Р Е
Ш Е Н
И Е №
30
гр. Пловдив, 05 март 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданска колегия,
в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа
докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 383/ 2018 г. по описа на ПАС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 590/ 27.04.2018 г. ,постановено по
гр.д.2973/2016 г. по описа на ОС – Пловдив ,с което Н.И.Б. с ЕГН **********
е осъден да заплати на М.Е.М. с ЕГН **********
сумата от 60 000 лв. представляващи невърнат остатък от дадена на заем сума в общ размер от 160 000лв. по сключен между страните на 06.12.2010 г.
договор за заем ; сумата от 18 300 лв.
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 16.12.2013 г.
-15.12.2016 г. ,ведно със законна лихва върху главницата ,считано от завеждане
на делото до окончателното заплащане, както и разноски в размер на 5 941
лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответника Б.
,който е депозирал въззивна жалба вх.№ 14292/11.05.2018 г. ,с която заявява
искане за отмяна на това решение като прави оплакване за необоснованост
,незаконосъобразност , противоречие на материалния закон.Счита ,че съдът поради
неправилни анализ и оценка на доказателствения материал и по-конкретно на
събраните гласни доказателства ,е установил неправилна фактическа
обстановка ,в резултат на което е
постановил необосновано решение ,което моли да бъде отменено и постановено
друго в обратния смисъл ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна М.Е.М. ,представляван от адв.К. е депозирал
отговор на въззивната жалба ,с която счита обжалваното решение за валидно ,допустимо
и правилно и по съображения ,изложени в
представена писмена защита , е заявил искане същото да бъде потвърдено ведно с
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като взе
предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно
и допустимо като постановено по очертания чрез обстоятелствената част и
петитума допустим предмет на иска
,поради което въззивната жалба против него следва да бъде разгледана по
същество.
С обжалваното решение
първоинстанционният окръжен съд е приел ,че между страните съществува твърдяното
от ищеца заемно правоотношение ,от което произтича задължението на ответника –
заемополучател ,за връщане на заетата сума. Приел е ,че доколкото по предходно
проведено съдебно производство със сила на присъдено нещо е разрешен спор между
същите страни ,на същото основание по предявен частичен иск за сумата от
54 000 лв. ,то е налице формирана сила
на присъдено нещо по правопораждащите спорното право факти като всички възражения против тях ответникът е бил длъжен да изчерпа
в производството по частичния иск ,а позоваването им при настоящето разглеждане
на делото е преклудирано.При това положение и тъй като ответникът нито е
твърдял ,нито се установява да е върнал
остатъка от заетата сума съдът е приел иска за основателен и е уважил същия
като е отречено като неоснователно направеното от последния възражение за
изтекла погасителна давност .
С решение № 759/25.05.2016 г. ,постановено по гр.д.1365 / 2015
г. по описа на ПОС ,4 гр.с. Н.И.Б. е осъден да заплати на М.Е.М. сумата от
54 000 лв. ,частична претенция от
общо сумата от 114 000 лв.,представляваща невърнат остатък от дадена в заем сума в размер на 160 000
лв. по сключен на 06.12.2010 г. договор за заем ,ведно със законна лихва върху
тази сума ,считано от завеждане на делото 18.05.2016 г. до окончателното
изплащане.Това решение е влязло в сила 23.10.2017 г. Със същото е прието ,че
между страните е възникнало заемно правоотношение ,във връзка с което и е
издадена разписка от 06.12.2010 г.,с която Б. признава дълга си към ищеца М. и
е поел задължение да погаси същия по посочен в разписката график.Прието е също
така ,че първият не е изпълнил поетото задължение да върне посочената в
разписката парична сума като е отчетено признанието от страна на ищеца ,че Б.
му е върнал само сумата от 46 000 лв.При така установеното е съдът е приел
предявения частичен иск за основателен и го е уважил изцяло.
На съда е известено наличието на противоречива съдебна практика
по въпроса за това дали решението по
уважен частичен иск се ползва със сила на присъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск
за горницата, произтичаща от същото право ,по който въпрос е образувано и тълкувателно дело № 3 / 2016 г. ОСГТК на ВКС ,по което дело все още липсва
произнасяне.
Настоящата инстанция споделя становището ,залегнало в решение №
89 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 716/2010 г., I т. о., ТК,според което
решението ,с което е уважен частичен иск ,се ползва със сила на присъдено
нещо по отношение на правопораждащите
спорното право факти ,а възраженията на ответника ,относими към възникването му
се преклудират.
При това положение следа
да се приеме ,че по отношение наличието на договор за заем ,сключен между
страните ,за който е издадена разписка от Н.Б. от 06.12.2010 г. и задължение на
същия да върне заетата сума в посочения там погасителен план е формирана сила на присъдено нещо с
влязлото в сила решение,с което е
уважен частично предявения иск между
същите страните и на същото основание.В производството по настоящето дело ,имащо
за предмет горницата над уважения размер на частичния иск от 54 000 лв. ответникът може да прави
единствено правопогасяващи възражения ,почерпени от факти ,настъпили след влизане в сила на решението по частичния
иск.В случая ответникът е противопоставил
възражения срещу правопораждащите спорното право факти ,които са прекрудирани и не
следва да бъдат обсъждани .В светлината на казаното направените оплаквания във
въззивната жалба за неправилни анализ и оценка на доказателствения материал и
по-конкретно на събраните гласни доказателства и приета в
резултат на това неправилна фактическа обстановка са ирелевантни доколкото тези
събрани доказателства са досежно основателността на иска ,по отношения на която
е формирана сила на присъдено нещо.Направил е и възражение за изтекла
погасителна давност ,което е допустимо ,но неоснователно доколкото правото на иск не е погасено по давност.
При тези съображения съдът
намира предявените искове за основателни и доказани в пълните им предявени
размери.Налице е валидно възникнало заемно
правоотношение между страните ,по което жалбоподателят се явява заемополучател
,задължението по което да върне заетата сума същият не е изпълнил в пълнота
,поради което следва да бъде осъден да заплати на ищеца М. сумата от 60 000 лв.
представляващи невърнат остатък от
дадена на заем сума в общ размер от
160 000лв. ,както и сумата от 18 300 лв. представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода
16.12.2013 г. -15.12.2016 г.До тези изводи е стигнал и първоинстанционният съд
и като е уважил така предявените искове
е постановил правилно и обосновано решение,което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски за
настоящата инстанция ,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2 800 лв. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност
,което е неоснователно доколкото минималният размер на адвокатското
възнаграждение ,изчислен с оглед на материалния интерес съобразно Наредба 1
/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 2 879 лв. ,поради което
заплатеното такова посочения по-горе
размер не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано.
Предвид гореизложените
мотиви съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 590/ 27.04.2018 г. ,постановено по гр.д.2973/2016 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА Н.И.Б. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на М.Е.М. с ЕГН ********** с адрес *** деловодни разноски в размер на 2 800 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.