№ 1251
гр. Варна , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501480 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба на Г. Н. Н., чрез адв.А., срещу Решение № 260795 от
08.03.2021 година, постановено по гр.дело № 2742/2020 година на ВРС, с
което са били отхвърлени исковете на ищеца против Областна дирекция на
МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян” № 2, с правно
основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата 4320 лева, представляваща сбор от
ежемесечно дължимите суми за храна в размер на 120 лв. всеки месец за
периода 01.02.2017 година – 31.01.2020 година, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.02.2020 година, до окончателното й изплащане, както и сумата 648.92 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата /върху
неизплатената сума за храна в размер на 120 лв. месечно, начислено за
периода 01.03.2017 г. – 24.02.2020 година, както и с което е било осъдена
въззивницата да заплати в полза на ОД МВР-Варна, сумата от 130 лева,
представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
С жалбата си въззивника, чрез адв.А. моли съдът да отмени атакуваното
решение, като неправилно и противоречащо на наличните по делото
доказателства.Излагат се доводи, според които съдът превратно е тълкувал
както закона, така и представените от тях писмени и гласни
доказателства.Излага се още, че приложения материален закон за исковия
период намира своето приложение и в тази връзка съдът е допуснал
нарушение, обуславящо отмяна на атакувания съдебен акт.
1
Отговор по делото не е постъпил, не са били направени и
доказателствени искания.
В съдебно заседание, въззивницата е редовно призована, не се явява, не
се представлява, но е постъпило писмено становище от адв.А., която заявява,
че подвържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи.
Въззиваемата страна – ОД на МВР - Варна, редовно призована, не се
явява, не се представлява.
След като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните
становища, ВОС намери за установено следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Г. Н. Н.
срещу ОД на МВР, гр. Варна съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно
основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 4 320 лева, претендирана като сбор от
дължими и неплатени средства за храна в размер на 120 лв. Месечно за
периода 01.02.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане на задължението,
както и сумата от 648.92 лв., представляваща общ размер на мораторната
лихва, за периода от 01.03.2017 година до 24.02.2020 година.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния
смисъл: ищцата е служител в системата на МВР, като със Заповед № 8121К-
1000/02.02.2017г. на Министъра на вътрешните работи е била преназначена
като държавен служител при ответника, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
считано от 18.10.2017 година. От този момент до сега заема длъжността
„Старши експерт в сектор „КАПО“ към отдел „Административен“ при ОД на
МВР – Варна. До този момент й е била изплащана ежемесечно левовата
равностойност на полагащата се храна на служителите на МВР, съгласно чл.
181, ал. 1 от ЗМВР. От 31.01.2017г. до сега тези средства не се начисляват и
не се изплащат. Като държавен служител, чийто статут се урежда със ЗДС е
служител на МВР и съгласно чл. 181, ал. 1 от специалния закон би следвало
да й се осигурява храна или равностойността й. Със Заповед на министъра от
01.07.2015г. левовата равностойност на храната за служителите на МВР е
определена на 120 лева, като във всяка последваща заповед, отменяща
предходната и последната от 2019г. този размер е идентичен. От 01.02.2017г.
за служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР не се определя размер
2
на средствата за храна съгласно чл. 181, ал. 4 вр. ал. 1 , поради което не му е
изплащана полагащата му се равностойност на храна. Непосочването на
служителите по чл. 142, т. 2 от ЗМВР в тези заповеди не отменя установеното
му от закона право на храна, респективно на левовата й равностойност, като
липсва основание за по-неблагоприятно третиране на тази категория
служители с всички други такива, които полагат труд по трудово и или
служебно правоотношение. Ищцата е отправила искане в тази връзка за
положително произнасяне по предявените искове.
В отговор на исковата молба, ОД на МВР – Варна признала възникналото
и съществувало между страните служебно правоотношение на посочената
длъжност. Оспорила обаче исковете по основание с доводи, че в чл. 142, ал. 1
от ЗМВР са предвидени три категории служители, служебното
правоотношение на които е уредено в три различни закона, а именно:
държавни служители – полицейски органи и органи на ПБЗН; държавни
служители и лица, работещи по ТПО. В чл. 142, ал. 2 от ЗМВР изрично е
посочено, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със
ЗМВР, а съгласно ал. 4 – статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се
урежда от ЗДСл. Статутът на ЛРТП се урежда при условията и по реда на КТ
и ЗМВР /чл. 142, ал. 5/. С изменението на ЗМВР от 2017г., служебните
правоотношения на държавните служители, за които се прилага § 86 от ПЗР
на ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14 от 2015г./ се преобразуват в такива по ЗДСл.
Законодателят изрично е определил режима статута на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР да е по ЗДСл, в който не се предвижда предоставяне
на храна или левовата й равностойност, а съгласно чл. 181, ал. 4 от ЗМВР на
тази категория служители се осигурява безплатна храна при извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда, както и ободряващи
напитки при полагане на труд през нощта. За периода до 02.02.2017г. ищцата
е имала право да получава и е получавала левовата равностойност на храната,
размерът на която се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи. След този момент на същата не е изплащана левова равностойност за
храна, поради това, че същата не се дължи. Формирането на работната
заплата за държавните служители със статут по ЗДСл в МВР е съобразено с
Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Така
отправил искане за отхвърляне на исковете като неоснователни.
3
От фактическа страна не е спорно между страните и съдът приема, че
със Заповед № 8121К-1000/02.02.2017г. на министъра на вътрешните работи
ищцата е преназначена на длъжността държавен служител в ОД на МВР –
Варна, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, считано от 18.10.2017г. От този
момент между страните съществува валидно служебно правоотношение, по
силата на което Г. Н. Н. заемала длъжността „Старши експерт“ в Сектор
„КАПО“ към Отдел „Административен“ на ОД на МВР – Варна. Не е спорно
също обстоятелството, че в този период на ищцата не е заплащана левова
равностойност на храна, както и че съгласно нарочни заповеди издавани от
министъра на вътрешните работи определеният месечен размер на левовата
равностойност за храна през целия период е 120 лева.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 181, ал. 1 от
ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Спорът по делото е доколко ищцата, с оглед заеманата от нея длъжност в
рамките на служебното му правоотношение, има право на безплатна храна,
респективно на левовата й равностойност в рамките на исковия период.
Правото на служителите на МВР да получават храна или левовата й
равностойност е регламентирано в чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 181,
ал. 1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й
равностойност, а съгласно ал. 2 – на държавните служители се осигуряват
работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на
неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло.
Съгласно ал. 3, служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности,
свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна
храна, се осигурява левовата й равностойност, чийто размер се определя
ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, а условията и
редът за предоставянето й се определят с Наредби на министъра на
вътрешните работи /ал. 4 и ал. 5/.
Категориите служители на МВР са определени в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР
/изм. ДВ, бр. 14/2015г., в сила от 1.04.2015г./, както следва: т. 1. държавни
служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово
правоотношение. В ал. 4 на чл. 142 /ред. ДВ бр. 14/2015г., в сила от
4
01.04.2015г./ е регламентирано, че статутът на държавните служители по ал.
1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. На основание чл. 142, ал.
1 от ЗМВР само статутът на служителите по т. 1 се урежда от специалния
ЗМВР. Следователно, касае се за два специални закона – ЗМВР и ЗДС, които
намират приложение по отношение различните категории служители в
рамките на системата на МВР. Приложното поле на специалния закон /ЗДСл/
във връзка със служебното правоотношение на категория служителите в
системата на МВР, изключва приложението по отношение на същото
правоотношение на другия специален закон /ЗМВР/. С § 86 от ЗИДЗМВР /ДВ,
бр. 14/2015г./ е прието, че за държавните служители в МВР, заемащи
длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чиито
служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015г., се прилагат
разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по
чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР до прекратяване на служебните им
правоотношения. Т.е. до прекратяване на служебните им правоотношения,
категорията служители по т. 2 законодателно се приравняват по статут на
държавните служители по ЗМВР. С § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР /Обн., ДВ,
бр. 81 от 2016г., в сила от 01.02.2017г./ от друга страна, е предвидено, че
служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се
прилага ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14/2015г./ и които към датата на влизане в сила на
този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и
притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския
институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т.
1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на
влизане в сила на този закон. Съгласно ал. 6 на същия параграф, при
назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна
заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този
закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за
длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна
степен и левовата равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
Следователно, самият закон определя начина, по който се формира
основната заплата на служителя по служебното правоотношение и в нея
нормативно е включено, както допълнителното възнаграждение за
прослужено време, така и левовата равностойност на храната. С
ежегодни заповеди, издавани от Министъра на вътрешните работи, на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР, какъвто е и ищецът преди
преназначаването й считано от 01.02.2017г., е определена левовата
равностойност на храна в размер на 120 лева месечно. Ето защо
възнаграждението за прослужено време и левовата равностойност на храната
не се начисляват отделно, а представляват компонент от получаваното от
него основно възнаграждение. При това положение следва да се приеме, че
служителят няма право на отделно допълнително възнаграждение за храна
извън основното си възнаграждение. Ако се приеме обратното, че ищецът
като държавен служител в системата на МВР - чл. 142, ал. 1, т. 2 от МВР има
право на храна или нейната равностойност съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР,
то той би бил поставен в по - благоприятно положение в сравнение със
5
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението, чиито правоотношения не са
се преобразували в служебни по силата на § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР /в
сила от 01.02.2017г./, доколкото би получавал храна, респективно
равностойността й веднъж като съставна част от основното му
възнаграждение и втори път, отделно като допълнително плащане.
Наред с изложеното, ищцата е назначена по служебно правоотношение в
МВР, на основание § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017г./ и
съдържанието на служебното му правоотношение се урежда от специалния
ЗДСл. В специалния закон не е предвидено в полза на служителите на
държавна служба да се предоставя храна или нейната парична равностойност,
аналогично на уредбата по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Тази изрична
законодателна препратка към приложение на специалния ЗДСл към тази
категория служители на МВР, изключва приложение на другия специален
закон по аргумент за празнота в ЗДСл. В чл. 142, ал. 4 от ЗМВР от друга
страна, изрично е предвидено, че статутът на държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, а изчерпателното изброяване на
разпоредби в ЗМВР приложими към служителите заемащи длъжности по чл.
142, ал. 1, т. 2, сред които чл. 181, ал. 1 от ЗМВР е въведено едва със ЗИД на
ЗМВР /ДВ, бр. 60 от 2020г., в сила от 1.10.2020г./. Следователно за периода
от 01.02.2017г. до 31.01.2020г. ищцата, като служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР, по отношение на който е приложим ЗДСл няма право на храна,
респективно на паричната й равностойност като отделно плащане от
основното възнаграждение. До 01.02.2017г., както и след 01.10.2020г. за тази
група служители в МВР, държавни служители по чл. 5 от ЗДСл, извършващи
дейности свързани със специфичен характер на труда и полагащи труд през
нощта от 22:00 до 6:00ч. правото на получаване на храна или левовата й
равностойност е изрично законодателно уредено. В периода от 01.11.2017г.
до 31.01.2020г. обаче приложими спрямо тези служители са били само
разпоредбите на ЗДСл и същите нямат уредено в закона право на
допълнително плащане под формата на левова равностойност на храна.Ето
защо предявените на това основание главен и акцесорен искове са недоказани
по основание, и следва да се отхвърлят.
Решението на ВРС е правилно като постановено в съгласие с
материалния закон, поради което следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на разноски.
Искане за присъждането на съдебни разноски не е поискано от правоимащата
страна, поради което разноски не следва да се присъждат.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260795 от 08.03.2021 година, постановено
по гр.дело № 2742/2020 година, по описа на ВРС, четиридесет и девети
състав.
6
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7