№ 96
гр. Айтос, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. П.
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20222110100885 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Л. В. Р., ЕГН
**********, с адрес: ***, представлявана от адв. Н. Д. с адрес за призоваване
– гр. ***, ул. ***, ***, ***, против Застрахователна компания „Уника“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. ***,
представлявано от А.Р. – ИД и И. Д. – Гл.ИД, чрез процесуалния
представител Г.Б.В..
Предявеният иск e правно основание 432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1,т.1 КЗ
и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на сумата от 13 200 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди във
връзка с ПТП на 19.06.2022 г. в гр. А., по ул. ***, от което ищцата е
претърпяла закрито счупване на долния край на лъчевата кост на лява ръка,
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма и подкожен хематом в
дясно фронтално в областта на главата.
Твърденията в исковата молба са, че ищцата е получила застрахователно
обезщетение от 16 800 лева, като претенцията е за размера над доброволно
изплатената от застрахователното дружество сума до желаните от нея общо
30 000 лева, които да я обезщетяват в пълен размер за претърпените
неимуществени вреди.
Поддържа се, че отговорността за ПТП е на водача П.Н., който е
1
управлявал л.а. ***, модел ***, с рег. № ***, а ищцата е била пътник на задна
лява седалка в другия л.а. ***, модел ***, с рег. № ***. Развиват се доводи, че
изплатеното обезщетение не е съразмерно на получените увреждания, като
непоставянето на предпазен колан не е основание да бъде определен размер
на съпричиняване от 30% на вредоносния резултат, както е постъпил
застрахователя по претенция № 21411410009 от 28.07.2022 г. Твърди се също,
че ищцата продължава да търпи болки и страдания, като възстановяването в
напреднала възраст на 60 година е много трудно. При това изпитва постоянен
страх, граничещ с параноя, както и притеснение, че ще се случи най-лошото в
близост да МПС. Отделно от това, поддържа се, че следва да се вземат
предвид и икономическото и политическото състояние, в което се намира Р.
България и нарастващата инфланция, в който смисъл търсеното обезщетение
общо в размер на 30 000 лева не е прекомерно.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество,
което оспорва предявения иск, като счита, че изплатената сума от 16 800 лева
е напълно достатъчна да обезщети ищцата, както и въвежда възражение за
съпричиняване от страна на ищцата към понесените от него увреждания
предвид пътуване без поставен предпазен колан в нарушение на чл.137а от
ЗДвП. Оспорват се също твърденията за степентa на и тежестта на
настъпилите неимуществени вреди – че ищцата страда от посттравматичен
стресов синдром и влошаване на психичното здраве, както и причинно-
следствената връзка със събитието. Твърди се, че претендираният размер на
обезщетението е прекомерен и несъобразен с реално претърпените вреди.
Не се оспорва наличието на гражданска отговорност и основанието на
предявения иск, като се счита обаче с изплащане на обезщетението в размер
на 16 800 лева ответното дружество е изпълнило задължението си да
обезщети пострадалия пътник, поради което исковата претенция е
неонователна и недоказана.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
НА 19.06.2022г около 15,00ч в гр.А. по ул.“***“ настъпва ПТП между
л.а. ***, модел ***, с рег. № ***,собственост на П.Н. и л.а. ***, модел ***, с
рег. № ***, в който на задната седалка е пътувала ищцата Л. Р.. За случая е
2
съставен Контативен протокол за ПТП с пострадало лице № 237р-
6391/19.06.2022г. ищцата била откарана в УМБАЛ-Бургас, където били
установени следните наранявания-фрактура на лъчевата кост на лявата ръка;
мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма; подкожен хематом в
дясно фронтално. Към датата на ПТП процесното МПС л.а. ***, модел ***, с
рег. № *** е имало валидно сключена застраховка гражданска отговорност с
ответното дружество-ЗК Уника АД.
Съгласно заключението на назначената комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза получените от ищцата увреждания се
квалифицират като „временно разстройство на здравето неопасно за живота“
като в тази категория са включени мозъчното сътресение и подкожния
хематом. Счупването на шиловидния израстък на лъчевата кост е причинило
неудобства в периода на възстановяване –„между -2-4 седмици“. В
последствие в о.с.з. вещите лице са добавили, че от рентгеновите снимки,
предоставени от ищцата са установили и „наличие на костен дефект-пукване
на дясната половина на таза“ отново с период на оздравително действие
„между 2-4седмици“ в зависимост от спазвания режим. Според т.2 от
заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза ищцата „е пътувала на задна лява седалка без поставен предпазен
колан“ ,а съгласно т.6 от същото „ при поставен предпазен колан не биха се
получили уврежданията в областта на главата, дясната половина на
лицето, дясната ръка, дясната тазобедрена област и гръдния кош“.
Според заключението на ВЛ по назначената съдебно-психиатрична
експертиза „Претърпеният инцидент е предизвикал у обследваното лице
първоначално негативни изживявания като страх и повишена тревожност,
породени от реалната опасност за здравето и живота, както нейния, така и на
нейните близки. Тези интензивни емоции макар и с негативна окраска са
регистрирани във времевия интервал на съществуване на заплахата и са
отшумели постепенно при изчезването й. Впоследствие възвикналите
симптоми, настъпили като реакция нa преживяванията у осв. лице, a именно
задълбочили се вече съществуващи проблеми със съня, тревожност, общо
безпокойство, нежелание зa социални контакти, както и за извършване на
част от ежедневните дейности, са нормалпсихологично изводими и са част от
процеса за преработване на стресовото събитие.
3
Тъй като към настоящия момент не откриваме патологични отклонения в
психичния живот на осв. лице, нито пък дисфункция в социалното, семейното
и трудовото му функциониране, считаме, че не е необходимо провеждане на
психотерапия или лечение, било то и
медикаментозно. ' .
След претърпяното ПТП, се констатират както бе посочено по-гope,
задълбочаване на вече съществуващи проблеми със съня, тревожност, общо
безпокойство, нежелание за социални контакти, както и за извършване на
част от ежедневните дейности. „
Не е спорно между страните, че по време на ПТП л.а. л.а. ***, модел
***, с рег. № *** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в Застрахователна компания „Уника“ АД със срок на валидност
от 26.06.2021г до 25.06.2022г.
Не се спори между страните, че след ПТП e заведена застрахователна
претенция от ищцата ,във връзка с която е образувана Претенция №
21411410009/28.07.2022г по полица № 211414S0196/26.06.2021г. Между
страните липсва спор относно факта , че след като е било сезирано с искане
ответното дружество е превело на ищцата сумата от 16800лева, която сума тя
е преценила като недостатъчна, т.к. оценя преживените от нея болки и
страдания на сумата от 30 000лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна,
намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ .За
възникване на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1
от КЗ е необходимо осъществяването на следния фактически състав: 1)
застрахованият виновно да е увредил лицето; 2) от това да са причинени
неимуществени вреди; 3) тези вреди да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 4) наличие на
валидна застраховка «Гражданска отговорност» на увреждащия при
ответника.
Разпоредбите на чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ и чл. 493, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от КЗ
предвиждат, че обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
4
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата, както и че застрахователят по
задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство
по време на движение или престой, причинени от устройство или инсталация
на моторното превозно средство, включително за вреди от случайно отделяне
по време на движение на ремарке, полуремарке или кош, теглен от това
моторно превозно средство.
В разглеждания случай между страните не са спорни фактите на
възникнало ПТП, в резултат от което е последвала телесната повреда на
ищцата Л. Р. , вината на водача на предизвикалото го МПС и наличието на
валидна застраховка «Гражданска отговорност на автомобилиста при
ответника. Освен, че не са спорни, тази факти се установяват и от писмените
и доказателства по делото. Oсновният спор между страните е относно размера
на застрахователното обезщетение, като ищцата е оценила претърпените от
нея в резултат на деликта болки и страдания на сумата от 30000лева, а
ответникът ги е оценил на 16800лева и съответно толкова е превел
доброволно по посочената банкова сметка на ищцата. Съдът като съобрази
заключенията на вещите лица по делото, достигна до два основни правни
извода, които имат отношение към определяне на размера на
застрахователното обезщетение. На първо място от заключението на
комплексната съдебномедицинска автотехническа експертиза е видно, че има
съпричиняване на вредоносния резултат, като ищцата също има вина за
настъпване на неимуществените вреди, изразяваща се в неизпълнение на
законовото й задължение да постави предпазен колан на задна лява седалка,
където е седяла. Пак според заключението на същата експертиза ако
предпазният колан е бил поставен „не биха се получили уврежданията в
областта на главата, дясната половина на лицето, дясната ръка, дясната
тазобедрена област и гръдния кош“. На следващо място според заключението
на ВЛ Вълчкова и В. ищцата е имала проблеми със съня преди катастрофата,
които по нейни данни са се изострили след инцидента, но не се налага
медикаментозно лечение или терапия. В тази връзка по мнение на решаващата
5
съдебна инстанция ответното дружество справедливо е определило размера
на изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение. Отчетени са
кратките срокове на възстановяване- 2-4седмици и съпричиняването на
вредите от ищцата.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск по чл.
432,ал.1 от КЗ е недоказан за сумата от 13 200лева и на това основание
следва да бъде отхвърлен.
Отхвърлянето на основния иск закономерно води и до отхвърляне на
иска за лихви.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищцата Л. Р. следва да бъде осъдена да заплати
на ответника Застрахователна компания „Уника“ АД сумата от 1050лева, от
които 600лева депозит за експертизи и 450лева за юрисконсултско
възнаграждение (съгласно списък с разноски л.213).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Л. В. Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
представлявана от адв. Н. Д. с адрес за призоваване – ***, против
Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, бул. ***, представлявано от А.Р. – ИД и *** – Гл.ИД, чрез
процесуалния представител Г.Б.В. за изплащане на сумата от 13 200 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди във
връзка с ПТП на 19.06.2022 г. в гр. А., по ул. ***, от което ищцата е
претърпяла закрито счупване на долния край на лъчевата кост на лява ръка,
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма и подкожен хематом в
дясно фронтално в областта на главата, на осн. чл. 432, ал.1 във вр. с чл.429,
ал.1КЗ, както и иска за присъждане на законната лихва върху тази сума от
датата, на която изтичат 15 работни дни съгласно чл.497, ал.1, т.1 КЗ -
18.08.2022 до пълното изплащане на дължимото обезщетение като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ .
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК Л. В. Р., ЕГН **********, с адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, бул. ***, представлявано от А.Р. –
ИД и *** – Гл.ИД, разноски в размер на 1050лв. /хиляда и петдесет лева/.
6
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7