№ 580
гр. Плевен, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска А.
при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А. Гражданско дело №
20234430105124 по описа за 2023 година
Пред ПлРС е депозирана е искова молба от И. К. К. ЕГН**********, с
постоянен адрес в *** срещу „ПРОЦЕС“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление в гр. Плевен, ул. Хан Крум №11, ет.5, представлявано от
С.А., с която се твърди, че с изпълнителен лист *** на РС Павликени, ищецът
е осъден да заплати в полза на „БРЕНТАГ БЪЛГАРИЯ ЕООД“, гр.София,
ЕИК***, сумата от 19587,53лв., от които: сума от 16989.35лв.- главница и
законна лихва върху нея, считано от 12.04.2010г. до окончателно изплащане
на задължението, както и сумата от 2598,18лв. разноски по делото. Излага, че
кредиторът е образувал изпълнително дело за събиране на вземането. Сочи,
че с обезпечителна заповед по гр.дело №4471/2014г от 20.11.2014г. е наложен
запор върху банковите му сметки, като няколко месеца по- късно, през
м.октомври, е наложена и възбрана върху недвижим имот. Твърди, че от
датата на образуване на изпълнителното дело- 04.07.2017г., не е провеждано
нито едно същинско изпълнително действие по смисъла на закона, които да са
валидни по своя характер, поради което счита, че изпълнителното дело е
премирано. Навежда доводи, че на 27.02.2018г. е сключено извънсъдебно
споразумение между представляващият го адвокат и адвоката на взискателя
„Брентаг България ООД“, в което е посочено, че от м. март 2018г., длъжникът
ще превежда сумите съгласно разпоредбите на ГПК, като първоначално ще
1
преведе 6000лв. и всеки последващ месец по две хиляди лева, в размер на
сумата от 18 000лв. до месец ноември 2019г. Излага, че при подписване на
споразумението е била заплатена сумата от 9135лв. вкл. адв. хонорар
1135.61лв., и сумата от 5000 лв. законова лихва и такси по изпълнението.
Сочи, че по силата на споразумението, адвокатът на „Брентаг България
ЕООД гр.София, следвало, след изплащане на сумата от 18000лв., до края на
2019г., да подаде молба да прекратяване на изпълнителното дело. Твърди, че
в полза на взискателя „Брентаг България ЕООД гр.София, са платени
следните суми: на 09.03.2018г. сумата от 6000лв.; на 25.04.2018г.- сумата от
2000лв.; на 21.06.2018г- сумата от 2000лв.; на 30.07.2018г. - сумата от 2000лв.;
на 15.10.2018г.- сумата от 2000лв.; на 28.10.2018г. сумата от 2000лв; на
28.10.2019г.- сумата от 2000лв. Твърди, че през май 2023г. е получил
призовка за преобразуване на изпълнително дело № 560/2017г. по описа на
ЧСИ П.П. и същото било изпратено при ЧСИ В.П. с район на действие
Окръжен съд гр.Ловеч. Посочва, че вземането е цедирано в полза на
ответника по делото. Счита, че ответника по делото е знаел, че е ищецът-
длъжник е заплатил задълженията си към „Брентаг България“ ЕООД
гр.София. Твърди се, че на представителя на „Бретанг България“ ЕООД е
предадена и професионална щета, по силата на която *** е следвало да
заплати сумата от 16989 лева. Сочи, че процесното вземане е погасено по
давност и чрез плащане. В заключение моли съда да постанови решение, с
което на основание чл. 439, ал.-2 от ГПК, да признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
19587,53 лева, за събирането на която е образувано изпълнително дело №***
по описа на ЧСИ В.П. с район на действие ЛОС, като погасена по давност и
погасена чрез плащане.
Допълнително, в с.з. на 07.12.2023г., ищецът уточнява, че главницата
по ИЛ, в размер на 16000лв, както и дължимите разноски и адв.
възнаграждение са погасени чрез плащане, а законната лихва– чрез плащане и
по давност, към 2019 година.
В дадения от съда срок по чл.131 ГПК ответникът „ПРОЦЕС“ ЕООД
ЕИК***, е депозирал отговор на ИМ, с който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излага, че евентуално
изтеклата погасителна давност не води до заличаване на вземането, а
изключва принудителното му събиране. Твърди, че ответника не е платил
2
процесното вземане, както и че същото не е погасено по давност. Излага, че
спорното съдебно вземане е потвърдено, като за него е издаден процесния
ИЛ. Сочи, че дължимата законна лихва по ИЛ от началния момента на
нейното начисляване- 12.04.2010г., до датата на издаване на изпълнителния
лист 11.05.2017г., е в размер на 12304,32 лева. Твърди, че отделно от това
ищецът е осъден да заплати и направените от „БРЕНТАГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
разноски в съдебните производства, които са в размер на 2688,18 лева, според
ИЛ. Твърди, че отделно са сторени и разноски в изпълнителното
производство, както и натрупана законна лихва от датата на издаване на
изпълнителния лист. Поради изложеното счита, че с извършените плащания
са погасени разноските по изпълнителния лист, тези по принудителното
изпълнение и частично натрупаната законна лихва върху главницата, но не и
самата главница, която като лихвоносна е продължила да се олихвява,
уголемявайки размера на дълга. Оспорва твърдението на ищеца за подписване
на споразумение между него и праводателя му. Излага, че действително има
направени плащания в полза на „БРЕНТАГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за което са
уведомени при подписване на договора за цесия и те били отчетени. Сочи, че
ищецът е извършил следните погашения, и които приема за безспорни:
плащане от 09.03.2018г. , в размер на 6000лв.; плащане, от 26.04.2018г., в
размер на 2000лв; плащане, от 21.06.2018г., в размер на 2000лв; плащане от
30.07.2018г., в размер на 2000лв; плащане от 16.10.2018г., в размер на 2000лв;
плащане от 28.10.2019г. в размер на 2000лв. Оспорва заявленията на ищеца за
плащане от 15.10.2018г., тъй като за него е представен документ, който не
съдържа уникален регистрационен номер на платежна операция по смисъла
на §1. т. 49 от ДР на Закона за платежните услуги и платежните системи.
Сочи, че ищецът е представил два документа, относими към една платежна
операция- тази от 15.10.2019г.. Посочва се, че „БРЕНТАГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
не е получавало застрахователно обезщетение, което да покрива съдебно
потвърдените вреди, съставляващи и отричаното от ищеца вземане. Сочи, че
от представеното писмено доказателство— писмо от *** от 21.03.2018г., е
видно, че преписката по щета №25014132100001/29.10.2014г. е прекратена
поради изтекла давност. Твърди, че вземането не е погасено по давност, тъй
като след образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ П.П. с № 560/2017г,
по него са извършвани множество изпълнителни действия, чрез които
погасителната давност е била прекъсвана. Поради изложеното моли съда да
3
отхвърли предявения иск.
По делото, в първо с.з. на 07.12.2023г, ответникът, чрез процесуалният
си представител, заявява, че не поддържа оспорването на плащането,
извършено с платежно нареждане от 15.10.2018г.
По делото с определение №4923/31.10.2023г, като трето лице- помагач
на страната на ответника, е конституирано дружеството цедент „БРЕНТАНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. София,
район Оборище, ж.к. Подуяне, бул. Ситняково, №48, ет.10. От страна на
третото лице- помагач е депозиран молба – л. 1087, с която се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Посочва се, че от
страна на длъжника- ищец, има пращания в размер на общо 16000лв
/посочени са конкретните дати и суми/, до датата на цесията, като със същите
са погасявани разноски и лихви и няма погасяване по главницата. Посочва се
също, че по образувано изп. дело №560/2017г. на ЧСИ П..П., на извръзвани
множество изпълнителни действия, които са прекъсвани давността.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона г и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, факта на издаване на ИЛ
№232/11.05.2017г., въз основа на влязло в сила решение №96/25.05.2016г. по
гр.д.№486/2015г. по описа на РС Павликени, в полза на „Брентаг България“
ЕООД, против ЧСИ И. К. К., за сумата от 16989,35лв.- имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 12.04.2010г, до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1519,18лв.- разноски пред РС
Павликени, 69лв.- разноски пред ВтОС и 1010 лв.- адв. възнаграждение.
Безспорно по делото се установява също, че въз основа на издаденият
ИЛ, по молба от кредитора, е образувано изп. дело №560/2017г. по описана
ЧСИ П..П., с район на действие ОС Плевен.
По делото се установява също, че въз основа на договор за продажба на
вземания от 17.05.2023г, кредитора- взискател „БРЕНТАГ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД- като цедент, е прехвърлил вземането си към длъжника И. К. К. по
издаденият ИЛ №232/11.05.2017г, в полза на ответника в настоящето
производство „ПРОЦЕС“ ООД, като цесионер. В договора е посочено, че
общият размер на задължението на длъжника, към 31.03.2023г, е в размер на
31055,64лв, от които 16989,35лв.- главница и 14066,29лв.- непогасен остатък
4
от законна лихва, изчислена към 31.03.2023г. Установява се, че с резолюция
на ЧСИ, цесионерът е конституиран като взискател по образуваното изп.
производство. /л.758/. По делото се установява също и изпращането на
потвърждение от цедента до цесионера –л. 46. Съдът намира за безспорно
установено, че цесията е валидна е произвело своето правно действие. Съдът
констатира, че в рамките на изп. производство, приложено към настоящето е
налице изпращане на уведомление до длъжника- ищец, за станалата цесия.
Следва да се посочи, че от страна на ищеца И. К., няма оспорване на
действието на цесията и качеството на ответника ПРОЦЕС ООД, на негов
кредитор.
Безспорно по делото се установява също, че изп. дело №560/2017г. по
описана ЧСИ П..П., е преместено за продължаване на изпълнителните
действия при ЧСИ В.П., под №***; изп. дело е изискано и приложено по
настоящето производство в заверено копие.
По делото е изслушана ССЕ, от заключението по която се установява
следното: ВЛ е установило, че общият размер на задължението, по
образуваното изп. дело №560/2017г. по описа на ЧСИ П., е в размер на 36
100,95лв, от които: сумата от 16989,35лв главница, 12639,70лв.- законна
лихва, за периода 12.04.2010г. /датата на увреждането/ до 20.07.2017г,
2598,18лв.- разноски, 1135,61лв.- разноски по изп. производство и 2738,11лв.-
такси по Тарифата към ЗЧСИ, начислени към 20.07.2017г. ВЛ е констатирало,
че задължението по изп. дело, ведно със задълженията спрямо
присъединените взискатели, е в общ размер от 157662,73лв..
ВЛ е установило, че по изп. дело, задълженията на ищеца И. К. К.,
спрямо взискателя- „Брентаг България“ ЕОД, към 15.12.2022г., са в размер от
общо 37350,67лв., без промяна в размер на дължимата главница от
16989,35лв. ВЛ е установило също, че към 15.09.2023г, размерът на
задължението е: 16989,35лв главница, 15093,59лв.- законна лихва, за периода
12.04.2010г.- 15.09.2023г, 2573,97лв.- такса по т.26 от Тарифата и 991лв.-
разноски. ВЛ е установило, че от страна на длъжника И. К. К., по
образуваното изп. дело са извършвани плащания в полза на взискателя-
цедент, както следва: въз основа на платежно нареждане за кредитен превод
№М14610754/ 09.03.2018г. сума в размер на 6000лв. ВЛ е установило, че въз
основа на Протокол за извършено погасяване от 07.03.2019г., л. 459, ЧСИ е
5
приел, че с тази сума са извършени следните погашения: разноски по
гражданското дело от 2598,18лв, разноски по изп. дело и адвокатско
възнаграждение по изп. дело в размер на 1135,61лв, както и сумата от
2266,21лв, съставляваща част от дължимата законна лихва върху главницата
от 16 989,35лв., за периода от 12.04.2010г. до плащането; ВЛ е дало
погасяването на сумите в табличен вид, от което се установява, че към датата
на съставяне на протокола, размерът на законната лихва е общо 15447,66лв.
ВЛ е установило също извършването на следните плащания: с платежно
нареждане за кредитен превод *** от 25.04.2018г., сума в размер на 2000лв.,
преведени по банкова сметка с *** в „***“, с получател „Брентаг България“
ЕООД; с платежно нареждане за кредитен превод без вписан номер от
21.06.2018г. – сума в размер на 2000лв.; с платежно нареждане за кредитен
превод *** от 30.07.2018г., сума в размер 2000лв.; с платежно нареждане за
кредитен превод без вписан номер от 15.10.2018г, в размер на 2000лв.; вносна
бележка без вписан номер от 28.10.2018г, в размер на 2 000лв- или общо
сумата от 10000лв. други плащания, след 28.10.2018г, няма постъпили.
В заключение ВЛ е посочило, че размера на изпълняемото вземане на
„Процес“ ООД, по изп. дело №***на ЧСИ В. П., след всички извършени от
длъжника К. плащания и съобразно поредността на погасяване на
задълженията /по чл. 76 от ЗЗД/ разноски, лихва, главница, към 27.11.2023г./
датата на изготвяне на заключението/ е в размер на общо 34125,13лв. и
включва: главница в размер на 16 989,35лв.; законна лихва в размер на
11664,02лв. за периода от 12.04.2010г. до 27.11.2023г.; такси по ИД в размер
на 1906,79 лв.; такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 2 573,97лв.;
такси и разноски, съгласно ТТР към ЗЧСИ в размер на 991лв.
При изслушване на ВЛ в о.с.з., същото посочва, че е съобразила всички
плащания, извършени по двете изпълнителни дела и информацията,
предоставена от взискателя БРЕНТАГ БЪЛГАРИЯ ЕООД, като уточнява, че
плащанията са извършвани директно на дружеството, а не чрез ЧСИ.
Посочва, че изцяло са погасени разноските по гр.дело от 2598,18лв, които са
включени в ИЛ, както и разноските по изпълнителното дело- 1135,61лв. ;
погасена и е законна лихва от 12266,21лв, като главница не е погасявана.
По делото, с протоколно определение от 11.01.2024г, е открито
производство по оспорване, по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК, на
6
представеното- в оригинал- от ищеца, писмено доказателство – споразумение
от 09.03.2018г., касаещо погасяване на задълженията по издаденият ИЛ
между ищеца и третото лице – помагач Брентаг България; в същото е
отразено плащането в брой на сумата от 9135лв. на пълномощника на
кредитора- адв. В.Б.. В рамките на откритото производство по оспорване,
като свидетел е разпитан адв. Б. и е изслушано заключение по СТЕ. в
показанията си, св. Б. посочва, че подписът, положен от негово име, за
БРЕНТАГ БЪЛГАРИЯ ЕООД, не е негов, както и че такова споразумение не е
сключвано. Посочва, че е водил многократно разговори с длъжника К. по
телефона, в периода 2017-2018 година, но официално нищо не е подписвано.
Посочва също, че е не е имал лични срещи с длъжника К. и не е получавал
парични суми от него. св. Б. посочва също, че не познава и адв. В.У.. Св. Б.
посочва също ,че знае, че е имало частични плащания, които са постъпвали по
сметка на кредитора, а адв. дружество, към което се числи не е получавало
пари. Посочва също, че по образуваното изп. дело е имало пълно
имуществено проучване, налагане на възбрани, извършване на описи на
имуществото на длъжника.
От заключението по изслушаната СГЕ се установява, че подписите,
положени за „адв. В.Б.“ и за „адв. В.У.“, в Споразумение от 09.03.2018г, не са
положени от лицата В.Б.Б. и В.И.У..
Въз основа на събраните доказателства, в рамките на производството
по чл. 193, ал.1 от ГПК, съдът намира, че представеният документ-
Споразумение от 09.03.2018г, е неистински, същият не е подписан от
посочените лицата- адв. В.Б., като пълномощник на Брентаг България ЕООД
и адв. В.У.- като пълномощник на ищеца К.. На основание чл. 194, ал.2 от
ГПК, представеното писмено доказателство- споразумение от 09.03.2018г,
следва да бъде изключено от доказателствата по делото. На основание чл. 194,
ал.3 от ГПК, представеното по делото споразумение- в оригинал- л.1127,
ведно с препис от настоящето решение, следва да бъде изпратено на РП
Плевен.
С оглед на установената неистинност /неавтентичност/ на
представеното писмено доказателства, съдът намира, че не следва да бъде
обсъждано по същество и неговото съдържание в т.ч. и твърденията за лично
предаване на парична сума.
7
По делото не се установява плащането на други суми извън
установените 16000лв., за които се представят писмени доказателства и които
са установени от ВЛ по ССЕ, с които са погасени изцяло разноските по ИЛ-
от общо 2598,18лв. и част от законната лихва върху главницата. / въз основа
на описаният по – горе протокол/. Съдът намира, че погасяването на
разноските по образуваното изпълнително дело- установени от ВЛ, са извън
предмета на настоящият иск с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, чийто
предмет е очертан от пределите на ИЛ. Съдът намира за неоснователни и
твърденията на ищеца за превеждане на сумата от 16989лв.- като
професионална щета от страна на ***, в полза на кредитора Бренгат България,
с което е погасено част от задължението му. Както бе посочено ВЛ по ССЕ не
е установило други плащания, извън посочените. Следва да се посочи, че
самият ищец, с ИМ представя уведомление от ***- л.12, в което е посочено,
че ликвидационната преписка то образуваната щета /от 29.10.2014г. е била
прекратена.
На основание гореизложеното, съдът приема за установено, че
дължимата главница по изп. дело №***на ЧСИ В.П., в размер на 16989,35лв.
и законната лихва върху нея, за периода от 12.04.2010г. /датата на
увреждането/ до 27.11.2023г. /датата на проверката на ВЛ/, в размер на
11664,02лв. /след погасяването на сумата от 2266,21лв от общо 15447,66лв/,
не са погасени и са дължими; няма установени плащания по главницата.
Изложеното обосновава извода за частична основателност на
предявеният иск по чл. 429, ал.2 от ГПК, за установяване на недължимост на
сумите по издаденият ИЛ №232/11.05.2017г., въз основа на влязло в сила
решение №96/25.05.2016г. по гр.д.№486/2015г. по описа на РС Павликени, по
който е образувано изп. дело №***по описа на ЧСИ В.П., на посоченото
основание- плащане- до размера на сумата от общо 2598,18лв- разноски по
ИЛ, и следва да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че същите не се дължат, като погасени чрез плащане в рамките на
образуваното изпълнително производство. Като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен иска, за признаване за установено спрямо
ответника, че дължимата главница по ИЛ- в размер на 16989,35лв , ведно със
законната лихва върху нея от датата на увреждането- 12.04.2010г, е погасена
чрез плащане. Както бе посочено по- горе, непогасяването на главницата води
до натрупване на законна лихва върху нея.
8
По отношение на твърденията за изтекла погасителна давност, спрямо
задълженията на ищеца- длъжник по издаденият ИЛ- за законна лихва, съдът
съобразява следното:
Искът с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, по своята правна
същност, е отрицателно установителен иск, който длъжникът може да
предяви против своя кредитор за установяване, че не дължи вземането по
изпълнителното основание. Искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено съответното изпълнително основание, като условие за
допустимост. Безспорно е, че процесния ИЛ е издаден въз основа на влязло в
сила съдебно решение, поради което т.к. се касае до съдебно признато
вземане, срокът на погасителната давност е 5 години- чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Съобразно нормата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо./влизането в сила на съдебното
решение/. Съобразно ТР№2/2015г, в мотивите на т. 10 е прието, че на
основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността спрямо вземането се прекъсва с
предприемането на което и да е изпълнително действие, в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния
изпълнител- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Съдът констатира, че по изп дело №560/2017г. по описа на
ЧСИ П..П., е образувано по молба от кредитора Брентаг България, от
04.07.2017г. в рамките на същото, през м. юли. 2017г, са изпратени запорни
съобщения до различни банки, за налагане на запор върху банковите сметки
на длъжника. Наложени са възбрани на притежавани от длъжника недвижими
имоти- изпратени са искания за налагане на възбрани до Служба по
вписванията – гр. София, гр. Ловеч, гр. Троян и гр. Плевен от 01.11.2017г. –
134-***. Съдът констатира също, че е наложен запор върху МПС,
притежавано от длъжника от 21.11.2017г.; насрочени са описи на
възбранените имоти/ за 01.12.2017г/. и са извършени такива- протокол ***.
9
Извършен е опис на недвижим имот от 02.03.2018- л.375. Съдът приема, че
действие по изпълнението има и съставянето на протокол от 07.03.-2019г от
ЧСИ /обсъден по- горе/ за извършено погасяване-л. 459. Установява се също,
че със запорно съобщение от 02.10.2019г , е наложен запор върху вземане на
длъжника. Съдът констатира, че след преобразуването на делото под №***по
описа на ЧСИ В.П., са извършвани действия по изпълнението.
С оглед изложеното, съдът приема, че вземането по издаденият ИЛ не е
погасено по давност; не е налице и настъпване на перемпция спрямо
образуваното изп. производство. Съдът намира, че следва да се отбележи, че
по давност може да бъде погасена само дължимата главница, но не и
законната лихва върху нея, която се явява последица от уважаването на иска
и подлежи на събиране в рамките на изп. производство, респ. в случай на
погасяване по давност на главницата, не се дължи и законна лихва върху нея.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК е частично основателен и следва да
бъде уважен, като бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът
не дължи сумата от 2598,18лв.- разноски по ИЛ №232/11.05.2017г., издаден
въз основа на влязло в сила решение №96/25.05.2016г. по гр.д.№486/2015г. по
описа на РС Павликени, поради плащане. В останалата си част, претенцията
се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора, следва в полза на ответника да бъдат
присъдени и направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска. Следва да бъде разгледано направеното от ответника
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, по чл. 78, ал.5 от ГПК. Съобразно цитираната норма,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, съдът приема, че с
оглед характера на иска по чл. 439, ал.2 от ГПК, като оценяем такъв, с цена на
иска- вземането по ИЛ/ както е определена и дължимата държавна такса/,
размерът на адв. възнаграждение би следвало да бъде определен по чл. 7, ал.2,
10
т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения-
минимален размер от 2162,87лв. Съдът намира, че заплатеното адв.
възнаграждение на процесуалният представител на ответника от 2880лв, не
се явява прекомерно с оглед на действителната фактическа и правна сложност
на делото и същото не следва да бъде намалявано. Следва в полза на
ответника да бъдат присъдени разноски от 2714,82лв. /претендирани общо
3130лв от които 2880лв адв. възнаграждение и 250лв.- разноски за ВЛ/
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на
уважената част от иска. Съдът констатира, че в представеното по делото
пълномощно на адв. И. Н.- л.1139, е вписано, че процесуалното
представителство се осъществява при условията на чл. 38, ал., т.3, вр ал.2 от
ЗАдв. – безплатно, в полза на друг юрист. Поради изложеното, съдът намира,
че разноски следва да бъдат присъдени на адв. И. Н., съразмерно на
уважената част от иска, в размер на 286,78лв.
Съдът намира, че разноски за ВЛ по приетата СГЕ, не следва да бъдат
присъждани, същите са направени в рамките на откритото и успешно
проведено производство по чл. 193, ал.1 от ГПК и следва да останат в тежест
на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439, ал.2 от ГПК,
спрямо ответника „ПРОЦЕС“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление в гр. Плевен, ул. Хан Крум №11, ет.5, представлявано от С.А., че
ищецът И. К. К., ЕГН**********, с постоянен адрес в ***, НЕ ДЪЛЖИ
сумата от общо 2598,18лв.- разноски, за която сума е издаден Изпълнителен
лист *** на РС Павликени, въз основа на който е образувано изп. дело №***
по описа на ЧСИ В.П., с район на действие ОС Плевен, като ПОГАСЕНА
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. К. К., ЕГН**********, с постоянен
адрес в ***, иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, за признаване за
установено спрямо ответника „ПРОЦЕС“ ЕООД ЕИК***, със седалище и
адрес на управление в гр. Плевен, ул. Хан Крум №11, ет.5, представлявано от
С.А., ЧЕ НЕ ДЪЛЖИ сумата от 16989,35лв.- главница, ведно със законната
11
лихва, считано от 12.04.2010г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издаден Изпълнителен лист *** на РС Павликени, въз основа на който е
образувано изп. дело №*** по описа на ЧСИ В.П., с район на действие ОС
Плевен, поради плащане и поради изтекла погасителна давност , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, И. К. К., ЕГН**********,
с постоянен адрес в *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ПРОЦЕС“ ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление в гр. Плевен, ул. Хан Крум №11, ет.5,
представлявано от С.А., сумата от 2714,82лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал., т.3, вр ал.2
от ЗАдв, „ПРОЦЕС“ ЕООД ЕИК***, със седалище и адрес на управление в
гр. Плевен, ул. Хан Крум №11, ет.5, представлявано от С.А., ДА ЗАПЛАТИ
НА адвокат И. В. Н. от ***, с адрес ***, сумата от 286,78лв-адв.
възнаграждение.
На основание чл. 194, ал.3 от ГПК, представеният в оригинал
документ- Споразумение от 09.03.2018г, находящ се на *** от делото, ведно
с препис от настоящето решение, след влизането му в сила, ДА СЕ
ИЗПРАТИ на РП Плевен, по компетентност.
Решението СЕ ПОСТАНОВЯВА С УЧАСТИЕТО НА ТРЕТО ЛИЦЕ-
ПОМАГАЧ на страната на ответника, „Брентанг България“ ЕООД, ЕИК***
със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ж.к. Подуяне,
бул. Ситняково, №48, ет.10.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12