№ 649
гр. Враца, 13.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500498 по описа за 2022 година
Производство по чл.274, вр. чл.130 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Х. З. от САК в качеството на
пълномощник на Г. З. Р., ЕГН **********, с адрес с.*** срещу Разпореждане
№4125/17.10.2022г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№1816/2022г.,
с което е върната искова молба вх.№8203/06.06.2022г. и производството по
делото е прекратено.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното
определение, като се сочи, че вследствие на ПТП на 03.06.2017г. ищецът-
частен жалбоподател е претърпял неимуществени и имуществени вреди и със
споразумение, одобрено от Районен съд-Враца, на виновния водач на лек
автомобил "Фиат Панда" Д. Г. С. е наложено наказание.
Жалбоподотелят поддържа, че предвид наличието на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за лекия
автомобил, и претърпените от него имуществени вреди, е материално
легитимиран да получи застрахователно обезщетение. В частната жалба се
развиват съображения в посока, че причинените на ищеца при ПТП
неимуществени и имуществени вреди са следствие от противоправното
поведение на водача Д. С., който е нарушил правилата за движение.
Искането на частния жалбоподател е обжалваното разпореждане да бъде
отменено, като бъде освободен от такси и разноски по делото.
1
Частната жалба изхожда от легитимирана и с правен интерес страна,
подадена е срещу подлежащ на обжалване преграждащ акт и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Г. З. Р.
срещу ЗД"Бул Инс"АД частичен осъдителен иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за сумата 1 000лв., частично от сумата 15 000лв.,
представляваща обезщетение за имуществени /повреди на мотоциклет марка
"Ямаха" с рег.№ВР *** В/, настъпили при ПТП на 03.06.2017г.
С оглед на това, че на 25.01.2018г. Районен съд-Враца е одобрил
споразумение, с което на виновния за процесното ПТП водач Д. Г. С. е
наложено наказание "лишаване от свобода", с исковата молба е заявено
особено искане на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищецът да бъде освободен
от такси и разноски по делото.
С исковата молба е представен протокол от 25.01.2018г. по НОХД
№58/2018г. по описа на Районен съд-Враца, от който се установява, че на
основание чл.382, ал.7 НПК е одобрено споразумение, с което подсъдимият
Д. Г. С. се е признал за виновен в това, че на 03.06.2017г. в гр.Враца, при
управление на МПС – лек автомобил марка "Фиат", модел "Панда" с рег.№ВР
*** СА е нарушил правилата за движение и е причинил ПТП, при което е
настъпил страничен сблъсък с правомерно движещия се мотоциклет, и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, в
т.ч. на ищеца.
В Разпореждане №2409/08.06.2022г. районният съд е приел, че в
конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК,
доколкото влязлата в сила присъда касае осъждането на Д. С. за причинената
на ищеца средна телесна повреда, а последният претендира от застрахователя
имуществени вреди. По тези съображения производството е оставено без
движение и на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок да представи
доказателства за внесена държавна такса в размер на 50лв.
По повод дадените му указания пълномощникът на ищеца е депозирал
молба, с която е настоял, че съдът не се произнесъл по искането му да бъде
освободен от такси и разноски.
С Разпореждане №3133/02.08.2022г. районният съд е приел, че за
разлика от чл.83, ал.2 ГПК, искането по чл.83, ал.1, т.4 ГПК не представлява
2
особено искане, по което съдът да дължи произнасяне, поради което и с
мотива, посочен в предходното си разпореждане, отново е указал на ищеца да
внесе държавната такса.
Чрез пълномощника си ищецът е представил молба, в която излага
своите съображения за недължимост на държавна такса.
Поради това, че в определения срок държавната такса не е внесена, с
обжалваното разпореждане районният съд е постановил връщане на исковата
молба и е прекратил производството по делото.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е
неправилно поради допуснато при постановяването му нарушение на
съдопроизводствените правила.
Безспорно е по делото, че имуществените вреди, чието обезщетяване
претендира ищецът, са настъпили в резултат от престъпление, като с
одобрено от наказателния съд споразумение, имащо последиците на
присъдата, виновният за ПТП водач е признат за виновен и му е наложено
наказание.
Съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК такси и разноски по производството на
делата не се внасят от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от
престъпление, за което има влязла в сила присъда. Във всички хипотези на
чл.83, ал.1 ГПК такси и разноски не се дължат ex lege и съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Въззивният съд приема, че не е необходимо претендираните за
обезщетяване вреди да са елемент от фактическия състав на престъплението.
В случая ищецът претендира обезщетение за вреди, произтичащи от
непозволено увреждане, доколкото изрично основава иска си на твърдение за
причинени с деяние, с което е осъществено престъпление, вреди.
По въпроса и при тълкуването на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК
този съдебен състав приема, че като предпоставка за приложение на
диспозицията на правилото на тази процесуална норма законодателят изисква
да има влязла в сила присъда за престъплението, от което е настъпило
увреждането, а не за вредите от него (думите "за което" са употребени за
думата "престъпление", а не за думата "вреди", която е в множествено число).
Съдилищата по същество следва да разгледат претенциите както са
3
предявени, като ги квалифицират съответно на деликтно основание, а тяхната
основателност е въпрос по същество, при което са налице предпоставките за
приложението на чл.83, ал.1, т.4 ГПК.(в т.см. Определение №33/12.01.2011г.
по ч.гр.д.№713/2010г., ІV г.о. на ВКС)
По изложените съображения окръжният съд достига до извод, че
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на
районния съд за продължаване на съдопроизводството чрез развиване на
процедура по размяна на исковата молба.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №4125/17.10.2022г., постановено от Районен съд-
Враца по гр.д.№1816/2022г.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводството.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4