О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4462
гр. Пловдив, 18.04.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с.,
в закрито съдебно заседание на 18.04.2019 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5461 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ОТП Факторинг България”
ЕАД, ЕИК ********* против Д.Е.У., с
която са предявени главни, обективно съединени установителни искове по чл. 422,
вр. с чл. 415 ГПК за дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 921/17.02.2016 г. по ч.гр.д.
№ 1843/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
При условията на евентуалност са предявени и осъдителни искове за същите
сума за главница в размер на 329,40 лв. по Договор за стоков кредит от
27.01.2015 г. поради настъпил падеж и сумата от 214,59 лв.- лихва за периода от
15.02.2015 г. до 12.03.2019 г.
С оглед твърденията на ищеца и предвид предявените установителни претенции,
съдът намира следното:
С Решение № 1/01.02.2017 г. по т. д. № 3228/ 2015 г. на II т. о. на ВКС е
даден отговор по реда на чл. 290 ГПК
на въпроса „когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл.
417, т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за
цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който
няма качество банка, легитимиран ли е да предяви иска за установяване на
вземането по реда чл. 422, ал. 1 ГПК”. Отговорът е даден на основание чл. 280,
ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречивото решаване от съдилищата, като са
доразвити разрешенията в ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. Според
постановената задължителна съдебна практика – „когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл.
417, т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за
цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който
няма качество банка, не е легитимиран да
предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422, ал. 1 ГПК”.
Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното такова
и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато
вземането произтича от банкова сделка, за която т.4 г от ТР №4/18.06.2014 г. на
ВКС, ОСГТК, изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на
заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се
приложи и в хода на исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато
заявителят е цедирал вземането си след издаване на заповедта за изпълнение.
Настоящата хипотеза е идентична, т.к. ищецът „ОТП Факторинг България” ЕАД няма
качеството на банка, поради което и за него липсва активна легитимация. Ето
защо, поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка за надлежно
предявяване на иска, за наличието на която съдът следи служебно по всяко време на
процеса, производството относно главните установителни искове е недопустимо. На
основание чл. 130 ГПК, исковата молба следва да бъде върната, а производството
по делото – прекратено в тези му части. Издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист следва да бъдат
обезсилени/съобразно т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
Относно евентуалните искове:
В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02 април 2019 г. по т.д. № 8/2017 г. по
описа на ОСГТК се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договора
за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на
настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за
кредит. Предвид така приетото и задължителния характер на цитираното
тълкувателно решение предявените при условията на евентуалност осъдителни
искове, които следва да са с различно основание от предявените главни искове, се явяват недопустими и производството в тази
част следва да се прекрати. (В този смисъл е и Решение №135/26.09.2018 г. по търговско
дело № 230/2017 г. по описа на ВКС).
Въз основа на всичко изложено, съдът счита, че производството по предявените осъдителни
претенции също следва да се прекрати.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА искова молба вх. № 23176/08.04.2019 г. по описа на ПРС, от „ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК ********* против
Д.Е.У., с която са предявени главни, обективно съединени установителни
искове по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК за дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 921/17.02.2016 г. по ч.гр.д.
№ 1843/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив и при условията на
евентуалност осъдителни искове за главница в размер на 329,40 лв. по Договор за
стоков кредит от 27.01.2015 г. поради настъпил падеж и сумата от 214,59 лв.-
лихва за периода от 15.02.2015 г. до 12.03.2019 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 5461/2019 г. по описа на ВКС
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 921/17.02.2016
г. по ч.гр.д. № 1843/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца пред Окръжен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ