Р Е Ш Е Н И Е № 260024/27.8.2020 г.
гр. Ямбол,
27.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на първи
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: П.
ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря
М. П., като разгледа докладваното от съдията АНД № 376 по описа на съда за
2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „ЕС ДИ ЕН АУТО“ ЕООД – гр. Ямбол против
издаденото от Директора
на РИОСВ – Стара Загора НП
№ 57/11.11.2019г., с което на основание чл.156, ал.1 вр. чл.113, ал.3 от
Закона за за управление на отпадъците, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 5500 лева за нарушение по чл.156, ал.1 от същия закон.
С жалбата се иска
НП да бъде отменено най-общо, по съображения за
допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения и поради
противоречието му с материалния закон. Оспорват се и фактическите положения в
акта и в НП. От пространно изложения в жалбата прочит на фактите по делото
могат да се извлекат оплаквания за непълно и неясно фактическо описание на
нарушението, за неправилно прилагане на материалния закон при посочване
нарушената законова разпоредба, за противоречие между неговото фактическо и
юридическо описание, както и такива за недоказаност на нарушението.
В с.з. жалбата се поддържа от редовно
упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП и за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че оспореното НП е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Не претендира присъждане на
разноски.
След
като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 28.05.2019 г., съвместно със служители на ОД на МВР – Ямбол, св. П. – ст.
инспектор в РИОСВ – Стара Загора, извършила проверка в имот, находящ се на ***, стопанисван от жалбоподателя по силата
на договор за наем № 8/01.06.2015г., и по-конкретно, на откритата прилежаща
площ от 200 кв. м., разположена непосредствено пред входовете на отстъпените му
за временно възмездно ползване три броя закрити гаражни клетки. При проверката
се установило, че в закритата част на стопанисвания обект се извършват дейности
по съхраняване и разкомплектоване на излезли от употреба МПС, а в откритата му
част – на прилежащата към гаражните клетки площ от 200 кв. м., били установени 39 броя излезли от
употреба МПС, както и части от излезли от употреба МПС – врати, капаци, гуми с
и без джанти, радиатори, седалки, компоненти от ходова част, табла и др.
Проверката приключила със съставяне на констативен протокол № 006529/28.05.2019г.,
в който установените на площадката 39 броя излезли от употреба МПС били
иднивидуализирани с посочване на марката и номера на рамата, а на жалбоподателя
били дадени общо пет задължителни предписания. Съгласно предписание № 4, в срок
до 28.06.2019г. дружеството следвало да почисти площадката от излезли от
употреба МПС и наличните компоненти за тях и да ги предаде на оператори,
притежаващи разрешително по ЗУО. В КП било посочено и лицето, отговарящо за
изпълнение на предписанието – управителя на дружеството жалбоподател. Проверката
била извършена в негово присъствие и същият бил запознат с дадените
предписания, включително и чрез връчване на екземпляр от протокола.
На 17.07.2019г., след изтичане на срока за изпълнение на предписание № 4,
свидетелите П. и Д. извършили последваща проверка на обекта. При обход и оглед
на откритата част от наетия от жалбоподателя имот, пред гаражните клетки свидетелите
установили наличие на 7 броя излезли от употреба МПС, както и на капаци, гуми
без джанти, радиатори, седалки, компоненти от ходовата част на автомобили,
табла и др. Установеното при последващата проверка било отразено в КП № 006696/17.07.2019г.,
екземпляр от който отново бил връчен на управителя на дружеството жалбоподател.
С оглед констатациите при последващата проверка, св. П. счела, че
дружеството не е изпълнило Предписание № 4 и на 19.08.2019г., в присъствието на
неговия упративел, както и в присъствието на свидетелите Д. и Н., му съставила
АУАН № 57 от същата дана за нарушение по чл.156, ал.1 от ЗУО.
Впоследствие, на 11.11.2019г. въз основа на акта и при идентично фактическо
и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено
обжалваното НП.
Видно от приложения към АНП КП № 006696/17.07.2019г., при последващата
проверка се установило неизпълнение и други две предписания - по пункт 3 и 5 от
КП 006529/28.05.2019г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетелите П., Д. и Н., както и от писмените доказателства по делото, които са
безпротиворечиви.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,
тъй като е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва. Както е отбелязано в мотивите към протоколното
определение от 01.07.2020г. за даване ход на делото, юридическият факт, с
настъпването на който законът свързва началото на срока за обжалване, е
връчването на НП на наказаното лице, а тежестта на доказването му лежи върху
АНО. Поради липсата на доказателства за извършено редовно връчване, в случая
срокът за обжалване не е започнал да тече и жалбата следва да се счита за
подадена в срок. Обстоятелството, че в известието за доставяне, с което НП е
изпратено на жалбоподателя, пратката е отразена като „непотърсена“ не доказва
редовно връчване, доколкото нарушителят не е законово задължен да търси акта.
Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН обаче, установява императивно задължение за
АНО да връчи препис от НП на нарушителя срещу подпис, като това му задължение
отпада само и единствено в хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, когато
нарушителят не е намерен на посочения адрес. След като липсват данни
жалбоподателят да е търсен на адреса си на управление, а и на адреса на стопанисвания
обект, на който управителят на дружеството е бил установен два пъти, не може да
се приеме, че е налице редовно връчване и по смисъла на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От процесуалноправна
страна НП е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването му, съдържа изискуемите от ЗАНН реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо
и юридическо описание на нарушението. Както АУАН, така и издаденото
въз основа на акта НП, съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение. Посочен е точно и нарушения
закон - разпоредбата на чл.156, ал.1 от ЗУО, която съдържа едновременно състав
на нарушението и санкция за неговото извършване. Налице е съответствие и между
твърдяното дяние и вмененото нарушение, като не съществува никакво съмнение
относно това за какво деяние и за какво нарушение жалбоподателят е привлечен да
отговаря. Последователно изложените в АУАН и в НП факти, че дружеството е
санкционирано за неизпълнение на задължително предписание № 4, дадено с КП №
006529/28.05.2019г., кореспондират в пълна степен с посочения за нарушен текст
от закона. Ясно е посочен и адресата на даденото предписание, поради което
оплакванията, свързани с неяснота и по отношение на това обстоятелство, също са
лишени от основание.
НП е издадено и в
съответствие с материалния закон.
По силата на чл.113, ал.3 от Закона за управление
на отпадъците, въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка,
оправомощените от Директора на РИОСВ длъжностни лица дават задължителни
предписания с определен срок за тяхното отстраняване, а съгласно разпоредбата
на чл.156, ал.1 от ЗУО, неизпълнението на задължителните предписания по чл.113,
ал.3 от закона е обявено за наказуемо с налагане на имуществена санкция за юридическите
лица в размер от 5000 до 20000 лева.
От съвкупния
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин
се установява, че жалбоподателят не е изпълнил задължително предписание № 4,
обективирано в КП № 006529 от 28.05.2019г., а именно, в срок до до
28.06.2019г. да почисти площадката
на стопанисвания обект от излезли от
употреба МПС и наличните компоненти
за тях, тъй като по време на контролната проверка на 17.07.2019г. на площадката отново е
установено наличие както на 7 броя излезли от употреба МПС, така и на компоненти
за излезли от употреба МПС – врати, капаци, гуми и др. Видно от съдържанието на
даденото предписание, то не касае само конкретни ИУМПС, индивидуализирани по
марка и номер на рама в протокола от 28.05.2019г., както и не касае само
излезлите от употреба МПС, установени при проверката на 28.05.2019г. Ясно и
еднозначно е предписано, че площадката следва да се почисти от всякакви излезли
от употреба МПС и компоненти за тях, без оглед на собствеността им, и без оглед
на това дали са били установени там при първата проверка или са донесени
впоследствие. При това положение несъмнено, с бездействието си по отношение на
предписаното, дружеството
е извършило вмененото му нарушение и е осъществило административнонаказателния
състав на чл.156, ал.1 от ЗУО, предвиждащ за
неизпълнение на
предписанията по чл.113, ал.3 от закона от страна на юридическо лице, както е в
случая, имуществена санкция в размер от 5000 до 20000 лева. В тази законова рамка
АНО е наложил на жалбоподателя
имуществена санкция в размер на 5500 лева, като е определил размера на санкцията много
под средния размер и почти в минимума на предвиденото
в закона, отчитайки обстоятелството, че нарушението е за първи
път, както и това, че дружеството е предприело действия за изпълнение на
предписанието. От друга страна, имайки предвид, че при контролната проверка на 17.07.2019г. е констатирано неизпълнение и на други две
задължителни предписания от страна на наказаното дружество, АНО правилно е преценил, че няма
основание за определяне на наказанието в законовия минимум, както
и за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното нарушение не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид.
С оглед на изложеното,
и тъй като при извършената служебна проверка относно законосъобразността на НП не се
установи същото да страда от
пороци, представляващи основание за неговото изменение или отмяна, оспорения акт следва да се
потвърди, при което положение и по арг. от чл.143, ал.1 от АПК, приложим чрез препращане по
силата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да се отхвърли.
Въззиваемата страна
не претендира присъждане на разноски.
Поради изложеното,
и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 57/11.11.2019г., издадено от Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на основание чл.156, ал.1 вр. чл.113, ал.3 от Закона за за управление на отпадъците, на „ЕС
ДИ ЕН АУТО“ ЕООД – гр. ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управитля С. Д. Н., е наложена имуществена санкция в
размер на 5500 (пет хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл.156, ал.1 от
същия закон.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на жалбоподателя „ЕС ДИ ЕН АУТО“ ЕООД – *** за присъждане на разноски
за възнаграждение на един адвокат.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: