РЕШЕНИЕ
№ 427
гр.
Враца 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА пети състав, в публично заседание на 08.11.2023
г. /осми ноември две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря Маргаритка Алипиева, като
разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 258 по описа на АдмС –
Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Производството по делото е образувано по жалба на В.М.П.
***, действащ чрез пълномощника си * Е.М. ***, против Заповед № 184/06.04.2023 г., издадена
от Кмета на Община Козлодуй, с която е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж: „Двуетажна еднофамилна сграда със сутерен в УПИ ХХ-106, кв. 10, в ПИ с
идентификатор 37798.505.93, с административен адрес *** и е определен срок за изпълнение на
разпореденото премахване.
С жалбата се твърди, че оспорената заповед е
неправилна и незаконосъобразна, за което се излагат подробни съображения и се
прави искане за отмяна на заповедта. Претендират се разноски по делото.
В с.з. и в представена по делото писмена
защита жалбоподателят, чрез * М. поддържа жалбата и
съображенията изложени в нея. Излагат се допълнителни съображения за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендират се разноски по делото,
съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата
– Кмет на Община Козлодуй, редовно призован, не се явява, представлява се от * К.,
който ангажира становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че процесните
строежи не съответстват на действащия застроителен план на ***.
Претендира присъждане на разноски, съобразно списък.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното: От
приложените към преписката доказателства се установява, че оспорващият е уведомен
за издадената заповед на 18.04.2023 г., а жалбата, която е депозирана пред АО,
но не е входирана от него, по твърдения на последния, на 27.04.2023 г., в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК и чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Именно с оглед на твърдението
че е извършител на строежа, чието премахване е наредено, съдът приема, че е
жалбоподателят е легитимиран да оспори заповедта.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Допусната е и е изслушана от съда
специализирана СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от
съда.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно нот. Акт № 121,
том Трети, дело № 485/2020 г. на Служба по вписвания, на 01.07.2020 г. М.К.П. и
И.Л.П. продават на В.М.П. Поземлен имот (ПИ) с идентификатор 37798.505.93 по КККР на ***, одобрени
със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо ПИ е от 17.06.2020 г., с административен
адрес ***, с площ от 1529 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана и с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), с
номер по предходен план 106, кв. 10, парцел 6,20, заедно с находящите се в
имота: 1. Сграда с идентификатор 37798.505.93.1, със застроена площ от 32 кв.м.,
на един етаж, с предназначение – Хангар, депо, гараж и 2. Сграда с
идентификатор 37798.505.93.2, със застроена площ от 123 кв.м., на два етажа, с
предназначение – Жилищна сграда, еднофамилна.
Видно от описаните приложение в
цитираният нотариален акт, праводателят по сделката се е легитимирал като
собственик на имота с Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Ц.Д.
от 21.03.2019 г., вписано с вх. *****.
По повод жалба, с
предмет процесния имот, на трето лице до РДНСК – Враца, препратена по
компетентност на Кмета на Община Козлодуй, последният с писмо – л. 22 и 24 от
делото, е разпоредил извършването на проверка, с обхват – документи за
собственост и строителни книжа, удостоверяващи законосъобразното изграждане на
сгради в имота, актовете и протоколите, съставени по време на строителството,
декларации за експлоатационни показатели на вложените строителни материали,
документацията, легитимираща участниците в строителството и разрешение за
ползване.
На 15.03.2022 г.,
комисия от служители на Община Козлодуй е извършила проверка на място, данните
от която са обективирани в Констативен протокол от същата дата. Съгласно
изложеното в него, при посещението на комисията не е присъствал собственика и не
е осигурен достъп до сградите; съгласно актуална скица на имота, в него има две
сгради – двуетажна жилищна със ЗП 123 кв.м. и едноетажен гараж със ЗП 32 кв.м., като комисията на място, от
имотната ограда, е констатирала един гараж и две двуетажни жилищни сгради, със
следи от скоро извършени строителни дейности по сградите. От силуета на
сградите и очертанието им в скицата на имота е констатирала несъответствие,
дължащо се на пристрояване, надстрояване или ново строителство. Посочено е, че
в архива на общинската администрация не са открити данни за издавани строителни
книжа за извършване на строителни дейности в имота, а след справка в
застроителния план на гр.Козлодуй, комисията е констатирала, че постройката в централната
част на имота изглежда с друга конфигурация на основата (стъпката).
Въз основа на
гореизложеното, комисията е предложила на Кмета на Община Козлодуй, на
основание чл. 223, ал. 5 от ЗУТ, отново да изиска от собственика на имота и
настоящ жалбоподател да осигури своето присъствие и достъп до сградите.
Като доказателства по
делото са представени заверени копия на кореспонденцията между страните, РДНСК,
нотариус, Районна прокуратура – Враца, Териториално отделение – Козлодуй и РУ –
Козлодуй при ОД на МВР – Враца, във връзка с подадения сигнал и осигуряване на
достъп до имота.
На 04.08.2023 г. е
извършена проверка от комисия на Община Козлодуй, представител на собственика
на имота, представител на фирма „Г.“ ООД и на и РУ – Козлодуй при ОД на МВР –
Враца. Видно от констатациите отразени в КП от 04.08.2023 г., съгласно актуална
скица на имота, в него има две сгради – двуетажна жилищна със ЗП 123 кв.м. и
едноетажен гараж със ЗП 32 кв.м., като
комисията на място, от имотната ограда, е констатирала един гараж и две
двуетажни жилищни сгради, със следи от скоро извършени строителни дейности по
сградите. От силуета на сградите и очертанието им в скицата на имота е
констатирала несъответствие, дължащо се на пристрояване, надстрояване или ново
строителство. Посочено е, че в архива на общинската администрация не са открити
данни за издавани строителни книжа за извършване на строителни дейности в
имота, а след справка в застроителния план на ***, комисията е констатирала, че
постройката в централната част на имота изглежда с друга конфигурация на
основата (стъпката), тъй като силуетът й излиза от този на сградата към
външната страна, погледнато фронтално от към южната страна на имота. Посочено е
също, че материалите в сградите изглеждат съвременни – тухли, бетон, керемиди
по съвременни технологии, които не са съществували преди 2001 г., за да
отговарят на условията на търпимост на сградите
Посочено е, че за
установяване на несъответствието е използван лицензиран * на фирма „Г.“ ООД,
като протокола от геодезическото заснемане удостоверява разминаването между
съществуващото положение и КККР, одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, което предполага извършването на СМР след 2007
г.
Комисията е решила да
състави Констативен акт на собственика за извършено незаконно строителство,
както и да предложи на Кмета на община Козлодуй, на основание чл. 223, ал. 1,
т. 6 и т. 7 от ЗУТ да забрани ползването на строежа и да забрани достъпа до
него, да наложи предвидените санкции за извършеното незаконно строителство, на
основание чл. 223, ал. 1, т. 8 и т. 11 от ЗУТ и да издаде заповед за премахване
на извършеното незаконно строителство, на основание чл. 225а от ЗУТ.
Като доказателство по
делото е представен КАкт № 1 от 27.09.2022 г.
– л. 48 от делото; Контролно геодезическо заснемане на сграда – л. 66 и
сл., съобщения, обратни разписки обявления, кореспонденция между Община
Козлодуй и РДНСК – Враца.
Базирайки се на констатациите в протоколите
от 15.03.2022 г. и 04.08.2022 г., независимо, че не се позовава изрично на тях,
както и на геодезическото заснемане, Кмета на Община Козлодуй издава оспорената
в настоящето производство Заповед № 184/06.04.2023 г., с която е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж: „Двуетажна еднофамилна сграда със сутерен в УПИ
ХХ-106, кв. 10, в ПИ с идентификатор 37798.505.93, с административен адрес ***
и е определен срок за изпълнение на разпореденото премахване.
В заповедта е прието,
че строежът е от Пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ,
при проверката не е представен одобрен инвестиционен проект, нито строителни
книжа, като такива не са открити и в архива на Община Козлодуй. При направена
справка в отдел „Местни данъци и такси“ е установено, че имота е деклариран на
15.07.2020 г. и включва земя 1529 кв.м., двуетажна жилищна сграда с РЗП 246
кв.м. (ЗП 123 кв.м.) и година на построяване 1988 г. и едноетажен гараж с РЗП
32 кв.м. и година на построяване 1981 г.
По делото са събрани
гласни доказателства.
Свидетелката
Ц. заявява, че познава отдавна жалбоподателя, знае къде живее, от един квартал
са, посещавала е имота. Твърди, че в имота има две постройки, на по 2 етажа,
дворно място и гараж, прилепен към едната постройка. В квартала, в който
живеели с предишните собственици на имота, били отчуждени по едно и също време
– около 1983 г. След отчуждаването те си купили това място и там построили тези
постройки. По-късно имота е придобит от жалбоподателя. След като придобил имота
В. ремонтирал покрива, дограма сменил и направил вътрешно преустройство. В
имота вече не съществуват стопанските постройки. След отчуждаването в годините
през 85-86 г. започнали всички да пренасят строителни материали и да строят.
Предишните собственици и * на единия * са живели в имота. Свидетелката е
категорична, че в имота винаги е имало 2 къщи за живеене и към едната е
прилепен гараж. Сградите от деветдесетте години и сега са си все толкова, няма
ги само стопанските постройки, където са отглеждани животни.
Свидетелят М. познава жалбоподателя от 30-40
г. и знае къде живее. Споделя, че имота е купен от * на В. и той също живее в
него. След като * придобил имота, веднага завел свидетеля да го види. Там имало
две сгради за живеене и откъм Дунав имаше селскостопански постройки, където предишните
собственици гледали прасета. Всички постройки са си на място, с изключение на
селскостопанските постройки, тях ги няма. Сменени са покривите на къщите,
дограмата, отвън къщите са измазани. Познава и предишните собственици на имота.
За първи път ходил в имота някъде към 85-86 г. и си спомня, че имало хубава
гостна, а * на * живеели във втората къща.
Свидетеля К. работи като * в *** и е **,
която отговаря за строителството. Посещавал е имота, в който се намират две
сгради за живеене и до едната има залепен гараж. За годината на построяване
точно не може да кажа, но споделя, че е използвал приложения от информационните
системи и при дадена възможност да се връщат годините назад, така е определил
годината на построяване на сградите в имота. В *** ползват тези приложения вече
и след използването им констатирали, че този строеж е направен в един дълъг времеви
диапазон 2014-2021 г. Мисли, че собственика на имота е бил един и същи през
цялото време. Казва, че на самите снимки се вижда, че двете сгради са били
свързани, а на по-късен етап се вижда, че двете сгради са отделени.. Имало е
сгради преди това, с различен контур, с различна площ и различна височина. Твърди,
че използват тези приложения с оглед направата и на кадастралната карта.
Според
заключението на вещото лице, в ПИ с идентификатор 37798.505.93 са изградени три
сгради: две жилищни, на по два етажа и един гараж, който е долепен до жилищната
сграда, намираща се по-близо до уличната регулация. Вещото лице не е могло да
установи кога са изградени постройките, които са с монолитна стоманобетонна
конструкция, с тухлени стени и двускатни покриви, покрити с керемиди,
традиционни за жилищното строителство в България и използвани повече от 70 – 80
години. Действащият в момента ЗРП на кварталите от 1 до 13, обединени с
наименованието „Б.п.“ е одобрен със заповед от 05.05.1993 г., като строежите не
му съответстват, но отговарят на строителните правила и норми, действащи в
момента.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.
146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън
правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за
това административен орган, но в противоречие с процесуалните и
материалноправните разпоредби по издаването й.
Заповедта
е издадена на основание разпоредбата на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която
за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района)
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на
незаконни строежи, извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Издаването й се предхожда от съставен констативен акт,
който е задължителен етап в административната процедура, съгласно чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е съставен от двама членове на
работна група, за която няма доказателства как, кога и от кого е сформирана, т.
е. не е установена компетентността й, поради което съдът намира, че са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в
тази насока.
Изводът
на органа, квалифицирал процесния строеж като незаконен е немотивиран и направен при неизясненост на
фактите.
На
следващо място, липсват данни КА да е връчен на жалбоподателя по надлежния ред
– представените такива не удостоверяват такова връчване. Независимо, че
представител на последният е присъствал на проверката осъществена на 04.08.2022
г., той не е подписал КП и съдът приема, че е жалбоподателят, респ. неговият
представител не са запознати със съдържанието му.
Оспорената
заповед на Кмета на Община Козлодуй е издадена без да са изяснени фактите и
обстоятелствата от съществено значение за правилното приложение на материалния
закон, в нарушение на чл. 35
и чл.
36 от АПК - не е посочено кога е извършено строителството, респективно не е
извършена преценка за неговата търпимост. Съгласно трайно установената съдебна
практика задължение на съда е сам да установи тези релевантни за спора факти с
всички допустими доказателства, като правило доказателствената тежест за това е
възложена на административния орган.
Спорен
е въпросът дали процесният строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 и ал. 2 от
ПР на ЗУТ и отговаря ли на условията, установени в закона за търпимост и
забрана за премахване.
Съгласно
§ 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Според ал. 2 на същия текст, незаконни строежи, започнати в периода 8
април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този
закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите
органи до 31 декември 1998 г.
От
текста следва, че даден строеж, който е незаконен, не се премахва ако е търпим.
За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните
кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г., респ.
започнат в периода 08.04.1987 г. – 30.06.1998 г. и да е бил допустим по
действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването му или съгласно този закон.
Строежът е нетърпим при липсата, на която и да е предпоставка, и в този случай
разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. В административното и
съдебно производство по премахване на незаконни строежи търпимостта на строежа
подлежи на изследване и доказване на общо основание с всички допустими
доказателствени средства независимо от това дали е издадено или не
удостоверение за търпимост. Задължението е както за органите на общината, така
и за съда.
В обстоятелствената
част на оспорената заповед самия АО е установил и посочил, че имота е
деклариран на 15.07.2020 г. и включва земя 1529 кв.м., двуетажна жилищна сграда
с РЗП 246 кв.м. (ЗП 123 кв.м.) и година на построяване 1988 г. и едноетажен гараж с РЗП 32 кв.м. и година на построяване 1981 г. Безспорно е в случая, че
праводателя на жалбоподателя е придобил имота през 2019 г.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи, че строежа е реализиран 1985-1986
г.
Вещото лице е
посочило, че процесната постройка е допустима по сега действащите планове за
регулация дотолкова, доколкото е изградена в парцел, отреден за малкоетажно
/ниско/ жилищно застрояване.
Ето защо съдът
намира, че в случая е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПР на
ЗУТ, тъй като са изпълнени законоустановените предпоставки, а именно: строежът
е изграден преди 07.04.1987 г., респ. започнат
в периода 08.04.1987 г. – 30.06.1998 г. и е бил допустим по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването му, поради което е търпим и не подлежи на премахване и
забрана за ползване.
При непълни
доказателства и неясни обстоятелства кметът на Община Козлодуй е следвало
служебно да събере доказателства кога е построен обявеният за незаконен строеж
и дали е търпим, след което да установи наличието или липсата на предпоставките
по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Изводът на
органа относно периода на изграждане на процесния строеж е базиран изцяло върху
предположения, немотивиран е и е направен при неизясненост на фактите.
Същевременно липсват доводи относно приложението на § 16 и § 127.
В тази връзка следва
да се има предвид, че правилното определяне на годината, съответно периода на
изграждане на строежа, е съществено и относимо към спора обстоятелство
доколкото определя и приложимостта в конкретния случай на § 16 и § 127, за да
се приеме, че подлежи, респ. не подлежи на премахване съответният незаконен
строеж. Съобразно събраните доказателства следва да се приеме, че строежът по
отношение на жилищната сграда е изпълнен в периода 1985 - 1988 г., като този
извод се обосновава, както от заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно-техническа експертиза, така и от показанията на свидетелите Ц. и М., които
са логични, последователни и непротиворечиви. Тази информация е декларирал и
собственика на имота в отдел „Местни данъци и такси“.
Съгласно разпоредбата
на чл.
35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени, а съгласно чл. 36 - доказателствата се
събират служебно от административния орган. В конкретния случай
административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата, както и не е
събрал всички доказателства относими към случая, като не е изложил и мотиви по
приложението на релевантните правни норми.
За пълнота на
изложеното следва да бъде отбелязано, че незаконният строеж не е
индивидуализиран и не е ясно констатираният от АО незаконен строеж в какво се
състои – в надстрояване, пристрояване или ново строителство и на каква площ е
то.
И на последно място,
но не и по значение, несъответствието между очертанията на сгради в КК и на
място не означава непременно наличие на незаконно строителство. Такова
несъответствие може да се дължи на неправилно заснемане или нанасяне, грешка,
ремонт, преустройство и пр.
В хода на настоящето
съдебно производство са събрани доказателства, които оборват по категоричен
начин генералния извод на ответника за незаконност на процесния строеж.
По тези съображения
жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспореният пред съда
административен акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
При този изход на
делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски. На основание чл. 143 от АПК на същия следва да се
присъдят разноски по делото в общ размер на 1610,00 /хиляда шестстотин и десет/
лева, от които 10,00 –заплатена държавна такса, 1250,00 лева –договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение /л. 17 и л. 18/, видно от данните по делото
и 350,00 лв. - депозит за вещо лице.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 184/06.04.2023 г.,
издадена от Кмета на Община Козлодуй, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж: „Двуетажна еднофамилна сграда със сутерен в УПИ ХХ-106, кв.
10, в ПИ с идентификатор 37798.505.93, с административен адрес ***, с
извършител В.М.П. *** и е определен срок за изпълнение на разпореденото
премахване.
ОСЪЖДА Община Козлодуй ДА ЗАПЛАТИ на В.М.П. *** направените по делото разноски в размер на 1610,00 /хиляда шестстотин и
десет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд, чрез Врачански административен съд
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ. СЪДИЯ: