№ 6207
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100506557 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца И. Г. Г., чрез адв. Ч., срещу решение
№ 13304/22.12.2022г., постановено по гр. дело № 1997/2022г. по описа на СРС, 159-и
състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника „Топлофикация
София“ ЕАД отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че И. Г. Г. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата 206.52 лева,
представляваща разликата над уважения размер от 4 616.36 лева – цена на потребена
топлинна енергия в имот на адрес гр. София, ул. ****, аб. № 006636, за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2018г., до пълния предявен размер от 4 822.88 лева, отхвърлен и
за периода от 01.05.2018г. до 30.11.2018г., както и в частта за сумата 65.61 лева,
представляваща разликата над уважения размер от 2 449.99 лева – мораторна лихва за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., до пълния предявен размер от 2 515.60 лева,
отхвърлен и за периода от 01.05.2018г. до 30.11.2018г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението в обжалваната
част, поради нарушение на материалния закон. СРС неправилно приложил института
на погасителната давност, като не зачел кратката 3-годишна такава. Вземанията на
ответника възникнали и станали изискуеми в периода от м.05.2015г. до м.11.2018г.,
като издаването на последваща изравнителна фактура не променяло момента, от който
погасителната давност започвала да тече. Последното било в противоречие с
1
разпоредбата на чл. 113 ЗЗД. По тези доводи моли за отмяна на решението и вместо
него - постановяване на друго, с което исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
бъдат изцяло уважени. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор,
с който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира
разноски.
В частта, в която СРС уважил отрицателните установителни искове по чл. 124,
ал. 1 ГПК, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в
законна сила.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо. Въззивният съд на
свой ред извърши служебна проверка относно предмета на гр.д. № 7678/2022г. по
описа на СРС, 64-и състав, от която се установи, че заявлението по чл. 410 ГПК е
подадено след образуването на производството по настоящото дело пред СРС,
предвид на което пречки по чл. 126 ГПК, не са налице.
Решението в обжалваната част е НЕПРАВИЛНО на въведените с въззивната
жалба основания по следните мотиви:
В сезиралата съда искова молба ищецът И. И. Г. излага, че титуляр на партида
при ответника с аб. № 006636, договорна сметка № 002100252232, инст. №
**********, открита за ап. 14, находящ се в гр. София, ул. ****, бил И.Т.П..
Последният починал, а негов единствен законен наследник била ищецът Г.. За периода
от м.05.2015г. до 30.11.2018г. за горния абонатен номер ответникът начислил суми в
общ размер 7 338.48 лева, от които 4 882.88 лева – главници за топлинна енергия и
дялово разпределение и 2 515.60 лева – лихви. Същите задължения били обективирани
във фактури №№ **********/31.05.2018г., **********/30.09.2018г.,
**********/31.10.2018г. и **********/28.02.2019г. и в справка-извлечение от
информационната система на ответника. Твърди недължимост на същите суми,
начислени за периода от 01.05.2015г. до 30.11.2018г., поради изтекла 3-годишна
погасителна давност, за което излага подробни съображения. Видно от посочените
фактури и актуална справка, ответникът претендирал плащане и продължавал да
начислява лихви.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД депозира
писмен отговор на исковата молба. Възразява, че относно вземанията за периода от
01.05.2018г. до 30.11.2018г. давност не била изтекла – вземанията били включени в
2
издадената от него обща фактура № **********/31.07.2019г.
Относно горните вземания СРС приел, че предявените от ищеца искове са
неоснователни за разликата над сумата 4 616.36 лева – главница и за периода от
01.05.2018г. до 30.11.2018г., както и за разликата над сумата 2 449.99 лева – мораторна
лихва и за периода от 01.05.2018г. до 30.11.2018г. Изложил мотиви, че в чл. 32, ал. 3
ОУ на търговеца било предвидено изготвяне на изравнителни сметки след края на
отоплителния сезон и издаване на обща фактура за крайно дължимата сума. В
съдържанието на издадената от ответника справка била вписана фактура №
*********/07.2019г., а към подаването на исковата молба падежът на задължението по
същата фактура не бил настъпил. По тези съображения приел, че отрицателните
установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК били неоснователни в същите части.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени,
известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж.
Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат
съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на
същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги
определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД,
предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма
кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако
е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната
давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да
се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по
правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да
възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от
който момент започва да тече погасителната давност.
Нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016г.
предвижда задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Настоящият състав на
3
съда споделя доводите на въззивника, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната
сметка да издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за
отделните месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Давността за фактурираните
месечни вноски по прогнозна консумация започва да тече след изтичане на 45 дни от
месеца, за който се отнася задължението. Отново 45-дневен е и срокът относно
фактурата по чл. 32, ал. 3 ОУ, издавана след отчитането на уредите за дялово
разпределение, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ на търговеца.
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по
подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово
разпределение, предвид на което съдът приема, че давността за тези вземания тече от
възникването им, т.е. от фактурирането.
В конкретния случай от съдържанието на издадената от ответника справка се
установява, че за периода от 01.05.2018г. до 30.11.2018г. ответникът начислил
задължения за главници в общ размер 206.78 лева. От тях 195.16 лева представлявали
задължение „баланс ТЕ“ по документ № 96523334/м.07.2018г. Падежът на
задължението за главница за ТЕ, съобразно нормата на чл. 33, ал. 2 ОУ, настъпил на
14.09.2018г. Към датата на подаването на исковата молба в съда – 14.01.2022г.,
краткият давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, бил изтекъл по отношение на
задължението за „баланс ТЕ“ по документ № 96523334/м.07.2018г.
Останалата част от задълженията в издадената от ответника справка включва
главници за дялово разпределение, както следва: в размер на 1.54 лева по документ №
**********/м.05.2018г., и 6 бр. задължения за дялово разпределение в размер по 1.68
лева по посочените в справката документи, издавани ежемесечно в периода от
м.06.2018г. до м.11.2018г., включително. Давността за същите тези задължения за
главници за дялово разпределение, на основание чл. 36, ал. 2 ОУ, вр. чл. 114, ал. 2
ЗЗД, по горните мотиви на съда, тече от фактурирането им. Фактурата за дялово
разпределение за м.11.2018г. е издадена на 30.11.2018г., а 3-годишната погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за същото последно включено в справката на ответника
вземане за процесния период изтекла преди подаването на исковата молба в съда на
14.01.2022г.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че вземанията
на ответника за главници за периода от м.05.2018г. до м.11.2018г., вкл. изцяло са
обхванати от погасителна давност, предвид на което отрицателният установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен от
ищеца размер. Поради недължимост на главниците, основателен се явява и
отрицателния установителен иск за недължимост на акцесорното вземане за
4
мораторни лихви.
По горните мотиви решението в обжалваната част, в която отрицателните
установителни искове на ищеца са отхвърлени, следва да бъде отменено, а вместо това
въззивният съд следва да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата 206.52 лева - горницата над уважения от СРС размер от 4 616.36 лева – цена на
потребена топлинна енергия в имот на адрес гр. София, ул. ****, аб. № 006636, до
пълния предявен размер от 4 822.88 лева, която разлика включва цена на топлинна
енергия и цена на услугата дялово разпределение, отразени в издадени от
„Топлофикация София“ ЕАД в периода от м.05.2018г. – м.11.2018г. документи №№
**********, **********, 96523334, **********, **********, **********, **********
и **********, както и сумата 65.61 лева, представляваща горницата над уважения от
СРС размер от 2 449.99 лева до пълния предявен размер от 2 515.60 лева – мораторна
лихва за забавено плащане на същите главници.
По разноските:
Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с
предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва
да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.
Съдебната практика, застъпена в определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д.
№ 510/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, и определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч.
гр. д. № 3063/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО, приема, че в случаите като настоящия, когато
кредиторът не разполага с изпълнителен титул или други средства за принуда и
признае иска, не следва да бъде прието, че е станал причина за завеждане на делото.
Изрично е посочено, че при такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е
разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или
не е дал друг повод за предявяване на иска.
По отношение на частта, в която първоинстанционното съдебно решение е
влязло в сила, ответникът признал исковете и не е станал причина за завеждане на
делото, предвид на което и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските в същата част
остават за сметка на ищеца. Досежно разглежданата от настоящата съдебна инстанция
част (за сума в общ размер 272.13 лева), ищецът има право на разноски по правилото
на чл. 78, ал. 1 ГПК, доколкото ответникът изрично оспорил предявените отрицателни
установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за главници за периода от м.05.2018г. до
м.11.2018г. и мораторните лихви върху тях.
Пред СРС ищецът претендира и доказва сторени разноски в общ размер 993.54
лева, от които 293.54 лева – заплатена държавна такса и 700 лева – заплатено
5
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски в размер на сумата 36.84 лева, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва
да й бъдат присъдени.
С оглед изхода на спора и с арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, първоинстанционното
съдебно решение следва да бъде отменено и в частта, в която на основание чл. 78, ал.
3 ГПК на ответника „Топлофикация София“ ЕАД са присъдени разноски над сумата
96.29 лева.
Предвид основателността на въззивната жалба пред настоящата съдебна
инстанция право на разноски има единствено въззивникът-ищец И. И. Г.. Същата
претендира и доказва сторени разноски пред въззивния съд в общ размер 450 лева, от
които 50 лева – заплатена държавна такса и 400 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъди сумата
450 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13304/22.12.2022г., постановено по гр. дело №
1997/2022г. по описа на СРС, 159-и състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от И. Г. Г. срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни
установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че И. Г. Г. не
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата 206.52 лева, представляваща разликата
над уважения размер от 4 616.36 лева – цена на потребена топлинна енергия в имот на
адрес гр. София, ул. ****, аб. № 006636, за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., до
пълния предявен размер от 4 822.88 лева, отхвърлен и за периода от 01.05.2018г. до
30.11.2018г., в частта за сумата 65.61 лева, представляваща разликата над уважения
размер от 2 449.99 лева – мораторна лихва за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.,
до пълния предявен размер от 2 515.60 лева, отхвърлен и за периода от 01.05.2018г. до
30.11.2018г., и в частта, в която на „Топлофикация София“ ЕАД са присъдени
разноски по делото над сумата 96.29 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И. Г. Г., ЕГН **********,
срещу „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. Г. Г., ЕГН **********, не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата 206.52 лева - горницата над
уважения от СРС размер от 4 616.36 лева – цена на потребена топлинна енергия в имот
на адрес гр. София, ул. ****, аб. № 006636, до пълния предявен размер от 4 822.88
лева, която разлика включва цена на топлинна енергия и цена на услугата дялово
разпределение, отразени в издадени от „Топлофикация София“ ЕАД в периода от
6
м.05.2018г. – м.11.2018г. документи №№ **********, **********, 96523334,
**********, **********, **********, ********** и **********, както и сумата 65.61
лева, представляваща горницата над уважения от СРС размер от 2 449.99 лева до
пълния предявен размер от 2 515.60 лева – мораторна лихва за забавено плащане на
същите главници.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на И. Г. Г., ЕГН **********, сумата 36.84 лева – разноски по
делото, сторени пред СРС и сумата 450 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7