№ 494
гр. Перник, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720100083 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. Б. СТ., с ЕГН: **********, подадена
чрез пълномощника му адв. А.Ц. срещу „Водоснабдяване и канализация“
ООД, гр. Перник, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо 303.05 лева
– главница, представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК
услуги /доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/
за периода от 01.01.2005 г. до 08.02.2006 г. вкл.– обективирана в
изпълнителен лист от 17.04.2006 г., издаден по ч.гр.д. № 1924/2006 г. по описа
на Пернишкия РС и претендирана по изп.д. № 387/2009 г. по описа на ЧСИ
Соня Димитрова, поради погасяване на сумата по давност. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по молба от 07.09.2009 г. от ответника
като взискател срещу ищеца като длъжник е образувано изпълнително дело
№ 387/2009 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова. Твърди се, също че
изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 17.04.2006 г. по ч.гр.д. № 1924/2006 г. по описа на РС
Перник, за процесната сума и други суми, които не са предмет на настоящото
производство. Посочва се, че по изпълнителното дело е поискано извършване
на изпълнителни действия единствено с молбата за образуването му. В тази
връзка и било извършено проучване на имущественото състояние на
длъжника, като му била изпратена и покана за доброволно изпълнение. В тази
връзка и ищецът направил три доброволни плащания по 20 лева или сумата
1
от общо 60 лева – при дата на последно плащане 10.02.2015 г. След тази дата
други плащания не бил постъпвали, не били събирани суми, нито искани или
извършвани изпълнителни действия.
В тази връзка се твърди, че в продължение на две години от датата на
последното плащане – 10.02.2015 г. не били валидно искани изпълнителни
действия, поради което и изпълнителното дело било прекратено по право – на
10.02.2017 г., без да е необходим акт на съдебния изпълнител.
Излагат се подробни доводи, че процесната сума е погасена по давност,
доколкото от датата на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС до настоящия момент е
изтекъл период от повече от 3 години. Излагат се доводи с оглед
приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
настоящия случай, като е цитирана и незадължителна практика на ВКС. В
тази връзка се иска предявеният иск да бъде уважен.
Към исковата молба са приложени молба за образуване на
изпълнително дело, изпълнителен лист, сметка и покана за доброволно
изпълнение.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор.
В хода на делото е изискано и приложено копие от изп.д. № 387/2009 г.
по описа на ЧСИ Соня Димитрова.
В съдебно заседание, проведено на 18.04.2022 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
Ответното дружество не изпраща свой представител в насроченото
открито съдебно заседание. Изразява писмено становище за отхвърляне на
исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от изпълнителен лист от 17.04.2006 г. по
гр.д. № 1924/2006 г. по описа на Пернишкия РС срещу Б. Б. СТ. от ответното
дружество е било образувано производство пред съда въз основа на
несъдебно изпълнително основание. В тази връзка и съгласно изпълнителния
лист Б. Б. СТ. е осъден да заплати на ответника следните суми: 303.05 лева –
главница за незаплатени ВиК услуги за периода от 01.01.2005 г. до 08.02.2006
г. за имот, 18.67 лева – обезщетение за забава за периода от 03.06.2005 г. до
20.03.2006 г., както и 9.43 лева – разноски.
Между страните не се спори, че въз основа на посочения изпълнителен
лист по молба на ответното дружество от 07.09.2009 г. е образувано
изпълнително дело № 387/2009 г. при ЧСИ Соня Димитрова, като на
последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в
това число като наложи запор върху вземания на длъжника.
2
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 387/2009 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 29.09.2009 г., относно която са налице данни за
връчване чрез залепване на уведомление. По изпълнителното дело няма
данни да са предприети изпълнителни действия. От длъжника обаче са
събрани следните суми: 20 лева – на 08.07.2013 г., 25 лева – на 06.08.2013 г.,
20 лева – на 14.11.2013 г., 15 лева – на 29.11.2013 г., 20 лева – на 14.01.2014 г.,
15 лева – на 08.02.2014 г., 20 лева – на 10.02.2015 г. и 15 лева – на 26.03.2015
г. След последната дата други суми от длъжника не са постъпили и не са
удържани.
Извън горепосочените действия по изпълнителното дело не са
извършвани никакви други действия, нито са постъпили каквито и да било
суми в изпълнение на дълга до настоящия момент.
По изпълнителното дело е налице постановление за прекратяване – на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК от дата 23.07.2021 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземане
за главница по изпълнителен лист от 17.04.2006 г., издаден по гр.д. №
1924/2006 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за изцяло
допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията на
ответното дружество за липса на правен интерес от предявената претенция,
доколкото същото не търси удовлетворяване на вземанията си принудително,
следва да се приемат за неоснователни. Посоченият извод се обосновава с
трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема
допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след
прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на
издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност,
включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това
вземане има висящо изпълнително производство към момента на
предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на
ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира
вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният
3
интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали
кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи
последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от
длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след
влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е
уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение,
с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не
ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е
налице възможност за ново изпълнително дело докато изпълнителният лист
не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по
него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния
установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По процесното изпълнително дело е събрана сумата от общо 150 лева,
но същата е съобразена от ищеца длъжник в съответствие с чл. 76, ал. 2 от
ЗЗД /претендира се признаване за установено, че не се дължи единствено
задължението за главница по изпълнителния лист – не и задълженията за
разноски, обезщетение за забава и законна лихва за забава/, поради което
искът е изцяло допустим.
По основателността:
По иска, предмет на настоящото производство, е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова. Налице е
и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК /чл. 330,
ал. 1, б. „д” от ГПК отм./ – дали от последното изпълнително действие или от
последното поискано от взискателя действие съответно относно началния
момент на давността /по тези въпроси е постановено Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид
възприетата по настоящото дело фактическа обстановка обаче съдът не
намира за нужно да обсъжда в детайли посочените противоречия.
4
На следващо място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът
навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност след образуване
на изпълнителното дело, поради което и като предмет на делото не са
въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на изпълнителния
лист, нито преди образуване на изпълнителното производство.
В конкретния случай, считано от 16.04.2006 г. /денят, предхождащ
издаване на изпълнителния лист по гр.д. № 1924/2006 г. по описа на РС
Перник/, за процесното вземане е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед издадения
изпълнителен лист от 17.04.2006 г. по молба на ответното дружество на
07.09.2009 г. при ЧСИ Соня Димитрова е образувано изп.д. № 387/2009 г. В
тази насока, между датата на издаване на изпълнителния лист – 17.04.2006 г.
и датата на образуване на изп.д. № 387/2009 г. – 07.09.2009 г. е изминал
период от три години. Както се отбеляза и по-горе обаче ищецът не навежда
доводи за изтекла давност преди образуване на изпълнителното дело.
На 29.09.2009 г. до длъжника е изпратена ПДИ, която е връчена чрез
залепване на уведомление. Посочените действия обаче нямат отношение нито
към перемпцията, нито към давността, доколкото не е поискано или
допуснато разсрочване на дълга, нито е извършено признание на същия.
Съобразно Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на
ВКС обаче съдът взема предвид постъпилите от длъжника плащания на дати:
08.07.2013 г., 06.08.2013 г., 14.11.2013 г., 29.11.2013 г., 14.01.2014 г.,
08.02.2014 г., 10.02.2015 г. и 26.03.2015 г.
Доколкото извън посоченото други плащания не са постъпили по
аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. № 387/2009 г. следва да се
приеме за прекратено по право на 26.03.2017 г. /по арг. от цитираното
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. В
периода на висящност на изп.д. № 387/2009 г. от 07.09.2009 г. до 26.03.2015
г. за процесните вземания не е текла давност, доколкото същата е била спряна
– съгласно Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС.
Последното предвижда, че по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба
за образуване, съответно образуването на изпълнително производство
представлява действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет
на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. В тази връзка и нова давност за вземанията е
започнала да тече на 26.03.2015 г.
От 26.03.2015 г. до образуване на настоящото дело е изтекъл период от
повече от пет години, поради което исковата претенция следва да се приема
за основателна.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 50 лева, 24 лева такса
за копие от изпълнително дело и 300 лева адвокатски хонорар. Тези разноски
са действително извършени, видно от представените по делото документи,
5
поради което следва да бъдат присъдени изцяло т.е сумата от общо 374 лева.
Претенцията за разноски на ответника е неоснователна предвид изхода
на делото.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. Б. СТ., с ЕГН: ********** и
адрес: ******, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. Средец № 11, сумата от общо 303.05 лева – главница, представляваща
стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги /доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за периода от 01.01.2005 г.
до 08.02.2006 г. вкл.– обективирана в изпълнителен лист от 17.04.2006 г.,
издаден по ч.гр.д. № 1924/2006 г. по описа на Пернишкия РС и претендирана
по изп.д. № 387/2009 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, поради погасяване
на сумата по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Б. Б. СТ., с
ЕГН: ********** сумата от общо 374 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство /за държавна такса, копие от изпълнително
дело и адвокатски хонорар/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6