№ 442
гр. Велико Търново, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20244110200618 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят К. М. С. е обжалвал НП№ **********/**.**.**** г. на
директор на Регионална дирекция по горите – В.Търново, с което за
нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закон за горите /ЗГ/ и на основание чл. 266,
ал. 1, пр. 7 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер на
500 лева; на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на държавата
вещите, предмет на нарушението: 10 пространствени куб.метра дърва за
горене от дървесен вид цер и келяв габър и на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ
му е определено да заплати в приход на РДГ – В.Търново паричната им
равностойност в размер на 506 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез защитниците си моли
съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител заема становище,
че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно. Претендират се разноски.
Жалбата е основателна.
При служебна проверка на АУАН, серия В № 008840/07.10.2023 г. и
НП№ **********/**.**.**** г. на директор на Регионална дирекция по горите
– В.Търново съдът не констатира нередовности относно задължителните
реквизити, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от
ЗАНН.
1
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че на 07.10.2023 г. била извършена проверка по сигнал от инспектори в РДГ –
В.Търново в частен имот, находящ се в с.***, ул. ***, в непосредствена
близост до гора и попадащ на територията на РДГ – В.Търново, ТП ДГС
„Болярка“. Този имот бил обитаван от жалбоподателя К. М. С., страдащ от
психично заболяване – параноидна шизофрения. Проверяващите
констатирали, че жалбоподателят съхранява в имота 10 пространствени
куб.метра дърва за горене, прясно нарязани на 30 см, от дървесни видове цер
и келяв габър, които не били маркирани с контролна горска марка.
Дървесината-предмет на нарушението била оставена на съхранение с разписка
за отговорно пазене серия В № 002489/07.10.2023 г. у жалбоподателя.
Гореизложеното било документирано в Констативен протокол №
010019/07.10.2023 г. На жалбоподателя бил съставен АУАН, серия В №
008840/07.10.2023 г. за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Със сигнално
писмо изх. № РДГ05-9617/10.10.2023 г. на РДГ – В.Търново ВТРП била
уведомена за извършената проверка и била образувана прокурорска преписка
№ 7037/23 г., по която с Постановление от 24.10.2023 г. бил постановен отказ
да се образува досъдебно производство. На жалбоподателя било съставено
обжалваното НП№ **********/**.**.**** г. на директор на РДГ – В.Търново.
Фактологията на казуса се явява установена и доказана от: показанията
на разпитаните свидетели – Й. И. Ч., С. П. Г. и П. Д. А.; Констативен протокол
№ 010019/07.10.2023 г.; Експертно решение № 90126/10.01.2023 г.; съдебно-
психиатрична експертиза; разписка за отговорно пазене, серия В №
002489/07.10.2023 г.; Ценоразпис - цени за продажба на дървен материал по
дървесни видове и сортименти от склад при ТП ДГС „Болярка“, в сила от
01.01.2023 г.; Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 150, т. 1,
рег. № 1389, д. № 92/2009 г.
Видно от назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза,
допълнена и конкретизирана в съдебно заседание е, че жалбоподателят К. М.
С. страда от параноидна шизофрения. Заболяването се манифестира от 1988 г.
с промяна в поведението, раздразнителност, конфликтност, напрежение. През
годините е бил хоспитализиран неколкократно в различни психиатрични
заведения. Заболяването на жалбоподателя се изразява в образуването на
налудни мисли за отношение и въздействие. Наблюдават се и емоционални,
волеви, мисловни разстройства, довеждащи до нарушение в социалното
функциониране. Разсъжденията му са налудни, а мотивите психотични.
Заболяването протича на пристъпи, последвани от периоди на възстановяване.
Жалбоподателят не може да предвижда последствията от действията си. Към
датата на деянието и към датата на провеждане на експертизата е изпаднал в
продължително разстройство на съзнанието. Според вещото лице в настоящия
казус се касае за постоянно разстройство на съзнанието, жалбоподателят не е
разбирал свойството и значението на извършеното и следва да бъде признат за
невменяем.
Гореизложеното обосновава фактически и правни изводи, че
2
жалбоподателят се явява негоден субект на обективирано поведение,
подводимо под нормата на чл. 213, ал. 1, т. 1, пр. 7 от ЗГ. Изпълнителното
деяние, изразяващо се в „съхраняване“ от жалбоподателя на дървесина,
немаркирана с контролна горска марка, което деяние е осъществено на
сочената за инкриминирана дата и на индивидуализираното място, се явява
доказано от цялостната доказателствена съвкупност. Но деянието е
несъставомерно, тъй като не е налице субективно отношение към
извършеното нарушение. Това е така, защото по смисъла на чл. 33, ал. 2 от НК
жалбоподателят се явява наказателнонеотговорно лице, действащо към датата
на нарушението в състояние на невменяемост. Психичното заболяване на
жалбоподателя параноидна шизофрения е довело до постоянно разстройство
на съзнанието, изключващо вменяемостта и към настоящия момент. А
съгласно чл. 34, ал. 1, б.“б“ от ЗАНН „не се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява,
когато нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието“.
Коментираната несъставомерност обуславя правен извод за цялостна
отмяна на наказателното постановление – както по отношение на
административното наказание глоба в размер на 500 лева; така и в частта на
постановеното на основание чл. 271, ал. 1 от ЗГ отнемане в полза на
държавата на предмета на нарушението – 10 пространствени кубика дърва за
горене – цер и келяв габър; а също и на мярката, визирана в чл. 275, ал. 2 от ЗГ
„присъждане на паричната равностойност“ на този предмет в размер на 506
лева. По отношение на последното, за пълнота и правна прецизност следва да
се отбележи, че приложението на чл. 275, ал. 2 от НПК се явява
незаконосъобразно и с оглед на обстоятелството, че предметът на
престъплението не липсва, каквото е законовото изискване за постановяване
на мярката „присъждане на паричната равностойност“. Неговата доказана
наличност изключва приложението на чл. 275, ал. 2 от ЗГ.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 6, вр. чл. 58д, т. 1, вр. чл. 34, ал. 1,
б.“б от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и административно наказателното производство по делото
следва да бъде прекратено.
При този изход на делото жалбоподателят К. М. С. на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 144 от АПК, вр. чл. 78а, ал. 1 от
ГПК има право да му бъдат присъдени разноски в размер 250 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат, независимо че е
бил защитаван от двама адвокати. Всеки един от тях е представил договор за
правна помощ и съдействие с отразено в него адвокатско възнаграждение в
размер на 250 лева, явяващо се договорено под минимума от 400 лева, визиран
в разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно РДГ –
В.Търново следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя К. М. С. 250
лева разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
3
На основание чл. 63д, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от АПК РДГ – В.Търново
следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС 340 лева разноски, представляващи възнаграждение за вещо
лице.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 6, вр. чл. 58д, т. 1, вр. чл. 34,
ал. 1, б.“б“ от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП№ **********/**.**.**** г. на
директор на Регионална дирекция по горите – В.Търново, с което на
жалбоподателя К. М. С. за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закон за горите
/ЗГ/ и на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ му е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева.; на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са
отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението: 10
пространствени куб.метра дърва за горене от дървесен вид цер и келяв габър
и на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ му е определено да заплати в приход на РДГ
– В.Търново паричната им равностойност в размер на 506 лева.
Прекратява административнонаказателното производство по делото.
Осъжда РДГ – В.Търново да заплати на жалбоподателя К. М. С. 250
лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Осъжда РДГ – В.Търново да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС 340 лева разноски, представляващи възнаграждение
за вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4