Р
Е Ш Е Н И Е
№ …….
Гр.Велико Търново, 20.09.2011
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, първи
състав, в публично заседание на девети септември през две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при секретаря Р.К. и в присъствието на прокурора
………….........., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гражд. дело № 1915 по описа за
Иск с правно
основание чл.143, ал.2 от СК.
М.Т.П., като майка и законен представител на малолетната Nnn
хх П., чрез пълномощника си адвокат П.П.
в исковата си молба твърди, че ответникът бил баща на детето. През последните
три години родителите били разделени, детето живело при майката и тя се грижела
за неговото отглеждане и издръжка. Твърди, че ответникът имал възможност да
дава издръжка за детето си. Моли
съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплаща на детето
Nnn, ежемесечна издръжка в размер на 100 лв., от влизане на
решението в сила, до настъпване на обстоятелсттва, представляващи основание за
изменение или прекратяване на присъдената издръжка.
Ответникът Р.П.П. редовно призован не се явява и не
заема становище по иска.
Съдът, след като съобрази
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно от събраните писмени доказателства се
установява, че ответникът
Р.П.П. е баща на детето Nnn ххх П., родена на ***г.
Майката
и бащата живеят разделени от около половин година и от тогава ответникът не е
полагал грижи по отглеждането и възпитанието на детето, както и не е давал
издръжка. През този период и към момента грижите и издръжката на детето са
поети единствено от майката с помощта на нейните родители.
По делото не
бяха ангажирани доказателства за доходите на ответника, но според предстовеният
социален доклад той е заявил съгласието си при възможност да заплаща издръжка
за детето в търсения размер.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Безспорно по делото се
установи, че ответникът Р.П.П. е баща на детето, като от раздялата
си с майката не е полагал грижи по
отглеждането и възпитанието на детето Nnn, както и не е заплащал издръжка.
Родителите на ненавършилото пълнолетие дете дължат
издръжка безусловно, като размерът й, съобразно чл.142 от СК, се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи. Съдът при определяне размера на дължимата издръжка
следва да съобрази именно нуждите на ненавършилото пълнолетие дете и
възможностите на родителя да осигурява такава, като с оглед чл.142, ал.1 и ал.2
от СК присъжда издръжка в границите, установени в закона. В настоящият случай непълнолетното
дете има нужда от издръжка, необходима за храна, облекло, т.е. за физическото си
и духовно развитие.
Отчитайки нуждите на детето и интереса на детето,
което е на 4 години, настоящата инстанция намира, че следва да осъди ответника да
заплаща на дъщеря си Nnn издръжка в търсения размерот 100 лв. Мотивиран от
изложеното по горе, съдът счита, че следва да осъди ответника да заплаща на детето
Nnn ежемесечна издръжка в размер на по 100 лв., считано от влизане
на ршението в сила, до настъпване на законни основания за нейното изменяване
или прекратяване, като майката на детето, следва да поеме останалата част от
необходимите средства за издръжка на детето, ведно с грижите
по отглеждането и възпитанието му.
Съдът намира, че така определената издръжка не ще
постави в невъзможност ответника да задоволи собствените си нужди,
предвид и данните от социалния доклад за съгласието му да осигурява издръжка за
Nnn от по 100 лв. месечно
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да
допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената
издръжка.
Ответникът дължи на ищеца направените от него разноски
за адвокат от 100 лв.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответника
да заплати по сметката на ВТРС сума в размер на 144 лв.,
представляваща държавна такса върху определената издръжка за детето, както и по 5 лв., в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.142, ал.2 от СК Р.П.П. с ЕГН **********
***, ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Nnn хх
П., родена на ***г., чрез неговата майка и законен представител М.Т.П. с ЕГН ********** ***, месечна
издръжка занапред по 100 лв. /сто лева/, считано от влизане на решението в
сила до настъпване на законни причини
за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта на всяко вземане до
окончателното изплащане.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Р.П.П. с ЕГН **********
***, ДА
ЗАПЛАТИ на малолетното си дете Nnn хх
П., родена на ***г., чрез неговата майка и законен представител М.Т.П. с ЕГН ********** ***, сумата 100 лв. /сто лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.П.П. с ЕГН **********
***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на ВТРС сума в размер на 144 лв. /сто четиридесет и четири лева/,
представляваща държавна такса върху определената издръжка за детето, както и 5 лв.
/пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на решението.
Районен съдия: