Решение по адм. дело №1049/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Я. С. З. срещу Мотивиран отказ с рег. индекс № 94 Я-148-1#12 от 16.04.2025г. издаден от кмета на Община Хасково.

Оспорващата твърди, че е поискала на основание чл. 192 от ЗУТ да има право с автомобил да се добира до имота си на площад „Общински“ в [населено място], преминавайки през поставена от Кмета на Община Хасково бариера. По искането бил сформиран мълчалив отказ, който обжалвала и който бил отменен с решение на съда. Издаден бил обжалвания мотивиран отказ, който се счита, че е незаконосъобразен и неправилен. Въпреки, че жалбоподателката била посочила като основание на искането си чл.192 от ЗУТ, й било отказано да се издаде административен акт, с който да прокара временен път до имота й на основание чл. 190 от ЗУТ.Т.е. отказвало й се нещо, което въобще не била поискала и то въпреки, че площад „Общински“, на който се намирал имотът на оспорващата бил с автомобилен достъп.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспорения отказ, със следващите се правни последици.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител. Допълнително се излага, че административната зона по чл.74 от Закона за защита на класифицираната информация не осуетявала правото на оспорващата да получи достъп до имота си и то не пешеходен, а за м.п.с., какъвто се искало.

Ответникът - Кмет на община Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Излага, че административният орган изцяло се е съобразил с мотивите на съдебното решение, с което е отменен предходно издадения мълчалив отказ и се произнесъл по искането на жалбоподателката за осигуряване на транспортен достъп. В случая не били налице предпоставките на чл. 190 от ЗУТ за предоставяне на такъв, тъй като имота на жалбоподателката не бил урегулиран, и понеже за последния нямало проектирана улична регулация. Претендират се разноски.

Административен съд – Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.02.2024 г. Я. С. З. е подала искане вх. № 94Я-148-1 до Кмета на община Хасково за предоставяне достъп до имота й находящ се в [населено място], с административен адрес площад“Общински“ № 3, по реда на чл. 192 от ЗУТ, през чужд имот, като й се даде възможност да преминава с моторно превозно средство през бариерата на паркинга, находящ се в [населено място] на площад ***. Към молбата са приложени документ за собственост касаещ имот с [идентификатор] по КК на [населено място], с административен адрес - [населено място], пл. ***, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с [идентификатор] и разрешение за промяна на предназначение на същия имот - от офис в жилище.

По искането е сформиран мълчалив отказ оспорен от Я. С. З. пред АдмС-Хасково. С Решение № 2775 от 05.07.2024г. постановено по адм.дело № 238/2024г. по описа на АдмС-Хасково оспореният акт е отменен и преписката върната на органа за ново произнасяне по подаденото заявление, съобразно дадените в мотивите на същия съдебен акт указания. В Решението е посочено, че при новото произнасяне органът следва да установи какво е естеството на искането и какви са целените правни последици от, отстранявайки недостатъците му по чл. 30 от АПК, едва след което, извършвайки проверка за допустимостта му и изяснявайки относимите факти следва да се произнесе със съответен административен акт. Решението е оставено в сила с Решение № 2352 от 10.03.2025г. постановено по адм. дело № 8001/2024г. по описа на ВАС.

След връщане на преписката при органа, с писмо рег. № 94Я-148-1#10 от 23.03.2025г. е указано на Я. З. да уточни характера на искането си – дали е такова по чл. 190 или по чл. 192 от ЗУТ, като съобрази че посочените разпоредби уреждат два самостоятелни сервитута, съответно за временен път и за преминаване през чужд имот.

В отговор, с писмо рег. индекс № 94Я-148-1#11 от 02.04.2025г. жалбоподателката посочила, че искането й се основава на чл. 192 от ЗУТ и предвид поставената бариера на ***  в [населено място], желанието й е да има право да преминава с автомобила си по всяко време до своя имот.

С Мотивиран отказ рег. индекс 94Я-148-1#12 от 16.04.2025г. Кмета на Община Хасково, като е приел, че е сезиран с искане по чл. 190 от ЗУТ е отказал да издаде административен акт, с който да се прокара временен път по реда на посочената норма, за да се осигури транспортен достъп до [ПИ] КККР, в който ПИ е ситуиран самостоятелен обект № 77195.723.313.1.2 КККР, поискан със заявление от Я. С. З. с вх. № 94 Я-148-1 от 12.02.2024г. уточнено със заявление с вх. № 94Я-148-1#11 от 02.04.2025г.

Мотивираният отказ е съобщен на оспорващата на 17.04.2025г./л.10/. Жалбата срещу същия е депозирана в АдмС-Хасково чрез административния орган, като е регистрирана с вх. № 94Я-148-1#3 от 23.04.2025г. при Община Хасково.

Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява от приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства и от материалите съдържащи се в приложеното към настоящото адм.дело № 238/2024г. по описа на АдмС-Хасково.

За изясняване на всички релевантни факти по делото бе допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза приета без оспорване от страните.

Вещото лице сочи, че [ПИ] е част от множество имоти, за които е отреден УПИ I, кв. 549 по ПУП на [населено място]. УПИ I обхваща един квартал и по тази причина няма дворищно регулационни а само уличнорегулационни линии, и е с предназначение за обществено обслужване – за търговска структура“Чаршията“ и „кинотеатър“. Площа му е 18 975 кв.м., отреден е за множество частни и общински имоти, а специфичното е че включва терени реално функциониращи като улици и площади. [ПИ] има допир с уличната регулация откъм площад общински, понеже не е вътрешен, а се намира в периферията на територията на УПИ I, но уличната регулация, до която ПИ77195.723.313 се опира не е установена конкретно за [ПИ], а за всички имоти за които УПИ I е отреден. Видно от експертизата, към момента няма започнала процедура по изменение на ПУП, [населено място], касаещо УПИ I кв. 549, нито за улиците около него. Съответно няма и процедура по заявени нови подробни устройствени планове за имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място]. Същия имот е в границите на урбанизираната територия на [населено място], но не е урегулиран. Текущо в ПУП на УПИ I няма конкретно зададени устройствени параметри. От 11.04.2025г. [населено място] има действащ ОУП, който представлява план от по-високо ниво спрямо досега действащия ПУП, поради което заварените устройствени параметри в ПУП се променят според новите предвиждания на ОУП. В приложение 4 към експертизата вещото лице е представило извадка от Общия устройствен план на Община Хасково одобрен с Решение № 224 от 11.04.2025г. на Общински съвет, [населено място]. Сочи, че според предвижданията на ОУП поземлените имоти текущо принадлежащи към УПИ I нямат еднакво отредена принадлежност към устройствената зона. Предвижданията в ОУП са улиците попадащи в УПИ I да си останат улици, а площад общински да остане цял, но да е пешеходен. Това означава, че с УПИ I повече не би могло да се борави, че всяко следващо инвестиционно намерение за имот попадащ в УПИ I ще наложи изменение на ПУП така, че да приведе територията в съответствие с предвижданията на ОУП, т.е. да се оформят нови квартали, а те съответно да приемат устройствените ограничения на ОУП.

Експертизата съдът кредитира във всички части, с изключение на извода че площадите са фактически улици. В ЗУТ не се съдържа легално определение за понятието "Площад", а същевременно навсякъде в същия нормативен акт термините"[улица]са разграничени. Разграничени са и думите в българския тълковен речник, съобразно който площадът е голямо, незастроено място в селище, от което започват много улици, а улица е път между сградите в населено място. Съответно и на посоченото обстоятелството, че площадите са предназначени за публичен достъп и комуникация не води автоматично до извода, че същите по естеството си са улици.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, чийто права и законни интереси са били засегнати и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Оспореният административен акт се явява издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материална компетентност.

Актът е постановен в писмена форма, съдържа правни и фактически съображения за издаването си, които си кореспондират, и е подписан от издателя си. Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Актът е постановен след като е органът е изяснил волята на жалбоподателката, така както му е указано с Решение № 2775 от 05.07.2024г. постановено по адм.дело № 238/2024г. по описа на АдмС-Хасково, оставено в сила с Решение № 2352 от 10.03.2025г. постановено по адм. дело № 8001/2024г. по описана ВАС. Неоснователно се твърди, че органът е отказал на жалбоподателката учредяване на сервитут по чл. 190 от ЗУТ, без същата да е поискала такъв. Действително в уточнително писмо рег. индекс 94Я-148-1#11 от 02.04.2025г. оспорващата е посочила, че молбата й е с правно основание чл. 192 от ЗУТ. Същевременно видно е от същото писмо, че искането е свързано с разрешение да преминава през имот общинска собственост до собствения си имот с автомобил, т.е. иска се предоставяне на транспортен достъп до жилището й. Основанието на едно искане се състои във фактическите твърдения на искателя обективирани в обстоятелствената част на документа, с които сезира органа, а подвеждането на тези фактически съображения под определена правна норма е задължение на органа. Да, искателят може да посочи и правното основание, на което счита, че следва да бъде разгледано искането му, но тази квалификация не обвързва административния орган и последния е длъжен служебно да определи последната, изхождайки от фактическите основания в нея.

Ето защо съдът намира, че органът не се е произнесъл свръхпетитум, а съобразно фактическото искане на жалбоподателката.

По отношение основния спорен по делото въпрос, а именно спазени ли са материално-правните разпоредби на закона, съда намира следното:

В случая няма спор между страните, а и се установява от приобщения по делото писмен доказателствен материал, че Я. З. е собственик на жилищен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], находящ се в сграда попадаща в ПИ, 77195.723.313 по КККР на [населено място].

От изготвената по делото експертиза, която съдът кредитира съобразно посоченото по-горе в мотивите на решението, се установява несъмнено, че [ПИ], в който се намира имота на жалбоподателката попада в УПИ I, кв. 549 по ПУП на [населено място], обхващащ един квартал. В последният попадат имоти частна собственост, имоти със смесена собственост и и имоти общинска собственост, вкл. улици и площади – част от площад “Общински“. Не е спорно между страните, а и се установява от посоченото заключение, че Площад „Общински“ включващ и паркинг “Запад“, с [идентификатор] по КККР на [населено място], през който оспорващата е заявила искане за предоставяне право на транспортен достъп, е публична общинска собственост. Със заповед на кмета на община Хасково целият общински паркинг е с контролиран достъп - част от административна защитна зона пред сградата на Община Хасково, на основание чл. 74 от ЗЗКИ. От приложената по делото - Заповед № ОМП-2 от 07.03.2022г. на Кмета на Община Хасково и от съдържанието й е видно, че на основание чл. 74, от ЗЗКИ Паркинг „Запад“ е обособен като Административна Зона 1, по отношение на която следва да се организира най-ниско ниво на сигурност – извършва се контрол на моторните превозни средства, хората, чрез изградения пропускателен режим и се записват в дневниците. Въведен е и режим на влизане, движение и излизане от административните зони, като по отношение процесния паркинг е посочено, че режима се въвежда в работно време и само с издаден пропуск за моторните превозни средства.От Заповед ОМП-11 от 12.11.2019г. става ясно, че във времето от 17.30ч. до 08.00ч., събота след 14.00 ч. и в неделя, влизането на този паркинг е свободно. При липса на въведени ограничения в заповедта, то ясно е че свободното преминаване важи и за моторните превозни средства.

От изслушването на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че оспорващата има пешеходен достъп до имота си през посочения паркинг. Този факт не се оспорва, като видно е както от първоначалното искане от 12.02.2024г. и уточнението към него от 02.04.2025г., че Я. З. иска предоставяне на право да преминава през паркинг „Запад“ до имота си със собственото си моторно превозно средство.

Трайно и непротиворечиво се приема в съдебната теория и практиката на Върховния административен съд, че разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ уреждат два самостоятелни законни сервитута - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот. Те са с различно съдържание, предпоставки и процедура. Сервитутът за временен път е за достъп до господстващия имот с транспортни средства и е с по-широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп. Съответно на това, изискване за прокарване на временен път, е господстващият имот да няма лице на открита улица по влязъл в сила подробен устройствен план (чл. 190, ал. 1 ЗУТ), докато за установяването на право на преминаване по чл. 192 от ЗУТ е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до него. В този смисъл Решение № 3651 от 28.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 256/2008 г., II о. Решение № 7539 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14407/2018 г., II о. , Решение № 3097 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5424/2019 г., II о. Решение № 8975 от 27.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2023 г., II о. Решение № 3061 от 22.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7328/2022 г., II о. Решение № 1358 от 7.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10320/2023 г., II о.,вкл. това е посочено и в Решение № 2352 от 10.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8001/2024 г., II о., с което е потвърдено решението на АдмС-Хасково постановено при предходното разглеждане на спора между страните.

При така установената фактическа обстановка и предвид съществуващата и приложима нормативна уредба, то на първо място следва да се посочи, че след като жалбоподателката изрично е посочила в исканията си до Община Хасково че претендира предоставяне на транспортен достъп през паркинг запад - представляващ публична общинска собственост, до собствения си имот, то правилно искането й е квалифицирано като такова по чл. 190 от ЗУТ, а не като такова по чл. 192 от ЗУТ, предвид че жалбоподателката не отрича обстоятелството, че има пешеходен достъп до имота си, а и транспортен достъп за времето след 17.30ч. и до 08.30 в работни дни, след 14.00 в събота и без ограничения в неделя.

На второ място следва да се посочи, че в случая не се установяват условията и предпоставките за учредяване на законен сервитут по чл.190 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗУТ урежда възможността за прокарване на временни пътища в случаите, когато урегулирани поземлени имоти съобразно подробен устройствен план имат лица по проектирани, но все още неоткрити нови улици, за да бъде осигурен достъп до съответните имоти. Ал.2 на същата разпоредба допуска при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план. Този сервитут е в с ограничен времеви обхват - целта на прокарването на временния път е да се осигури достъп до урегулирания имот за времето до реализирането на проектираната улица, без да се засягат сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета, като по възможност временните пътища трябва да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания.

От изготвеното по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза прието без оспорване от страните се установява,че имота в който попада жилището на жалбоподателката не е урегулиран, т.е. същия изначално не попада в хипотезата на чл.190, ал.1 от ЗУТ, а наред с това за същия няма конкретно установена и проектирана улична регулация и няма започната процедура по изменение на ПУП, касаещо [ПИ], или за УПИ I, кв.249. Т.е. в случая не е налице нито една от предпоставките на посочената разпоредба. Не са налице и условията на ал.2 от чл.190 от ЗУТ. Последната не може да се тълкува изолирано, а в нейната взаимна връзка с ал.1 и ал.3 от чл.190 от ЗУТ, съобразявайки целта за учредявяване на статута за временен път - а именно липса на транспортен достъп до господстващия имот. Предвид че [ПИ], не е урегулиран и същевременно в определени времеви периоди, всеки ден, до същия има осигурен и транспортен достъп, то не може да се приеме, че към датата на издаване на мотивирания отказ е налице и второто условие на чл. 190, ал.2 от ЗУТ.

За прецизност следва да се посочи, че при изслушването на вещото лице се установи, а това е видно и тот приложенията към заключението, че УПИ I има лице към всички заобикалящи го улици и булеварди След като до урегулирания поземлен имот е налице достъп от действаща улица, то прокарването на временен път до някои негови части е незаконосъобразно и недопустимо от закона. В този смисъл Решение № 3963 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 737/2025 г., II о.

Ето защо законосъобразно с оспорения отказ е отказано учредяване на сервитут за временен път по чл. 190 от ЗУТ.

Само за пълнота на изложението, съобразно установеното от вещото лице, следва да се посочи, че понастоящем за Община Хасково има действащ ОУП, одобрен с решение от 11.04.2025г. на Общински съвет Хасково. Към датата на издаване на оспорения отказ, предвид установените в чл.127, ал.12 от ЗУТ срокове за оспорване на общите устройствени планове, същия не е бил придобил стабилитет, поради което органът в издаденият административен акт не е можел да се позовава на този план, независимо, че същия съгласно изречение последно на посочената норма има допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Решението, с което ОУП на Община Хасково е одобрен по признания на ответната страна понастоящем е влязло в сила, а в тази насока е и заключението на вещото лице. Предвид това предвижданията на вече влезлия в сила ОУП за процесното УПИ и в частност за Паркинг „Запад“, респ. площад"Общински", през който жалбоподателката иска да получи право на транспортен достъп, следва да бъде отчетено от съда на основание чл.142, ал.2 от АПК – нов факт от значение за делото настъпил след издаване на акта. Видно е от заключението на вещото лице и изслушването на същото, че предвижданията за площад „Общински“ - имот [ПИ], показан в приложение 3 от експертизата (л.71), са същия да остане цял, но пешеходен. Това означава, както посочи и вещото лице в о.с.з., че съобразно предвижданията на ОУП, процесния имот не следва да се използва като паркинг, а само като пешеходна зона. Оттук на основания предвижданията на влезлия в сила след издаване заповедта ОУП, ползващ се и с предварително изпълнение по силата на чл. 127, ал.12, изр.2-ро от ЗУТ, към настоящия момент през посочения имот не е възможно да се учреди сервитут по чл.190 от ЗУТ.

По изложените съображения оспорения отказ се явява издаден при липса на основание за отмяната му, а жалбата срещу него е неоснователна.

При този изход на спора претенцията за разноски на ответника е основателна и в полза на Община Хасково следва да се присъдят такива в общ размер от 820 лева от който 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и 720 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.

По изложените съображения Административен съд, [населено място]

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. С. З. срещу Мотивиран отказ с рег. индекс № 94 Я-148-1#12 от 16.04.2025г. издаден от Кмета на Община Хасково.

ОСЪЖДА Я. С. З. да заплати на Община Хасково разноски по адм.дело № 1049/2025г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 820 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд – Хасково.

Решението да се съобщи на страните.