквания, съдът не констатира пороци водещи до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност.
Договорът е сключен в изискуемата от чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр.
35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) ЗПК писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Договорът съдържа ясен и определяем годишен процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми.
Спазени са изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като
приложения към договора погасителен план съдържа яснота, относно
размера на предоставения на ответника кредит, размера на дължимата
месечна лихва и остатъка от кредита, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит.
В конкретната хипотеза, договорените между страните условия на
предоставения паричен заем от ищцовото дружество на ответника, не се
покриват с характеристиките на договора за потребителски кредит по чл.9
ЗПК. Ищецът е предоставил, в качеството си на работодател на ответника
договорения паричен заем, чрез директни преводи на сумите на кредитните
институции, към които ответникът е имал необслужени кредити. Предоставил
е в негова полза едногодишен гратисен период. Ищецът е действал като
заемодател, съгласно чл.240 ЗЗД, а ответникът има задължение да заплати
уговорената в чл.4 от договора възнаградителна лихва, която не противоречи
на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, съответно клаузата не е нищожна.
При служебно извършената проверка на договора за съответствие
с императивните изисквания на чл.22 ЗПК и чл.143 ЗЗП, съдът не констатира
противоречие на договора с императивните изисквания на чл.11, т.10 ЗПК.
9
Договорът е сключен на разбираем език и съдържа подписи на
страните, поради което е сключен в съответствие с изискванията на чл.11,
ал.1, т.27 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, поради което съдържа ясни и
разбираеми условия за потребителя, а уговореното възнаграждение за
заемодателя не надвишава размерите на ГЛП и ГПР, предвид реално
предоставената в заем сума на ответника и договорените условия, при които е
следвало да я върне, с едногодишен гратисен период. Поради това ответникът
дължи на ищцовото дружество връщане на предоставения паричен заем,
заедно с договорното възнаграждение в чл.4 от договора.
При този изход на делото, искането на ищеца на основание чл.78
ал.1 ГПК за присъждане на разноски за настоящото производство и за
заповедното е основателно, тъй като в заповедното не са били присъдени
разноски. Ако със заповедта за изпълнение са присъдени разноски за
заповедното производство, същите не се включват в осъдителния диспозитив
на исковото производство по установителния иск по чл. 415, ал. 1 или по чл.
422 ГПК. С решението си по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера
им, а принудителното им събиране ще се извърши въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.
404, т. 1 ГПК от съда в исковото производство. По същия ред се издава
изпълнителен лист и за присъдените с решението разноски за исковия процес.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
основателно е искането за присъждане на направените разноски по делото в
размер 4 101.95 лева, от които 469.95 лева държавна такса, 2 400.00 лева / с
ДДС/ за адвокатско възнаграждение и 1 232.00 лева за особен представител и
сторените в заповедното производство за ДТ 469,95лв. и за адв.
възнаграждение 1200.00лв. / с ДДС/.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск,
на основание на чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.2, във връзка с чл.47,
ал.5 ГПК, във връзка с чл.240 и сл. ЗЗД, във връзка с чл.79 и чл.86 ЗЗД от
„Евр. Ал. Т.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., 11*, р-н „Сл.“, ул. Ал. Ж. № *, ет. *, представлявано от Й. П. П. -
изпълнителен директор, чрез адв. Х.М. Д., с адрес гр. С. 15*, р-н „Об.“, бул.
„М.“ № *, ет.*, офис *, съществуване на вземане спрямо ИВ. Г. Г., с ЕГН
**********, с настоящ адрес с. Бр., общ. Д., обл. См., в размер на 20 110.00
лева /двадесет хиляди сто и десет лева/ - главница и 3387.67 лева /три хиляди
триста осемдесет и седем лева и 67 стотинки/ - договорна лихва в размер на 8
% върху непогасената част от заемната сума за периода от 25.01.2016г. до
18.07.2019г., когато на тази дата / 18.07.2019г./ кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, посредством връчване на нотариална покана на
длъжника, ведно със законната лихва върху главницата от 20 110.00 лева,
считано от постъпване на заявлението в съда - 01.04.2020г. до изплащане на
10
вземането, за което е издадена Заповед № 76/16.06.2020г. за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 179/2020г. по описа на Районен съд – Девин.
ОСЪЖДА ИВ. Г. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес с. Бр.,
общ. Д., обл. См. да заплати на „Евр. Ал. Т.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., 11*, р-н „Сл.“, ул. Ал. Ж. № *, ет. *,
представлявано от Й. П. П. - изпълнителен директор, чрез пълномощник адв.
Х.М. Д., с адрес гр. С. 15*, р-н „Об.“, бул. „М.“ № *, ет.*, офис * разноски по
делото в настоящото производство в размер 4 101.95 лева, от които 469.95
лева държавна такса, 2 400.00 лева / с ДДС/ за адвокатско възнаграждение и
1 232.00 лева за особен представител и сторените в заповедното производство
в размер 469,95 лв. ДТ и 1200.00лв. / с ДДС / за адв. възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист въз основа на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, № 76/16.06.2020г. по ЧГД № 179/2020г.
по описа на Районен съд – Девин и съобразно установеното вземане в
настоящото производство, след влизане в сила на решението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11