МОТИВИ към присъда по НОХД №473/2016г.по
описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247
ал.1 т.1 от НПК-по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Н. против Б.А.И.,обвиняем
по ДП №297/2016г.по описа на РУ на МВР гр.Н. в това,че на ** ** **.около **часа,в
с.П.,обл.Ш.,по ул.“***“,в посока центъра на селото е управлявал моторно
превозно средство –лек автомобил „***“ с рег.№***,в срока на изтърпяване на
наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“,наложено
му със ЗППМ №***/** ** ** г..по чл.171 т.1 б“д“ от ЗДвП на Началник сектор „ПП“
към ОДМВР Ш. и след като е наказан за същото деяние по административен ред с
Наказателно постановление №***/** ** ** г..на Началник сектор „ПП при ОДМВР –Ш.,влязло
в законна сила на ** ** **г.и Наказателно постановление №***/** * ** г..на
Началник РУ МВР Н. ,влязло в законна сила на ** * ** г..-престъпление по
чл.343в ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
изцяло внесеното обвинение.По въпроса за вида и наказанието,което да се наложи
на подсъдимия,не възразява на приложението на чл.55 ал.1 от НК .
Подсъдимият Б.И. се явява лично в съдебно
заседание.Признава се за виновен в извършване на престъплението,за което е
предаден на съд.Моли да му бъде наложено наказание „лоба“.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.А.И. ***.
Има
издадено свидетелство за управление на МПС№***,категории В и АМ.,валидно до
21.07.2018г.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №***/** ** ** г..,издадена от Св.И.-ВНД Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Ш.,на
основание чл.22 от ЗАНН и чл.171 т.1 бД ,на И. е наложена принудителна
адм.мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач“ до заплащане на дължимата глоба.В обясненията си
пред съда,подсъдимият признава,че към ** ** **.книжката му е била отнета заради неплатени глоби и се е намирала в КАТ Ш..
За извършени административни нарушения по
чл.174 ал.3 от ЗДвП и по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, с Наказателно постановление №***/**
** ** г..,издадено от Началник сектор към ОДМВР Ш.,с-р Пътна полиция, на
основание чл.174 ал.3 от ЗДвП и чл.177 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП,на Б.А.И. са
наложени административни наказания
,както следва : 1/глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца,както
и2/глоба в размер на 300лв.
Наказателното постановление е влязло в
законна сила на ** ** **г.
Затова,че на ** ** ** г..в с.С., е
управлявал МПС,след като е лишен по административен ред с НП №***/** ** ** г..на
ПП-КАТ Ш.,влязло в законна сила на ** ** **г., с Наказателно постановление №***/**
* ** г..,издадено от Началник група към ОДМВР Ш.,РУ Н.,на основание чл.177 ал.1
т.1 от ЗДвП,на Б.А.И. е наложено административно наказание глоба в размер на
200.00лв.
Въпреки,че е бил наказан по
административен ред на лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24
месеца,т.е. до 07.06.2018г.и
свидетелството му е било отнето за съхранение в КАТ Ш.,на ** ** **.около
**часа,в село П.,по ул.“***“,посока центъра на селото,подсъдимият Б.А.И. отново
е управлявал моторно превозно средство
–лек автомобил „***“ с рег.№***,като е бил спрян за проверка от полицейските
служители Б.Б. и Ж.Д.Г..Същите,след направена справка в масивите на МВР,са
констатирали,че водачът управлява МПС след като е лишен от това право по
административен ред .Съставен е АУАН №566/** ** **.,от актосъставителя П.З.,който
И. е подписал без възражения.При извършване на проверката ,подсъдимият оказал
пълно съдействие,сочат в показанията си пред съда свидетелите .На полицейските
служители подсъдимият обяснил,че превозва работници,с които работели в гората.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Като управлява моторно превозно средство,в
срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС,от
обективна страна подсъдимият Б.И. е осъществил състава на престъпление по
чл.343в ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено
при наличието на пряк умисъл-деецът е осъзнавал общественоопасния характер на
извършеното престъпление и неговите противоправни последици,като е целял
тяхното настъпване.
За конкретното инкриминирано деяние
законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста
до хиляда лева.
Отчитайки от една страна обремененото
съдебно минало на подсъдимия /справка за съдимост с
рег.№916/26.09.2016г.,издадена от Бюро „Съдимост“при НПРС/,очевидно трайната му
престъпна нагласа включително и към извършване на нарушения по ЗДвП, от друга страна
смекчаващите вината обстоятелства –самопризнанията му и оказаното от него
съдействие за разкриване на обективната истина по делото и проявената
самокритичност към стореното,както и след като изслуша становищата на
страните,съдът прие,че целите на генералната и индивидуална превенция на
наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК биха били постигнати
чрез налагане на наказание“лишаване от свобода“
в размер,съвпадащ с минималния такъв,предвиден в общата част на НК,което
да бъде изтърпяно ефективно,при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.Размерът на наказанието глоба също беше
определен при съвпадането му с минималния ,предвиден в съответната санкционна
норма.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
Мотивите са изготвени на 10.10.2016г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: