Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 01.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ, трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 490 по описа на РС Своге за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и девета от ГПК.
С решение № 40 от 07.04.2017 г., постановено по реда на чл. 344, ал. 1 от ГПК, влязло в сила след като не е обжалвано, е допусната делба на следните недвижими имоти:
- Урегулиран поземлен имот, находящ се в село Л., С. област, целият с площ от 590 /петстотин и деветдесет/ кв.м., представляващ парцел № VI-232 в кв. 20 по подробния устройствен план на населеното място, заедно с масивна сграда, построена през периода 1983-1986 години, върху етаж и тавански етаж, със застроена площ от 58 кв.м. и РЗП от 116 кв.м., заедно с построената през 1973 г.масивна, жилищна сграда, със застроена площ от 28 кв.м. и РЗП от 56 кв.м., заедно с построената в имота масивна сграда - лятна кухня, със застроена площ от 6 кв.м. и заедно с построения в имота навес, със застроена площ от 8 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ № V-231 в кв. 20, УПИ № XV-241 в кв. 20, УПИ № VII-233 в кв. 20 по ПУП на населеното място.
Делбата е допусната между съделители и при дялове, както следва: За С.Р.М. ЕГН ********** ***, дял от 2/3 идеални части от правото на собственост над имотите; За Г.Ц.М. ЕГН ********** *** от 1/3 идеална част от правото на собственост над имотите.
В първото съдебно заседание след допускане на делбата, провело се на 20.06.2017 г. от страна на проц. представител на ищцата /към този момент/ – адвоката З.Н. е направено искане за заплащане от ответника на сумата от 3 600 лева на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. Такова искане, но за заплащане на месечно обезщетение в размер на 300 лева е направено с ИМ, считано от предявяването й – 08.11.2016 г. Под условие – при неподеляемост на имота е направено искане за възлагане на основание чл. 349 от ГПК, като се има предвид по-голямата сграда - масивна сграда, построена през периода 1983-1986 години, върху етаж и тавански етаж, със застроена площ от 58 кв.м. и РЗП от 116 кв.м.
В същото заседание проц. представител на ответника – адвокат Н.Х. иска възлагане на същата сграда на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК ведно със съответните идеални части от дворното място. При евентуалност заявява искане за възлагане на цялото дворно място със сградите в него, като твърди, че няма друг жилищен имот, като твърди, че при откриване на наследството ответникът е живял в имота.
В същото заседание ответникът прави и искане по сметки – за сумата от 4 090 лева, като твърди извършени подобрения по имота и сградите, извършени през 2015-2016 г. със знание и без противопоставяне на ищцата.
След преценка на исканията на страните и доказателствата, събрани в хода на производството по извършване на делбата съдът приема следното от фактическа и правна страна.
В съществуващият вид имота – земя и сгради, е неподелям, като в тази насока е заключение на ВЛ по назначената съдебно техническа и оценителна експертиза.
Становището на Общинска администрация Своге – протокол № 03/05.03.2019 г. на ОЕСУТ, че имота е поделям само при осъществяване на застрояване на сградите, описано в графичен вид, с което да се оформи свързано застрояване на двете жилищни сгради по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ. Според одобрения със заповед на кмета на общ. Своге е необходимо свързване с калкан на двете съществуващи самостоятелни жилищни сгради, допуснати до делба, като се покрива калкана на сградата в новия УПИ VI-232, чрез обособяване на свързано застрояване в двата нови УПИ VI-323 и УПИ VI-232, като се обособява жилищна устройствена зона.
В съдебно заседание ответникът възразява срещу изменението на ПУП, както и срещу предвиденото в проекта застрояване.
В ход по същество и двете страни поддържат исканията си за възлагане, както лично така и чрез представителя си. Всяка от страните, иска възлагане на по-голямата от сградите.
Ищцата иска възлагане на жилищната сграда, построена в проекто имота с площ от 340 кв.м. /в който е по-голямата жилищна сграда/, като се изтъква, че живее под наем и страда от заболяване – множествена склероза.
Ответникът иска възлагане на по-голямата от жилищните сгради, която обитава и в момента, като разликата ще бъде изплатено от негова страна в законоустановения срок. Иска дворното място да остане в идеални части, тъй като няма съгласие между страните за бъдещо застрояване.
Вещото по съдебно-техническата и оценителна експертиза е определило, че стойността на отделните дялове, като общата делбена маса е на стойност 70 365 лева, като ищцовият дял е на стойност 46 910 лева, докато за ответника е дял на стойност 23 455 лева.
Стойността на масивната жил. сграда с площ 58 кв.м. и тавански полуетаж от 35 кв.м. е 43 989 лева, докато стойността на жил. сграда с площ 28 кв.м. е 12 236 лева. Стойността на лятна кухня и навес – при огледа от вещото лице тези сгради са долепени и свързани в общо помещение барбекю с площ по измерване 18 кв.м., възлиза на 2 340 лева. Стойността на земята от дворното място е в размер на 11 800 лева.
Вещото лице е извършило оглед на място и съответните измервания, при което оценява извършените подобрения на стойността, претендирана от ищеца – 4 090 лева.
По делото няма събрани доказателства за наемна цена на имота в цялост или на отделните дялове.
След приключване на устните състезания страните депозират молби, с които посочват, че са постигнали съгласие по-малкият от бъдещите имоти да бъде придобит от ищцата, а по-големият имот, в който е и по-голямата жилищна сграда да остане за ответника, при което разликата в дяловете ще бъде изравнена с извършване на ремонт от страна на ответника на по-малката жилищна сграда, оставаща в имота на ищцата.
След преценка на изложените обстоятелства съдът намира от правна страна, че извършването на делбата следва да се осъществи чрез публична продан на имота – дворно място и сгради, след като не е налице възможност и съгласие за разделянето му по начинът описан в одобрения от ОА Своге проект и условието за допълнително застрояване. Дори и при декларираното съгласие между страните за разпределяне на бъдещите имоти съгласно проекта, одобрен от ОА Своге не е изпълнено условието по този проект – да бъде осъществено застрояване в имота, така че двете жилищни сгради да бъдат свързани – сгради на калкан, по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ, а така също според съда е недопустимо да се извършва делба чрез възлагане на дялове с поемане на задължение за бъдещо застрояване, тъй като няма никакви гаранции за осъществяването му, съответно в един бъдещ момент разделянето на имота ще бъде противозаконно, заради неизпълнение на задължително условие за разделянето на дворното място.
Според съда е недопустима делба в този вид и предвид значителния размер на това застрояване, което следва да се осъществи. Липсва конкретна разпоредба, изискваща съобразяване що се отнася до разделяне на самостоятелни сгради, но според съда е приложимо на общо основание ограничението на закона, макар и за жилищни сгради, съдържащо се в чл. 39, ал. 2 от ЗС, а именно преустройството да не е значително, както и да не бъдат създавани затруднения по-големи от обичайните. При тези кумулативно предвидени предпоставки без съмнение е налице значително преустройство, след като макар и само по графична част от одобрения от ОА Своге проект може да се направи извод, че е необходимо застрояване в размер не по-малък от съществуващия в момента, което предполага стойност над 10% от стойността на сградите в момента, поради което според съда това е значително преустройство, за което както бе отбелязано няма съгласие между страните и готовност за осъществяването му.
Всичко изложено дава основание на съда да счита, че единствения възможен и законосъобразен начин за извършване на делбата е имотът – земя и сгради, да бъде изнесен на публична продан. Още повече, че по този начин не се нарушава по никакъв начин правото на всеки един от съделителите да изкупи имота по реда на чл. 354, ал. 1 от ГПК.
По искането на ищцата за присъждане на обезщетение за лишаването от имота, ползван от ответника съдът намира, че следва го отхвърли, след като не са ангажирани доказателства за определяне размера на това обезщетение, като съдебно-техническата и оценителна експертиза е допусната по искане на ответника и не са поставени въпроси от страна на ищеца.
По искането на ответника за заплащане на направените подобрения, оценени като стойност съдът намира, че тази претенция е доказана, след като са налице свидетелски показания за извършването част от ремонтните дейности, а след посещение на имота и направени измервания, стойността на тези подобрения е потвърдена от ВЛ, като са описани и подробно отделните СМР и цени за извършването им. Поради това ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника обезщетение за направените подобрения в размер на 2/3 част от общата сума от 2 726.66 лева, както и дължимата ДТ за тази претенция по сметка на съда, а именно сумата от 109.06 лева.
Без уважение следва да бъдат оставени исканията на страните за възлагане на имота. По отношение на ищцата - преживяла съпруга, както и на ответника – наследник, живял в имота, към смъртта на единия от собствениците му, следва да бъде оставено без уважение искането за възлагане на част от имота – по-голямата жилищна сграда, ведно с част от дворното място, след като не може да се възлага в дял част от неподеляем имот. Принципно са неоснователни искания за възлагане на част от имота, допуснат до делба, а такова е и евентуалното искане на ответника за възлагане на цялото дворно място и сградите в него, след като такъв вид имоти не може да възлагат по реда на чл. 349 от ГПК, предвиждаща такъв вид приключване на делба само относно неподеляемо жилище, каквото няма в момента като самостоятелен обект на собственост, а е налице дворно място, в което са построени три самостоятелни обекта – две жилищни сгради, и една от допълващо застрояване, поради което следва да бъдат оставени всички искания на страните за възлагане на основание чл. 349 от ГПК.
Всеки от съделителите освен това следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Костинброд, дължимата държавна такса, определена като 4% от стойността на дяловете им – чл. 8 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, като общата делбена маса е в размер на 70 365 лева, съответно ищцовият дял е на стойност 46 910 лева, докато за ответника е дял на стойност 23 455 лева, върху които суми следва да се определи дължимата ДТ за всеки от тях. Поради това следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на съда съответно ищцата сумата от 1 876.40 лева, а ответника сумата от 938.20 лева.
Липсват искания за присъждане на разноски по делото, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните вещи:
- Урегулиран поземлен имот, находящ се в
село Л., С. област, целият с площ от 590 /петстотин и деветдесет/ кв.м.,
представляващ парцел № VI-232 в кв. 20
по подробния устройствен план на населеното място, заедно с масивна сграда,
построена през периода 1983-1986 години, върху етаж и тавански етаж, със
застроена площ от 58 кв.м. и РЗП от 116 кв.м., заедно с построената през
1973г.масивна, жилищна сграда, със застроена площ от 28 кв.м. и РЗП от 56
кв.м., заедно с построената в имота масивна сграда, лятна кухня, със застроена
площ от 6 кв.м. и заедно с построения в имота
навес, със застроена площ от 8 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ №
V-231 в кв. 20, УПИ № XV-241 в кв. 20, УПИ № VII -233 в кв. 20 по ПУП на
населеното място.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата - С.Р.М.
ЕГН ********** *** възлагане, на основание чл. 349 от ГПК, на масивна сграда,
построена през периода 1983-1986 години, върху етаж и тавански етаж, със
застроена площ от 58 кв.м. и РЗП от 116 кв.м.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника -
Г.Ц.М. ЕГН ********** *** възлагане, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, на
масивна сграда, построена през периода 1983-1986 години, върху етаж и тавански
етаж, със застроена площ от 58 кв.м. и РЗП от 116 кв.м. ведно със съответните идеални части от
дворното място.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ евентуално заявеното искане
на ответника - Г.Ц.М. ЕГН ********** *** възлагане, на основание чл. 349, ал. 2
от ГПК, на целия имот, допуснат до делба – дворно място и сгради в него.
ОСЪЖДА С.Р.М. ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ на
Г.Ц.М. ЕГН ********** ***, сумата от 2 726.66 /две хиляди седемстотин двадесет
и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, представляваща припадащата се част
от стойността на направените подобрения от 4 090 /четири хиляди и
деветдесет/ лева.
ОСЪЖДА Г.Ц.М. ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ по сметка на РС Своге, сумата от 938.20 /деветстотин тридесет и осем лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща дължимата държавна такса, върху стойността на притежавания дял.
ОСЪЖДА С.Р.М. ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ по
сметка на РС Своге, сумата от 1 876.40 /хиляда осемстотин седемдесет и шест
лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща дължимата държавна такса,
върху стойността на притежавания дял, както и сумата от 109.06 /сто и девет
лева и шест стотинки/ лева, представляваща дължимата държавна такса върху
уважената претенция по сметки.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано от страните пред СОС в двуседмичен срок от получаването му.
Препис от решението да се изпрати на страните, чрез техните представители – адвокат Р.Н. и адвокат Н.Х..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: