№ 899
гр. София , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000500478 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение №261137/11.11.2020г, постановено по гр.д.№ 5702/2019г, по описа на
СГС, е признато за установено по иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1,
вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП, че клаузата на чл.28, б. „в“ от договор за жилищен кредит от
№2963/R/2008 г. от 09.10.2008г., относно носене на валутния риск от кредитополучателя при
ползване на кредит в швейцарски франкове, е нищожна като неравноправна клауза в
договор, сключeн с потребител, по иска, предявен от А. Н. А. с ЕГН ********** и Д. С. П. с
ЕГН ********** срещу „Юробанк България” АД, с ЕИК *********. Осъдена е „Юробанк
България” АД да заплати на А. Н. А. и Д. С. П. на основание чл.55, ал.1, сумата от 59880,59
лв. (по 29940,30 лв. на всеки ищец), представляваща подлежаща на връщане сума,
недължимо платена в периода 28.04.2014 г. – 30.03.2015 г. по договор за жилищен кредит от
№2963/R/2008 г. от 09.10.2008 г., ведно със законната лихва от 24.04.2019 г. до
окончателното плащане, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 6122,41 лв.,
представляваща съдебни разноски, като е отхвърлен иска по чл.55, ал.1 ЗЗД за разликата до
пълния предявен размер от 60006,09 лв. Осъдени са А. Н. А. и Д. С. П. на основание чл.78,
ал.3 ГПК да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от 2,20 лв. за съдебни разноски.
Решението е обжалвано от „Юробанк България” АД, представлявана от юрисконсулт
Н.К., в частта му, с която са уважени исковите претенции, с доводи, че е постановено при
нарушение на материалния закон, като е извършена неправилна преценка за
неравноправност на клаузи, които касаят размера и валутата на процесния договор за
кредит. Сочи, че неправилно съдът е приел, че клаузите на договора не са били
индивидуално уговорени, тъй като същите са ясни и разбираеми съгл. чл.145, ал.2 ЗЗП и не
подлежат на преценка за неравноправност. В договора е посочен конкретен размер на
задължението по кредита във франкове, както и конкретни размери на погасителни вноски
във франкове, като не е договаряна друга валута. Като е приел, че кредитът следва да бъде
1
превалутиран служебно в лева и третиран като кредит в национална валута, съдът е отменил
клаузи от договора, които са част от основния предмет и не подлежат на преценка за
неравноправност. Възразява, че банката е разполагала с информация за бъдещото движение
на валутните курсове, която не е предоставила на кредитополучателите, като от
изслушаната експертиза е установено, че никой субект на пазара не е бил в състояние да
разполага с друга информация. Поддържа, че валутният риск не е прехвърлен на
потребителя, тъй като рискът от повишаване на курса е върху него поради това, че е
изтеглил кредит във валута, различна от тази, в която получава доходите си. С включването
на чл.28, б.”в” кредитополучателите са били предупредени за риска от промяна на валутните
курсове.
Цитираната практика от СГС е неприложима, тъй като касае кредит, отпуснат във
виртуална валута, а в случая се касае за кредит, отпуснат в чуждестранна валута. Счита за
приложима съдебна практика на СЕС, според която при отпуснат кредит във валута, който
следва да се върне в същата валута, се отнася за понятието основен предмет на договора и не
подлежи на преценка за неравноправност.
Сочи, че са неправилни изводите на съда, че поради промяната в курса на франка,
задължението на ищците се е увеличило и те са надплатили дължимите суми към банката,
тъй като същото е дължимо в една и съща валута-шв.франк.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят
направените по делото разноски.
Ответниците по жалбата-А. Н. А. и Д. С. П., представлявани от адв.Кр.А. от САК, са
оспорили въззивната жалба. Сочат, че предмет на делото не са основни елементи на
договора, за да се изключи преценка на клаузите за неравноправност. Възразили са срещу
доводите на жалбоподателя, че клаузите са индивидуално уговорени, че банката не е могла
да предвиди промените във валутният курс. Поддържа, че са правилни изводите на съда
относно обявяването на клаузата на чл.28, б.”в” от договора за нищожна, тъй като
кредитополучателят е поел за своя сметка риска от промяна на курса на уговорената валута,
като кредитът е бил уговорен в шв. франк. Сочи, че не е било релевирано надлежно
възражение за прихващане, по което съдът е следвало да се произнесе. Претендира да се
остави без уважение въззивната жалба.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищците по делото- А. Н. А. и Д. С. П. са посочили в исковата молба, че на 9.10.2008г
в гр.София са сключили договор за кредит с „Банка Пиреос България” за сумата от
147 100шв.франка за покупка и ремонт на недвижим имот, като са учредили договорна
ипотека върху процесния имот, закупен на 14.11.2008г в полза на банката. Сочат, че сумата
от 49 443.96 CHF е постъпила по банкова сметка на А.Н. А. на 27.11.2008г., а на следващия
ден е била превалутирана в лева и заплатена по сметка на продавача на имот-„Филто С”
ООД. Остатъкът от сумата от 95 800CHF е бил изтеглен, превалутиран отново в лева и
заплатен на дружеството. В рамките на шест години след отпускане на кредита курсът на
шв. франк към лева се е повишил с около 30%, което е довело да заплащане от тяхна страна
на по-високи суми като вноски, съответно и лихви по кредита. Изложили са доводи, че т. 28
от договора е неравноправна клауза, съответно нищожна, съгл. чл.143 вр. с чл.146 ЗЗП, тъй
като с нея е възложен валутният риск на кредитополучателите. Не е индивидуално
уговорена, а е била създадена предварително, без възможност за влияние върху нея от
кредитополучателите, което създава значително неравновесие между правата и
2
задълженията на страните. Не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. Банката не
е предоставила информация на кредитополучателите, че е възможна промяна на валутния
курс на шв. франк. Претендирали са на основание чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД да бъде осъдена
банката да заплати сумата от 55 890.38лв., която са заплатили без основание и са
надплатили задълженията си по кредита за периода 28.04.2014г до 30.03.2015г., по
27 945.19лв. на всеки от ищците, ведно със законната лихва за забава от завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП за признаване на нищожност на чл.28, б. „в“ от договор за
жилищен кредит.
Ответникът по делото- „Юробанк България” АД е оспорил исковите претенции.
Заявил е, че не оспорва, че със сключването на процесния договор за кредит се е задължил
да предостави на кредитополучателите кредит в швейцарски франкове, че сумата е
предоставена и усвоена от кредотополучателите. Посочил е, че кредитът е погасяван във
валутата, в която е предоставен, че при сключването му кредитополучателите са били
уведомени за последиците от сключването на договора, което е обективирано в оспорваната
договорна клауза, както и в последващ анекс; че информацията е предоставена по ясен и
разбираем начин. Навел е доводи, че лихвеният процент, който е договорен, е по-нисък от
предлагания за ипотечни кредити в друга конвертируема валута и поради това оспорваната
клауза не е уговорена във вреда на потребителите. Направил е възражение за погасителна
давност.
С постановеното решение съдът е уважил исковите претенции като е приел, че
клаузата на чл.28 , б.”в” от договора е нищожна като неравноправна, че ищците са
надплатили задълженията си по кредита в резултат на разлики във валутния курс.
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че
на основание сключен между страните договор за жилищен кредит №2963/R/2008 г. от
09.10.2008 г. банката се е задължила да предостави на кредитополучателите банков кредит в
размер на 147000 CHF за покупка и довършителни работи на недвижим имот–апартамент,
като е уговорено, че крайният срок за издължаването му е 240 месеца. Сумата е била
превалутирана в лена и заплатена по сметка на продавача „Филто-С“ ООД.
В т.28, б.”в” от договора е уговорено, че кредитополучателят е информиран от
банката, че ползването на кредит в шв. франкове включва валутен риск и е възможно
крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от
първоначалната сума в оригинална валута /шв. франк/, при промяна на валутния курс
евро/шв.франк или шв.франк/лев.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че договорената
сума е предоставена от банката и усвоена на 27.11.2008 г. по банкова сметка на А. Н. А..
Курсът на шв.франк за 27.11.2008г е 1.26591лв., като равностойността на усвоената сума е
186 215.36лв. Усвоената и погасена сума за главница по договора е в размер на 147 100CHF,
като равностойността в лева е 250 878.88лв. Начислената и погасена възнаградителна лихва
е в размер на 40 136.65 CHF, в левова равностойност 60 824.62лв. Изменението за периода
16.12.2008г до 23.01.2015г на курса на шв.франк /лев, изразено в проценти, е 61.10%.
Разликата в размера на погасителните вноски, дължащи се на промените във валутният курс
по отношение на главницата и лихвите за процесния период, без да се отчита промяната на
валутния курс е 60 005.09лв. Надплатените суми при отчитане на валутния курс за 1 CHF
към датата на усвояване на кредита 27.11.2008г е 60 006.09лв. Увеличението на курса на шв.
франк за процесния период се дължи на това, че същият е сигурна валута в условията на
икономическа криза. Като заключение вещото лице е посочило, че ищците са погасили
120 826.46CHF, които преизчислени по валутен курс към датата на усвояване на кредита са
3
152 955.42лв., а са заплатени 212 961.52лв при валутен курс по данни на БНБ, т.е.
60006.09лв. разлика от промяна на валутния курс. В допълнителното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че за процесния периода
28.04.2014г до 30.03.2015г. ищците са заплатилри 120 826.46 CHF, които преизчислени по
валутен курс към датата на усвояване на кредита са 153 232.12лв., а са погасили
213 112.71лв., като разликата от промяната на валутния курс е 59 880.59лв.
По предявения иск за прогласяване на нищожност на клаузата-т.28 , б.”в” от договора
въззивният съд приема, че тъй като ищците са физически лица, на които по силата на
сключения с банката договор е предоставен банков кредит за покупка и довършителни
работи на недвижим имот – апартамент, а не за търговска или професионална дейност, то
същите имат качеството на потребители по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката–
ответник съответно се явява търговец по смисъла на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП. Поради това
за ищците са приложими разпоредбите за защита на потребителите.
По въпроса за валутата на договора за кредит е налице задължителна практика на
СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на общностното право, както и
практика по чл.290 ГПК, съгласно които: „Неравноправна е неиндивидуално договорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен
начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката
й за неравноправния характер бъде констатирано значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните
разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП. Практиката на СЕС-С-
119/17г и С-186/16 по приложение на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, в хипотеза на кредит, по който цялата сума е
предоставена в национална валута, а не в чуждестранна валута, но кредитът реално е
отпуснат в национална валута, като паричната единица на сметката се използва виртуално
само за изчисление, то договорът за кредит не предвижда възможност за реално използване
от потребителя на чуждестранната валута, е прието, че този договор не може да се приравни
на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, във връзка с какъвто договор са
дадени разрешения в постановеното от СЕС решение по дело С-26/13. С определението по
дело С-119/17 СЕС е препратил към свое решение от 20.09.2017г по дело № С-186/16
относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от
договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, ал.2 от
Директира 93/13, които разпоредби са транспонирани в чл.145, ал.1 и ал.2 ЗЗП. Посочено е,
че финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и
благоразумие, да се информират, че се излагат на определен риск, свързан с обменния курс,
който ще им бъде икономически трудно да понесат при обезценяване на валутата, в която
получават доходите си, да се предоставят възможните промени в обменните курсове и
рисковете, цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите
си последици от клаузата за финансовите им задължения. Клауза, включена в договорите за
кредит, изразени в чуждестранна валута, в случай на обезценяване на националната парична
единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя. Чл.3 и чл.5 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993г., следва да се тълкуват, че може да бъде
преценена от националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която
не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключване на
договора и когато се констатира, че тя създава в ущърб на потребителя значително
4
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.
Съобразно практиката на ВКС по чл.290 ГПК по приложението на чл.146, ал.2 и ал.4
от ЗЗП, обективирана в решение №98/17г по т.д.№ 535/2016г. на ВКС, ТК, II ТО, решение №
51/4.04.2016г по т.д.№ 504/2015г на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 77/22.04.2015г по гр.д.№
4452/2014г на ВКС, ГК, III ГО, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителите не са имали възможност да влияят
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, като тежестта на
доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца,
чл.146, ал.4 ЗЗП. Подписването на договора от потребителите не освобождава банката от
задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като
неравноправни, са били индивидуално уговорени с него.
Кредитополучателят е потребител и е икономически по-слабата страна в
преддоговорното и впоследствие в договорното правоотношение спрямо банката от гледна
точка на възможностите си да преговаря и степента си на информираност. Поради това
банката е следвало с оглед на експертната си компетентност и познания относно
възможните промени в обменните курсове на шв.франк в краткосрочен и дългосрочен план,
в посока на значимо поскъпване и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута, да спази принципа на добросъвестност да предостави на потребителя
достатъчна информация относно прогнозите за промяната на швейцарския франк, спрямо
който националната валута няма фиксиран курс, с каквато банката следва да разполага,
както и какви действия кредиторът може да предприеме за минимализиране на валутния
риск. Липсват доказателства, че банката е разяснила реално икономическите аспекти и
рискове на получаване на кредита в швейцарски франкове. Кредитополучателите не са
могли да преценят значимите икономически последици върху финансовите си задължения
от валутния риск, който са поели със сключването на договора за кредит в чуждестранна
валута и са се съгласили на установените предварително от търговеца /банката/ условия, без
да могат да повлияят на съдържанието им, с което банката като по-силна икономически
страна, е нарушила принципа на добросъвестност, довело до неравнопоставеност на
страните.
От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на имот, се
установява, че апартаментът, за закупуване на който е предоставена сумата по кредита, е
платен съобразно уговорките с продавача в български лева, като сумата по кредита е била
превалутирана. От текста на клаузата по чл. 28, б. „в“ от договора за кредит, че промяната
на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев е възможно да се
отрази на „крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност“ и обстоятелството,
че апартаментът, за покупка на който е предоставен кредита, е платен в лева, се установява,
че волята на страните е била валутата на швейцарския франк да се използва като валута за
изчисляване на крайната цена на кредита в лева. Поради неравноправният характер на
клаузата за валутата и носене на валутния риск изцяло и единствено от
кредитополучателите, същата не следва да се прилага, съответно - платената сума по
кредита следва да изчисли на база валутния курс швейцарски франк/лев към датата на
предоставяне на сумата по кредита и така да се преценява налице ли е плащане над
действително дължимото.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза – допълнително заключение се
установява, че на 27.11.2008 г. е усвоена сума в размер на 147100,00 CHF с левова
равностойност равняваща се на 186552,22 лв. при валутен курс на Банка Пиреос България
АД за 27.11.2008 г. - 1,26820. За периода от 27.11.2008 г. - 30.03.2015 г. усвоената и погасена
в размер на 251150,11 лв., начислената и погасена възнаградителна лихва по договора е в
размер на 40136,65 CHF, с левова равностойност в размер на 61015,14 лв. За процесния
5
период от 28.04.2014 г. до 30.03.2015 г. ищците са погасили 120826,46 CHF, които
преизчислени по валутен курс към датата на усвояване на кредита (1,26820 лева за 1
швейцарски франк) представляват – 153232,12 лв. Тази сума е действителният размер на
задължението, ако не се прилага нищожната валутна клауза. Реално заплатеното от ищците
в периода е в размер на 213112,71 лв., изчислено по съответния валутен курс на Банка
Пиреос България АД към датата на всяко плащане, т.е. 59880,59 лв. е разликата, която е
надплатена поради промяна на валутния курс. Съдът приема, че при изчисляване на
платените суми следва да се приложи съответният курс на банката към момента на
плащането, доколкото превалутирането не е извършвано по курса на БНБ, а по търговския
курс на банката. По този ред следва да се определи каква сума е платена в процесния
период. По тези съображения съдът приема за установено, че за периода 28.04.2014 г. –
30.03.2018 г. кредитополучателите са надвнесли сума в размер на 59880,59 лв., дължаща се
на приложение на нищожна клауза за валутни разлики, поради което получената от банката
сума е платена без основание.
Като е достигнал до същите крайни извод, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена „Юробанк
България” АД с ЕИК ********* да заплати на А. Н. А. с ЕГН ********** и Д. С. П. с ЕГН
********** сумата от 1500лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261137/11.11.2020г, постановено по гр.д.№ 5702/2019г,
по описа на СГС, В ЧАСТТА му, с която е признато за установено по иска с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1, вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП, че клаузата на чл.28, б.
„в“ от договор за жилищен кредит от №2963/R/2008 г. от 09.10.2008 г., относно носене на
валутния риск от кредитополучателите при ползване на кредит в швейцарски франкове, е
нищожна като неравноправна клауза в договор, сключeн с потребител, по иска, предявен от
А. Н. А. с ЕГН ********** и Д. С. П. с ЕГН ********** срещу „Юробанк България” АД, с
ЕИК *********, в частта му, с която е осъдена „Юробанк България” АД да заплати на А. Н.
А. и Д. С. П. на основание чл.55, ал.1, сумата от 59880,59 лв. (по 29940,30 лв. на всеки
ищец), представляваща подлежаща на връщане сума, недължимо платена в периода
28.04.2014 г. – 30.03.2015 г. по договор за жилищен кредит от №2963/R/2008 г. от 09.10.2008
г., ведно със законната лихва от 24.04.2019 г. до окончателното плащане, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 6122,41 лв., представляваща съдебни разноски.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК „Юробанк България” АД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на А. Н. А. с ЕГН ********** и Д. С. П. с ЕГН ********** сумата от 1500лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7