№ 26
гр. Шумен, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630202137 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №22-0869-004115/16.10.2023 год. на Началник
група към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, Шумен, с което на Т. И. Л., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.182, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. За него се явява
упълномощен представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление
да бъде отменено. В пледоарията си и в представени по делото писмени бележки излага
конкретни правни съображения.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли издаденият електронен
фиш да бъде потвърден изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Лек автомобил марка „Мерцедес Е 220“ с рег.№ВТ4854КС, собственост на
жалбоподателя Т. И. Л., с ЕГН********** на 04.07.2022 год. в 16.39 часа се движел в
Община Шумен, по път I-4 в посока към гр.Търговище, като в района на км.257+227 при
ограничение на скоростта на движение, въведено с пътен знак В-26 до 60 км/час., съгласно
Заповед №РД-11-37/20.01.2022 год. на АПИ, автомобилът се движел със скорост от 91 км/ч.
Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано
техническо средство – радарна система за контрол на скоростта на МПС тип „ARHCAM S1”,
с №11743с3. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила и след като
жалбоподателят Т. И. Л. подал писмена Декларация за предоставяне на информация във
връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП на 02.11.2022 год., в която декларирал, че на
04.07.2021 год. около 16.39 часа посочения автомобил марка „Мерцедес Е 220“ с рег.
№ВТ4854КС е бил управляван от него. По този повод на същата дата на последния била
връчена покана, с която бил поканен да се яви в двуседмичен срок за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Тъй като в посочения двумесечен срок
жалбоподателят не се явил на 30.11.20223 год. в негово отсъствие му бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №4115/30.11.2022 год., с бланков номер
158191, като актосъставителят е посочил, като нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от
ЗДвП. Съставеният акт е бил изпратен на Началника на Районно управление – Велико
Търново за връчване на лицето. На 20.12.2022 год. до Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Шумен били изпратени Докладни записки, изготвени на
13.12.2022 год. и 21.12.2022 год. от служители на РУ-Велико Търново, в които било
посочено, че с лицето е бил осъществен телефонен разговор и е бил търсен в продължение
на два дни -19 и 20.12.2022 год. в различни времеви интервали, но лицето не било
установено на известните по делото и посочени от него адреси. Върху придружителното
писмо на 29.12.2022 год. е нанесена ръчно резолюция с текст: „Ще се търси пак! Да се спре
производството в АИС АНД.“ На 23.08.2023 год. с придружително писмо рег.№869р-6261
до Началника на РУ-Велико Търново бил изпратен отново за връчване съставения на лицето
актът за установяване на административно нарушение. Същият е бил връчен на
жалбоподателя на 20.08.2023 год. и подписан от него, като изрично е посочил, че няма
възражения по акта. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по
чл.44 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е
издадено наказателно постановление№22-0869-004115/16.10.2023 год. на Началник група
към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, Шумен, с което на Т. И. Л., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
2
наказания “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.182, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на
свидетелите И. П. С., С. К. Г. и Й. Ж. Ж., както и от присъединените на основание чл.283 от
НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите И. П. С., С. К. Г. и Й. Ж. Ж. следва да
бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите имат преки впечатления относно начина на
установяване на нарушението и съставяне на акта. Същите са еднопосочни, последователни
и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение
извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
04.07.2022 год. в 16.39 часа лек автомобил „Мерцедес Е 220“ с рег.№ВТ4854КС, се движел в
Община Шумен, по път I-4 в посока към гр.Търговище, като в района на км.257+227 при
ограничение на скоростта на движение, въведено с пътен знак В-26 до 60 км/час., съгласно
Заповед №РД-11-37/20.01.2022 год. на АПИ, автомобилът се движел със скорост от 91 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „ARHCAM S1”, с №11743с3.
Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 94 км/ч., като след
приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се
счита 91 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки,
изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била
засечена на 04.07.2022 год. в 16.39 часа, както и че регистрационния номер на моторното
превозно средство, движещо се с посочената скорост е ВТ4854КС. Доколкото посочените
снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представените като писмени
доказателства по делото Протокол от проверка №50-СГ-ИСИС/03.11.2021 год., системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена в периода от 29.10.2021 год. - 03.11.2021 год. и същата
е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над
100 км./ч.
3
В тази връзка съдът не кредитира твърдението на процесуалният представител на
жалбоподателя, изложено в писмените бележки, че в Протокола от проверката липсва
посочена дата и не се установява дали използваното техническо средство е било годно.
Видно от представения протокол от проверка №50-СГ-ИСИС/03.11.2021 год., в същият по
ясен и категоричен начин е посочено, че същият е издаден на датата 03.11.2021 год.,
периодът, в който е била извършен проверката на техническото средство и резултатите от
изпитването. В същото време в представеното писмо вх.№04-00-8-1/30.11.2021 год. от
Български институт по метрология по категоричен начин е посочено, че периодичността на
проверката на лазерни скоростомери е една година. С оглед на изложеното се налага извода,
че към момента на констатиране на нарушението – 04.07.2022 год. средството за измерване е
било валидно.
Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на акта за
установяване на административно нарушение е била спазена предвидената в ЗДвП
процедура, като техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на
скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на
вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год., като за използването му е бил
съставен Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег.
№869р-4210/06.07.2022 год.
В тази връзка съдът не кредитира и твърденията на процесуалният представител на
жалбоподателя, изложени в писмените бележки, че протокола за използване на
автоматизираното техническо средство не съдържа необходимите реквизити. Видно от
текста на последния по ясен и категоричен начин е било посочено местото, на което е било
монтирано използваното техническо средство, като са били посочени точните координати,
въведеното ограничение на скоростта, часът на започване и спиране на работа на
техническото средство и всички необходими реквизити, имащи отношение към начина и
способа на установяване на нарушението и заснемането на съответното моторно превозно
средство.
С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, собственост на
жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 91 км/ч. и то в рамките на
ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият
орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена
виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.
При преценка на обжалваното наказателно постановление и наведените от страна на
процесуалният представител на жалбоподателя доводи за допуснати процесуални
нарушения в хода на административно-наказателното производство съдът установи, че
действително в съставения на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение не е било посочено, че деянието е извършено в условията на „системност“,
респективно не са били посочени и самите електронни фишове, които обосновават признака
4
„системност“. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Посочените обстоятелства се
изясняват по безспорен начин от описаните в акта за установяване на административно
нарушение факти и обстоятелства, поради което законосъобразно наказващият орган е
съставил обжалваното наказателно постановление. С последното нередовностите в акта са
били изправени, като са били посочени всички обстоятелства, свързани с нарушението и
признака „системност", включително и чрез посочване на конкретни електронни фишове,
въз основа на които наказващият орган е направил извод, обуславящ този признак. С оглед
на изложеното съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено,
като същият е могъл да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил, кога и при какви
условия го е извършил, като е могъл да организира защитата си по един адекватен начин.
Преди да пристъпи към ангажиране на отговорността на водача, актосъставителят,
а впоследствие и административно-наказващият орган е съобразил данните за наличие на
предходни издадени на водача и влезли в сила електронни фишове, с които е бил наказан за
същото по вид нарушение, с оглед на които е преценил, че деянието, предмет на
обжалваното наказателно постановление е извършено в условията на „системност“.
Съгласно легалната дефиниция съдържаща се в разпоредбата на §6, т.62 от ДР на
ЗДвП, "Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от
влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с
който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В обстоятелствената
част на обжалваното наказателно постановление са били посочени три електронни фиша,
както следва: електронен фиш серия К, №4437076 от 01.02.2021 год. на Сектор ПП към ОД
на МВР – Велико Търново, връчен на 23.11.2021 год., влязъл в сила на 08.12.2021 год. за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, електронен фиш серия К, №5055356 от 24.07.2021 год. на
Сектор ПП към ОД на МВР – Търговище, влязъл в сила на 16.09.2021 год. за деяние по
чл.21, ал.1 от ЗДвП и електронен фиш серия К, №4507954 от 19.02.2021 год. на Сектор ПП
към ОД на МВР – Плевен, влязъл в сила на 22.06.2021 год. за деяние по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В този смисъл съдът намира, че некоректно в наказателното постановление е бил
посочен електронен фиш серия К, №4507954 от 19.02.2021 год. на Сектор ПП към ОД на
МВР – Плевен, влязъл в сила на 22.06.2021 год., доколкото деянието, предмет на
обжалваното наказателно постановление е извършено на 04.07.2022 год., т.е. след изтичане
на една година от посочената дата. Изключвайки посоченият електронен фиш, останалите
три електронни фиша са недостатъчни, за да обосноват приложение на признака
«системност». От представената по делото Справка за нарушител се установява, че в
едногодишния срок, считано от датата на влизане в сила на втория, посочен в наказателното
постановление електронен фиш серия К, №5055356/24.07.2021 год., издаден от ОД на МВР-
Търговище /влязъл в сила на 16.09.2021 год./ на жалбоподателя са били съставени
множество други електронни фиша за нарушения по същия законов текст – чл.21 от ЗДвП,
5
но доколкото в посочената справка липсва дата на извършване на деянието не може с
категоричност да се установи дали същите са извършени в едногодишен срок от влизане в
сила на първия посочен в наказателното постановление електронен фиш.
А с оглед на изложеното наказателното постановление по отношение извода за
деяние, извършено в условията на «системност» се явява необоснован и недоказан.
По отношение възражението на процесуалният представител на жалбоподателя, че
административно-наказателното производство е следвало да бъде прекратено, тъй като е
изтекъл тримесечния давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, съдът намира същото за
неоснователно. Съгласно посочената разпоредба административно-наказатепно
производство не се образува, ако не е съставен акт в продължение на три месеца от
откриването на нарушителя. В настоящия случай обаче, с оглед начина на установяване на
нарушението, следва да се счита, че нарушителят е открит в момента на съставяне на
Декларацията по чл.188 от ЗДвП, в която същият е посочил, че именно той е управлявал
автомобила на посочената дата. Доколкото декларацията е била съставена на 02.11.2022 год.,
а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 20.11.2022 год., се
налага извода, че същият е съставен преди изтичане на посочения в разпоредбата на чл.34,
ал.1 от ЗАНН тримесечен давностен срок от момента на откриване на нарушителя.
В същото време обаче съдът намира за основателно твърдението на процесуалният
представител на жалбоподателя, че наказателното постановление е съставено в нарушение
на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Цитираната разпоредба сочи, че образуваното
административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая по делото липсва спор
досежно факта, че от датата на съставяне на акта за установяване на административно
нарушение до датата на издаване на наказателното постановление са изтекли повече от шест
месеца. От материалите по делото се установява, че акта за установяване на
административно нарушение е съставен на 20.11.2022 год., а обжалваното наказателното
постановление е издадено на 16.10.2023 год.
Съгласно разясненията, дадени с т.1 на Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015 год. на ВАС на Република България – ОСС на НК на ВКС и ОСС от II колегия на
ВАС сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни. Следователно спорът в настоящия случай се
свежда до това дали е било налице валидно извършено спиране на производството след
съставяне на акта за установяване на административно производство, което да е прекъснало
давността, каквато възможност предвижда разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН.
Нормата на чл.43, ал.4 от ЗАНН урежда процедурата по връчване на акт за
установяване на административно нарушение, съставен в отсъствие на нарушителя, какъвто
е настоящия случай, а разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН урежда действията, които следва
да бъдат извършени в случай, че нарушителят след щателно издирване не е бил намерен.
Настоящият състав намира, че посочените в тези две разпоредби правила не са били спазени
в настоящия случай.
6
Доколкото актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в
отсъствие на нарушителя, то връчването е следвало да бъде осъществено по предвидения в
разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН ред, чрез съответната служба, а ако няма такава – чрез
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя. В настоящия случай по
делото липсват доказателства да е бил спазен този ред за връчване, респективно да е
установено, че въпреки изпълнение на процедурата на адреса на жалбоподателя, не може
да бъде извършено връчване. Видно от изпратените на 20.12.2022 год. до Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Шумен Докладни записки, изготвени на
13.12.2022 год. и 21.12.2022 год. от служители на РУ-Велико Търново, с жалбоподателя е
бил осъществен телефонен разговор на 16.12.2022 год., като същият е бил търсен в
продължение на два дни – на 19.12 и 20.12.2022 год. в различни времеви интервали, които не
са изрично посочени, но лицето не било установено на известните по делото и посочени от
него адреси. Представените доказателства за търсене на лицето на две поредни дати, без
посочване на конкретни часове, в които е бил търсен на всеки един от адресите, не
обосновават законосъобразност на допуснатото спиране по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН
именно поради факта, че посочената разпоредба предвижда такава възможност само, ако
нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване. Спиране на производството
е допустимо, когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и
са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е
намерен. В случая единствените доказателства в тази насока са сочените в докладната
записка опити нарушителят да бъде търсен на две поредни дати, в неясен часови диапазон и
то след като с него е бил осъществен телефонен разговор чрез телефонен номер, на който
очевидно нарушителят е отговарял. С оглед на изложеното се налага извода, че в настоящия
случай не са били налице предпоставките за спиране на производството на основание
разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН.
В същото време по делото липсват доказателства такова спиране да е постановено
по предвидения в закона ред. Съгласно нормата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, когато нарушителят
след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и
производството се спира. В настоящия случай видно от представения по делото екземпляр
на акта за установяване на административно нарушение подобно отбелязване в него не е
било извършено, като липсва и конкретен акт за спиране на производството чрез посочване
на конкретни мотиви, респективно имена на лицето, постановило това спиране.
Единствените извършени действия в тази насока е поставената резолюция върху
придружителното писмо на 29.12.2022 год. с текст: „Ще се търси пак! Да се спре
производството в АИС АНД.“ От същата обаче не се установява кое лице я е поставило,
респективно дали същото разполага с правомощията да спира, респективно да възобновява
административно-наказателното производство. С оглед на изложеното и с оглед липсата на
изпълнена процедура по отбелязване върху самия акт за установяване на административно
нарушение съдът намира, че не е имало основания и образуваното административно-
наказателно производство не е било спряно. Впоследствие по делото липсва и акт с който
производството да е било възобновено преди акта за установяване на административно
7
нарушение да е бил връчен на жалбоподателя. Граматическото тълкуване на разпоредбата на
чл.43, ал.6 от ЗАНН сочи, че след установяване на невъзможност лицето да бъде намерено,
следва постановяване на акт, с който производството да бъде спряно. Законодателят е
употребил израза «производството се спира», което предполага наличието на изрично
постановен нарочен акт в този смисъл. Липсата на изричен акт за спиране, а впоследствие и
изричен акт за възобновяване на производството възпрепятства възможността да бъде
преценено дали срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН е бил прекъснат, респективно на коя дата е бил
прекъснат, от кога отново е започнал да тече и кога е изтекъл шестмесечния давностен срок,
в който наказващият орган е следвало да издаде наказателно постановление.
С оглед на изложеното съдът напълно споделя твърдението на процесуалният
представител на нарушителя, че обжалваното наказателно постановление е издадено при
нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.4 от ЗАНН, т.е. след изтичане на шестмесечен срок
от датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Допуснатото
нарушение на процесуалните правила е съществено и същото не може да бъде санирано в
хода на настоящото наказателно производство. ЗАНН предписва с императивни норми
задължителни правила, по които следва да се реализира административно наказателното
производство като гаранция за неговото законосъобразно протичане, при съблюдаване
процесуалните права на засегнатите правни субекти.
Разпоредбата на чл.34, ал.4 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в
закона срокове е задължително. Издаването на наказателно постановление след изтичане на
предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение на процесуалните правила.
Тези срокове са давностни и доколкото същите не са били прекъсвани с изтичането им е
налице процесуално основание за прекратяване на административно-наказателното
производство.
В същата насока е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №118
от 14.07.2023 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №122/2023 год., Решение №281 от
30.10.2017 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №251/2017 год., Решение №69 от 02.03.2017
год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №21/2017 год., Решение №65 от 24.02.2017 год. на АдмС
- Шумен по к. а. н. д. №6/2017 год. и др.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на дружеството-
жалбоподател е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
8
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази
посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство
жалбоподателят е направил разходи за адвокатско възнаграждение намира, че искането за
присъждане на разноски се явява частично основателно и доказано. В тази връзка при
преценка на направеното от страна на процесуалният представител на въззиваемата страна
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение
съдът намира същото за основателно. При преценка на възражението съдът съобрази
обстоятелството, че видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства във
връзка с депозираната жалба за процесуално представителство е било заплатено
възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН
предвижда, че в случай, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от същата наредба, настоящият състав намира, че възнаграждението е
определено в размер над минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от
същата наредба /в сила към датата на сключване на договора за правна помощ и защита/. С
оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 400 лева, включващи заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък и съгласно уважено възражение за
прекомерност.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-0869-004115/16.10.2023 год. на Началник
група към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, Шумен, с което на Т. И. Л., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.182, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Шумен да заплати на Т. И. Л., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: ************** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и съгласно уважено
възражение за прекомерност.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
9
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10