Решение по дело №774/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на М. А.Х., [държава], против Решение № 2260/07.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не били налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут. По-конкретно Държавната агенция за бежанците считала, че не можело да се направи обоснован извод за наличието на вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Макар административният орган да оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, той не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен извод, че били налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ – възможност за ползване на ефективна закрила в част от държавата на произход. Анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил направен въз основа на справки, съдържащи информация, която не била актуална към датата на вземане на решението. Административният орган формално цитирал информация за ситуацията в [държава], но пропуснал да обсъди приложимостта по отношение на жалбоподателя на хипотезата на чл.8, ал. 6 от ЗУБ, където се посочвало, че опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му. Ноторно известно обстоятелство за административния орган била влошената обстановка в [държава], настъпила през последните 20 дни. Светкавичното настъпление на бунтовниците, начело с движението „Хаят Тахрир аш-Шам“, превземането на редица ключови градове в цяла [държава] и свалянето на президента Б. А. довело до хиляди жертви от страна на цивилното население. Несигурността и размириците продължавали и никой не можел да предвиди как ще се развият събитията в [държава]. Твърди се, че поради обстановката в [държава], евентуалното връщане на жалбоподателя там щяло да застраши пряко негови основни права, като правото на живот и свобода, и щял да бъде изложен на риск от тежки посегателства. Неоснователни били доводите на административния орган по приложението на чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Цитира се част от позиция по връщането в Сирийска арабска република, публикувана от Върховен комисар на ООН за бежанците на 16 декември 2024 г. Заявява се, че жалбоподателят се страхувал за живота и здравето си, опасявал се да се завърне в страната си на произход, и считал, че посочените причини представлявали основание за предоставяне в негова полза на закрила по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Твърди се също, че в оспореното решение административният орган не спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК, да обсъди всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на жалбоподателя, или с държавата му по произход, или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. В множество свои решения ЕСПЧ приемал, че отправната точка при разглеждане на исканията за международна закрила следвало да бъдат Женевската конвенция от 1951г. и Протоколът към нея от 1967г., които понастоящем до голяма степен били включени в правото на ЕС посредством Квалификационната директива (2011/95/ЕС). Принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) също бил реципиран в общностното законодателство. В практиката си ЕСПЧ приемал, че чл.3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание. По силата на чл.3 държавата, компетентна да разгледа молбата за международна закрила, носела отговорност, когато е извършено принудително връщане в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за предоставяне на убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход. Сочи се също, че при постановяване на решението си административният орган не се съобразил с наличието на решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз (голям състав) по дело С-465/07. По изложените съображения, оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, в нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ, във вр. с чл.7, ал.2 от АПК и не съобразил последните настъпили събития в [държава], смяната на режима и изключително несигурната обстановка в страната, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт и било основание за отмяната му, което от своя страна като последица водело и до материалната му незаконосъобразност.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това.

 

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и посочва, че било абсурдно да се върне в [държава]. Искал да се установи тук и да започне нов живот в България.

 

Назначеният му процесуален представител поддържа така депозираната жалба и моли да бъде уважена по съображенията, посочени изчерпателно в нея.

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, посочва, че жалбата е неоснователна. Намира решението на административния орган за правилно и обосновано.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Молба рег.№ УП-34965/02.10.2024 г. по описа на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България. Желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено и в Молба вх.№ 3985/02.10.2024 г. по описа на РПЦ – Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-34965/02.10.2024 г., в който е вписан с имената М. А.Х., от ***пол, роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл. Д. А., с идентичен постоянен адрес, [държава], етническа принадлежност - ***, религия – ***, с *** образование, професия – ***, семейно положение - ***, без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца – родители, брат, сестри - с отбелязване на имената им, годините им и къде се намират (по сведение на чужденеца в случая всички пребивават в [държава]). Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С Писмо рег. № УП-34965/02.10.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от чужденеца молба за закрила. В писмо с рег. № M-21019/30.12.2024 г. на ИФ Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 21.02.2024 г., в което същият е заявил, че потвърждава съдържанието на регистрационния лист. Не представил документ за самоличност, тъй като не разполагал с такъв към момента. Уточнил, че не е използвал други имена. Съобщил, че напуснал [държава] през месец август 2024 г., като преминал нелегално в [държава]. Там останал два дни, след което се придвижил в близост до българската граница с намерение да премине на територията на Република България. Влязъл в страната на 27.09.2024 г. нелегално. По отношение на последния си адрес в страната на произход чужденецът посочил, че е роден в [населено място], обл. Д. А.. През 2017 г., след като редовната сирийска армия навлязла в областта, семейството му се преместило в [жк], [населено място], където живял до напускането на [държава]. Уточнил, че не е [семейно положение]. В [държава] останали родителите му, брат му и трите му сестри, които живеели в [населено място]. Заявил, че няма роднини, пребиваващи в друга държава – членка на ЕС, и не притежава разрешение за влизане или пребиваване в такава държава. Не бил подавал молба за международна или друга форма на закрила в България или в друга страна преди настоящото искане. Заявил, че не е арестуван или осъждан в [държава] или в друга държава. Определил се като арабин, като не е имал проблеми поради етническата си принадлежност. Посочил, че е мюсюлманин – сунит, без да е срещал лични проблеми поради религията си. Не е участвал в религиозни организации, общности или секти. Уточнил, че в [населено място] имало представители на Червения полумесец. Заявил, че не можел да живее при други роднини в страната, тъй като нямал такива в друго населено място. Чужденецът имал начално образование и работел като ковач. Не бил отбивал военна служба и не бил получавал призовка. Не членувал в политически партии или организации, нито във въоръжени групировки или паравоенни формирования. Като причина за напускането на страната си посочил войната. Живеел в район с липса на сигурност и свобода, а след 2017 г., когато семейството му се преместило в Х., живеели при тежки условия, в къща без необходимите условия за нормален живот, при лоша икономическа обстановка, липса на работа, електричество и вода. Работата била оскъдна, а възнагражденията - недостатъчни дори за закупуване на хляб. Всичко това довело до невъзможност за изхранване и го мотивирало да напусне [държава] в търсене на по-добър живот.

Заявява, че станал свидетел на военни действия и сражения. Видял бомбардировки, при които се криел, а след това помагал на пострадалите да се измъкнат от развалините. Това се случвало в периода от 2016 г. до напускането му. Районът, в който живеел – [жк], [населено място] – се намирал под контрола на турски сили. Заявил, че имал братовчеди, които загинали по време на бомбардировки. В Д. А. бил виждал ислямистки групировки, но никога не влизал във взаимоотношения с тях. Не можел да определи колко чести били инцидентите, свързани със сигурността, в района му. Отговорил, че близките му не напуснали страната, тъй като районът, в който живеели понастоящем, бил спокоен и под защита от турските сили. Не била отправяна пряка заплаха към него или семейството му. Не бил подлаган на насилие, не бил задържан, арестуван, нито било образувано съдебно производство срещу него или близките му. Разполагал с информация за настоящата ситуация в [държава], като споделил мнението си, че в страната има нова власт и ще е необходимо много време, за да се възстанови нормалното състояние. Категорично заявил, че не желае да се завърне, тъй като в [държава] няма стабилност и бъдеще. Отбелязал, че не знае какво точно би могло да се случи, ако се завърне, тъй като никой не можел да предвиди бъдещето. Подал молба за закрила в Република България, тъй като считал страната за мирна, спокойна и сигурна. Изразил желание да остане, да се установи и да работи тук.

С Решение № 2260/07.03.2025 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 19.03.2025 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 27.03.2025 г. и регистрирана с вх.№ УП-34965/27.03.2025 г. по описа на ДАБ при МС.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като оспореното решение съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен статут на бежанец, съответно хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход – [държава]. Обективираните в решението мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми.

При издаване на оспореното решение не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност“. На следващо място, установява се, че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него арабски език и подписан от всички участници и присъстващи. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който, от своя страна, в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното решение. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявени от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са обсъдени и анализирани, поради което направените от жалбоподателя оплаквания за допуснато процесуално нарушение в тази връзка не могат да бъдат споделени.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието „преследване“ е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от същия закон, като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Ето защо преценката на ответника, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Изрично жалбоподателят е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на [държава], е общата обстановка на несигурност в страната. Макар и административният орган да е приел за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че в конкретния случай не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ. Жалбоподателят не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, в това число и по етнически или религиозни причини. По делото няма данни спрямо него властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване, с цел да отслужи редовната си военна служба. Причините за напускане в случая са свързани главно с обща несигурност, икономическа нестабилност и липса на нормални условия на живот, което не попада в приложното поле на чл. 8, тъй като не обосновава страх от индивидуализирано преследване по релевантните основания. Самият жалбоподател посочва, че в момента неговите близки към момента пребивават в [населено място], провинция Х., без да са обект на заплахи или репресии. Това обстоятелство сочи на наличие на относителна стабилност в района и възможност за вътрешна защита в страната по произход, поради което липсва основание да се приеме, че за чужденеца съществува опасност при евентуално завръщане. Освен това член на неговото семейство няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. Изложеното дава основание да се заключи, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на жалбоподателя за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.

За пълнота е необходимо да се отбележи, че с оглед фактическата обстановка, която е установена като осъществена към датата на издаване на акта, следва да се приеме, че е спазена разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК. Действително са налице данни за промяна в обстановката в [държава], за което и след издаването на оспорения акт е изготвена от ДАБ нова справка – приетата по делото с вх. № МД-02-200/08.04.2025 г., но съобразявайки ги наред с информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А., настоящият състав приема, че тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК не водят до такава промяна в обществено политическия живот в [държава], която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ, в това число конкретно върху жалбоподателя, по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в страната по произход на жалбоподателя са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията не сочи към датата на постановяване на съдебното решение в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

На следващо място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото в настоящата хипотеза не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а тава е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. От друга страна, липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в отменения чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (аналогичен на чл. 40 от действащата Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година). Съгласно задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Такова съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.

В тази връзка следва да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС, административният орган е приел, че в държавата по произход [държава] все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от това ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за безогледно насилие. Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. От приетите и неоспорени справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС се установява, че на територията на [държава] е налице вътрешен въоръжен конфликт, считано от 2011 г., но след оттеглянето (свалянето) на президента Б. А. представители на бившия сирийски режим се помиряват и уреждат статута си с временното правителство на страната, а военният персонал и лицата, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто „Хаят Тахрир ал Шам“ обявява обща амнистия. Хуманитарната реакция в [държава] също се адаптира в хода на все още бързо променящите се условия в резултат на смяната на режима, като ООН и нейните партньори започват възстановяването на някои ключови съоръжения, като болници и пътища. Към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност. От 27 ноември 2024 г. насам 58 500 души са се свързали с обществените центрове, за да се регистрират и да получат достъп до услугите за закрила, а в периода 8 - 29 декември 2024 г. 58 400 души са се завърнали в [държава] (основно от [държава], [държава] и [държава]), като от началото на 2024 г. (до 29 декември 2024 г.) приблизително 419 200 сирийски бежанци са се завърнали в страната. От справката от 03.02.2025 г. пък е, че по данни на ВКБООН към 23.01.2025 г., считано от 08.12.2024 г., близо 210 000 сирийци са се завърнали в страната си по произход, като тази цифра включва повече от 20 100 сирийски бежанци от [държава] от 08.12., 91% от които се завръщат в [държава] за първи път. В [държава] ежедневните пресичания на официалните гранични пунктове продължават със среден интензитет [рег. номер] 1500 души на ден. Следователно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно не е повсеместен, а и не може да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт. В тази връзка не може да се приеме, че липсата на детайлно обсъждане и изследване в решението на обстановката в района, където е живял чужденецът, е пропуск на ответника, който да се определи като съществен, имащ за последица отмяна на оспорения акт поради липса на мотиви. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. В негова подкрепа правилно е отчетен и фактът, че семейството му продължава да живее в [държава]. Освен това самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността там, а твърденията му за достигнато високо ниво на безразборно насилие са относими към по-ранен период.

Следва се има предвид, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция „Международна дейност“ събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, тоест те обвързват съдът да приеме, че при извършената от издателя им проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в тях, като в случая тя не е оборена, доколкото от страна на оспорващия не са представени никакви насрещни доказателства в защита на неговата теза.

Както се посочи по-горе, оттеглянето (свалянето) на президента Б. А. не променя положението в [държава] в негативен аспект, като от информацията от общодостъпни източници и от приетата справка на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска арабска република с вх. № МД-02-200/08.04.2025 г., става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. Вярно е, че в редица медии се съобщава за военната намеса в [държава] от страна на [държава], но според категоричните, според някои медии, заявки на министър-председателя на страната е, че целта на армията ѝ е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава], за да не попаднат в ръцете на екстремисти (вж. Свободна Европа, DW, БНР и др.). Не са налице информации или данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали става ясно, че цели на армията на [държава] са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ. От друга страна, актуалните справки от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС сочат, че не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на [държава], тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Следователно, въпреки че административният орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането му за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно.

Накрая в мотивите на оспорения акт правилно е прието, че в случая липсват предпоставките за приложение на принципа “забрана за връщане“ (non-refoulment) предвид обсъдените вече бежанска история на чужденеца и актуална обстановка в страната му на произход. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в [държава], има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение.

По тези съображения съдът счита, че жалбата на М. А.Х. е неоснователна, респективно обжалваното от него решение е законосъобразно, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А.Х., [държава], против Решение № 2260/07.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.