№ 474
гр. Бургас, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. С.
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500409 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Резиа“ЕООД с ЕИК-********* със
седалище и адрес на управление гр.Малко Търново,Бургаска
обл.,ул.“Зеленика“№6,представлявано от управителя Магдалена Христова
Георгиева,подадена чрез пълномощника адв.Д. Ст. против съдебно решение № 71 от
01.12.2021г., постановено по гр.д.№116/2021г.по описа на РС- гр.Малко Търново,с което
районният съд е приел за установено по отношение на въззивното дружество,че за „ЕВН
България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив,ул.“Христо Г.Данов“№37,представлявано по делото от пълномощника
юрисконсулт К А съществува вземане в размер на 286.97 лева,представляващи стойността
на консумирана от обекта на потребителя –ответник „Резиа“ЕООД електрическа енергия и
начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 01.12.2020г.-
31.01.2021г.,както и сумата от 6.36 лева,представляваща стойността на законната лихва за
забава върху главницата за периода от 16.01.2021г.до 08.04.2021г.и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда-09.04.2021г.до окончателното изплащане на задължението.
С въззивната жалба е оспорено решението на МТРС като
неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като се твърди,че изводите на районния съд
са формирани върху твърдения на ищеца,без същите да са били доказани и без да са били
събрани каквито и да било доказателства за установяване на твърдените факти. Ищецът
твърди,че ответникът е небитов клиент,което съдът е приел на доверие,макар че
отоплението на обекта е основно на дърва и не може да се приеме,че ответното дружество е
небитов клиент съгласно §1 т.33а от ДР на ЗЕ,който за нуждите на недвижимия си имот
„купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител голеща вода или пара…или
природен газ за битови нужди“.В това отношение няма подобни констатации и твърдения в
1
приетата по делото СТЕ,като явно неразбирайки поставения въпрос вещото лице е приело,че
обектът попада в категорията „необитавани клиенти“. Това според въззивника не може да се
приеме,че е техническа грешка,тъй като в пояснението си вещото лице е посочило,че имотът
се ползва сезонно.Констатираното сезонно ползване на имота кореспондира с твърдението
на въззивника,че през последните години същият се посещава много рядко.Приемайки,че
ответникът е небитов клиент с оглед вида на клиента/търговско дружество/ и вида на обекта
на потребление,съдът е направил този извод само поради факта,че клиентът е търговско
дружество,без да отчете,че имотът се ползва фактически за живеене и то
сезонно/констатирано от експертизата/.Дори и на адреса на процесния имот да е
регистриран адрес на управление на търговец,то следва да се държи сметка за фактическото
ползване на имота,което е за живеене.Всички тези факти са били установени от показанията
на св.Конжилов,които необосновано и незаконосъобразно не са били кредитирани от
районния съд,само поради факта,че е съпруг на ответника и е заинтересован от изхода на
делото.В тази връзка се прави възражение,че ответникът е търговско дружество,поради
което той не може да има съпруг,а дори и свидетелят да има родствена връзка със страна по
делото,това не е причина да не се кредитират показанията му,а съдът следва да ги преценява
спрямо останалите събрани доказателства по делото,което не е било сторено. Прави се
довод,че при предявен положителен установителен иск,доказателствената тежест е изцяло
върху ищеца,а ответникът е твърдял отрицателни факти – че не попада в категорията
„небитов клиент“ и че имотът не е ползван през процесния период. В тежест на ищеца е
било да докаже обратното,но това не е било сторено,а съдът е постановил решението си
презумирайки незаконосъобразно,че имотът е бил обитаван и ответникът е небитов клиент
,което приема за доказано от представените от ищеца фактури. Въззивникът счита,че делото
е решено нехайно,незадълбочено и пристрастно,което личи и от самия начин на изписване
на съдържанието на решението- без или с наполовина кавички,с абсолютно излишни
знаци/една част от тях дори не препинателни,а такива за математически действия,каквито не
са изложени/.Отправя се искане до въззивния съд да отмени решението на МТРС като
неправилно,незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила,както и необосновано и вместо него БОС да постанови
решение,с което да бъдат отхвърлени предявените искови претенции.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
Въззиваемото дружество е депозирало в срок писмен отговор,в който се оспорва
основателността на въззивната жалба.,като счита,че съдебното решение на МТРС е
постановено въз основа на събраните по делото доказателства правилно и в цялост съдът е
кредитирал установените обстоятелства в развилото се производство. В отговора се сочи,че
ищецът в качеството си на търговец на на електрическа енергия съгласно чл.100 от ЗЕ
продава електрическа енергия на клиентите си по свободно договорени цени и притежава
лицензия по чл.39 ал.1 т.1 от ЗЕ.Снабдяването на ответното дружество се извършва от „ЕВН
България ЕС“ ЕАД на основание и при условията на §15 ал.2 и ал.3 рредл.второ/без
сключен типов договор/ от ПЗР на ЗИДЗЕ/ДВ бр.57 от 2020г.,в сила от
26.06.2020г./.Съгласно горепосочените разпоредби,при липса на сключен договор от
клиента с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени,доставката на
ел.енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на
лицензия.Доставката се осъществява при условията на типов договор,сключен между
страните ,а докато последният бъде сключен,търговецът е длъжен да осигурява
снабдяването с електроенергия. Въззиваемото дружество сочи,че към настоящия момент
„Резиа“ЕООД не е сключило договор с търговец на електроенергия,поради което негов
снабдител е „ЕВН България ЕС“ АД.Според разпоредбата на чл.104а от ЗЕ потребителите
използват разпределителните мрежи,към които са присъединени обектите им.Обектът на
„Резиа“ЕООД е присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение ЮГ“ЕАД ,на чиято лицензионна територия се
намира.Потребители,присъединени към електроразпределителната мрежа при публично
2
известни общи условия ,заплащат всички мрежови услуги,каквато е и цената за достъп,на
крайния снабдител/доставчик от последна инстанция/,съгласно чл.28 ал.2 и чл.29 ал.3 от
ПТЕЕ,а в този смисъл е и чл.31 ал.1 от ОУ на „ЕВН България
Електроразпределение“ЕАД/със сегашно наименование „Електроразпределение-
Юг“ЕАД/,одобрени с решение № ОУ-1/19.03.2021г.на ДКЕВР,които обвързват
потребителите,без да е необходимо изричното им приемане съгласно чл.104а, ал.4
ЗЕ.Позовава се и на чл.29 от ПТЕЕ относно дължимостта на цената за достъп и пренос на
електроенергия от потребителите,присъединени към мрежата на съответния
оператор.Счита,че „РЕЗИА“ЕООД има качеството небитов клиент по смисъла на §1 т.33 от
ДР на ЗЕ,тъй като ползваната ел.енергия е за небитови нужди,с оглед вида на
клиента/търговско дружество/ и вида на обекта на потребление.Обектът е присъединен на
ниво ниско напрежение,съгласно представените по делото фактури.По отношение на цените
за мрежови услуги в отговора се сочи,че те не подлежат на свободно договаряне,а се
определят и заплащат на основание решения на КЕВР ,постановени на основание чл.21 ал.1
т.8 и чл.30 ал.1 т.13 от ЗЕ.Въззиваемото дружество счита,че съдът правилно е приел,че
ответникът притежава качеството клиент на „ЕВН България ЕС“ ЕАД,същият е собственик
на процесния имот и е налице облигационно правоотношение между страните,в каквато
насока са представени по делото доказателства. Счита,че претенцията на дружеството е
била подкрепена недвусмислено и от заключението на вещото лице,установени са били и
паричните задължения на ответника,като правилно районният съд е кредитирал тези
обстоятелства при постановяване на решението си,намирайки претенцията на ищеца за
основателна.Моли решението на МТРС да бъде потвърдено,няма доказателствени
искания,претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
В съдебно заседание страните,редовно призовани,не се явяват и не се
представляват.Представят писмени становища,нямат нови доказателствени
искания,претендират разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената
съдебна защита МТРС е определил правното основание на предявения иск с квалификация
по чл.422 вр.с чл.415 ал.1 ГПК вр.с чл.79 ал.1 пр.първо ЗЗД.
МТРС е събрал допустими и относими към спора доказателства,които е обсъдил в
решението си,като е приел,че между ищеца и ответника има възникнало и съществуващо
облигационо правоотношение по договор за продажба на електроенергия при ОУ.Приел е,че
през процесния период 01.12.2020г.-31.01.2021г.до обекта,собственост на ответника,с ИТН-
2516382 е доставена и консумирана електроенергия на стойност 286.97 лева,незаплатена от
ответното дружество,като ответникът има качеството „небитов клиент“,съгласно §1 т.33 от
ДР на ЗЕ ,с оглед вида на клиента-търговско дружество и вида на обекта на потребление. В
отговора на исковата молба ответното дружество е навело няколко възражения,които
районният съд е намерил за неоснователни,а именно: 1/ищецът не е индивидуализирал
обекта,собственост на ответника,до който е доставена електроенергия,тъй като в
нотариалния акт за собственост са посочени няколко обекта- жилищна сграда от 72
кв.м.,едноетажна сграда за търговия с площ 33 кв.м. и три селскостопански
сгради/барака,кочина и кокошарник,които не са електроснабдени/; 2/ответникът не е
небитов клиент по смисъла на §1 т.33а от ДР на ЗЕ;3/в жилищната сграда до 2019г. е живял
управителят на дружеството със семейството си,след което се е преместил да живее за
постоянно в гр.Бургас,но дължимите суми за потребление на електроенергия са се
увеличили,което е дало повод на Магдалена Георгиева да поиска извършване на проверка
през есента на 2020г.,но не и е известно дали е извършена проверка на място;4/през
процесния период в имота не е имало хора и респективно- не е възможно да има
потребление на електроенергия.
В подкрепа на възраженията си ответното дружество е ангажирало показанията на
един свидетел- Николай Конжилов,съпруг на управителката на дружеството Магдалена
3
Георгиева,които МТРС не е кредитирал.Поставени са били въпроси от ответника и към
допуснатата СТЕ,на които вещото лице е отговорило и експертизата е приета от съда,като не
е била оспорена от страните.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба,че МТРС е направил неправилна
преценка,че „Резиа“ЕООД има качеството „небитов клиент“ по смисъла на §1 т.33а от ДР на
ЗЕ и че ищецът не е индивидуализирал обекта на потребление на електроенергия. От
представения и приет като доказателство по делото нотариален акт за собственост № 118
т.ІІ,рег.№452,дело №207/2015г. на Съдията по вписванията при МТРС се установява,че
„Резиа“ЕООД е придобило собствеността върху недвижим имот- двуетажна жилищна
сграда и едноетажна сграда за търговия,както и на три селскостопански сгради. От приетото
като доказателство по делото заявление-декларация за започване на продажба на
електроенергия е видно,че след придобиването на собствеността през 2016г.,управителката
на дружеството е заявила желанието си да получава електрическа енергия за два обекта в
гр.Малко Търново,ул.“Зеленика“№6 – с 2 броя ИТН.В декларацията за достъп до
мрежата,подписана от управителката Георгиева са посочени 2 броя ИТН- битов и стопански.
Представен е по делото списък на подобектите на клиента „Резиа“ЕООД,като приложение
към декларацията,подписан също от управителката Георгиева,в който са посочени ИТН за
двата подобекта,съответно за жилищната сграда ИТН-2516382 и за стопанския обект ИТН-
2516630.Видно от съдържанието на представените по делото от ищеца две фактури,досежно
стойността на потребената електроенергия през процесния период е,че същите са относими
за потребление на обект с ИТН- 2516382,т.е.за жилищната сграда,като отчетеното
потребление на електроенергия е остойностено по цени за небитови клиенти. Няма
твърдения и представени от ответното дружество доказателства,че до процесния период за
ИТН 2516382 ищцовото дружество е начислявало дължимите за потребената електроенергия
суми по цени за битови клиенти.
По отношение на спора между страните дали ответникът е небитов клиент по
смисъла на §1 т.33а от ДР на ЗЕ районният съд е изложил лаконични мотиви,които се
споделят принципно от въззивната инстанция. Разпоредбата на §1 т.33а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ гласи,че "Небитов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. Разпоредбата на § 1 т.2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.)от ДР на ЗЕ гласи,че "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете
разпоредби и съпоставката им с отменената редакция на закона – §. 1, т. 42 и т. 43, се налага
извод,че законодателят при сега действащата редакция вече не използва като критерии при
дефиниране и разграничаване на битов от небитов клиент вида правен субект /физическо
или юридическо лице/. Меродавни за определяне на вида клиент- битов или небитов,при
сега действащите разпоредби на закона са нуждите, за които клиентът ползва/купува енергия
/битови - за собствени битови нужди, или небитови – по арг. на противното, такива които не
задоволяват битови нужди/. В случая ответникът е търговско дружество,което осъществява
търговска дейност,поради което той не би могъл да ползва електроенергия за собствени
битови нужди за обекта с ИТН – 2516382, независимо,че е с предназначение жилищна
сграда. По делото няма твърдения и доказателства,че до процесния отчетен период
ответното дружество е заплащало потребената електроенергия за жилищната сграда по цени
за битови клиенти. Дори обаче да можеше да се приеме,че между страните по делото е бил
сключен договор за продажба на електроенерегия за обекта с ИТН-2516382 по цени за
битови клиенти през 2016г.,то с влизане в сила на ЗИДЗЕ –ДВ бр.57/2020г. са въведени
законови промени,които съдържат изисквания към клиентите –потребители на
електроенергия да сключат нови договори с доставчик от последна инстанция. С §15 ЗИДЗЕ
–ДВ бр.57/2020г. законодателят е предвидил ред за уведомяване на небитовите клиенти от
крайните снабдители за прекратяване на електроснабдяването от 01.10.2020г.на
обекти,присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение,като
4
в случай,че до 30.09.2020г. клиентът не сключи договор по свободно договорени
цени,доставчикът сключва типов договор с клиента,за срок до 30 юни 2021г. До
сключването на типовия договор доставчикът осигурява електрическа енергия на
клиента,при условие,че той заплаща своевременно всички дължими суми,свързани с
доставката. По делото няма твърдения и доказателства,страните по делото да са сключили
типов договор или договор за продажба на електроенергия при свободно договорени цени,
съгласно който за обект с ИТН-2516382 да е договорено,че ще се ползва електроенергия от
битов клиент за собствени битови нужди. При това положение ищцовото дружество,като
доставчик от последна инстанция/ДПИ/ е продължило да осигурява електрическа енергия на
клиента по цени за небитови клиенти съобразно действащите свои ОУ,тъй като клиентът е
търговско дружество и не е заявил пред ДПИ в обекта да има ползвател-физическо
лице,който ще ползва електроенергия за собствени битови нужди. Недоказани са останали
твърденията на ответника,че в жилищната сграда не е имало потребление на електроенергия
през м.декември 2020г. Св.Конжилов,съпруг на управителката на „Резиа“ЕООД е заявил,че
до 2019г. семейството му е живеело в жилищната сграда,а впоследствие в имота не е
пребивавано непрекъснато.Свидетелят посочва,че в периода август-декември 2020г.е
пребивавал от време на време в имота,но електрически уреди не са били включвани,а
отоплението е на дърва. Заради високите сметки съпругата му подала жалба в ЕВН-
Приморско,но не е била уведомена за резултат от проверката. Районният съд неправилно не
е кредитирал показанията на свидетеля,тъй като той очевидно не отрича,че жилищната
сграда е ползвана и през м.декември 2020г.,макар и инцидентно.Въз основа на
свидетелските показания обаче не може да се направи извод,че има повреда в
електромера,включително и кражба на електроенергия. От приетото заключение на СТЕ се
установява,че електромерът е бил отчитан дистанционно,отчетените като разходвани
количества електроенергия съответстват на фактурираните.Вещото лице е констатирало,че
електромерът е монтиран през 2018г.,със срок на годност 6 години,заключен е в
ел.таблото,намиращо се на електрическия стълб пред имота. При извършения оглед на
място вещото лице не е констатирало да има включване в ел.мрежата на ответника на друг
консуматор,но по принцип счита,че това е възможно,тъй като електромерът е на улицата.
Посочва,че ако е имало такова включване през процесния период,то е следвало да бъде
констатирано от ЕВН ЕС.В показанията на св.Конжилов се съдържат твърдения,че
съпругата му е подала жалба и е поискала извършване на проверка заради необяснимо
високите сметки за ток,но тези твърдения на свидетеля не са подкрепени с писмени
доказателства.По гореизложените съображения съдът няма основание да приеме за доказано
възражението на въззивното дружество,че отчетената от електромера електроенергия не е
реално потребена поради повреда или нерегламентирано въздействие върху електромера.
Основателно е оплакването,че в заключението си вещото лице е разбрало погрешно въпроса
на ответника по т.2.2 – Да се установи дали недвижимият имот,собственост на ответника
попада в категорията „необитавани клиенти“,съгласно чл.33а от ЗЕ „ вместо „небитови
клиенти“ и е отговорило,че от извършения оглед и проведен разговор със съседи е
установило,че имотът се ползва сезонно. Следва да се отбележи обаче,че при изслушване на
заключението в съдебно заседание ответната страна не е направила възражения по този
въпрос и заключението е било прието от съда. Този въпрос според въззивната инстанция
въобще не е следвало да бъде допускан от районния съд за отговор от вещо лице,тъй като е
правен и отговор следва да даде съдът,а не вещото лице.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК
въззиваемото дружество има право да му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция за юк. възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
5
обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 71 от 01.12.2021г., постановено по
гр.д.№116/2021г.по описа на РС- гр.Малко Търново.
ОСЪЖДА „Резиа“ЕООД с ЕИК-*********,представлявано от управителя Магдалена
Христова Георгиева да заплати на „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК-********* сумата
от 100 лева,представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6