Р Е Ш Е Н И Е №537
гр. Перник, 07.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в
открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
Златарева гр. дело №4147 по описа на
съда за 2017 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Й.М.П. за следните суми: 1275,06 лв., представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.,
156,24 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2014 г. до 11.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1275,06 лв., считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.07.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата 26,63 лв. представляваща държавна такса, както и
сумата 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповедта за изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК
постъпило възражение от длъжника.
След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК е предявен установителен
иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2015 за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на адрес ***,
за която ответникът не му заплатил дължимата цена. Твърди, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение от закона със съдържанието по
приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането
така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва иска като неоснователен с
възражението, че няма качеството на потребител на топлинна енергия за
битови нужди. В тази връзка навежда конкретни съображения, че не е собственик
или ползвател на имота, за който са начислени сумите. Възразява, че не се
намирал в облигационно правоотношение с ответника, като в тази връзка поддържа,
че не е приемал писмено общи условия за доставката на топлинна енергия, а всяка
уговорка за презюмирано присъединяване към такива била нищожна поради
противоречие със закона и заобикалянето му. Оспорва доказателствената стойност
на представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, включително и
на извлечение от сметка, като в тази
връзка навежда и възражение срещу редовността на воденото от същия
счетоводство. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията, предмет на предявения установителен
иск. При условията на евентуалност поддържа, че сумите са неправилно изчислени.
Поддържа, че за процесния период за имота, за който са начислени сумите, не е
съществувал договор с фирма за дялово
разпределение. Претендира разноски.
В първото по делото заседание при изясняване фактическата страна на спора
ответникът е заявил, че от наведените с отговора възражения поддържа единствено
тези срещу пасивната му материална легитимация да отговаря по предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по
чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия.
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Между страните не се спори, че имотът, за който са начислени процесните
суми, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е присъединена
към топлопреносната мрежа. Възражението на ответника, че не е собственик на
същия е неоснователно, поради следните съображения:
От представения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятията по Закона за
териториално и селищно устройство №73, том I, нотариално дело № 119/1987г.
на нотариус В.Я./на л. 60-61 от делото/ се
установява, че със същия В.Д.П.е призната за собственик на апартамент №123, находящ се в гр. Перник, на адрес гр. Перник, квартал „***както и че същата е
придобила собствеността на апартамента като обезщетение срещу отчужден недвижим
имот в гр. Перник с обща цена на отстъпения имот в размер на 12 616 лева,
от която се прихващат припадащите се суми срещу отчуждения имот и собствени
средства в общ размер от 6 816 лева.
Видно от справка с изх. № 17-ГРС-2810/06.06.2017г.
на Община Перник / на л. 67 по делото/, В.Д.П.и Й.М.П. са сключили граждански
брак на 27.02.1972г., за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак
№ 81/27.02.1972г. на Община Перник.
При така ангажираните по делото писмени
доказателства съдът намира, че 6 816/12 616 ид.ч. от апартамента, за които
в нотариалния акт е посочено, че са доплатени с лични средства, са придобити в
режим на съпружеска имуществена общност, макар и имотът да е придобит като
обезщетение срещу отчужден личен имот и на името само на съпругата В.Д. П..
Данни в този смисъл се съдържат и в приетата по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ - на л. 56-59 от делото, в която
под страх от наказателна отговорност В.Д.П.е
декларирала пред приходната администрация, че притежава имота в съсобственост
при равни права със съпруга си Й.М.П..
Ето защо съдът приема, че между Й.М.П.- като съсобственик на жилището и „Топофикация-Перник“
АД е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1
ЗЕ, за абонатен № **********. Доколкото страните са ползвали топлоснабдения
имот в качеството си на съпрузи – факт, установим от представената справка за
датата на сключения граждански брак и от писмото от Дирекция „Местни приходи и
такси“при Община Перник с изх. № 17/МСИ-582-1/ на л. 55 от делото, в което не е
посочено ищецът да е декларирал друг имот, то за задълженията, възникнали за
задоволяване на семейните нужди, на основание чл. 36, ал. 2 СК двамата отговарят
солидарно. С оглед диспозитивното начало няма пречка обаче кредиторът да
реализира правата си спрямо всеки от тях разделно или поотделно, както е в
настоящия случай.
От приетите като писмени доказателства по делото общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от
2008 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между
доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на
топлофицирания имот) на такава. По
делото е приета публикация на общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. във в-к „Новинар” от 29.04.2008г.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът
отчита представената от ищеца справка за
начислените суми за абонатен № 0190120033и направеното възражение за погасяване
на вземането по давност.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е неоснователно.
Съгласно задължителната /съгласно т. 2 от ТР 1/2009г./ съдебна практика, а
именно ТР №3/2011г. на ОСГТК давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е
тригодишна.Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е предявен
на 28.07.2016г. /чл. 422, ал. 1 ГПК/, поради което извън погасителната давност
са всички процесни вземания, защото изискуемостта им е настъпила след 28.07.2013г.
/чл. 114, ал. 1 ЗЗД/.
Общо дължимата цена извлечението от сметка възлиза на 1275,06лв.
Искът е предявен за същата стойност, поради което следва да бъде уважен изцяло.
По иска по
чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да
заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 34, ал. 6 от Общите условия, при
забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Стойността на дължимото се обезщетение съгласно извлечението от сметка е
156,24 лв. Искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските в настоящото производство:
С оглед на изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по
съображения от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ на ищеца следва да се
присъдят разноските, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, от които в
заповедното производство – 28,63лв. за държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, и в исковото - 72,37 лв. за държавна такса, 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение и 15 лв. за платена такса за издаване на
съдебни удостоверения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК, че Й.М.П., ЕГН ********** *** АД, ЕИК BG113012360, гр. Перник,
ТЕЦ „Република“, сумите както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ – сумата от 1275,06 лв., представляваща цена за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 за топлоснабден имот, находящ
се в гр. Перник, на адрес ***,
ведно със законната лихва от 28.07.2016г.
до погасяването;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от
156,24лв., представляваща лихва за забава в плащането, считано от 08.07.2014г.
до 11.04.2016г.,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й.М.П., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
Перник” АД, ЕИК BG113012360, гр. Перник, ТЕЦ „Република“, сумата от 128,63лв., представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 187,37 лв.
за разноски в настоящето производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане
на решението в сила, ч.гр.д №2873/ 2016.г. по описа на ПРС да
се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в
сила решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: