№ 461
гр. Варна, 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
СъдебниВеличка С.а Бонева
заседатели:Любка Тенева Т.а
при участието на секретаря Дебора Н. И.
и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Трайчо Г. Атанасов Наказателно
дело от общ характер № 20223100200013 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимата Т. ИВ. В., редовно призована, явява се лично и с адв. А.Ж. - ВАК,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ И ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ:
М. ИВ. Ж. – редовно призован, явява се лично.
Н. ЕГ. Ж. – редовно призована, явява се лично.
Представляват се от адв. Е.М., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Гражданският ответник Специализирана болница за активно лечение по
кардиология – Варна ЕАД – редовно призовани, явява се представител адв. Т.Г., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
ДЖ. ДЖ. М. – редовно призован, явява се лично.
ПЛ. Б. Б. – редовно призован, явява се лично.
Н. Й. П. – редовно призован, явява се лично.
ЮЛ. АТ. Н. – редовно призован, явява се лично.
В. С.а М.а – при режим на водене, явява се лично.
1
М. Н. Н. – при режим на водене, явява се лично.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВПИСВА в списъка със свидетели по делото В. С.а М.а и М. Н. Н..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на свидетелите:
ДЖ. ДЖ. М. – на 40 год., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с
висше образование, работи в О.Б. – гр. Варна, отделение по ортопедия и травматология,
няма родство със страните.
ПЛ. Б. Б. – на 71 год., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, пенсионер, няма родство със страните.
ЮЛ. АТ. Н. – на 47 год., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, работи в спешното отделение в О.Б. – гр. Варна, няма родство със страните.
В. С.а М.а – на 60 год., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с
висше образование, работи като адвокат във АК – Варна, няма родство със страните.
М. Н. Н. – на 57 год., българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, с висше
образование, работи като адвокат в АК – Варна, няма родство със страните.
Н. Й. П. – на 88 год., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, пенсионер, няма родство със страните.
На основание чл. 273 от НПК свидетелите се отстраняват от съдебната зала.
Председателят разясни на страните правото им на отводи по чл.274 от НПК.
Искания по чл.275 от НПК:
2
Адв. Г.: В отговора на исковата молба, колегите са посочили и са направили
доказателствено искане за назначаване СМЕ с подробно посочени задачи, по което моля да
се произнесете, като считам, че допускането на това доказателствено средство има особено
важно значение за направените възражения по отношение основателността на гражданския
иск. Считам, че в настоящия момент няма пречка тези доказателства да бъдат събрани в хода
на съдебното следствие. Мисля, че това е началния момент, в който мога да направя това
искане, доколкото сме депозирали своевременно отговор по реда на НПК. Моля за
произнасяне в този смисъл.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе по направеното искане след приключване на
разпита на призованите в днешното съдебно заседание свидетели.
Адв. Ж.: Моля да ми бъде представен отговора, тъй като не знам нищо за тази
експертиза, която се иска в момента.
СЪДЪТ предоставя на адв. Ж. екземпляр от документ с вх. №10570/03.05.2022 г.
Прокурорът: Да се даде ход на съдебното следствие.
Адв. М.: Да се даде ход на съдебното следствие.
Адв. Г.: Да се даде ход на съдебното следствие.
Адв. Ж.: Да се даде ход на съдебното следствие.
СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл.272 и следващи от НПК,
поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното
производство.
Председателят на състава предоставя възможност на прокурора/гражданския
ищец да изложи обстоятелствата, включени в обвинението/предявените искове.
Прокурорът: Нямам какво да допълня извън обстоятелствената по обвинителния
акт.
Адв. М.: Поддържаме гражданските искове така, както са предявени. Няма какво да
добавим към него.
Адв. Г.: Оспорвам гражданските искове, тъй като те са два на брой. Подробни
съображения относно неоснователността и размера им съм изложил в отговора си на
исковата молба, който поддържам.
3
Подс. В.: Запозната съм подробно с обвинението. Не намирам, че имам вина и по
тази причина бих искала да дам обяснение относно ситуацията.
В деня, в който се състоя случая, бях дежурна в болницата като дежурен кардиолог,
първа смяна. След проведената 5-минутка и визитация, аз започнах да си изпълнявам
съответните задължения. Имах доста пациенти за приемане него ден, но мисля, че някъде
към около 10:45 бях извикана по спешност за спешен пациент. Веднага се отзовах в
предзала на болницата, където видях един болен, докаран с линейка, без медицинско лице
(мисля, че имаше шофьор) и близкия му, доколкото си спомням. Болният беше в тежко
състояние, на носилка и искам да подчертая, че той за нас беше абсолютно без никаква
документация – нямаше никакво направление, нямаше лист история на заболяване от
отделението, от което идва, нямаше и епикриза. Нямаше никакви предварителни
изследвания. Предвид това и тежкото му състояние, аз започнах веднага да го преглеждам
веднага, дори още на носилката. Болният беше манипулиран в предзала, на кислород, бяха
му проследени всички показатели и започнах физикално изследване.
През това време, тъй като нямаше никаква документация и нищо ясно във връзка с
интервенцията в отделението, от което идва и никакви предварителни изследвания, аз и
моите колеги счетохме, че трябва от А до Я да направим пълни изследвания, като назначих
пълни лабораторни изследвания, пълна кръвна картина, биохимия и маркери, ензими. През
това време, докато чакахме изследванията от лабораторията, които са зависими от това за
колко време ще станат в лабораторията, направихме веднага електрокардиограма (ЕКГ), на
която се установи, че пациентът е в синусов ритъм, нямаше никакви нарушения на ритъма и
проводимостта, имаше само синусова тахикардия, т.е. ускорен пулс, поради хипертонията,
ниското артериално налягане и след това доказаната кръвозагуба от направените
изследвания и изразения анемичен синдром. Имаше левокамерно обременяване на
кардиограмата без други промени, във връзка с установената от ехокардиографията (ЕхоКГ)
умерена дегенеративна аортна стеноза.
През това време, изчаквайки изследванията, както казах направих ЕхоКГ, въпреки че
това не беше лесно, тъй като пациентът беше с полиорганна травма, с множество счупвания,
със скорошна операция на раменна става, обездвижен, екстензия на тазобедрена става, с
множество фрактури на ребра вляво и кръвонасядания по меките тъкани.
Преди това, искам да кажа, че разбрах от близките, че пациентът е паднал от висок
етаж, в резултат на което е тази настъпила полиорганна травма. След като бяха направени
всички тези пълни физикални, лабораторни и функционали изследвания, в присъствието на
всички останали дежурни колеги кардиолози, болния беше обсъден.
Искам да подчертая, че аз не съм инвазивен кардиолог. Аз съм дежурен кардиолог.
Никога не съм правила и не правя инвазивни изследвания и инвазивни процедури. След като
моите колеги-инвазионисти, които бяха дежурни, д-р Р. и д-р П., бяха подробно запознати с
целия статус, обсъдихме всички изследвания, комплексно решихме, че предвид тежкото
състояние, полиорганната травма, тежките хемодинамични и лабораторни нарушения,
изразения критичен анемичен синдром, пациентът не е подходящ за всякакви инвазивни
4
изследвания и процедури. Освен това такъв пациент не би могъл да се лекува с директни
или индиректни антикоагуланти и други медикаменти, които още повече и то много бързо
биха влошили и без това тежкото хемодинамично състояние и тежкия анемичен синдром,
който е от кръвозагубата. Би трябвало, според мен, да се изясни причинно-следствената
връзка между оперативната интервенция предния ден и влошаването на пациента.
Още един път искам да подчертая, че нямаше никаква медицинска документация,
която да насочи какво е било направено в отделението по ортопедия: каква интервенция,
какви изследвания, проследени ли са изследванията, има ли направени някакви
влИ.ия/кръвопрелИ.ия и нямаше никакъв лист история на заболяване, от който да се види
консулт на колега-кардиолог, проследени изследвания, както и описание на ЕКГ.
Въз основа на този цялостен анализ и на това, че между другото пациента беше
подробно обсъден и представен на тогавашния шеф на клиниката – проф. П., колегите-
инвазионисти дори разговаряха лично с колеги от ортопедия и реанимация и освен
установените от нас физикални, лабораторни и ехокардиографски данни, които бяха
описани възможно най-синтезирано в този талон, в който сме ги упоменали, защото нямаше
никаква друга документация, където да ги отразим, лично колегите разговаряха с Ортопедия
и Реанимация и уведомиха устно колегите за състоянието на пациента.
Предвид тази цялостна картина – тежкото състояние, полиорганната травма, още
повече, че пациентът беше трудно контактен, с болка от множеството фрактури,
обездвижен, с екстензия и скорошна оперативна интервенция – ние всички преценихме,
обсъждайки болния, че преди всичко трябва да бъде коригиран тежкия анемичен синдром,
във връзка с тежката полиорганната травма и тежката исхемия от острата кръвозагуба, т.е.
кръвопрелИ.е и корекция на анемичния синдром, което явно не е направено.
Искам да добавя, че всичко това е извършено въз основа на пълен анализ от
изследвания, цялостна преценка от обсъждането с шефа на клиниката и преди всичко това се
прецени и от колегите-инвазионисти, пак казвам, че аз не съм инвазионист, се прецени, че
този болен, с всички тези поражения и в това състояние е болен, който е за реанимация,
интензивно наблюдение и лечение и спешна корекция на анемията.
През цялата си практика, немалка, винаги съм се ръководила от едно правило, което е
основно правило в медицината: “Primum non nocere”, т.е. първо да не вредя на пациента.
Постарала съм се да направя всичко необходимо за изясняване състоянието на пациента,
обсъдила съм го и съм го представила на всички присъстващи колеги-инвазионисти и е
обсъдено по телефона и с колегите от ортопедия и реанимация независимо, че всичко беше
написано най-синтезирано и ясно написано в този талон.
Не приемам обвиненията за несвоевременност и немарливост, защото мисля, че съм
направила всичко възможно своевременно и много точно и задълбочено.
Това е, което желая да заявя, към настоящия момент.
Пак казвам, този болен нямаше никаква документация. Той идва на носилка без
никакви данни и изследвания, без лист история, без данни за предхождащи консулти,
5
нямаше придружаващо медицинско лице. Мисля, че дойде с линейка, шофьор и близък.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА: Впоследствие разбрах, че пациентът идва от
Отделение по Ортопедия и травматология и нямаше документация, която да докаже това.
Нямаше ИЗ, талон, медицинско лице, епикриза и т.н. От наша страна, както казах, имаше
разговор с колеги от Ортопедия, след като ние обективизирахме всичко с подробни
лабораторни изследвания. При постъпването нямаше разговор с Ортопедия – нямаше с кого
да има, нямаше никаква документация, от която да се види консулт предходен от кардиолог
или друг специалист. След като назначихме изследванията и проведохме разговор с
Ортопедия, не си спомням да са казали, че е имало консулт с кардиолог. Обсъждахме
състоянието на болния и тежките хемодинамични нарушения и какво трябва да се направи в
Ортопедия. Нямаше как да знам какъв консулт е направен и какво е описал колегата-
кардиолог, особено електрокардиографски, нито да видя някакви изследвания.
Провела съм всичко въз основа само на моментното състояние на пациента. Нямах
документация, в която да прочета дори за точната оперативна интервенция. Знам, че е имал
предходна операция на раменна става, разбрахме. Видяхме полиорганните нарушения,
множеството фрактури на ребра, на тазобедрена става. Болният беше обездвижен, в тежко
състояние, хипотоничен. Всичко, което сме направили е в момента от статуса и обективното
състояние, в което ние го намерихме в предзала.
Всички назначени изследвания са упоменати в лабораторната книга на отделението,
които могат да се видят подробно и предполагам са оповестени – пълна кръвна картина,
пълни кръвни изследвания, пълна биохимия и ензимни маркери. Може да се види от
лабораторните изследвания дали имаше ензимни изменения. Помня, че беше с нисък
хемоглобин – мисля, че 76, нисък хематокрит – 22, доста ниски стойности. Всичко това е
описано и може да се види в лабораторната книга на болницата.
ЕКГ беше направено, както казах и е записано в талона във възможно най-редуциран
и синтезиран вид. Лично му направих ЕхоКГ въпреки тежкото състояние на пациента, който
при всяко докосване имаше силна болка. Независимо от всичко успях да направя и
доплерЕхоКГ, с което да докажа че той има умерена дегенеративна аортна стеноза, която
задълбочава състоянието му и утежнява тежките хемодинамични нарушения.
ПРОКУРОРЪТ: В издаденото от Вас медицинско направление е посочено, че
пациентът през 2015 г. е бил с кардиологично заболяване, по отношение на което е
извършена интервенция. Тези данни Вие откъде ги взехте, след като не са представени
документи?
ПОДС. В.: Мисля, че в това направление/талон не е упоменато такова нещо. Казвам
какво сме направили в момента, в който намираме болния в предзала. По-късно се разбра, че
той е пролежал неколкократно и са му проведени трикратно може би неуспешни инвазивни
изследвания. Т.е. провеждана е селективна коронарна ангиография и поради невъзможност
не е проведено инвазивно лечение и пациента е оставен само на консервативно лечение.
6
Тези данни не съм ги придобила, както казах, това са по-късни данни. В момента аз разчитах
само на моята преценка и на преценката на колегите-инвазионисти от това, което ние
видяхме от статуса, от прегледа от ЕхоКГ, от ЕКГ и от мониторното наблюдения на ритъма
и пулса.
СБАЛК не мога да кажа от каква степен на компетентност е, тъй като това са
административни въпроси и не знам дали е редно аз да давам обяснения.
Трудов стаж имам общо 39 години, като кардиолог не мога да кажа точно, но са
много. Преди това имам специалност „вътрешни болести“ и съм работила преди всичко
интензивна работа в Интензивно отделение и, както казах, винаги съм се придържала към
основното правило – първо да не вредя на пациента, да изясня всички причини за
състоянието му и да направя всичко възможно, в границите на възможното, да му се
помогне, а не да му се навреди.
Във връзка с направените от мен изследвания нямах съмнения за възникнал
миокарден инфаркт у пациента. Той нямаше нито ЕКГ данни за инфаркт, казах Ви, на ЕКГ и
това, което ние наблюдавахме на монитора, той нямаше образ на инфаркт. Той имаше
левокамерно обременяване, като това е описано в епикризи – по-късно разбрахме, същото,
нямаше динамика, нямаше никакви проводни и ритмични нарушения. Имаше само синусова
тахикардия, т.е. ускорен пулс, което е компенсаторно от ниското налягане и хипотонията и
тежките травматични хеморагични нарушавания.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: Относно кога се случи придобИ.ето на данни за
състоянието на пациента не мога да кажа конкретно. Аз лично не съм имала документация.
Мисля, че колегите са имали предходна епикриза, от която са видели за това, което съобщих
– за предходните инвазивни неуспешни изследвания и пациента е оставен на консервативно
лечение. Не му е извършвано инвазивно лечение. Това знам, но това вече може да види и
потвърди от приложените епикризи.
Данните ги придобих след прегледа. Не мога да кажа кога точно. После, след като
обсъждахме пациента, стана ясно, че той трикратно има направени такива изследвания
последно в „К.“ същия месец, същата година. Но е оставен на консултативно лечение.
Тогава е доказана същата дегенеративна аортна стеноза, същите ЕКГ промени, описани по
абсолютно същия начин без никаква динамика в момента от нашия преглед. Тогава е бил,
доколкото знам, той е бил изписан с хемоглобин 125 и нормални стойности на
хемопоказателите, докато те при нас бяха много ниски.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА: Престоя на пациента в Болницата по
кардиология беше толкова, доколкото да станат лабораторните изследвания, което е
стандартно време в лаборатория. Бяха направени всички физикални и функционални
изследвания, беше обсъден подробно пациента с всички присъстващи колеги, защото в
момента аз съм дежурен лекар и не съм инвазивен кардиолог, но веднага след всичко
направено и всички резултати съм го консултирала с всички присъстващи кардиолози, както
и с шефа на клиниката и сме го обсъдили подробно. Този болен попада не в кабинета на д-р
7
В., а в болница, в отделение, и той е обсъден от всички присъстващи колеги-кардиолози.
Написано е подробно в талона къде беше пренасочен пациента. Казах няколко пъти,
че колегите говориха с колеги както от Ортопедия, така и от Реанимация. За нас той беше
болен за реанимация, за интензивно наблюдение и лечение и спешна корекция на анемичния
синдром от кръвозагубата. Той беше в тежко състояние с полиорганна травма и обездвижен.
Както казах, преди да върнем пациента, колегите говориха с колеги от Ортопедия,
мисля, че със завеждащ отделение и с Реанимация и болния беше подробно представен и на
нашия тогавашен шеф – проф. П., когото много уважавам.
АДВ. Ж.: В т.3 от ДП е представен този талон, който моята подзащитна е написала.
Понеже е написано от лекар, аз лично не мога да го разчета. На л.128 горе и долу 122.
ПРОКУРОРЪТ: Търсеният талон има копие на л.63 от т.1 от ДП.
АДВ. Ж.: Моля същото да бъде представено на подсъдимата, която да го прочете.
СЪДЪТ представя заверено за вярност копие на медицинско направление – т.1, л.63
от ДП, с въпрос към подсъдимата по възможност да прочете изписаното.
ПОДС. В.: Тук са имената на болния, отгоре УСБАЛ – Варна. Диагноза: исхемична
болест на сърцето; състояние: след перкутанна коронарна ангиопластика, последно м.
ноември 2015 г.; умерена дегенеративна аортна стеноза от ЕхоКГ, хронична застойна
левостранна сърдечна недостатъчност; хипертонично сърце; левокамерно обременяване;
хипертонична болест; захарен диабет, инсулино-зависим тип; от ЕКГ: синусов ритъм,
синусова тахикардия, левокамерно обременяване. От лабораторните изследвания:
хемоглобин последно 86, хематокрит 22.
Последно съм написала, че предвид всички изследвания, той не само, че е
противопоказан, а е контраиндициран за инзвазивно изследване и лечение и се насочва за
спешна корекция на анемичния синдром и кръвозагубата. Всъщност отгоре пише СБАЛ и
„до Ортопедия и травматология“. Всъщност това е, че пациентът е за реанимация с цялата
тази полиорганна травма.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимата.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в качеството на свидетел на Н. Й. П., със снета по
делото самоличност; предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и
правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
СВИД. П.: Към края на 2015 г. бях директор на специализираната болница за
активно лечение по кардиология, кардиолог съм по специалност.
Относно случая: аз болния не съм го виждал. Научих за пациента постфактум от
разказ от колегите. Директни впечатления нямам. Разбрах, че е дошъл в тежко състояние, с
8
тежък кръвоизлив и множество травми, които обуславят т. нар. хеморагичен или
травматичния шок. След това разбрах, че е лекуван някога в К. – кардиологична болница,
където не са могли да направят нищо, тъй като е имал много малко съдове, които не
подлежат въобще на никаква корекция.
Освен това, което знам е, че д-р Б. е консултирала пациента с инвазист, който беше
чех и сега си е в Чехия – д-р Р. и който е казал, че при този пациент не е възможно да се
направи нищо заради тежкото общо състояние.
Ако трябва да разсъждавам, лично аз мисля, че причината за смъртта не е инфаркт.
Тук основната причина е тази, която беше през тази пандемия: всички болни със тежки
заболявания умираха от Ковид-19. Ако я нямаше тази травма и този тежък анемичен
синдром, пак щеше да се стигне до това състояние. Това мога да кажа. Постфактум
разговарях с д-р Б..
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА: Приема на пациенти в клиниката се регулира от
лекаря, който е на съответното място, където се преглеждат болните и преценява дали са за
тук или не. В конкретния случай, доколкото си спомням, това е нощно време и дежурният
лекар отговаря за тази дейност. Той решава дали да се приеме пациента. Пациентът е
консултиран и с инвазивиста, който пък е казал, че е невъзможно да се работи в това
състояние, в което се намира пациента. Решава лекарят, който приема болния.
Няма практика да се извършва консулт с много лекари, освен ако колегата, който се
занимава с болния не прецени, че има нужда от помощ.
При съмнения за инфаркт изследванията, които се правят са ЕКГ и има едни
изследвания, които говорят за тежки увреждания на миокарда, т.нар. тропонин, който може
да е негативен, може да бъде положителен. Има още 22 причини, за да се промени той, освен
инфаркт. Всички изследвания, доколкото знам, ги е имало. Основното е ЕКГ и е най-важно.
Пациентът се хоспитализира незабавно, когато има сигурни данни за инфаркт. Както
казах, при приема на пациента не съм бил запознат със състоянието му. Вероятно са казали,
че има такъв болен, който е преценен, че не е за нас, но не мога да се сетя за това, тъй като
това се е случило през 2015 г.
СБАЛК има максималната степен за лечение на кардиологични заболявания. Относно
въпроса Ви дали в ортопедията може да се окаже същата помощ, както в кардиологията при
настъпил инфаркт можа да кажа, че не знам дали има изобщо настъпил такъв. Като лекар
мога да кажа, че болните могат да имат множество заболявания. Те се лекуват от болестта,
която ги е довела до болница, до водещото заболяване. Доколкото аз знам, водещото
състояние е травмата с тежки кръвозагуби. Пациентът не е имал никаква корекция за
кръвозагубата. Това го знам от разговора с колеги. Няма откъде да видя документацията, тя
е била в отделението по Ортопедия.
Не може пациент да дойде от клиника, да е изпратен от колеги, без придружаващи
документи, които да показват какво е основанието да се насочи към нас пациента. Ако няма
такива, се извършват прегледи и лекарят преценява и взема решение. В този случай не съм
9
запознат дали пациента е с документи или не и не мога да се сетя дали е ставало дума
въобще някога за такова нещо.
АДВ. М.: При положение, че в клиниката по кардиология бъде доведен пациент със
сериозни съмнения за настъпил инфаркт на миокарда и същевременно същия този пациент
се нуждае от овладяване на хеморагичен шок, т.е. кръвопрелИ.е, възможно ли е това да
стане в клиниката по кардиология?
АДВ. Ж.: Противопоставям се на такъв въпрос. Първо, той е завеждащ и второ –
няма никакви доказателства за инфаркт на миокарда, когато той постъпва. По този начин
запитан професора е неправилно и Ви моля да се съобразяваме с документите по делото!
ПРОКУРОРЪТ: Това е принципен въпрос.
АДВ. М.: Въпросът е принципен и е зададен по същия начин, както държавното
обвинение преди малко пита попринцип как се процедира когато един пациент дойде без
придружаващи.
СЪДЪТ перифразира въпроса.
СВИД. П.: Едно кръвопрелИ.е би могло да се извърши, но би трябвало да е
направено там, където пациента е постъпил и където е лежал. Защо не е било направено до
този момент? Това е основния въпрос, а то би могло да се направи.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: В деня, когато е доведен Ж. в кардиологията д-р Ч. не е
споделяла с мен за случая.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж.: Относно изпращането на пациент от една в друга
болница и питането дали има болницата възможност да приеме пациента: не знам да е имало
такова обаждане. На мен не са ми звънели от „С.А.“ и не съм говорил с д-р Л.Ч..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, като със съгласието
им съдът го ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в качеството на свидетел на М. Н. Н., със снета по
делото самоличност; предупредена за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и
правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
СВИД. Н. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: М.Ж. го познавам от 2005-2006 г. Тогава
бях напуснала окръжен съд и заедно с мой колега бяхме регистрирали адвокатско
дружество и в него взехме да ни помагат двама млади юристи. Единият от тях беше М.Ж..
Това е 2006 г.
Впоследствие той напусна и започна работа като ДСИ и до момента поддържаме
тесни отношения, приятелски. Срещали сме се почти 1-2 пъти месечно. Една от причините е
и това, че като адвокат на ЦКБ, нашите изпълнителни дела бяха в държавното съдебно
изпълнение и покрай тези срещи разбрах, че баща му е починал. Той ми го каза някъде към
10
2015 г. есента. Лично не съм познавала баща му и майка му, но докато бяхме в адвокатското
дружество при счетоводни проблеми, колегата Ж. е задавал тези въпроси на баща си, тъй
като той е работил в НАП и после имаше счетоводна кантора, компетентен е по тези
въпроси.
В края на 2015 г. разбрах, че баща му е имал инцидент – паднал от дърво, счупил си е
нещо и е влязъл в болница. По-късно М.Ж. ми разказа, че е имало някакъв проблем в
лечението.
Това, което сподели към 2015 г. М. и впоследствие и до момента, когато се сещаме:
става дума за това, че той по някакъв начин се чувства по някакъв начин не виновен, а по-
скоро смята, че лекарят, който е трябвало да приеме баща му в кардиология и не го е приел,
с това е извършил нещо, което е довело или до влошаване на състоянието на баща му, или
до смъртта му. При всеки разговор сме засягали тази тема. Той се колебаеше дали да заведе
или не дело. В крайна сметка по някакъв начин стигна до извода, че действията на
лекарката, която не е приела баща му в кардиологията, са били неправилни и по тази
причина той смяташе, че тя носи някаква вина. или тя лично, или процедурата, която е
била…
Смятам, че М. изпадна в една дълготрайна депресия, поради това и не само защото е
починал баща му, което обстоятелство всички понасяме тежко, но и по причина, че е било
демонстрирано някакво бездушие от здравната система, липса на внимание и положени
грижи при този инцидент. Освен депресия, аз виждам, че при всеки разговор се стига пак до
тази тема – смъртта на баща му и че нещо не е както трябва. Смятам, че твърде дълго
продължи това притеснение и безпокойство. Освен това от него разбрах, че майка му не се
чувства добре след смъртта на бащата, че не е било направено всичко възможно – не е бил
приет, където трябва и не е било осъществено лечението, което трябва.
Другото, което искам да кажа е, че той беше много привързан към баща си. Той е
едно дете и винаги му се е възхищавал. Връзките им бяха много близки. Той живееше при
тях и няколко години по-късно се изнесе. Продължаваха родителите му да разчитат на него,
той ги посещаваше всяка седмица по един-два пъти, помагаше им. Имаха много близки
отношения и той имаше особено възхищение към баща си и смяташе, че се с случила
несправедливост, което понасяше тежко. Това, че той и че болницата са направили всичко,
което смятам, че продължава и до момента, защото все още ги обсъждаме тези неща.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Г.: Родителите му знам къде са живели – след Паркмарт,
където е кръговото на кв. Почивка, улицата, по която се слиза към плажа, вдясно, може би
втората или третата къща. Не знам името на точния адрес. Минавала съм с него от там и той
ми е показвал преди години. Това е и по повод, че там са няколко съсобственици на земята,
имат извършена делба на къщата, която е разделена на три дяла. Покрай тази делба се водят
други дела за делба и всъщност къщата я знам покрай тези други спорове. Къде живее майка
му в момента не знам, може би в тази къща.
От него знам, че е посещавал често родителите си. Не съм била там, когато е ходил.
11
От него знам за проблеми с водата, канализацията, обаждал се да решава тези проблеми и
т.н.
Това, че М. изпадна в депресия го прецених по мои лични представи. Смятам, че
беше в по-минорно настроение. Според мен беше в лошо настроение и се чувстваше
виновен и нещастен.
АДВ. Ж.: Бащата на М.Ж. през последната година от живота си колко пъти е лежал в
болница?
ПРОКУРОРЪТ: Възразявам. Свидетелката не е казала, че е близка с бащата на
М.Ж..
СЪДЪТ перифразира въпроса.
СВИД. Н.: Мисля, че е лежал в някаква болница с кардиологично заболяване. Иначе
колко е лежал в болница не е ставало дума.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, като със
съгласието им съдът я ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в качеството на свидетел на В. С.а М.а, със снета по
делото самоличност; предупредена за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и
правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
СВИД. М.А НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: Ж.и познавам от ’89 г. Познавам И., Н..
М. израсна пред очите ми. Познавам майката на И. – баба М., с която пък моята майка беше
голяма приятелка. Близко живеем и по тези причини съм посещавала често дома им по
различни поводи. От 1989 г. досега мога да разказвам много за контактите ми с тях.
Познавам И. и Н. като едно много добро и много сплотено семейство, много тихи. Н. и М.
бяха страшно слънчеви хора, това вече не са същите хора.
Мога да кажа, че М. като ученик в ОУ Захари С. минаваше покрай нашия блок и съм
го виждала през ден. После влезе в казармата и след това се записа да учи право. И. и Н.
много се гордееха с него. Всички мечти на родителите са насочени към него.
М. и баща му имаха много добри отношения. Освен отношенията родител-дете имаха
и приятелски отношения. Помня първата кола на М. – Пежо 205, зелено: И. и М. заедно
ходиха за части, на автомивка, в магазина до нашия блок съм ги засичала много често.
Отношенията им са ми правили впечатление, че са много приятелски, освен тези между
баща и син.
По-късно М. стана ДСИ. Много мои дела бяха при него и имахме и професионални
контакти. По-рядко почнах да ходя у тях, заради липсата на време, имах си лични
ангажименти. По-рядко се виждах с И. и Н.. Виждах И. в съда, защото първоначално
работеше в данъчното и после започна в счетоводна кантора и беше вещо лице към списъка
съда за известно време.
12
По професионален въпрос един ден звъннах на М. по телефона, с него се виждахме
най-често последните години, и той буквално ми изплака по телефона. Той понякога ми
казва „В.“, понякога „како“. Каза: „В., баща ми почина“. Аз останах шокирана, защото не
съм чула този човек да е заболял или да се е залежал. Какво стана, как стана? – „Ще ти се
обадя“ и ми затвори.
Обади се след седмица. От М. разбрах, че баща му си е счупил ключицата или
раменна кост и тазобедрена кост. Приели са го в болница, там са установили някакви… В
спешното ли, в травматология ли, къде не помня… Установили са някакви показатели или
симптоми, че има инфаркт. М. се качил в линейката, защото от Окръжна болница е трябвало
да бъде в Кардиология. В Кардиология са отказали да го приемат. Върнали са го в
Травматология, където И. е починал. Помня думата, която ми каза М.: „Възмутен съм от
бездушното отношение в Кардиология, направо ни изгониха.“ Това мога да кажа за случая.
Оттам насетне, тези хора не са същите. Н. се депресира, не можеше да спи, спря да се
храни. М. се е съветвал с мен какво да прави. Водиха я на частен невролог. Аз даже съм му
казала най-елементарното: валериан таблетки, мента с глог и валериан за някакво
успокоение. Това е травма, която остава у потърпевшите. М. също е друг вече, той много
страда. Чувства се виновен, че не е могъл да помогне на баща си. Грижи се за майка си,
подкрепя я.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Г.: Когато И. почина, те си живееха в къщата – на спирка
„Почивка“, както се казваше едно време, когато нямаше Шел и Пикадили – имаше само едни
къщички, надолу от кръговото. М. по това време живееше в самостоятелно жилище, но
пътят му минаваше покрай къщата на майка му и баща му. Някъде на Горна Трака беше
жилището. На прибиране от работа минаваше покрай майка си и баща си. Почти всеки ден
даже остава да спи там. Това го знам от него, от М..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, като със
съгласието им съдът я ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в качеството на свидетел на ПЛ. Б. Б., със снета по
делото самоличност; предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и
правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
СВИД. Б.: Към 2015 г. бях лекар ординатор към Травматология в М.. Не съм
разпитван за случая и нямам спомен за него. Не съм разпитван в следствието през 2017 г.
СЪДЪТ предявява на свидетеля протокол за разпит на свидетел от 20.04.2017 г.,
находящ се в т.1, л.27-28 от ДП с въпрос дали подписите, положени там са изпълнени лично.
СВИД. Б.: Подписите са мои. Нямам спомен за този пациент.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид изявлението на свидетеля, че не си спомня факти, моля да
прочетем показанията му на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК.
АДВ. М.: Налице са основания за прочитане на показанията.
13
АДВ. Ж.: Предоставям на съда да прецени.
АДВ. Г.: Предоставям на съда да прецени.
СЪДЪТ намира, че са налице основания за прочитане на показанията на свидетеля,
дадени на досъдебна фаза и предвид становищата на страните и на основание чл.281, ал.4,
вр. ал.1, т.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протокол за разпит на свидетел, находящ се на л.28, т.1 от ДП.
СВИД. Б.: Сега като прочетохте показанията се сещам, че ми задаваха
административни въпроси. Нямам спомен и не мога да кажа нищо. Нямам спомен и от
счупването. Щом съм го казал, така е.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж.: Кръвна репозиция означава, че се режат меките
тъкани, за да се стигне до костта. С раздробени фрактури не става лапароскопска операция.
АДВ. Ж.: Изследванията на И. Ж. са били от 19-ти, а Вие сте правили операцията на
23-ти. Защо са минали 4 дни, докато му направите операцията при явно какво му е на човек
и не са били необходими нови изследвания поне на хемоглобина?
ПРОКУРОРЪТ: Възразявам срещу начина, по който се задават въпроси, защото те
предполагат свидетеля да има пред себе си ИЗ. Свидетелят няма как да знае дали са
направени или не изследвания.
СЪДЪТ ДОПУСКА въпроса.
СВИД. Б.: Изследванията продължават да имат стойност. Когато има съмнения, че
хемоглобина после пада, той си пада този хемоглобин и след операцията, но преди
операцията анестезиологът проверява всички изследвания. Анестезиологичния консулт не
знам от кой е бил извършен. Не е моя работа да знам дали преди операцията е имало консулт
с кардиолог. Аз мисля, че е задължително да има такъв. При прием през спешен кабинет е
задължително да се направи кардиограма и консулт с интернист. По-възрастните хора, преди
операция, минават и през консулт с кардиолог. Това е принципа.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: При кръвна репозиция винаги се губи кръв. При
безкръвна пак се губи, но минимално количество.
Ако вземе да пада кръвното при операцията, се пуска кръв или заместители. Може
като заместител да се ползва водно-солеви разтвор, ако е малка загубата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, като със съгласието
им съдът го ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в качеството на свидетел на ДЖ. ДЖ. М., със снета
по делото самоличност; предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и
правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
СВИД. М.: Работя като лекар ординатор в Клиника по Ортопедия и травматология
14
при М.. От 2008 г. работя в отделението.
Когато получих призовката, ретроспективно се сетих за пациента – да. Избледнели са
ми спомените, но доколкото помня бях нощна смяна и като застъпих колегите ми предадоха
пациента, но нямаше нищо особено при него. По спомен, през нощта бях повикан от
дежурната сестра. Пациентът имаше болки. Съответно като го поразпитах, по спомен, ми
каза, че има опресия/тежест в гърдите. Съответно при обезболяване ако продължава
опресията съм му назначил най-вероятно кардиограма и сърдечни ензими. Ако не се лъжа
при сърдечните ензими имаше раздвижване. Специално при някои от тях – при травми други
сърдечни ензими могат да се повишат. Назначил съм консулт с кардиолог, защото нямам
такива познания по кардиология, все пак съм травматолог.
Споменът ми е, че имах консулт на сутринта, след или по време на рапорта, който
започва в 8 часа сутринта.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА: Нямам спомен да бях дежурен при приема на
пациента, но досега ми с него е основно на нощното дежурство.
За консулт с кардиолог се обадих във Варненска кардиология. Би трябвало това да е
станало около 3-4 часа сутринта. Колежката от там каза, че е сама и не може да се отзове, не
може да остави отделението. По време на моето дежурство не е дошъл кардиолог за консулт.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж.: Като дежурен лекар постъпих в 8 часа вечерта. Дали
има в „С.А.“ назначени кардиолози е въпрос за управлението. Обадих се в друга болница,
тъй като „С.А.“ не разполага с кардиология. Има вътрешно отделение и при съмнение за
дадена нозологична единица, което се покрива с по-високи сърдечни ензими като
изследване, ако съм се обадил на Вътрешно отделение, може и да съм го направил, то са ми
казали да се обадя във Варненска кардиология ако имате съмнения за инфаркт.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Г.: Имаме назначени хора със специалност кардиология,
но не винаги се дежурни. Ако се налага да се потърси консулт всеки знае, че се звъни на
Варненска кардиология при съмнения за инфаркт. Ние звъним на клиника по вътрешни
болести и вътрешния лекар казва да звъннем на кардиология. Това са правила.
Пациентът ми беше предаден с оперирано ляво рамо. Пациентът има лекуващ лекар,
който се занимава с него. Пациента има история на заболяването (ИЗ), в което е отразено
всичко. Нямам спомен за друг констатиран от мен проблем, което не означава, че няма.
ПРОКУРОРЪТ: Имам искане за прочитане показанията на свидетеля, тъй като той
казва, че не помни дали по време на неговото дежурство е дошла колегата му кардиолог.
АДВ. М.: Не се противопоставям.
АДВ. Г.: Да се прочетат.
АДВ. Ж.: С оглед твърдението на свидетеля, че дежурството му започва в 8 часа, а
имаме свидетел, който казва, че го е видял в 9 часа и говорил с него, имам искане за
съпоставяне на свидетелите. Относно показанията: да се прочетат.
СЪДЪТ обяснява на адв.Ж., че не може да се произнесе относно очна ставка на
15
разпитан с неразпитан свидетел.
СЪДЪТ намира, че са налице основания за прочитане на показанията на свидетеля,
дадени на досъдебна фаза и предвид становищата на страните и на основание чл.281, ал.4,
вр. ал.1 т.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протокол за разпит на свидетел, находящ се на л.26, т.1 от ДП.
СВИД. М.: Поддържам изложеното.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж.: При прегледа в 8 вечерта на Ж., не помня дали е
имало близък, който да е споделил за болките в стомаха. Дежурният лекар след 8 ч. е само
един.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, като със съгласието
им съдът го ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в качеството на свидетел на ЮЛ. АТ. Н., със снета по
делото самоличност; предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и
правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
СВИД. Н.: Към 2015 г. пак работих в спешното на болница „С.А.“. Спомен за
приемане на Ж. нямам. Не помня да съм разпитван.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид изявлението на свидетеля, че не си спомня факти, моля да
прочетем показанията му на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК.
АДВ. М.: Налице са основания за прочитане на показанията.
АДВ. Ж.: Да се прочетат.
АДВ. Г.: Да се прочетат.
СЪДЪТ намира, че са налице основания за прочитане на показанията на свидетеля,
дадени на досъдебна фаза и предвид становищата на страните и на основание чл.281, ал.4,
вр. ал.1 т.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протокол за разпит на свидетел, находящ се на л.44, т.1 от ДП.
СВИД. Н.: Не помня случая. Не помня и това, че съм разпитван, но явно съм.
СЪДЪТ предявява на свидетеля протокол за разпит на свидетел от 23.08.2017 г.,
находящ се на л.44, т.1 от ДП.
СВИД. Н.: Тези подписи са мои.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, като със съгласието
им съдът го ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала.
16
СЪДЪТ пристъпва към разпит в качеството на свидетел на Н. ЕГ. Ж..
СНЕМА самоличността на същата:
Н. ЕГ. Ж. – на 75 год., рускиня, с руско гражданство, с полувисше образование,
пенсионерка, няма родство с подсъдимата, предупредена за наказателната отговорност по
чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
СВИД. Ж.: На 19.11.2015 г. заедно със съпруга ми бяхме у дома и той реши да обере
райската ябълка на двора. Излезе той навън в двора да събира ябълки, а аз останах вкъщи.
След някое време реших да ида да му помогна, излязох – стълбата беше сложена до
ябълката, а той беше слязъл да почине. Качих се и аз да бера по ниските клони, защото
ябълката беше висока. После слязох, ожаднях. Исках вода и му казах, че влизам за вода. Той
остана. Влязох и се забавих съвсем малко. Като излязох видях, че стълбата е паднала до
дървото (свидетелката плаче) и той лежи по гръб и стене от болка. Дотичах до него, питах
го какво стана и каза, че е паднал от стълбата. Аз реших да му помогна, за да стане. Като го
хванах за ръцете той се провикна от болка и каза, че много го боли. Оставих го до ябълката
и веднага се обадих на сина си.
Синът ми дойде много бързо и реши да го заведем до колата, за да го закараме в
болницата. Като го хванахме под рамо, за да го вдигнем, мъжът каза, че много го боли и не
може да дойде. Синът ми извика линейка, аз му измих лицето със студена вода. Говореше и
беше в съзнание, само не можеше да върви.
След малко дойде линейка от „С.А.“, дойдоха лекари, сложиха го на носилка и го
закараха в „С.А.“. След тях тръгна сина ми с колата. Аз останах у дома. След някое време аз
се обадих на сина си да го питам какво стана и той каза, че са в още в шокова зала и чакат.
Вече се беше стъмнило, между 18-19 часа, не знам точно, аз реших да отида да видя
какво става. Взех си такси и отидох в болницата. Мъжът ми беше вече настанен в болнична
стая в Травматология. Ръката му, лявата, беше фиксирана с превръзка и той лежеше и се
оплакваше, че го боли, коремът му беше подут. След малко каза, че му е лошо и повърна.
Ние стояхме при него. Някъде към 10 часа вечерта беше и тръгнахме. Той остана в стаята.
Стаята беше с много болни и за да не пречим тръгнахме към 10.
На другия ден аз пак отидох при него. Той вече беше настанен пак в стаята. Ръката
пак му беше фиксирана. На левия крак имаше тежест и беше на система, защото кръвната
му захар беше висока. Той приказваше, аз го нахраних. Стояхме и после дойде сина ми. Той
понеже беше на работа пак, аз останах при него и след някое време дойде лекаря и каза, че
на ръката трябва да се направи операция и че същата е назначена на 23-ти. Това става на 20-
ти. После събора и неделя, ходихме при него, храних го, стояхме там със сина ми.
На 23-ти аз не присъствах на операцията. Дойдох след нея. Той лежеше, още не беше
дошъл на себе си. Аз застанах до него и седях. След някое време той се събуди, отвори очи
и пита дали всичко мина. Аз казах, че е минало добре, на което той каза „Значи съм
прескочил трапа“.
Той все стенеше, беше му сложен дренаж на ръката и катетър за урина. Стоях,
17
мокрих му устните с вода. След работа дойде сина ми. На съпруга ми му стана много тежко
дишането, почна да пъшка. След някое време влезе доктора, не му помня името, и синът ми
му каза, че баща му пъшка и нещо не е добре. Докторът каза, че ще пъшка, какво ще прави,
тук е болница, а не сладкарница. После доктора замина и след някое време дойде
медицинска сестра с кислородна бутилка и му сложи на устата кислородна маска. Времето
беше пак към 10 и нещо вечерта и сестрата каза, че трябва да си ходим, тъй като е много
късно. Тръгнахме си вкъщи.
На другата сутрин синът ми каза, че той ще отиде при И. в болницата и ако има
нужда ще ме извика или ще се обади. Но той не се обаждаше много време и сигурно към 5
часа звънна и каза, че баща му е починал.
Погребахме го на 26.11 и след колко дена, точно не помня, синът ми каза, че има
медицинското заключение. Той като каза, че баща му е починал, питах от какво и той каза,
че не знае и ще чакаме медицинското заключение. В него пишеше, че е починал от инфаркт.
Синът ми беше много възмутен от бездушието на докторите. Каза, че на 24-ти с линейка
половин ден са го водили напред-назад. Той се изрази с „катафалка“.
Преди инцидента той беше болен от диабет, но това е отдавна, още на 28 год. се
разболя и беше на инсулин. Работеше, спазваше диета. От диабет толкова не боледуваше.
Всичко беше наред. Нямаше и проблеми с теглото, беше с нормално тегло. 2015 г.,
началото, той почна да диша тежко и отиде на преглед и му казаха, че има проблем със
сърцето. Преди това лежеше един път в болницата в „Св. Марина“ и му казаха, че има
запушване на коронарните съдове и че има нужда от стент. Не му сложиха тогава и му
казаха, че може би по-късно, може би ще се размине. И това му беше.
Иначе за диабета не е лежал. Само един път за сърцето лежа в болница, в „Св.
Марина“.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: Освен М. други роднини в България нямам.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, като със
съгласието им съдът я ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в качеството на свидетел на М. ИВ. Ж..
СНЕМА самоличността на същия:
М. ИВ. Ж. – на 49 год., българин, с българско гражданство, с висше образование,
работи като ДСИ при РС – Варна, няма родство с подсъдимата, предупреден за
наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да
говори истината.
СВИД. Ж.: На 19.11.2015 г. следобяд майка ми ми се обади и ми каза, че баща ми е
паднал от стълба, която са сложили, за да берат райски ябълки. Веднага потеглих към дома
им и заварих баща ми да лежи под ябълката. Проверих общото му състояние: дали не е
направил инсулт или нещо такова, но той беше адекватен, езикът му не беше схванат,
18
мърдаше си крайниците. Не успяхме да го вдигнем, тъй като много го болеше при докосване
на ръката. Каза, че го боли лявата ръка и левия крак. Извиках бърза помощ и го вдигнахме и
пренесохме в линейката. Тръгнахме към „С.А.“. Аз ги последвах с моя автомобил.
Някъде ок. 3 часа следобед бяхме в шокова зала. Обясних какво се е случило на
дежурния лекар. Там прекарахме много време – сигурно 6 часа, като му правиха всякакви
изследвания и идваха за консулти всякакви лекари. Вече сигурно към 9 часа го разпределиха
в Травматология и през това време дойде и майка ми, тя ми се обади към 8 и аз й казах, че
може да дойде.
По време на престоя ни в шокова дежурния лекар ми казаха да ида да купя ортеза за
фиксация на лявата ръка. Сложиха му катетър и се качихме към 9 и нещо в травматология.
Там го нахранихме и си тръгнахме. На 20-ти, когато отидох в болницата и като говорих с
лекарите, не помня имената им, казаха, че ще му бъде направена операция за наместване на
счупванията в раменната част, а на крака му имаше екстензия – тежест, която се поставя на
крака и че трябва да заплатя медицинския консуматив. Платих на следващия ден и събота и
неделя бяхме там, гледахме го. Беше адекватен, разговаряше, макар че много го болеше.
На 23-ти, операцията когато му извършиха, бях там като излезе. Беше все още под
упойка. Лекарите казаха, че е минала операцията много добре. Изчаках малко, мисля, че
майка ми дойде тогава, не помня. Вечерта бяхме там също. Като се помъчихме да го
нахраним за вечеря, но той въобще не яде. Мазахме му устата с марля с вода и по едно
време изпита силна болка в гърдите и започна да стене.
След малко влезе един лекар, за да види пациента до баща ми и аз го помолих да
види и баща ми, защото е изпитал болка и му каза, че ще пъшка. той ми каза: „Ще пъшка,
тук е болница, а не сладкарница“ и излезе и така и не го прегледа този лекар. Малко по-
късно сестрата помоли да напуснем, защото вече е късно.
На 24-ти сутринта в 8 ми се обади баща ми и си поиска личната карта, тъй като
трябвало да го приемат в кардиология. В 8:30ч бях там, като с главната сестра и още една
санитарка изчакахме да дойде вътрешната линейка и с нея отидохме до Варненска
кардиология, където настана една суматоха, едно вайкане. Сложиха го с носилката в един
кабинет, с носилката от линейката. Шофьорът искаше да си я вземе, ама не му я даваха. Там
той изпитваше много силни болки и ми каза, че иска инжекция, за да се свършат тия мъки.
Бяха му поставили кислородна маска и пулсомер мисля. По някое време влезе една лекарка
– обвиняемата – и каза, че пациента не е за тях, че си е написала анамнезата и че трябва да
водя баща си в Травматология. Върнаха го в Травматология. Качихме го с една санитарка
ли, сестра ли. Бях сам в линейката. Качихме го в травматология заедно с шофьора. Настана
пак суматоха и вайкане защо се връща този пациент. По някое време дойде реаниматор и
казаха, че ще го приемат в Реанимация. Нямаше място в асансьора и се върнах в болничната
стая да му прибера багажа. Отидох да говоря с доктора в Реанимация д-р П. и тя каза, че е
правят всичко възможно, че той е интубиран. Към 4 часа ми се обадиха от болницата и
казаха: „Баща Ви след страшни мъки е починал и на следващия ден трябва да му се направи
аутопсия“.
19
На следващия ден отидох в болницата да говоря със съдебния лекар и той ми каза, че
най-вероятно е инфаркт причината за смъртта, но не беше извършил аутопсия, а аз се
интересувах как да организирам погребението на баща си.
Преди този инцидент беше дългогодишен диабетик. Разболял се е на 28-29 год., но
други сериозни заболявания е нямал. Февруари месец беше влязъл в „Св. Марина“, в
Кардиология, където му беше извършена балонна дилатация и след това се чувстваше много
добре.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА: Когато закарахме баща ми в Кардиология, в
линейката бях аз и или медицинска сестра, или санитарка, и шофьора на линейката. През
цялото време бях с баща ми в стаята. Дали му правиха ЕхоКГ: мисля, че му сложиха апарат
на гърдите.
Някъде около 30-40 минути поне беше престоя ни. Разговор с лекарката, която връща
баща ми не съм водил. Те просто ми казаха: „Пациентът не е за нашата болница“ и че трябва
да върна баща си в Травматология. Нямам спомен да са ми давани някакви документи.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: Обвиняемата е тази, която ми каза, че баща ми не е за
тяхната болница.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Г.: Документи на отИ.е в Кардиология в себе си не съм
носил.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж.: Аз документи не съм носил и виждал. Тази жена от
линейката не остана с мен в Кардиология. Когато свалихме баща ми и го поставихме с
носилката на леглото, тя си отиде. Затова не знам статута й и името й. Те по болниците не се
представят много-много. Тя не се е представила.
Репликата за сладкарницата не е казана от дежурния лекар М.. Беше друг лекар,
който преглеждаше другия пациент, този до баща ми.
Не мога да си спомня на стойности на изследванията, но след като говорих със
съдебния лекар той ми каза, че за да видя целия процес на лечение, аз трябва да поискам ИЗ
от болницата. Когато го направих, няколко дни след като го погребахме, получих тези
документи и от там съм видял всичко.
АДВ. Г.: Моля съда да ме освободи до 14:00 часа, поради наличие на друг служебен
ангажимент.
СЪДЪТ освобождава адв. Г. от съдебната зала в 12:20.
АДВ. Ж.: Моля да прочетете показанията на свид. Ж., дадени на 18.01.2017 г.,
предпоследната страница до края на абзаца, който завършва на следващата страница.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
АДВ. М.: Не се противопоставям.
20
СЪДЪТ намира, че са налице основания за прочитане на показанията на свидетеля,
дадени на досъдебна фаза и предвид становищата на страните и на основание чл.281, ал.4,
вр. ал.1 т.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протокол за разпит на свидетел от 18.01.2017 г., находящ се на л.19-21,
т.1, в частта на последния абзац на л.21, съответно първи абзац на л.22 от ДП.
СВИД. Ж.: Вярно е, поддържам казаното.
АДВ. Ж.: Оттеглям искането си за съпоставяне на свидетели в очна ставка.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, като със съгласието
им съдът го ОСВОБОЖДАВА.
Съдът дава почивка в 12:35ч.
Съдебното заседание продължава в 14:04 в присъствието на всички страни,
включително адв. Г., както и на свидетелите:
Г. ХР. Г. – редовно призован, явява се лично.
Т. ХР. П. – редовно призована, явява се лично.
К. М. СТ. – редовно призована, явява се лично.
ЕМ. Н. Л. – редовно призована, явява се лично.
Л. Д. Ч. – редовно призована, явява се лично.
М. Д. К. – редовно призована, явява се лично.
Р. П. П. – редовно призован, явява се лично.
СЪДЪТ пристъпва към снемане на самоличността на явилите се лица:
Г. ХР. Г. – на 50 год., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, работи като ортопед-травматолог, Завеждащ отделение в М., няма родство със
страните.
Т. ХР. П. – на 59 год., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше
образование, работи като анестезиолог реаниматор в М., няма родство със страните.
К. М. СТ. – на 48 год., българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с
висше образование, работи като анестезиолог реаниматор в М., няма родство със страните.
ЕМ. Н. Л. – на 48 год., българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с
висше образование, работи в Спешно отделение при М. като лекар по спешна медицина,
няма родство със страните.
Л. Д. Ч. – на 61 год., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше
21
образование, работи като кардиолог в СБАЛК – Варна, няма родство със страните.
М. Д. К. – на 78 год,, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, с висше
образование, пенсионерка, няма родство със страните.
Р. П. П. – на 38 год,, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, работи като кардиолог в СБАЛ „К.“, няма родство със страните.
На основание чл. 273 от НПК свидетелите се отстраняват от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в качеството на свидетел на Г. ХР. Г., със снета по
делото самоличност; предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и
правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
СВИД. Г.: Към 2015 г. работих в М., като лекар в ортопедия и травматология.
Случая на И. Ж. не го помня. Спомням си, че имаше кардиологичен проблем и то от
разговори преди да дойда в съда. Нашата диагноза не си я спомням каква е била. Имало е
консулт с колегата нощна дежурен. Предаден е със съмнения за инфаркт. Нямам спомен да
съм осъществявал лечение на пациента, ако съм бил лекуващ лекар на стаята – със
сигурност.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид изявлението на свидетеля, че не си спомня факти, моля да
прочетем показанията му на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК.
АДВ. М.: Налице са основания за прочитане на показанията.
АДВ. Ж.: Да се прочетат.
АДВ. Г.: Да се прочетат.
СЪДЪТ намира, че са налице основания за прочитане на показанията на свидетеля,
дадени на досъдебна фаза и предвид становищата на страните и на основание чл.281, ал.4,
вр. ал.1 т.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протокол за разпит на свидетел от 21.04.2017 г., находящ се на л.30, т.1
от ДП.
СВИД. Г.: Поддържам изложеното от мен в показанията.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА: Когато се налага местене на пациент от една
клиника в друга, задължително болният трябва да има епикриза от отделението.
Предполагам, че в случая не е имал така, тъй като всичко става много бързо. Всеки един
болен, който се изписва, трябва да има подготвена документация, показваща какво е
извършено досега и какви лечебни мероприятия са правен. Не помня дали е имало обаждане
от Кардиология с искат документи. Дори и да е имало, ние можем да представим само ИЗ-то,
което е било при нас.
Казвам в показанията си, че са го върнали от Кардиология със зелен талон. Дори и
22
така да е оформен отказа, той трябва да е с подпис и печат на лекаря.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: При такива спешни случаи е трудно да кажа за колко
време може да се изготви епикризата, но предполагам, че в рамките на половин час може да
се изготви. След транспортирането му нямам спомен дали сме изготвили епикриза, със
сигурност трябва да е изготвена. Тази епикриза няма как да пристигне в Кардиология,
защото е седял там 5-10 мин и няма логика да им я изпращаме. Не са изисквали епикриза,
той не е бил приет.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Г.: Не знам дали пациентът е бил или не придружен от
документи. При такива случаи със спешно транспортиране има два варианта да се предаде
медицинската информация: първият е да има само епикриза, а вторият да бъде
транспортиран с ИЗ, от което разбрахме, че има консулт от лекар, който работи там.
Би трябвало приемащата болница да е осведомена за състоянието на пациента. Нямам
спомен за точния случай. Лекарката, която прави консулта работи в това отделение и тя
изказва мнение, че болният трябва да бъде приведен в нейното отделение, т.е. би трябвало
тя да уведоми колегите си в случая.
Освен ключицата и таза, не помня други наранявания от падането да са били
констатирани. Не съм има контакти с пациента, освен няколко часа преди да бъде приведен
в Кардиология. Щом такива увреждания са описани, то това са уврежданията, които са били
диагностицирани.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж.: На 24-ти съм видял за първи път пациента веднага
след като е свършил рапорта, 08:15-20ч. На прегледа на лекаря от кардиологията нямам
спомен дали съм присъствал. Може да е извършен и по време на рапорта. Това, което е
констатирано от лекаря, е записано в ИЗ-то. На първия преглед, в 04:20 сутринта, не съм
присъствал. Нямам спомен дали съм присъствал на прегледа на д-р Д..
Към 2015 г. в „С.А.“ нямам спомен дали е имало кардиолози за консулт.
Кардиологията бяха май под наем и не знам дали имаме официален договор, подписан с тях
за консултации.
Към „С.А.“ назначени консултанти-кардиолози нямам спомен дали е имало. Имаше
вътрешно отделение, но дали има и кардиолози не помня. Попринцип консултантите, които
викахме, трябва да са от Вътрешно отделение на самата болница, не от Варненска
кардиология – т.е. ендокринолози, реаниматори, анестезиолози, пулмолози и т.н. Не знам
дали е имало кардиолог в това отделение.
Преместването от една болница в друга става по следния начин: звъним си и се
питаме. Д-р Д. е казала, че трябва да бъде приет в тяхното отделение. Тя е лекар в
отделението и се предполага, че знае дали има места или не и дали трябва да го взимат този
болен или не трябва. Не може за всеки болен, който изисква спешно лечение, това
транспортиране и организиране да става на официално ниво. Няма как завеждащите на
всички отделения да се консултират по телефона. Така смятам аз.
23
Д-р Д., както прочете съда, се казва доктора, аз нямам спомен, Изследвания има на
пациента: сърдечни ензими пуснати и кардиограма направена. Чисто теоретично няма как аз
да дам аз диагноза без рентгенова снимка, така че би трябвало да има изследвания. Аз не
виждам как ще има диагноза без изследвания. Трябва да се види в ИЗ-то дали тези
изследвания са налични по време на този консулт.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, като със съгласието
им съдът го ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в качеството на свидетел на М. Д. К., със снета по
делото самоличност; предупредена за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и
правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
СВИД. К.: Имам доста пациенти и името И. е много често срещано. Не мога да се
сетя за заболяванията на И. Ж., вероятно е бил мой пациент.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид изявлението на свидетелката, че не си спомня факти, моля
да прочетем показанията й на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК.
АДВ. М.: Налице са основания за прочитане на показанията.
АДВ. Ж.: Да се прочетат.
АДВ. Г.: Да се прочетат.
СЪДЪТ намира, че са налице основания за прочитане на показанията на
свидетелката, дадени на досъдебна фаза и предвид становищата на страните и на основание
чл.281, ал.4, вр. ал.1 т.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протокол за разпит на свидетел, находящ се на л.56, т.1 от ДП.
СВИД. К.: Откровено казано не си спомням за този случай. Много съм възрастна и
затова напуснах. Не мога да си спомням много неща.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, като със
съгласието им съдът я ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в качеството на свидетел на Р. П. П., със снета по
делото самоличност; предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и
правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
СВИД. П.: Към 2015 г. работих в СБАЛК – Варна. Относно преглед на пациент И. Ж.
през 2015 г. имам спомен. Името ми се опресни в главата по-късно. В следствието вече ми
се опресни и знам името на пациента, за който става въпрос.
Ставаше въпрос за пациент, транспортиран с вътрешен транспорт, след
24
предварителна уговорка с д-р Д., която на сутрешен рапорт или малко след него спомена, че
е ходила на извънреден спешен консулт подаден на нея като дежурен кардиолог консултант,
за пациент, който се намира в отделението по Ортопедия и травматология. Тя каза, че това е
пациент с гръдна болка и промяна в кардиограмата и е бил опериран предходния или по-
преден ден и за който колегите са имали притеснение, че може би миокарден инфаркт или
някакъв сърдечен проблем, който трябва да бъде уточнен предварително. Тя каза на всички
колеги, че такъв пациент най-вероятно ще бъде насочен към болницата, при което д-р Д. я
нямаше повече в болницата и останахме дежурните лекари, които са на смяна.
Около 9 се появи носилка от вътрешния транспорт на „С.А.“ и транспортираше
пациент, който беше във видимо доста увредено състояние, в съзнание, но трудно
контактен. При което той влиза в предзала, в която се обработват пациенти и се взима
решение дали да останат или да се пренасочат, или да минат на домашно лечение. Аз към
това време работих в ангиографския сектор на клиниката и дежурните кардиолози, които са
в стационара отговарят изцяло за приемането на пациента, за тази дейност. В случая това е
д-р Б., която отговаря към този момент по график за този т.нар. триаж. Пациентът беше
настанен в тази предзала, където има ехограф и медицински персонал, който постоянно
може да бъде там поставен на пост. Има и монитори, които да следят хемодинамиката на
пациента.
По отношение на пациента: достолепна възраст, видимо над 75 г. може би близо 80
г., който беше в съзнание, но трудно контактен. Трудно можеше да отговаря адекватно на
повечето въпроси, които му бяха поставени. До мен дойде сина му и се опитвах да доуточня
някакви неща, за да знам как се е стигнало до това състояние, не толкова какво е моментното
състояние, защото то е видимо и се определя и от допълнителни изследвания. Като човек,
който се занимава с инвазивна кардиология, за мен беше важно каква беше неговата стара
история и ми беше направило впечатление, че има в настоящата ми болница, където работя,
няколко седмици по рано, където му беше извършена балонна дилатация на един съд. Това,
което ми направи впечатление е, че там става дума за дилатация, по наша терминология „съд
с малък калибър“.
От нас се искаше, колеги в изнвазивен сектор, да дадем становище дали този пациент
има някакъв риск да му се направи ангиография или няма, защото съмненията у д-р Д. и д-р
Б. е дали има или няма застрашаващо сърдено-съдово заболяване, което ние можем да
лекуваме инвазивно. Т.е. за да се направи коронарна ангиография, ако има необходимост да
се разширяват съдовете, да се отпушват запушени артерии.
Предвид общото състояние на пациента, ние изразихме становище, с колегата Р.,
който тогава ми се водеше практически шеф-екип и ментор, че този пациент е изключително
рисков да постъпи за коронарна ангиография – той беше блед, с данни за прясна операция, а
при влизането в зала за ангиография се използват лекарства за разреждане на кръвта, което
изключително много повишаваше риска този пациент да задълбочи своята кръвозагуба,
която ние така или иначе предполагахме предвид тежките травми, които имаше: много
кръвонасядания по тялото, операция на рамо и екстензия на крака. Тогава разговарях със
25
сина му, не с медицинско лице. Ние, като инвазивни кардиолози, трябваше да дадем
становище и да подкрепим евентуално колега от стационар, който има запитване към нас,
изразихме мнение, че не е подходящ за ангиография и е по-скоро рисков да постъпи в залата
и да му се сложат лекарства за разреждане на кръвта, отколкото щяхме да му помогнем. По
този начин изразихме мнение, че трябва да отиде в реанимация. След това получих едно
изследване, което видях лично с хемоглобин доста под 80, т.е. този пациент трябва да
получи кръвопрелИ.е, за да се подобри евентуално общото му състояние.
От там нататък пациента беше насочен отново с вътрешния транспорт и придружен
от сина си и една санитарка и шофьор към „С.А.“, след като беше изложено нашето
становище. След това разбрах че около 3 часа е починал в реанимация. Не знам какво се е
случило в реанимация и къде всъщност е бил пациента. Единственото, което помня, е че към
3:15 го съобщиха.
Помня, че разговарях дълго със сина му и той беше доста възмутен какво правят в
болница по Кардиология, след като ние ще му откажем хоспитализация. Казах му, че не
отказваме да го хоспитализираме, а че той трябва да отиде в Реанимация, защото ние в този
момент бяхме в невъзможност да му помогнем. Говорихме до една мивка, на която се бяхме
облегнали, докато колегите вършиха работа. Той каза: „Защо съм при вас, след като вие
казвате, че няма нужда?“. Казах, че не мога да му кажа, имало е коментар от страна на
колеги и не мога да нося отговорност за действията на колегата. Нашето мнение е, че не се
нуждае от нашата помощ, а по-скоро от помощ от Реанимация.
Мисля, че беше много разочарован, но не от нашите действия, защото мисля, че
правилно ме разбра какво обяснявам, а по-скоро от това, че трябва да се транспортира
напред-назад. „Защо да се движим постоянно напред-назад и никой да не вземе решение
какво да правим с баща ми?“.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА: Пациента документация, която да е най-
настояща, нямаше. Имам спомен, че съм чел епикриза от болницата, в която понастоящем
работя, от 2-3 седмици по-рано и беше за провеждана ангиография и балонна дилатация.
Това е единствения документ, който съм виждал. Друга медицинска документация не съм
виждал.
Да проведем ангиография беше неподходящо, тъй като имаше противопоказания в
него момент. Това, че му е правена ангиография по-рано означава, че към тогавашния
момент е няма противопоказания. В момента, в който ние го видяхме, той беше с височинна
травма. По наша преценка пациентът беше относително противопоказан и по-скоро рисков
за осъществяване на ангиография.
Мога да кажа, че разпространеното мнение е, че миокардния инфаркт се третира само
и единствено инвазивно, т.е. с ангиография, когато има противопоказания за ангиография,
то миокардния инфаркт може да се третира и по други начини. В случая такава диагноза не
беше поставена. При пациента имаше множество травми, имаше тежък хеморагичен шок и
травматичен шок. Има разлика пациентът да има тежко сърдечно заболяване, което да го
26
вкара в шоково състояние и да има тежък хеморагичен шок.
Това изследване е противопоказно поради общото състояние на пациента, а не поради
малки съдове. При включване на лекарства за разреждане на кръвта, то този пациент най-
вероятно щеше да получи по-тежки кръвоизливи и щеше да бъде в още по-застрашено
състояние и задълбочаващо се хеморагично състояние. Продължавам да твърдя, че е бил с
тежка хеморагия, която при включване на лекарства за разреждане на кръвта, щяхме да
задълбочим.
Най-общо му трябваха реанимационни грижи – активно наблюдение: кръвно
налягане, сърдечна честота, при необходимост (а тя видимо беше налице) кръвопрелИ.е,
включване на допълнителни медикаменти, които да поддържат жизнените функции на
пациента. Такива са възможни във всяко едно отделение по Реанимация.
В кардиология ние нямаме възможност допълнително да осигурим евентуално
необходимостта от дълготрайни реанимационни действия. Когато водещо е сърдечното
заболяване, да, имаме възможност да наблюдаваме и да лекуваме такива пациенти, да
оказваме реанимационни действия, които са свързани единствено само със сърдечното
заболяване. Когато има съпътстващо, някакъв травматизъм или някакво друго заболяване,
ние винаги сме търсили съдействие от колегите от Реанимация.
Окончателната диагноза за мен е хеморагичен травматичен шок.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: Сутринта чух какво докладва д-р Л. Д. Ч.. Каза, че има
пациент в отделението по Ортопедия и травматология, който е след операция, след
височинна травма, пациентът е опериран и че имал някакви сърдечни оплаквания
предходната вечер, при което е търсено съдействие от дежурен лекар в болницата. Става
дума за контакт някъде около 4-5 сутринта, при което не знам какъв разговор е проведен
между колегите от Ортопедия и дежурния в СБАЛК, но знам, че са съдействали като са им
указали някакви първоначални изследвания да бъдат взети на пациента. След което д-р Д.,
преди да дойда на работа, не знам по каква линия тя е получила изискване за консулт – кой й
се е обадил, но тя преди да постъпи на рапорта, е имала задължение да мине и консултира
пациента. Тя се върна малко след рапорта може би, който е между 08:00-08:20, и каза, че има
един пациент, който има сърдечно страдание. Не е казала, че става дума за инфаркт, но
имало някакви сърдечни страдания, за което тя каза, че евентуално ще се наложи да бъде
транспортиран в болницата, да бъде прегледан и евентуално да бъде приет. Каза, че е дала
предписание, но е лекар, който е направил консулта в Отделението по Ортопедия и
травматология, но тя не е отново прегледала пациента и съответно да взема решението дали
пациента остава или не в болницата. Това не е рядка практика, не казвам, че поради някакво
нежелание от страна на един или друг лекар, но някой път се налага да се разминат леко
мненията на лекарите към момента на прегледа. Затова, когато се пише даден документ или
се издава някакво предписание, то винаги се назначава към момента на прегледа.
Д-р Ч. каза, че е видяла кардиограма, на която има промени, които са вероятни, но не
беше категорична, че става дума за инфаркт. Казваше, че има пациент с гръдна болка и
27
промени в кардиограмата, но не е казала инфаркт.
По време на консулта на д-р Б. с мен и колегата стана въпрос какво за установеното
от д-р Ч.. Ставаше въпрос за пациент, който има известно сърдечно заболяване, със
съпътстваща аортна стеноза, която попринцип, по правилата на медицината, би трябвало да
бъде лекувана кардио-хирургично, но това е старо състояние, което към настоящия момент
би влошило състоянието на пациента, предвид на кръвозагубата, но няма как да бъде
третирано в условията на това състояние на пациента.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж.: Предзалата е до ангиографа и аз през цялото време бях
там. Пациентът престоя може би около час и 20-30 минути. През това време му беше взета
кръв за кръвна картина, за да проверим колко беше кръвта на пациента, която носи кислород
в тялото му, за да проверим колко е хемоглобина, тъй като той визуално имаше данни, че е с
голяма кръвозагуба – беше доста блед, изпотен, което показва на опитен лекар, че този
пациент има анемия. Това се виждаше с просто око. Хемоглобинът беше около 75, под 80
със сигурност. Общото моментно състояние на пациента е решаващото да изпратим
пациента в Реанимация. Ниския хемоглобин не е сам по себе си предпоставка за настаняване
в Реанимация, стига да няма допълнително увреждащи фактори, допълнително заболяване,
което да не може да бъде под наш контрол.
ЕКГ беше направено и на всеки пациент в предзала се прави. Не помня дали
обстойно съм я разглеждал, видях я кардиограмата. Не ми е направило нещо впечатление,
което да каже категорично, че пациентът има инфаркт. Знам, че има ЕКГ, които отдалече
поставят диагнози, които са различни от инфаркт и могат да бъдат предполагани. В тях е и
аортната стеноза, която дава специфични промени по ЕКГ-то, които насочват опитния
кардиолог към диагнозата и евентуално могат да дадат заключение за такава диагноза. Тя
много доближава исхемичната болест на сърцето. Неопитен лекар или такъв без
специалност може да бъде подведен от тези промени на кардиограмата. Те са много близки,
може да имат съчетание и на двете заболявания. Някой път е възможно при отсъствие на
едното заболяване, другото да води: аортната стеноза да даде промени, които да са подобни
на някакъв остър сърдечен проблем. Няма как да го обясня по-точно.
Видях ЕКГ-то. Ако този човек имаше миокарден инфаркт щях да забележа. Не помня
да съм видял инфаркт и въобще не съм коментирал тази дума. Инфаркт изобщо не е говорен.
Аз имам навика да се консултирам с д-р Р., а и така или иначе трябва да го правя, показал
съм му кардиограмата със сигурност и сме я коментирали.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА: Възможност за миокарден инфаркт изключвам
заради ЕхоКГ, която показваше, че пациентът наистина има аортна стеноза, която е
двустепенна и предвид на това, че той има анемичен синдром, тя става още по-
застрашаваща. Не ми е известно дали в нашата лаборатория са правени изследвания за
сърдечни ензими. Беше ми споменато, че в другата болница са пускани ензими, но аз не съм
ги виждал. Аз видях само хемоглобина, който беше при нас. Не помня друг показател освен
хемоглобина да ми е бил представен.
28
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж.: На прима виста мога да се сетя за 15 причини за
увеличение на тропоН..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, като със съгласието
им съдът го ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в качеството на свидетел на Т. ХР. П., със снета по
делото самоличност; предупредена за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и
правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
СВИД. П.: Към 2015 г. работих в отделението по Реанимация на М.. За пациент И.
Ж. нямам спомен.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид изявлението на свидетелката, че не си спомня факти, моля
да прочетем показанията й на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК.
АДВ. М.: Налице са основания за прочитане на показанията.
АДВ. Ж.: Да се прочетат.
АДВ. Г.: Да се прочетат.
СЪДЪТ намира, че са налице основания за прочитане на показанията на
свидетелката, дадени на досъдебна фаза и предвид становищата на страните и на основание
чл.281, ал.4, вр. ал.1 т.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протокол за разпит на свидетел, находящ се на л.45-46, т.1 в ДП.
СВИД. П.: Не помня този случай.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА: В Отделението по Реанимация не работи
инвазивен кардиолог. Инвазивните кардиолози работят само в специализираните отделения
и болници.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: Кардиогенният шок е тежкото състояние, до което
може да доведе инфаркта. Това е състоянието, което е на граничната линия с безграничното
– шок. Шокът ако не се овладее, болният умира. Причината за кардиогенен шок е болест на
сърцето, която води до този шок. Има различни видове шок.
Аз съм реаниматор, а не кардиолог. Попринцип би могло, най-вероятно, инфаркт да
предизвика кардиогенен шок. Това могат да го кажат колегите кардиолози. Аз лекувам
шока, независимо какъв е. Пациентът е дошъл при мен в шоково състояние и аз изключвам
причините. При положение, че е имал централно венозно налягане 18, значи не е бил в
хипобулимичен шок. Оттам нататък: травматичен шок – не е бил вече. Остава да е
кардиогенен шок. Затова съм го класифицирала като такъв и при положение, че има такива
заболявания, които са довели до такова състояние, съм преценила, че кардиогенен шок и съм
го лекувала за това.
29
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Г.: Причините за кардиогенен шок могат да бъдат
различни от кардиологична гледна точка. Т.е. различни видове заболяване могат да доведат
до такъв вид шок.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж.: В „С.А.“ има Вътрешно отделение, към което има и
кардиолози. Това се отнася и за онази година. Доц. К. е бил кардиолог по това време. Имаше
и жена, чието име не си спомням.
Има причина за това стойностите на хемоглобина да са такива, каквито са. Ако
например са с ниски нива вследствие на остро кървене, ще прелея кръв на пациента, както и
разбрахме, че съм направила.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, като със
съгласието им съдът я ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в качеството на свидетел на К. М. СТ., със снета по
делото самоличност; предупредена за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и
правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
Свид. С.: Към 2015 г. работих като лекар ординатор в „С.А.“. Пациент на име И. Ж.
не си спомням.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид изявлението на свидетелката, че не си спомня факти, моля
да прочетем показанията й на основание чл.281, ал.1, т.2.
АДВ. М.: Налице са основания за прочитане на показанията.
АДВ. Ж.: Да се прочетат.
АДВ. Г.: Да се прочетат.
СЪДЪТ намира, че са налице основания за прочитане на показанията на
свидетелката, дадени на досъдебна фаза и предвид становищата на страните и на основание
чл.281, ал.4, вр. ал.1 т.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протокол за разпит на свидетел, находящ се на л.48, т.1 от ДП.
СВИД. С.: Сещам се за случая. Нямам какво да добавя към показанията си.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА: Изследванията, които назначих не бяха готови
към момента на изписване на лечението. Назначих ги, за да ги направим след това.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж.: Гледала съм изследванията, които са били направени в
Ортопедия преди това. Гледах това изследване, което е било готово. Това, което съм
поискала, не съм го гледала, тъй като не е било готово.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, като със
съгласието им съдът я ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала.
30
СЪДЪТ пристъпва към разпит в качеството на свидетел на ЕМ. Н. Л., със снета по
делото самоличност; предупредена за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и
правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
СВИД. Л.: За И. Ж. нямам спомен.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид изявлението на свидетелката, че не си спомня факти, моля
да прочетем показанията й на основание чл.281, ал.1, т.2.
АДВ. М.: Налице са основания за прочитане на показанията.
АДВ. Ж.: Да се прочетат.
АДВ. Г.: Да се прочетат.
СЪДЪТ намира, че са налице основания за прочитане на показанията на
свидетелката, дадени на досъдебна фаза и предвид становищата на страните и на основание
чл.281, ал.4, вр. ал.1 т.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протокол за разпит на свидетел, находящ се на л.49-50, т.1 от ДП.
СВИД. Л.: Не си спомням този случай.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж.: Ако е имало изследвания за хемоглобин съм щяла да
ги видя. Като правим консулт основно гледаме лаборатория и кардиограма. При хемоглобин
със стойност 75 той си лежи в Реанимация, не е задължително да се прави кръвопрелИ.е
принципно казано.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, като със
съгласието им съдът я ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в качеството на свидетел на Л. Д. Ч., със снета по
делото самоличност; предупредена за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и
правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
СВИД. Ч.: Лекар съм в СБАЛК – Варна, като към 2015 г. пак там работих. За пациент
с име И. Ж. имам спомен. Това, което помня е, че сутринта от 08:00 ч имаме рапорт в
болницата с всички лекари и някъде в началото на рапорта се обадиха от Ортопедия, че
искат спешен консулт с кардиолог и казах на професора, че ще отида на консулт, докато те
минават визитация.
Отидох в Ортопедия. Там съм говорила или с лекуващия, или с дежурния – не знам
името. Каза ми, че пациентът има оплаквания от няколко часа от гръдна болка, след което
влязох при пациента да го прегледам. Говорих после с ортопеда и той ми каза, че предния
ден е опериран. Попитах дали предстои някаква нова оперативна интервенция и той каза, че
не се планира ортопедично нищо друго. Видях кардиограмата, която не беше хубава, беше
исхемична. Пациентът имаше някаква остатъчна болка. След това погледнах в ИЗ-то
изследвания някакви, каквито имаше към момента. Може би да са били входящите, от
31
приемането му. Предвид на кардиограмата и оплакванията на пациента прецених, че е с
нестабилна стенокардия и написах да бъде приведен в нашата болницата за наблюдение.
След това се върнах в болницата.
Професорът приключваше визитация с колегите и бяха в коридора. Казах му, че съм
прегледала пациента от Ортопедия, както и симптомите му и че съм написала да се приведе
в нашата болница. После в 9 часа имам по график прегледи в медицинския център, след
което заминах от болницата.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА: Кардиограмата беше исхемична – това означава
да има стеснение или запушен кръвоносен съд на сърцето. Ако е запушен е инфаркт. Не
знам дали има инфаркт, имаше исхемични промени, които с дискомфорта приемаме, че
пациентът е нестабилен. Изследвания на ензими не помня дали е имало. Спомням си, че съм
погледнала някакви входящи изследвания, в които имаше и хемоглобин, който по спомен
беше 100-100 и нещо. Други изследвания не съм видяла. И да ги пуснал лекаря, те стават
бавно, за няколко часа.
Допълнителни изследвания, които трябва да се направят, за да се уточни диагнозата
са тропонин, който ни говори вече за миокарден инфаркт. Тропонинът ни говори дали има
инфаркт, но дали има исхемия ни говори кардиограмата. Установила съм, че пациентът има
исхемия, т.е. може да има проблем със съдовете на сърцето, но тропонин или някакви
елевации на кардиограмата, които да говорят за инфаркт към момента, е нямало.
„Остър коронарен синдром“ означава запушване на кръвоносен съд на сърцето.
Какво е състоянието точно на съдовете се установява с коронарография, ако се проведе. Аз
съм писала, че има нестабилен коронарен синдром, т.е. предполага се с тази кардиограма и
тази гръдна болка някакво стеснение на съд.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: За инфаркт понякога има и показатели на
кардиограмата, и тропонин. Винаги пускаме тропонин, който да ни каже. Има стигми на
кардиограмата като елевации, които могат да ни говорят за остър инфаркт и без да дочакаме
тропоН. е ясно, че има инфаркт. Като дойде тропоН., вече и двата показателя говорят за
инфаркт.
Възможно е да се случи и кардиограмата да е нормална, а тропоН. е завишен. Тогава
правим коронарография, за да видим какво има по съдовете.
Когато бях при пациента, той беше спокоен, нямаше силни болки, само лек
дискомфорт. В момента по състоянието му и по тази кардиограма, съм преценила, че е добре
да бъде в Кардиология. нещо, което да ми е говорило , че има силни болки или да изисква да
отива веднага в Реанимация, не съм преценила.
Ако е бил оставен Ж. в „С.А.“ не мога да кажа дали е нямало възможност да се
подобри състоянието му. Дала съм предписание да се транспортира в Кардиология. С тази
кардиограма и оплаквания би трябвало да е в кардиологично отделение.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Г.: Данните от кардиограмата могат да отразяват и
наличие на аортна стеноза. В Ортопедия не съм заявявала, че е налице инфаркт. Писала съм
32
нестабилна стенокардия.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж.: Имам спомен, че като отворих ИЗ-то на пациента, на
стр.1 имаше едни стойности на кръвна картина. Някои пациенти имат много изследвания
пускани. Тези може би са били входящите. Едни изследвания съм видяла. Не знам от коя
дата са. Ако там е имало и други изследвания, съм щяла да ги видя. За кръвна картина
специално, в ИЗ-то, имаше едни стойности. Ако са били дошли изследванията няма как да
не ми ги покажат.
ПРОКУРОРЪТ: Имам искане за прочитане на показанията на свидетелката, тъй като
в тях свидетелката е заявила, че са й би ли представени изследвания, направени на 24-ти
сутринта. Искам да се прочетат в частта от л.54, т.1 от ДП – най-долу абзаца, четвърти ред
отдолу нагоре.
АДВ. М.: Налице са основания за прочитане на показанията.
АДВ. Ж.: Да се прочетат.
АДВ. Г.: Да се прочетат.
СЪДЪТ намира, че са налице основания за прочитане на показанията на свидетеля,
дадени на досъдебна фаза и предвид становищата на страните и на основание чл.281, ал.4,
вр. ал.1 т.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протокол за разпит на свидетел от 31.10.2017 г., находящ се на л.54, т.1
от ДП, в частта шести ред отдолу нагоре, до края.
СВИД. Ч.: Поддържам казаното.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ж.: За увеличение на тропоН. може да има няколко
причини: може да е постоперативно, особено при коремни манипулации или други
заболявания. Това е показател, който не е строго специфичен само за инфаркт, въпреки че
като дойде пациент с гръдна болка, с проблеми на кардиограмата, му пускаме тропонин, за
да разберем дали има инфаркт. Ако няма гръдна болка и промени в кардиограмата, ако е
опериран и има тропонин, ние винаги гледаме да има кардиограма и лабораторни
изследвания. Няколко са причините за увеличен тропонин.
За консулта се свързаха с мен. Аз отивам на рапорт, той започва и подават спешен
консулт от Ортопедия и понеже знаем, че те нямат кардиолог 24 часа. На рапорта сме поне
10 човека и като се обадят за консулт обикновено някой от старшите кардиолози отива. Дали
аз казах, че ще го направя или професора каза, че ще ида аз – не знам. Отидох по време на
рапорта, тъй като беше спешен. Не знам дали той ми каза или аз реших, не си спомням.
АДВ. Ж.: Моля да представите на свидетелката в т.5, л.194 едно нейно становище,
което е подписала, долу има един печат. Въпросът ми е относно изследвания от 21.11 –
представени ли са такива или не са, защото такива в делото няма?
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.
33
АДВ. М.: Не възразявам.
АДВ. Г.: Да се представи.
СЪДЪТ представя на свидетелката становище, изготвено от нея, находящо се на
л.194, т.5 от ДП със запитване
СВИД. Ч.: Аз не знам кога е 21-ви, защото не знам кога съм правила консулта. В ИЗ-
то съм видяла само кръвна картина и входящи изследвания. Тук освен датата да е 24-ти. То е
ясно, че е 24-ти, след като тропонин и МВ преди това не са били пускани. Има грешка в
датата според мен, тъй като тези не са били пускани входящо. Пускани са само стандартните
изследвания.
АДВ. Ж.: Нещо от описаното в това становище означава ли „инфаркт“ и навежда ли
на мисълта за инфаркт?
СВИД. Ч.: „Нестабилна стенокардия“ означава, че пациентът не е стабилен – или
има инфаркт, или е прединфарктен, нещо по-общо.
АДВ. Г.: Аз Ви запитах дали става въпрос за инфаркт и казахте, че не става.
АДВ. М.: Възразявам. Объркват свидетелката. Тя много ясно обясни, че исхемичната
болест може да включва инфаркт. Възразявам срещу начина на водене на разпит.
СЪДЪТ допуска въпроса.
СВИД. Ч.: Исхемията включва инфаркт и нестабилна стенокардия. Това означава
стеснен или запушен кръвоносен съд.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Г.: Стойностите на тропоН. могат да се повлияят от
оперативна намеса.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, като със
съгласието им съдът я ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ: Имам искане за допускане до разпит на д-р Д.Д. – лекарят, изготвил
аутопсията. Това, което ще се установи е причината за смъртта.
АДВ. М.: Подкрепям изцяло искането на държавното обвинение, като посочвам и
допълнителни съображения: категорично е установено от настоящите доказателства по ДП,
че в процеса протокол не е изготвен. Категорично е установено в съдебното производство,
че са взети хистологични проби при аутопсията. С показанията на д-р Д. считам, че за
пълното изясняване на обективната истина е нужно да се разбере защо е извършена
аутопсията, въз основа на какви данни е посочил причина за смъртта „инфаркт“ и на трето
място той изземал ли е хистологични проби.
Адв. Г.: На първо място държа по искането си, което споменах в началото на
заседанието.
Искането на прокуратурата и адв. М. за призоваване на д-р Д. намирам за
34
неоснователно. На първо място защото ако е следвало и законът и процедурата изискват
съставяне на протокол за аутопсията и той не е съставен, то няма как неговата липса да се
замести със свидетелски показания на доктора. Ами ако не си спомня? След като не е
съставен протокол, а е трябвало да бъде, ние не можем да поправим пропуска с разпит. Моля
искането да бъде оставено без уважение.
АДВ. Ж.: Считам, че това само ще предизвика смях в по-горната инстанция. Ще
направя паралелно сравнение: има дела, по които СРС не се допускат, но те са проведени и
тъй като не могат да бъдат включени към доказателствения материал по делото, то трябва
ли да разпитаме тези, които са чули СРС да разкажат какво са чули? Считам, че искането е
неоснователно.
СЪДЪТ намира, че за следващо съдебно заседание следва да бъдат призовани вещите
лица по назначените по делото комплексни съдебно-медицински експертизи: доц. д-р П.Л.,
д-р В.Т., д-р Г.С. от изготвената експертиза, находяща се в т.3, л.17 от ДП, както и членовете
на изготвената петчленна съдебно-медицинската експертиза – д-р Р.Х., доц. д-р М.Г., д-р
Ц.И.-Шишкова, д-р Д.К., доц. д-р М.П.. Същите са направили и допълнителна такава,
находяща се на л.26, т.4 от ДП.
По отношение на направеното искане от страна на гражданския ответник за
назначаване на съдебно-медицинска експертиза със съответните въпроси, които са
формулирани в отговора към исковата молба, съдът счита, че следва да се произнесе след
изслушване на заключенията на изготвените вече съдебно-медицински експертизи и в
случай, че се наложи изготвяне на допълнителна или повторна експертиза, ще има
съответно произнасяне в тази насока.
Във връзка с проверка на свидетелските показания, депозирани от свидетеля М.Ж. за
причина за смъртта на И. Ж., която му е съобщена от д-р Д., съдът намира, че следва да
допусне до разпит в качеството на свидетел в следващо съдебно заседание д-р Д.Д..
Поради горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за следващо съдебно заседание вещите лица доц. д-р П.Л., д-р
В.Т., д-р Г.С., д-р Р.Х., доц. д-р М.Г., д-р Ц.И.-Шишкова, д-р Д.К. и доц. д-р М.П..
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел д-р Д.Д. и ВПИСВА същия в
списъка със свидетели по делото.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ д-р Д.Д. за следващо съдебно заседание.
АДВ. Ж.: Имам още едно искане. То е от значение по-скоро за допълнителната
съдебно-медицинска експертиза. Моля да изискате от „К.“ и от „Св. Марина“ епикризите,
които са издадени, когато Ж. е бил два пъти хоспитализиран в „К.“ и един път
хоспитализиран в „Св. Марина“ от 2015 г.
35
Установи се, че към 2015 г. на щат в „С.А.“ е имало назначени кардиолози, които
всички ползват. Моля да изискате по служебен път справка колко кардиолози са имали
трудов договор с тази болница към месец ноември 2015 г., за да установим къде са били и
какво са правили и защо не са били там да дадат становище.
АДВ. Г.: Не се противопоставям.
ПРОКУРОРЪТ: Две от епикризите за лечения, които са проведени и то във връзка
със сърдечни заболявания, се намират в кориците по делото. Намирам искането за
неоснователно. То даже не беше конкретизирано и като бройка и като период.
Относно списъка на кардиолози: не виждам какво общо има това с предмета на
доказване и колко кардиолози работят с „С.А.“. Не намирам логика в направеното искане.
Няма алгоритъм при спешност да се търси… както казаха – търсят там, където може да се
откликне. Какво значение има в този случай колко кардиолози работят през 2015 г. в „С.А.“
по отношение на предмета на делото.
АДВ. М.: Относно искането за медицинска документация за наличните заболявания
на Ж. считам, че защитата следва да конкретизира точно кои документи трябва да се изискат
и за какъв период от време, тъй като част от тях са по ДП. Относно справката за налични
лекари кардиолози считам, че това не е свързано с предмета на доказване.
СЪДЪТ по отношение на направените доказателствени искания за събиране на
писмени документи, намира същите за основателни. Не е пречка пред съда да изиска
информация за здравословното състояние на починалия Ж., доколкото неговото
здравословно състояние е от основните предмети на доказване в настоящия процес.
По отношение на второто искане дали има назначени кардиолози към м. ноември
2015 г. към М., съдът намира, че няма пречка да се изиска подобно доказателство, тъй като
това най-вероятно е тезата на защитата, която не може да бъде ограничавана в събирането
на доказателства по служебен път.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗИСКА справка дали е провеждано лечение на пациента И. В. Ж. с ЕГН
********** за периода 2014 г. – 2015 г. вкл. от МБАЛ „К.“ и УМБАЛ „Св. Марина“ и
съответно да се предоставят заверени епикризи.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от изп. д-р относно това колко назначени на трудов
договор лекари кардиолози е имало в М. към месец ноември 2015 год. и съответно кои са те.
СЪДЪТ намира, че следва разглеждането на делото да се отложи за друга дата,
предвид което
ОПРЕДЕЛИ:
36
ОТЛАГА производството по делото И ГО НАСРОЧВА за 02.09.2022 г. от 09:00, за
които дата и час страните се считат за уведомени от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
37