№ 87
гр. Русе, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520105821 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 във вр.с чл.49 от ЗЗД.
Ищцата А. Й. С. твърди, че от 11.09.2020 г. е назначена на трудов договор на
длъжността „учител в група за целодневна организация на учебния ден (I-IV) клас" в
Основно Училище „Иван Вазов"-Русе. На 20.06.2022 г. й била връчена Заповед №
1475/20.06.2022 г., издадена от директора на училището Теодора Й., по силата на която
на ищцата било разрешено ползването на платен отпуск от 21.06.2022 г. до 23.06.2022
г., от 24.06.2022 г. до 30.06.2022 г. и от 05.07.2022 г. до 28.08.2022 г. Посочената
заповед влязла в сила и не била отменяна.
На 04.07.2022 г. А. С. била уведомена по електронен път, че е издадена Заповед
№ 1545/04.07.2022 г. също от директора на ответното училище, с която на основание
чл.175, ал.2 от КТ се прекъсва ползването на платения й годишен отпуск, считано от
05.07.2022 г. Тъй като към 04.07.2022 г. А. С. все още била болнични, тя наела и
упълномощила адвокат Г. М. Г. от АК-Русе да изготви изявление и да го подаде до
Директора на ОУ „Иван Вазов" - гр.Русе, с което да оспори издадената заповед №
1545/04.07.2022 г. За процесуалното представителство относно консултирането,
изготвянето на изявление и подаване му било заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева. На 05.07.2022 г. адв.Г. М. Г. изготвил изявление и го подал в
ответното училище. Със същото била сигнализирана и Инспекциято по труда-Русе,
както и Регионалното управление на образованието-Русе. Впоследствие директорката
на Основно училище „Иван Вазов"-Русе, въз основа на подаденото изявление, издала
заповед № 1558/05.07.2022 г., с която отменя заповед № 1545/04.07.2022 г. Посочените
1
обстоятелства били констатирани и от Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Русе в
писмо, изх.№ 22069674/01.08.2022 г. С молба от 07.10.2022 г. ищцата поискала от
директора на ответника да й бъдат заплатени направените разноски в размер на 200 лв.,
но това й било отказано.
Според ищцата, заповед № 1545 от 04.07.2022 г. Безспорно била
незаконосъобразна, отменена по нейно изявление, вх.№ 3389/05.07.2022 г. със Заповед
№ 1558/05.07.2022 г. и имуществената вреда, изразяваща се в заплатен адвокатски
хонорар в размер на 200 лева, била пряк и непосредствен резултат от издадената
незаконна заповед.
Моли да бъде постановен съдебен акт, с който ответното училище да бъде
осъдено да й заплати сумата 200 лв., представляващи имуществена вреда от
незаконната заповед № 1545 от 04.07.2022 г. на Директора на Основно Училище „Иван
Вазов", гр.Русе, както и направените съдебни разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на иска.
Признава обстоятелството, че ищцата е била в платен отпуск, разрешен със Заповед №
1475/20.06.2022 г. На 04.07.2022 г. В. И.-главен технически сътрудник в училището
провела телефонен разговор с А. С. относно евентуалната възможност последната да
прекъсне отпуска си с един ден по-рано, с оглед липсата на достатъчно преподаватели
към този момент. Ищцата дала устно съгласието си за това, като обяснила, че има
такава възможност. Директорката била уведомена за постигнатото устно съгласие,
поради което издала Заповед № 1545/04.07.2022 г., с която прекъсвала платения
годишен отпуск на ищцата с един работен ден, разрешен със Заповед №
1475/20.06.2022 г. Заповедта била изпратена на А. С. на електронната й поща. До края
на деня не постъпило потвърждение за съгласие или несъгласие с новата заповед. На
следващия ден - 05.07.2022 г. ищцата не се явила на работа и не уведомила училището
за намеренията си. По-късно през деня, от нейно име адвокат Г. Г. донесъл изявление, с
което същата заявява, че не дава съгласие за прекъсване на годишния й отпуск с един
ден. В резултат на това изявление, директорката незабавно издала нова Заповед №
1558/05.07.2022 г., с която отменила Заповед № 1545/04.07.2022 г. Позовавайки се на
нормата на чл.175, ал.2 от КТ, според която прекъсването на платен годишен отпуск
може да се случи по взаимно съгласие на страните, изразено писмено и при положение,
че ищцата не е направила писмено изявление по повод на Заповед № 1545/ 04.07.2022
г., директорката счита, че е била длъжна да отмени заповедта за прекъсване на
годишния й отпуск. Твърди, че е налице некоректно и непоследователно поведение от
страна на А. С. с цел да бъде злепоставено ръководството на училището-поведение,
което същата следвала неотклонно. Дирекция „Инспекция по труда" извършила
проверка и потвърдила законовото изискване за прекъсване на отпуска по взаимно
съгласие на работодателя и работника, обективирано и от двете страни в писмена
2
форма. Ответникът счита, че между тях, като страни по трудово правоотношение, не се
е развил трудов спор, който да налага ангажирането на специализирана юридическа
помощ. Гражданите били свободни по всякакъв житейски повод да търсят правна
консултация-обстоятелство, което не вменявало задължение за ответника да
възстанови цената на тази консултация. Счита, че училището е действало правомерно,
не е нарушило трудови права на ищцата и не е дало повод за възникване на правен
спор.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните са в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е назначена
на длъжността „учител в група за целодневна организация на учебния ден /1-4 клас/“ в
ответното училище. Със Заповед № 1475/20.06.2022 г., издадена от директора на ОУ
„Иван Вазов“-Русе, на А. С. е разрешено ползването на платен годишен отпуск от 47
дни на три пъти, като последният период е от 05.07.2022 г. до 28.08.2022 г. На
04.07.2022 г. е издадена Заповед № 1545, с която директорът на ответното училище
прекъсва платения годишен отпуск на ищцата само за един ден - на 05.07.2022 г.
Заповедта е изпратена на А. С. същият ден по електронната й поща в 16,34 часа. Също
на 04.07.2022 г. ищцата упълномощава адв.Г. М. Г. „да завежда и води дело срещу
Директор на ОУ „Иван Вазов“, гр.Русе“, като двамата подписват и договор за правна
защита и съдействие с предмет: „процесуално представителство, образуване,
подписване, подаване и водене на производство пред работодателя ОУ „Иван Вазов“-
Русе“, за което е договорено и заплатено в брой адв.възнаграждение от 200 лв.
На 05.07.2022 г. чрез адв.Г. ищцата подава изявление до ответника, до РУО-
Русе, до Комисията за защита от дискриминация и до Инспекцията по труда-Русе,
относно нищожността на Заповед № 1545/04.07.2022 г., като едно от съображенията е
липсата на взаимно писмено съгласие на двете страни за прекъсване на отпуска,
съгласно чл.175, ал.2 от КТ. Веднага след това директорът на ответното училище
отменя процесната заповед с нова такава под № 1558.
От свид.показания на В. И., изпълняваща длъжността „главен технически
сътрудник“ в ответното училище се установява, че в последния ден от болничния на
ищцата – 04.07.2022 г. й се обадила по телефона по поръчение на директора, за да пита
А. С. как се чувства и ще има ли продължение на болничния, както и дали е съгласна
разрешения й платен годишен отпуск за следващия ден да бъде прекъснат, тъй като
имало нужда от учители. Ищцата й отговорила, че се чувства добре, че няма проблем
да дойде на работа следващия ден и попитала какво ще бъде работното й време, тъй
3
като били вече във ваканция. След това била изготвена и изпратена процесната
заповед. На следващия ден, вместо ищцата, в училището се появил адвокатът й с отказ
да й бъде прекратен отпуска. Според свидетелката, същото би било ако А. С. беше
написала отказа по служебната поща или се беше обадила по телефона.
Анализът на установените фактически положения налага следните правни
изводи:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционнообезпечителна
функция и е за чужди виновни противоправни действия. По предявения иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат установени следните елементи от
фактическия състав, пораждащ отговорността за обезвреда: противоправно действие
или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на работа от
ответника, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената
работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния
резултат. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 ЗЗД ), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Доказването на
останалите елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца, претендиращ
обезщетението, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест в чл.
154, ал. 1 ГПК.
Ангажираните в хода на производството доказателства не установяват наличието
на всички кумулативни предпоставки от цитирания състав на непозволеното
увреждане. Заповедта, прекратяваща/отлагаща платения годишен отпуск на ищцата с
един ден, действително е издадена от техническия сътрудник на училището и
подписана от директора, без да е спазено формалното изискване за писмено съгласие
от двете страни. Издаването на същата, обаче, е резултат само поради даденото
предварително устно съгласие от А. С. за това /което би трябвало да е израз на
колегиалност в отношенията между колектива в училището/, поради което не може да
се приеме, че е налице виновно действие на служители на ответника. От факта на
съществуването на заповедта не са произлезли и никакви вреди за ищцата. След като
първо е дала съгласие за явяването си на работа само на следващия ден, а впоследствие
очевидно е размислила, същата е могла да заяви несъгласието си с прекъсването на
отпуска си директно чрез телефонен разговор с ръководството на училището или по
служебната му ел.поща, без да се налага докато е още в болнични да се среща и
ангажира адвокат, който да подаде изявление за несъгласие от нейно име. Освен това,
от пълномощното и договора за правна защита и съдействие, подписани от ищцата, е
видно, че адв.Г. е ангажиран да образува и води производство пред работодателя,
каквото не е провеждано. Атакуваната от С. заповед е била веднага отменена и трудов
спор между страните не е съществувал.
4
Съобразно това съдът намира, че не се установява както противоправно
действие от страна на работодателя, така и претърпени имуществени вреди от такова
действие за ищцата. Предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се
остави без уважение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК отговорността за деловодни разноски, направени
от ответника, е в тежест на ищцата.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Й. С., с ЕГН **********, срещу Основно училище
„Иван Вазов”, гр.Русе, иск за заплащане на сумата 200 лв., представляваща
имуществена вреда от незаконната заповед № 1545 от 04.07.2022 г. на Директора на
Основно Училище „Иван Вазов", гр.Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Й. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Ф.“ 41,
ет.4, офис 16, чрез адв.Г. М. Г., да заплати на Основно училище „Иван Вазов”, гр.Русе,
ул.“Петър Берон“ 20, с Булстат *********, сумата 300 лв. - деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5