Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260132 29.03.2021г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На седемнадесети март Година
2021
В открито заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело
№ 00050 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 14-0000785 от 20.11.2020 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” (Д „ИТ”)-П., с което на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал.2 от
Кодекса на труда (КТ) е наложена на „Бараж груп” ЕООД, ЕИК *******имуществена санкция в размер на 3000
лв (три хиляди лева) за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2 от 22 март 2004 г.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. Твърдят
се процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на чл. 57, т. 5 от ЗАНН свързани с описанието на
нарушението. Като алтернатива се иска намаляване на размера на имуществената
санкция към минилано предвидения в чл. 413, ал.2 от КТ или за прилагане на
разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ. Претендира се за направени разноски.
В съдебно производство дружеството-жалбоподател-редовно призовано, се
представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, излагайки
доводи за това.
Въззиваемаа страна Д„ИТ”-П.-редовно призована, се представлява от
юрисконсулт А.М., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, за което
излага подробни доводи. Претендира за юрисконсулско възнаграждение.
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице, имащо
правен интерес и в срок, а разгледана
по същество е частично основателна.
От фактическа страна:
На 12.10.2020 г. била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство и на здравословни и безопасни условия на труда от свидетелите И.И.Я. и Е.А.Т. *** в обект, находящ
се в гр. П., ж.к. „Изток”, УПИ ХІV-25, кв. 124, в който се осъществявали
строителни и монтажни работи. Било
установено, че същите се извършвали от работници на „Бараж груп”
ЕООД, ЕИК *******. Проверяващите констатирали, предвид естеството на извършваната
дейност в този участък, че дружеството-жалбоподател в качеството на работодател
и на строител на обекта по смисъла на §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Наредба
№ 2 от 22 март 2004 г. не е обезопасило в цялост от падане на хора или предмети
от височина, ръба на двата изкопа около строежа
чрез приспособления - ограждения, които са достатъчно високи и са
изградени най-малко от защитна бордова лента за краката, главно и средно перило
за ръцете, поради което не е изпълнил задължението си да осигури комплексни
здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи свързани с работата
на работещите. С оглед предотвратяване и отстраняване на констатираното
нарушение на основание чл. 404, ал. 1 от КТ било дадено предписание по
неговото отстраняване, като след изтичане на даденият срок на 21.10.2020 г.
било констатирано, че е изпълнено даденото предписание.
С оглед установеното на 12.10.2020
г. св. И.Я. приела, че дружеството-жалбоподател е нарушило чл. 61 от Наредба №
2 от 22.03.2004 г., поради което на 21.10.2020 г., в присъствието на Г.З., упълномощен
представител на дружеството-жалбоподател, съставила акт за установяване на
административон нарушение (АУАН) № 14-0000785, който бил подписан от правоимащото
лице. В законоустановения срок постъпило писмено възражение срещу акта, в което
нарушителят изложил своята версия за случая и отправил искане да не се издава
НП.
След като приел за неоснователно депозираното възражението по чл.44, ал.1
от ЗАНН директора на Д „ИТ”-П., въз основа на съставения АУАН издал атакуваното НП, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.413, ал.2 от КТ наложил
на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 3000 лв за
нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г.
НП било връчено на санкционираното лице на 10.12.2020 г.
По доказателствата:
Свидетелите И.И.Я. и Е.А.Т. са категорични, че на
процесната дата частично са били обезопасени двата изкопа, в
които са се извършвали строителни и монтажни дейности, тъй като само от едната
им страна са били поставени ограждения срещу падане на хора и предмети
от височината на техния ръб, а на останалите три страни не са били осигурени
такива. Съдът кредитира като достоверни техните показания, тъй като същите непосредствено
са възприели липсата на обезопасяване от всички страни на двата изкопа, където
са се извършвали строителни и монтажни работи от работници на
дружеството-жалбоподател, поради което и добросъвество свидетелстват за
зрителните си възприятия. Логично последователно и еднопосочно св. Я. и св. Т. излагат обстоятелствата, които са
констатирали по време на проверката, като същите са отразени и в кредитирания
по делото констативен протокол и в направените снимки на обекта.
В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели С.З.М.и М.А.Д.–технически ръководители при
дружеството-жалбоподател, които твърдят, че изкопите са били обезопасени, но
предвид естеството на извършваните
строително и монтажни дейности в определена част подвижните ограждения, са били преместени. Съдът не кредитира с доверие показанията на тези
свидетели в тази им част, тъй като те се опровергават от показанията на
свидетелите Я. и Т. и приложения по преписката снимков материал, като
същевременно отчете и служебната им зависимост от дружеството-жалбоподател. Техните
показания съдържат и вътрешни противоречия, тъй като от една страна твърдят, че
са били обезопасени изкопите на обекта,
а от друга - не отричат, че е имало участъци, където не са
били поставени съответните ограждения.
От правна страна:
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за отмяна на
НП. И двата документа съдържат задължителните реквизити по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, като прие
за неоснователно възражението на дружеството-жалбоподателя
за допуснато съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при
изготвяне на обжалваното НП, изразяващо се в липса на надлежно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, тъй като е налице
достатъчно пълно и точно описание на деянието, на което съответства посочената
конкретна нарушена законова разпоредба в АУАН и НП.
В случая се твърди, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на
чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., който гласи, че паданията от височина се
предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са
достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака,
главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно
решение. В случая по делото категорично се доказа, че санкционираното
юридическо лице в качеството си на работодател и строител към датата на
проверката на 12.10.2020 г. не е обезопасило изкопите
в строителния обект на строежа както изисква посочената разпоредба.
По вида и размера на наказанието:
На посоченото нарушение съответства приложената санкционната разпоредба на
чл.413, ал.2 от КТ, предвиждаща, че работодател, който не изпълни задълженията
си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи
на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция от 1500 до 15 000 лв. В
конкретния случай е наложена санкция на дружеството-жалбоподател, която е над
установения минимален размер, като административнонаказващият орган не е
изложил конкретни мотиви за нейното индивидуализиране в завишения размер от
3000 лв. При извършената преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН
съдът констатира на първо място липсата на данни за предходни нарушения на
трудовото законодателство от страна на „Бараж груп” ЕООД, както и в частност
евентуално такива свързани с изискванията за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи на обект на
дружеството-жалбоподател. От показанията на свидетелите С.М.и М.Д.се изясни, че
по правило досега са били изграждани изискуемите приспособления за
предотвратяване на паданията от височина. Настоящият състав като взе предвид,
че нарушението е било отстранено в един разумен срок след констатирането му и
доколкото в хода на производството не се установиха отегчаващи обстоятелства,
които да налагат определяне на санкция в размер над предвидения от закона
минимум, прие, че обжалваното НП следва да бъде изменено в частта относно
размера на наложената имуществена санкция, като същият бъде намален на
1 500 лв (хиляда и петстотин лева), който се явява справедлив и съответен
на тежестта на извършеното нарушение. По тези съображения съдът намира, че
обжалваното НП следва да бъде изменено в
санкционната част, като определената имуществена санкция в размер на 3000 лв.
бъде намалена на 1500 лв.
Въпреки наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдебният
състав намира, че с оглед на дефиницията по чл. 415в, ал. 1 от КТ, нарушението не е маловажно, защото не са налице данни да е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, а и са произтекли вредни
последици за работниците, свързани със създаване на опасност за техния живот и
здраве при липсата на обезопасяване срещу падане от височина, без да е нужно да
е настъпил съответния вредоносен резултат. В конкретния случай
нарушението е формално такова, поради което и липсата или наличието на вредни
последици не следва да бъде надценявано при преценка приложението на чл. 415в от КТ.
Същевременно процесното нарушение, доколкото се касае за неосигуряване на
защитни мероприятия за предотвратяване на риска от падане от височина на хора и
предмети чрез съответни ограждения, които не са били поставени на голямо
разстояние (от трите страни на изкопите), съдът счита за общественоопасно до степен,
която изключва маловажността на случая. По тези съображения настоящият състав намира,
че не са налице достатъчно доказателства, за да се приеме, че приложение би
могла да намери разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ.
По разноските:
При този изход на спора, при
който се прие, че деянието е осъществено, като е намален само размера на имуществената
санкция, съдът дължи произнасяне съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал.1 и
ал.2 от ГПК по направените искания от процесуалните представители на
въззиваемата страна и на жалбоподателя за присъждане в тяхна полза на сторените
по делото разноски, като счита, че това следва да стане съразмерно на
изменения размер на санкцията.
Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.1
от Закона за правната помощ и като съобрази фактическата
и правна сложност на делото, както и вида и количеството на извършената дейност,
предвид приключване на производството в две съдебни заседания, настоящият
състав намира, че на юрисконсулта на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер от 80 лева, предвиден в чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ. В съответствие с правилото на чл.78, ал. 3 от ГПК същото следва пропорционално да бъде намалено
съобразно изменения размер на имуществената санкция. Доколкото размера на
наказанието е намален с една втора, то тази пропорция следва да се приложи и
към претенциите за присъждане на юрисконсултското възнаграждение, като дружеството-жалбоподател
бъде осъдено да заплати 40 лева такова в
полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – гр. С..
От жалбоподателя е доказано
извършването на разноски в размер на 600 лв, с оглед приложените на л.52 договор за правна защита и съдействие от
11.02.2021 г., фактура № ********** от 11.02.221 г. и извлечение от банкова
сметка *** „Юробанк” България АС, удостоверяващо
плащането на процесната сума, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. При това положение поисканите 600 лв следва да бъдат намалени пропорционално
съобразно с изложеното по-горе относно изменения размер на административната
санкция, поради което и въззиваемата страна следва да заплати на „Бараж груп” ЕООД, ЕИК *******сумата от 300 лв за адвокатско
възнаграждение на един адвокат. Направеното от юрк. М. възражение по чл. 63,
ал.4 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното такова съдът намира за
неоснователно, предвид обема на извършената работа по делото от адв. М., чието процесуално представителство пред съда се е изразило в
участие в две публични заседания по делото и ангажиране на доказателства чрез
гласни доказателствени средства.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 14-0000785 от 20.11.2020 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда”-П., с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал.2 от Кодекса на
труда е наложена на „Бараж груп” ЕООД, ЕИК *******имуществена санкция в размер
на 3000 лв (три хиляди лева) за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 от 22 март
2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи, като НАМАЛЯВА размерът на
имуществената санкция от 3000 лв на 1500
лв (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА „Бараж груп” ЕООД, ЕИК *******да заплати Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” – гр. С. с адрес: гр. С., бул. Княз Ал.Дондуков № 3 сумата от 40 лв (четиридесет лева),
представляваща направени по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – гр. С. с адрес: гр. С., бул. Княз Ал.Дондуков № 3 да
заплати „Бараж груп” ЕООД, ЕИК *******сумата от 300 лв (триста
лева), представляваща разноските по делото за адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд П. в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от
АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ