Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 19.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV- Д въззивен
състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело 11894по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № II-55-105650 от 02.05.2019 г. по гр. д. № 26341/2018 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 55 състав, съдът е признал за
установено по предявен от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, установителен иск по чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, че Д.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.” ЕАД сума в размер на 30.40
лева за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за магазин, находящ
се в гр. София, ул. „П.*, код Т ******, за периода 01.10.2014 г. - 30.04.2015 г.,
ведно със законната лихва от 14.12.2017г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 87370/2017г. на СРС, 55
състав, като e отхвърлил иска за сумата над присъдения до пълния заявен размер от 45.62 лева, като
недоказан, отхвърлил е като недоказан и предявения от „Т.С.” ЕАД, установителен
иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за мораторна лихва в размер на 12.59 лева
за периода 01.12.2014г. - 08.12.2017г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 87370/2017г. на СРС, 55 състав.Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, е осъдено да
заплати на Д.Г.М., ЕГН **********, сумата 119.26 лева - разноски по делото. Със
същото решение съдът е разпоредил да бъде възстановена на ищеца „Т.С.” ЕАД
сумата от 100.00 лева - недължимо събрана държавна такса по делото.
Недоволен от решението в частта, с която са уважени
установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД, е
останал ответникът Д.Г.М., който в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност нарешението в
обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост по
подробно изложени в жалбата съображения. Поддържа се, че имотът не е
индивидуализиран от ищеца, липсвало решение на етажната собственост за
присъединяване, както и договор за предоставяне на услугата между „Т.С.“ ЕАД и
етажната собственост. Искането му към въззивната инстанция е да отмени
решението на СРС и да отхвърли предявените искове изцяло.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не е депозиралаписмен
отговор по реда на чл.263, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както това е разяснено с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на
Върховният касационен съд, въззивният съд се произнася по обосноваността на
фактическите констатации и правилността на правните изводи само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци и
ограничен от рамките на заявеното искане, освен когато се касае до приложението
на императивна материалноправна норма или до хипотеза, при която съдът следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото.
В случая, обжалваното решение е издадено
от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената
му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно според настоящият въззивен състав по следните
съображения:
Предявеният пред
първоинстанционния съд иск е установителен, при правна квалификация чл. 415,
вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми начислени на ответника като
стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за
търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.
Предявени са при
условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно
основание чл.
124, ал. 1 във вр.чл.
415 ГПК и чл.
422 ГПК във вр.чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл.
124 във вр.чл.
415 ГПК и чл.
422 ГПК във вр.чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д.Г.М. дължи на ищеца „Т.С.“
ЕАД сумите, както следва:сумата 35.42 лева за доставена топлинна енергия и на
сумата 10.20 лева за услугата дялово разпределение натоплинна енергия за
топлоснабден имот - магазин, находящ се в гр.София, ул. „******, аб.№ Т ******,
за периода 01.10.2014г. -30.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на
подаване назаявлението по чл.410 ГПК- 14.12.2017г., до окончателното
плащане;сумите: 10.11 лева -лихва за забава върху главницата за начислена
топлоенергия и 2.48 лева- лихва за забава
върху главницата за
осъществено дяловоразпределение,
изтекли в периода 01.12.2014 г. - 08.12.2017 г., за които суми е образувано заповедно
производство и е издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 87370/2017 г. по описа на СРС, 55-ти състав, срещу която епостъпило
възражение.
Ищецът твърди, че
ответникът е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за небитови нужди като собственик на топлоснабден имот - магазин,
находящ се в гр.София, ул. „******, аб.№ Т ******. Навежда, че за посочения процесен период ищецът доставил ТЕ на
ответника, но последният не заплатил дължимата за това цена. Поддържа, че с
ответника не са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
горепосочения имот. Въпреки това през процесния период ответникът е
потребявал ТЕ в имота, поради което и се е обогатил неоснователно със
стойността на доставената ТЕ, а ищецът е обеднял с тази стойност. Ето
защо ответникът следва да плати цената на доставеното количество ТЕ.
Съгласно разпоредбите на § 1,
т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012г.) и § 1., т.
33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012г.) потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при
общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В настоящия случай ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор
между страните и наличието на неоснователно обогатяване.Не е
спорно по делото, че между страните не е сключван договор за доставка на
ТЕ за небитови нужди до горепосочения имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. На
тази основа настоящият състав приема, че страните не са били обвързани от
облигационно правоотношение.
Не е спорно между
страните и по делото се установява, че по силата на нотариален акт № 18, том I, рег.№ 906, дело № 16 от 10.02.2006 г.
на нотариус Е.Е., ответникът Д.Г.М. е
признат за собственик по наследство и покупко-продажба на 4/6 ид.ч. от магазин,
находящ се в гр.София, ул. „******, разположен на партерния етаж в западното
крило на вътрешна двуетажна сграда, който обект се явява трети поред от север
на юг в редицата от други такива. Приложени са и други актове за
покупко-продажба от 2002г., чрез които ответникът е закупил принадлежащи на
други лица идеални части от имота. Ето защо, както правилно и
първоинстанционният съд е приел, ответникът Д.М. е собственик на 4/6 ид.ч. от
магазина, за който е била открита партида към „Т.С.“ ЕАД с код на платеца
ТЗ50010 и за който имот на 11.11.2005 г. е била подадена молба за отказ от
ползването на топлинна енергия за отопление на имота. Настоящият съдебен състав
напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че възражението на ответната
страна, че ищецът не е индивидуализирал обекта, за който се отнася исковата
претенция, е неоснователно. Обектът,
освен че е индувидуализиран, са представени и документи за собственостпо
отношение на същия, като твърдението във въззивната жалба, че ответникът
притежавал, освен него и няколко други
имоти в същата сграда не разколебава извода за кой конкретно имот се
претендират сумите по исковата молба, а ответникът като собственик на
магазина, се явява потребител по смисъла на закона на доставената за него
топлинна енергия.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че магазинът е присъединен към топлопреносната мрежа, като за имота
се начислява единствено топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, чийто размер за процесния период възлиза на 35.42 лева.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че размерът на просроченото
главно задължение за процесния период е 45.62 лева, от които 35.42 лева
начислена топлоенергия за сградна инсталация и 10.20 лева - дялово
разпределение, като сумите са получени след реален отчет, съответно
закъснителната лихва за посочения в исковата молба период - 01.12.2014г. -
08.12.2017г., е в размер на 12.59 лева, от които 10.11 лева - мораторна лихва
върху сумата за топлинна енергия и 2.48 лева - върху главницата за дялово
разпределение. От заключението на СТЕ, се установява, че „Топлофикация София“
EАД е извършвала дялово разпределение за процесния имот в съответствие с
действащата нормативна уредба. Сградата, в която се намира имотът, е с
непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно
отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/ от страна на „Т.С.“ ЕАД, както
и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените
измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и
остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника, са в
съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на абонатната
станция са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било осъществявано от „Т.С.“ ЕАД, което е допустимо по
специалния закон.
По делото се установява
въз основа на цитирания по-горе констативен нотариален акт и заключението на
СТЕ и ССчЕ, че ответникът е
потребител на ТЕ за стопански нужди, която му се доставя на горепосочения
адрес на топлоснабдения имот. Според чл. 61 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД на потребители за
стопанскинужди, действали през процесния период, купувач на топлинна енергия за
стопански нужди може да бъде собственик, титуляр на вещно право на ползване или
наемател на имот, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. През
процесния период е в сила Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, приета на основание чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Настоящият въззивен
състав приема, че по силата на нормативните актове, действали през процесния
период, въззивникът е потребител на топлинна енергия и за него важи
действащото в този период законодателство в областта на енергетиката. В този смисъл
регламентираното в чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ, че продажбата на ТЕ за
стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на
писмени договори, които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди, а за процесния период в сила са били ОУ
за продажба на ТЕ за стопански нужди на “Т.С.” ЕАД ***, одобрени с Решение №
ОУ-033/08.10.2007г. на ДКЕВР в сила от датата на решението. Видно от
приложените по делото доказателства ответникът не е предприел необходимите
действия, а като собственик на топлоснабдения имот е ползвал топлинна
енергия, предоставяна от ищеца, като според заключението на вещото лице по ССчЕ
не е заплащал през процесния период консумираната топлинна енергия,
следователно се е обогатявал без основание за сметка на “Т.С.” ЕАД, като следва
да се има предвид, че обогатяването се изразява в незаплащане на стойността на
реално постъпилото количесто ТЕ в имота, чиято стойоност е посочена в
непспорената от страните СТЕ.
На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, до размера на обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и в исковата молба твърди, че между страните не е
налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което
е доставял на ответника топлинна енергия, със спестяването на разходи за която
ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил
разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия. При осъществяване на
общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД има неоснователно преминаване на блага от
имуществото на едно лице в патримониума на друго лице и в тези случаи според ППВС № 1/79 г. вземането е изискуемо
от деня на разместване на благата, защото неоснователността съществува при
самото преминаване на имуществото, а не в някой последващ момент.
Кредитирайки заключенията
на СТЕ и ССчЕ, съдът приема, че ищецът е установил по пътя на пълното и главно
доказване количеството на доставена ТЕ до процесния имот - за сградна
инсталация. На тази основа съдът приема, че дяловото разпределение е извършено
в съответствие с нормативната уредба.Доколкото ответникът дължи цената на
реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се
вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се
формират в резултат от изравняване,т.е. сумите по изравнителните сметки.
Ответникът не
опровергава отчетените стойности за реално потребена ТЕ в имота за сочения
период по съставените фактури и изравнителни сметки, не ангажира доказателства
за погасяване чрез плащане на горепосочените суми.
Така по делото се
установява доставка на ТЕ за горепосочената сума, с която ищцовото дружество е
намалило имуществото си, поради това, че не е получило равностойността на
същата и обогатяване на ответника с посочената сума за сметка на ищеца.
Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е
уважил като основателен предявения от ищеца иск за установяване съществуване на
вземане за доставена за имота ТЕ и осъществено ДР за периода 01.10.2014г. -
30.04.2015г. до размера на сумите: 23.60 лева за ТЕ и 6.80 лева за ДР, при
съобразяване на обстоятелството, че ответникът е собственик на 4/6 ид.ч. от
обекта, като ответникът дължи сумите на ищеца, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 14.12.2017г., до окончателното плащане.
В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК
решението следва да бъде потвърдено изцяло.
С
оглед изхода на делото на въззиваемия-ищец следва, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение за представителството мупред
настоящата инстанция в размер на 50 лева.
По изложените мотиви,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВАрешение № II-55-105650 от 02.05.2019 г. по гр. д. № 26341 по описа за 2018 г. по описа
на СРС, ІІ ГО, 55 състав.
ОСЪЖДАД. Г.М., ЕГН **********
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78 ал.8 ГПК,сумата от 50
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителството на
въззиваемото дружество пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.