№ 166
гр. Бургас, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120203761 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. Г. П., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 24-0769-****** от ******** г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал.
2, т. 11 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба”
в размер на 20 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 ЗДвП са му наложени наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месец.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Твърди се,
че НП е било издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН, тъй като не са били описани
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението.
Жалбоподателят, редовно уведомен се явява лично заедно с адв. Г. К., надлежно
упълномощена. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Претендира
разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт Ж.. Представя писмено становище и моли за потвърждаване на наказателното
постановление. Навежда възражение за прекомерност на претендирания за присъждане от
жалбоподателя адвокатски хонорар. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
1
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г. около 20:05 часа, жалбоподателят предприел маневра на заден ход със
собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******* в гр. Бургас, ж.к. „М.р.“ пред
магазин „А.“ до ***, при която ударил в задната част паркирания за него друг автомобил –
„Мицубиши“ с рег. № ********, собственост на свидетеля Ж. С., който се намирал в магазин
„А.“. По време на настъпилия удар в лекия автомобил „Мицубиши“ се намирала
свидетелката И. М. роднина по сватовство на свидетеля С., заедно със своето внуче.
Свидетелката М. усетила удара и излязла извън автомобила. Жалбоподателят също слязъл
от автомобила, огледал двете МПС и заявил, че няма вреди, след което се качил в
управлявания от нея автомобил и потеглил. Настъпилото ПТП било възприето от свидетеля
С. Г., който са намирал пред магазин „А.“. Свидетелят С. бил уведомен по телефона от
свидетелката М. за случилото се и веднага се върнал до автомобила. От сведения на
свидетели бил установен регистрационният номер на управлявания от жалбоподателя
автомобил. Свидетелят С. подал сигнал на спешен телефон 112 и на място бил изпратен
свидетелят Д. А.-служител в сектор „Пътна полиция“ да окаже съдействие. Чрез дежурен
ОДЧ бил установен жалбоподателят като собственик на автомобила, който причинил удара.
Бил установен контакт с него по телефона, като жалбоподателят заявил, че автомобилът му е
паркиран пред дома му. Впоследствие свидетелят С. бил уведомен да се яви заедно с
автомобила си пред дома на жалбоподателя. Там на място свидетелят А. обследвал двата
автомобила и съставил протокол за ПТП. Междувременно бил съставен срещу
жалбоподателя и АУАН за извършени нарушения по чл. 40, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП. Впоследствие срещу жалбоподателя било издадено и наказателното постановление,
предмет на обжалване в настоящото производство, с което жалбоподателят е бил
санкциониран за това, че при движение на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението причинил ПТП с друг паркиран автомобил и за
това, че не е спрял и не е установил последиците от ПТП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите А., С., М. и Г.
са последователни, обективни и логични, поради което съдът напълно ги кредитира.
Показанията на свидетелите са безпротиворечиви и допълващи се, сочат на реализиралите се
факти, приети от съда като безспорно установени по делото. Свидетелските показания се
потвърждават и от наличните писмени доказателства в преписката. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
2
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Относно нарушението по чл. 40, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно посочената норма преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. От събраните по делото доказателства и
в частност от свидетелските показания на свидетелите М. и Г., които са свидетели-очевидци
категорично се установява, че при потегляне на заден ход управляваният от жалбоподателя
автомобил „Ауди А4“ е ударил в задната част паркиран лек автомобил „Мицубиши“,
собственост на свидетеля С.. В показанията си и двамата свидетели (М. и Г.) споделят, че в
резултат от удара лекият автомобил „Мицубиши“ се е раздвижил. Настъпилото
съприкосновение между двата автомобила се установява и от показанията на свидетеля С.,
който заявява, че при оглед на собствения му автомобил е установил щети от удара –
пукнатини по заден стоп и задна броня. Така посочените вреди по лек автомобил
„Мицубиши“ са били констатирани и от свидетеля А. при оглед на двата автомобила, и
извършените измервания на височините на щетите, като са били отразени и в съставения от
свидетеля А. протокол за ПТП. От показанията на свидетелите М. и Г. категорично се
установява, че жалбоподателят е усетил настъпилия удар, тъй като и двамата свидетели
излагат, че жалбоподателят е слязъл от автомобила и е огледал двете МПС. Включително
свидетелят Г. посочва, че жалбоподателят е почистил бронята на автомобила си и след като
заявил, че „няма нищо“ потеглил с автомобила. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че вредите по лекия автомобил
„Мицубиши“ са били причинени преди процесния инцидент. От събрания доказателствен
материал в неговата цялост (свидетелските показания на свидетелите Г., М., С. и А., и от
писмено доказателство – протокол за ПТП) безспорно се установява причинно-следствената
връзка между настъпилия удар между двата автомобила и щетите, причинени на лекия
автомобил „Мицубиши“. Отразеният механизъм на настъпилото ПТП в протокола, съставен
от свидетеля А. напълно съответства на механизма на произшествието, изложен от
свидетелите С., М. и Г.. При така установеното по делото съдът намира, че се доказва от
обективна и субективна страна извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 40, ал. 1
ЗДвП. По тази причина правилно АНО е приложил и относимата санкционна норма – чл.
183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, в която е предвидено наказание „глоба“ 20 лева за водач, който
нарушава правилата за движение назад. На жалбоподателя е наложена именно предвидената
в чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП санкция – глоба 20 лева. В тази част наказателното постановление
се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП законодателят е предвидил задължение за
водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
3
произшествието. В случая съдът приема, че установената по делото фактическа обстановка
не е била подведена под правилната правна норма, която се вменява като нарушена от
жалбоподателя (чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП) при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление. От фактическа страна по делото безспорно се установява, че
след настъпване на процесното ПТП, т.е. когато жалбоподателят е ударил другия паркиран
автомобил, същият е слязъл от автомобила и е огледал двете МПС-та. Следователно
жалбоподателят е изпълнил предвиденото в чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължение на водач,
като след удара е спрял автомобила и е огледал за настъпили щети. От събраните
доказателства се установява от фактическа страна, че едва след като е огледал двата
автомобила и е приел, че няма настъпили щети, жалбоподателят се е качил на
управляваното от него МПС и е напуснал мястото на настъпилото ПТП. Ето защо при така
установените като безспорни по делото фактически констатации, неправилно АНО е приел,
че с поведението си жалбоподателят е нарушил предписанието на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Правилната правна квалификация на извършеното от него нарушение според настоящия
съдебен състав, е чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. От събраните доказателства се установява,
че жалбоподателят е спрял автомобила и е огледал двете МПС, между които е настъпило
ПТП. От показанията на свидетелите С. и А. се установява, че от процесното ПТП са
настъпили единствено материални щети по двата автомобила, които свидетелят А. e описал
в протокола за ПТП. При така установеното в тежест на жалбоподателя е възникнало
задължението, предвидено в чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, а именно да окаже съдействие за
установяване на причинените вреди от ПТП. Като е напуснал мястото преди да се установят
вредите от контролните органи или от водачите, при липса на спор по тези факти,
жалбоподателят не е изпълнил така предвиденото в чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП
задължение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че в административнонаказателното
производство е било допуснато съществено нарушение на материалния закон, като
поведението на жалбоподателя неправилно е било квалифицирано като извършено
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Ето защо наказателно постановление в частта, в която
жалбоподателят е бил наказан за извършено от него нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за частична основателност на жалбата и за отмяна на
обжалваното наказателно постановление по отношение санкциониране на водача за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя
следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно получената защита. Видно от представен по делото договор за правна защита и
съдействие жалбоподателят е платил в брой 1000 лева за адвокат, като същата сума се
претендира за присъждане. Като взе предвид действителната фактическа и правна сложност
на делото, реално положения от адвоката труд, и като се съобрази, че жалбата е частично
основателна, съдебният състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
присъдено до размера от 800 лв. Предвид извода на съда за законосъобразност на НП в
4
частта, в която е установено извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП,
на АНО следва да се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт при изрично
направена претенция за присъждането им. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед получената по делото
защита, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер
на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-****** от ******** г., издадено от
началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция” срещу П. Г. П., ЕГН
**********, в частта в която на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП са му наложени наказания „глоба” в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-****** от ******** г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция” срещу П. Г.
П., ЕГН ********** в останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на П. Г. П., ЕГН **********, сумата от 800
лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Бургас сумата от 80
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5