Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 22.03.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на десети декември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 9735 по описа за 2019 г. на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 98093 от 18.04.2019
г. на Софийски районен съд, 41 с-в, постановено по гр.д. № 20082 по описа за
2018 г. е признато за установено по предявените от „Т.“ ЕООД установителни искове срещу „А.“ ЕООД и „Р.И.Г.“ ЕООД с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415 и
чл. 422 ГПК вр. чл. 327 ТЗ, че „А.“ ЕООД и „Р.И.г.“ ЕООД
дължат на „Т.“ ЕООД разделно всяко по ½ от сумата от 4314, 14 лв. /т.е. по
2157,07 лв./, представляваща главница по неформален договор за покупко-продажба
на стоки, сключен на 28.10.2015 г. за доставка на строителни материали от „Т.“
ЕООД на Консорциум „РД И.С.Г.“ ДЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /23.10.2017 г./ до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 08.12.2017 г. по ч.гр.д. № 75350/2017 г. по описа на СРС, I г.о., 41 с-в. Със същото решение на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД „А.“ ЕООД и „РД И.Г.“ ЕООД са осъдени да заплатят на „Т.“
ЕООД разделно всяко по ½ от сумата от 702, 57 лв./т.е. по 351, 29 лв./,
представляваща законна лихва върху главницата, начислена за времето от
29.10.2015 г. до 11.10.2017 г., като са отхвърлени исковете за разликата над
702, 57 лв. до пълния предявен размер от 712, 17 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.“ ЕООД и „Р.И.Г.“ ЕООД са осъдени да заплатят на „Т.“ ЕООД сумата от по
502, 89 лв. за всяко от дружеството, представляваща сторените в исковото
производството разноски, както и сумата от по 259, 27 лв. – сторените в
заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.“ ЕООД е
осъдено да заплати на „А.“ ЕООД съдебни разноски в размер на 0, 86 лв.
Срещу първоинстанционното решение постъпила въззивна жалба с вх. № 5090845/27.05.2019 г. на ответника
„А.“ ЕООД, в която се съдържат
оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според въззивника
от събраните по делото доказателства не се установява наличие на валидно
правоотношение между страните по сключен договор за продажба, нито се
установява, че „А.“ ЕООД е било съдружник в консорциума към момента, в който се
твърди, че е сключен такъв договор. Поддържа още, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение срещу него е подадено след като дружеството е освободено
като съдружник в консорциума. Иска се да бъде постановено решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено и искът да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба с вх. №
5120484/15.07.2019 г. на ищеца в първоинстанционното
производство „Т.“ ЕООД, подаден чрез адв. В.Д.. Въззивемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че ответниците
по делото не са оспорили своевременно съществуването на договорни отношения
между страните и по делото се установило, че между „Т.“ ЕООД и Консорциум „РД И.С.Г.“
ДЗЗД /в което съдружници били „Р.И.г.“ ЕООД и „А.“
ЕООД/ съществувал неформален договор за продажба на стоки, по силата на който ответниците дължат заплащане на цена. За продажбата на
стоки били съставяни счетоводни документи и от заключението по приетата ССчЕ се установявало, че всички 18 броя фактури били
надлежно осчетоводени от консорциума – купувач, за тях дружеството по ЗЗД е ползвало
и данъчен кредит, отделно стоките били заприходени по
сметка на купувача. Освен това в отговор на поставен въпрос в заключението си
експертът е посочил, че крайното салдо по процесните
18 фактури е описано като непогасено задължение на консорциума. Изложени са
подробни съображения относно оплакванията на въззивника.
Процесният договор за продажба бил неформален, като в
хода на производство било доказано, че стоките са предадени от продавача на
купувача, поради което и претендира заплащане на цената. В периода, в който бил
сключен и изпълняван процесният договор „А.“ ЕООД бил
съдружник в консорциума, което се установява от съдържанието на публичните
регистри по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел. Поддържа, че към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение „А.“ ЕООД е било съдружник в дружеството по ЗЗД, а и
с оглед правната същност на дружеството по ЗЗД, което не е персонифициран
субект на правото, съдружниците в него отговарят за
задълженията, които дружеството е поело. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено и да бъдат
присъдени сторените разноски.
В проведеното на 12.11.2020 г.
открито съдебно заседание въззивникът „А.“ ЕООД не изпраща представител, въззиваемата страна „Т.“ ЕООД се представлява от адв. Н., поддържа отговора на въззивната
жалба и претендира разноски.
В открито съдебно заседание „Р.И.“
ЕООД не е изпратило представител и не са се осъществили предпоставките на чл.
265, ал. 1 ГПК по отношение на него, поради което и спрямо този ответник първоинтснационното решение е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2007973/26.03.2018
г. на „Т.“ ЕООД, подадена чрез адв. Н.Н., против „А.“ ЕООД и „Р.И.Г.“ ЕООД, в качеството им на съдружници в консорциум „РД И.С.Г.“ – дружество по ЗЗД.
Ищецът е навел твърдения, че между страните бил сключен неформален договор за
покупко-продажба на строителни стоки, по силата на който той в качеството му на
продавач предал в собственост на ответниците в
качеството им на купувачи строителни стоки, обективирани
в 18 бр. фактури. Ответниците като съдружници в дружеството по ЗЗД отговаряли за задълженията за
заплащане на цена на продадените стоки. Изпълнение обаче постъпило само по
отношение на сумата от 400 лв., като останала дължима сумата от 4314, 14 лв. Всички
продадени строителни материали били осчетоводени и са връчени и приети от
представител на купувача. Въпреки отправената покана до М.С.– управител на
дружеството по ЗЗД и двете търговски дружества, изпълнение на дължимите
задължения не постъпило., поради което и ответниците
изпаднали в забава по отношение на всяка от фактурираните суми по договора за
покупко-продажба от момента на издаване на фактурата до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. По изложените
съображения се иска да бъде признато за установено, че ответниците
в качеството им на съдружници в „РД И.С.Г.“ –
дружество по ЗЗД отговарят като купувачи по сключен договор за продажба на
строителни материали с ищеца и му дължат заплащане на цената на продадените
материали по 18 бр. фактури или всяко от дружествата „А.“ ЕООД и „Р.И.Г.“ ЕООД –
съдружници в дружеството по ЗЗД дължи на „Т.“ ЕООД
сумата от по 2 157, 07 лв. – главница, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането и по 356, 08 лв.
– лихва за забава за периода от падежа на всяко задължение до 11.10.2017 г. С
молба от 26.04.2018 г. е уточнено, че ищецът претендира вземането си от „Р.И.Г.“
ЕООД и „А.“ ЕООД разделно при равни квоти по ½ за всеки от ответниците, тъй като дружествата имат равни участия в
консорциума „РД И.С.Г.“. С последваща молба от
01.06.2018 г е направено изменение на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава, като същият следва да се счита като предявен като
осъдителен иск.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „А.“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба.
Към делото е приложено заповедно
дело № 75350/2017 г. на СРС, 41 с-в от което се установява, че по заявление вх.
№ 3081801/23.10.2017 г. е издадена заповед за изпълнение от 08.12.2017
г. по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
„А.“ ЕООД и „Р.И.г.“ ЕООД да заплатят разделно /всяко по 1/2/ на кредитора „Т.“
ЕООД сумата от 4314, 14 лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.10.2017
г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 712, 17 лв. за периода от 02.09.2010
г. до 23.08.2012 г. и 519, 53 лв. – разноски по делото, като сумите се
разпределят както следва „А.“ ЕООД да заплати сумата от 2157, 07 лв. ведно със
законна лихва от 23.10.20117 г. до окончателно изплащане на вземането, лихва в
размер на 356, 08 лв. за периода от 02.09.2010 г. до 23.08.2012 г. и 259, 76
лв. – разноски по делото, а „Р.И.г.“ ЕООД да заплати сумата от 2157, 07 лв.
ведно със законна лихва от 23.10.20117 г. до окончателно изплащане на
вземането, лихва в размер на 356, 08 лв. за периода от 02.09.2010 г. до
23.08.2012 г. и 259, 76 лв. – разноски по делото. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
са постъпили възражения от длъжниците „А.“ ЕООД и „Р.И.г.“
ЕООД, на заявителя са дадени указания да предяви установителен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, като такъв е предявен в едномесечен срок от
връчването на съобщението.
По делото е приет като
доказателство Договор за консорциум „РД И.С.Г.“ от 16.09.2014 г., сключен между
„Р.И.“ ЕООД и „Р.и.г.“ ЕООД, с който съдружниците
обединяват усилията си и създават консорциум с предмет на дейност проучване,
проектиране, организиране и извършване на строителни и строително-ремонтни
дейности по изграждането, ремонта и поддръжката на сгради, инвестиционна дейност
в областта на строителството, покупко-продажба на строителни материали и
техника.
От приетия Анекс № 2-20.08.2015
г., сключен между „Р.и.“ ЕООД, „Р.И.г.“ ЕООД и „А.“ ЕООД, се установява, че
посочените дружества са сключили анекса, за да изменят договора за консорциум „РД
И.С.Г.“ с БУЛСТАТ ******, като съдружниците
единодушно приемат „А.“ ЕООД за съдружник в консорциума, а новоприетият
съдружник заявява, че приема клаузите на договора за коносрциум
и занапред ще бъде обвързан от тях, като съдружниците
единодушно освобождатват „Р.И.“ ЕООД като съдружник и
занапред съдружници в консорциума ще бъдат „Р.и.г.“
ЕООД и „А.“ ЕООД.
Приет като доказателство е и Анкес № 3 от 18.10.2017 г., сключен между „А.“
ЕООД, „Р.И.г.“ ЕООД и „Р.и.“ ЕООД, от който се установява, че посочените
дружества са сключили анекса, за да изменят договора за консорциум „РД И.С.Г.“
с БУЛСТАТ ******, като съдружниците единодушно
приемат „Р.И.“ ЕООД за съдружник в консорциума, а новоприетият съдружник
заявява, че приема клаузите на договора за консорциум и занапред ще бъде
обвързан от тях, като съдружниците единодушно
освобождават „А.“ ЕООД като съдружник и занапред съдружници
в консорциума ще бъдат „РД И.С.Г.“ ЕООД с 99 дяла, равняващи се на 99% и „Р.и.“
ЕООД с 1 дял, равняващ се на 1%. Видно от отбелязванията
в публичния Регистър Булстат, този анекс е вписан на 27.10.2017 г. По делото е
прието като доказателство и Удостоверение с изх. № 20190218133841 за вписаните
обстоятелства по партидата на „РД И.С.Г.“ в регистъра.
Като неоспорени писмени
доказателства по делото са приети 18 броя фактури, издадени от „Т.“ ЕООД с
получател Консорциум „РД И.С.Г.“ за продажба на строителни материали, както
следва: Фактура № **********/28.10.2015 г. за сумата от 870, 34 лв. с ДДС,
Фактура № **********/10.11.2015 г. за сумата от 995, 39 лв. с ДДС, Фактура №
**********/10.02.2015 г. за сумата от 133, 06 лв. с ДДС, Фактура №
**********/12.02.2016 г. за сумата от 133, 06лв. с ДДС, Фактура №
**********/17.02.2016 г. за сумата от 133, 06 лв. с ДДС, Фактура №
**********/24.02.2016 г. за сумата от 133, 06 лв. с ДДС, Фактура №
**********/12.03.2016 г. за сумата от 168, 88 лв. с ДДС, Фактура №
**********/18.03.2016 г. за сумата от 133,06 лв. с ДДС, Фактура №
**********/04.04.2016 г. за сумата от 133,06 лв. с ДДС, Фактура № **********/13.04.2016 г.
за сумата от 133, 06 лв. с ДДС, Фактура № **********/22.04.2016 г. за сумата от
133, 06 лв. с ДДС, Фактура № **********/27.04.2016 г. за сумата от 133, 06 лв.
с ДДС, Фактура № **********/07.03.2016 г. за сумата от 133, 06 лв. с ДДС,
Фактура № **********/13.05.2016 г. за сумата от 266, 11 лв. с ДДС; Фактура №
**********/02.06.2016 г. за сумата от 368, 93 лв. с ДДС; Фактура №
**********/22.06.2016 г. за сумата от 450, 44 лв. с ДДС, Фактура №
00000859300/26.07.2017 г. за сумата от 266, 11 лв. с ДДС; Фактура №
**********/24.03.2016 г. за сумата от 133, 06 лв. с ДДС. Приети и неоспорени са
още Кредитно известие № **********/05.01.2016 г. за сумата от 72 лв. с ДДС,
Кредитно известие № **********/05.01.2016 г. за сумата от 28 лв. с ДДС,
Кредитно известие № **********/13.06.2016 г. за сумата от 12 лв. с ДДС.Всички
фактури и кредитни известия са подписани от името на получателя, без да е
оспорен съдържащият се подпис.
Приета по делото е покана от „Т.“
ЕООД до Консорциум „РД И.С.Г.“, „Р.И.г.“ ЕООД и „А.“ ЕООД за заплащане на
сумата от 4 314, 14 лв., представляваща сбор от дължимите по издадени
фактури суми, както и за заплащане на разноски по събиране на вземането в
посочения размер от 517, 69 лв. Към поканата е приложено известие за доставяне
ИД PS160600A716 Z, видно от което
поканата, адресирана до „Р.И.г.“ ЕООД е получена от Славова на 26.05.2017 г.
По делото е прието и заключение
по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и
настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено. За да отговори на
поставените въпроси вещото лице е извършило справка в счетоводството на „Т.“
ЕООД, както и в счетоводството на консорциум „РД И.С.Г.“ ЕООД. Експертът е
посочил, че за извършените доставки от „Т.“ ЕООД на консорциум „РД И.С.Г.“ ДЗЗД
ищецът е издал 18 броя фактури на обща стойност 4725, 86 лв. В счетоводството
на „Т.“ ЕООД и на консорциум „РД И.С.Г.“ тези фактури и кредитни известия към
тях са редовно и своевременно осчетоводени, включени са в дневниците по ДДС,
отразени са в съответните справки-декларации по ДДС, а консорциум „РД И.С.Г.“
ДЗЗД е ползвал данъчен кредит в размер на начисления по фактурите ДДС. Стоките
по фактурите са заприходени в счетоводството на консорциум
„РД И.С.Г.“ по счетоводна сметка 302 „Материали“ по подсметка
3025 „Материали за обект Борис I“
и подсметка 3026 „Материали за обект „Пиротска“. В счетоводствата на „Т.“ ЕООД и консорциум „РД И.С.Г.“ДЗЗД
са отразени плащания в общ размер на 411, 72 лв. по фактура № 79144/28.10.2015
г., а като крайно салдо по процесните 18 броя фактури
е посочена сумата от 4 314,14 лв., представляваща непогасено задължение.
Вещото лице е изчислило, че размерът на лихвата за забава върху всяка от
неплатените главници, изчислен за период от дата на изискуемост до 11.10.2017
г. е 702, 57 лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение
на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността и доколкото настоящият
казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, следва да се
обсъдят релевираните във въззивната
жалба доводи за неправилност на решението в обжалваната част.
Предявени са обективно и
субективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 327 ТЗ и осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.“ ЕООД срещу съдружниците в дружество по ЗЗД - консорциум „РД И.С.Г.“ –
„А.“ ЕООД и „Р.И.г.“ ЕООД. Предмет на обжалване пред въззивния
съд е първоинстанционното решение в частта, с която е
уважен искът за признаване на установено спрямо „А.“ ЕООД, че дължи на „Т.“
ЕООД сумата 2157, 07 лв. – главница по договор за покупко-продажба на стоки,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането и в частта, с която е уважен осъдителният иск на „Т.“
ЕООД срещу „А.“ЕООД за заплащане на сумата от 351, 29 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 29.10.2015 г. до 11.10.2017 г.
Решението, с което са уважени
исковете срещу необжалвалия обикновен другар „Р.И.Г.“ ЕООД е влязло в сила и не
е предмет на предмет на проверка пред въззивния съд,
както и решението в частите, с които са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу двамата съдружника общо за сумата над 702, 57 лв. до пълния предявен
размер от 712, 17 лв.
Уважаването на предявения установителен иск е обусловено от установяването на
следните предпоставки: наличие на валидно договорно отношение по договор за
продажба на стоки, по силата на което продавачът „Т.“ ЕООД е изпълнил
задължението да прехвърли на купувача консорциум „РД И.С.Г.“ собствеността на
строителни материали, чиято стойност е в претендирания
размер. Уважаването на осъдителния иск за присъждане на обезщетение за забава е
обусловено от възникване на задължението за заплащане на цена по сключения
договор за продажба, чийто падеж е настъпил и размер на обезщетението.
От събраните по делото
неоспорени писмени доказателства и заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, се установява наличие на валидно правоотношение по сключен
неформален договор за покупко - продажба на стоки
между „Т.“ ЕООД – продавач и „Р.И.Г.“ ЕООД и „А.“ ЕООД – купувачи /действащи в
качеството им на съдружниците в дружество по ЗЗД –
консорциум „РД И.С.Г.“/, по силата на който продавачът предоставил в
собственост на купувачите строителни материали, обективирани
в приложените по делото 18 броя фактури, на цена в общ размер от 4725, 86 лв. с
ДДС. По делото не се спори, че купувачът е изпълнил задължението си за плащане
на цена в размер на 411, 72 лв., което е отнесено към погасяване на
задължението към първата фактура № 79144/28.10.2015 г. Обстоятелство, че част
от задълженията по сключения договор са погасени извънсъдебно от страна на
задължените по него лица удостоверява съществуването му. Освен това
непоколебимо в съдебната практика се приема, че осчетоводяването на издадени
фактури от посоченото като получател задължено лице има характер на признание
на вземането. Настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния
съд в този смисъл, както и разрешенията, дадени в цитираната от него съдебна
практика и намира за излишно преповтарянето им, поради което и препраща към тях
на основание чл. 272 ГПК.
Във връзка с оплакванията на въззивника, съдържащи се във въззивната
жалба, следва да се посочи, че съгласно чл. 357 и сл. ЗЗД с договора за дружество две или
повече лица се съгласяват да
обединят своята дейност за постигане
на една обща
стопанска цел. Обединението не е персонифициран субект на правото и
титуляри на възникналите права и задължения са съдружниците
в него съгласно предвидените им в учредителния акт дялове в дружеството /в този
смисъл Решение № 131 от 21.03.2014 г. по т.д. № 1121/2011 г. по описа на ВКС,
Решение № 423/20.03.22000 г. на ВКС по гр.д. № 1489/1999 г., определение №
564/22.08.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 744/2014 г., Определение № 749/25.11.2014
г. на ВКС по ч.т.д. № 2737/2014 г., Решение № 306/17.06.2010 г. на ВКС по гр.д.
4555/2008 г., Решение № 126/14.10.2011 г. по т.д. 701/2010 г. по описа на ВКС/,
а ако не е уговорено друго съгласно чл. 359, ал. 2 ЗЗД дяловете на съдружниците са равни. Тъй като гражданското дружество не
разполага с материалноправна правосубектност,
то и на основание чл. 27 ГПК то не разполага и с процесуална правоспособност,
поради което и страна по делото е не дружеството по ЗЗД, а съдружниците
в него. Съгласно разпоредбата на чл. 361 ЗЗД, ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят
между съдружниците съразмерно с техния дял. Настоящият състав
намира за несъстоятелно оплакването на въззивника, че
към момента на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
той вече не е бил съдружник в консорциума „РД И.С.Г.“. От събраните по делото
доказателства се установява, че в периода от 20.08.2015 г. до 18.10.2017 г. „А.“
ЕООД е било съдружник в гражданското дружество, а процесните
задължения за заплащане на цена по договора за покупко-продажба на строителни
материали са възникнали в периода от 28.10.2015 г. до 26.07.2016 г., следователно
задължено лице за тяхното изпълнение е именно съдружникът „А.“ ЕООД до размера
на дяла му в гражданското дружество, който както се установи е ½. Ето
защо и без значение е обстоятелството кога е вписано в регистъра Булстат
промяната на учредителния акт и освобождаването на съдружника „А.“ ЕООД. Само
за пълнота на мотивите следва да бъде посочено, че макар заявлението за
вписване на обстоятелства в регистъра Булстат да е подадено преди подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, същото е вписано
след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което и това възражение е несъстояелно.
По изложените съображения
настоящият състав намира, че предявеният иск е основателен и доказан, а първоинстанционното решение е правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна има
право на разноски. Пред въззивна инстанция се претендират
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., съгласно сключен
договор за правна защита и съдействие от 10.03.2020 г., според който
възнаграждението е изплатено изцяло в брой и списък по чл. 80 ГПК, поради което
и същите следва да бъдат присъдени на въззиваемата
страна.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98093
от 18.04.2019 г. на Софийски районен съд, 41 с-в, постановено по гр.д. № 20082
по описа за 2018 г., с което е
признато за установено по предявения от „Т.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 1 срещу „А.“ ЕООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415 и
чл. 422 ГПК вр. чл. 327 ТЗ, че „А.“ ЕООД – в
качеството му на съдружник дружество по ЗЗД консорциум „РД И.С.Г.“ дължи на „Т.“
ЕООД сумата от 2157,07 лв., представляваща главница по неформален договор за
покупко-продажба на стоки, сключен на 28.10.2015 г. за доставка на строителни
материали от „Т.“ ЕООД на Консорциум „РД И.С.Г.“, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /23.10.2017 г./ до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.12.2017 г. по ч.гр.д. № 75350/2017 г.
по описа на СРС, I г.о.,
41 с-в и „А.“ ЕООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** е осъдено да заплати на „Т.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, офис
1 на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 351, 29 лв., представляваща законна лихва върху главницата, начислена за
времето от 29.10.2015 г. до 11.10.2017 г.
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл.78, ал. 3 ГПК да заплати на „Т.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, офис 1 сумата от 600 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2