№ 18462
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110153729 по описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че всеки от ответниците К. И. Н., ЕГН **********, и Я. И. Н., ЕГН **********,
дължат на ищеца сумите от по 834,54 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г., до 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот, представляващ апартамент 29, находящ се в ..., ведно със законна лихва за периода от
29.06.2022 г. до изплащане на вземането, 105,02 лева представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 20.05.2022 г. , сумата в размер на 34,32 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021
г., ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането , сумата от
6,54 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 20.05.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 06.07.2022 г. по ч.гр.д. № 34779/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът, ФИРМА, твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответниците имат качеството на потребители на ТЕ, тъй като са
собственици на топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия, купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като длъжникът изпада в забава само за задълженията, за които
е изготвена изравнителна сметка, която е със срок на плащане, поради което ответната
1
страна е в забава и без покана. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответниците,
които признават иска по чл. 237 от ГПК. Заявяват, че имат готовност да погасява
задължението с месечни вноски. Правят искане за постигане на съдебна спогодба.
Третото лице – помагач, ФИРМА, не изразява становище по исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149
ЗЕ за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена по
договор за продажба на топлинна енергия:
За основателността на иска следва да установи възникването на облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника, по силата на
което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия за отопление и подгряване на вода
на уговорената цена през процесния период, поради което за ответника е възникнало
задължение за плащане, както и количеството потребена топлинна енергия през процесния
период, респ. дължимата за нея цена.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже положителния факт на
плащане.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е неоснователен.
Съображенията за това са следните:
Между страните по делото през процесния период е съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия съгласно чл. 150
ЗЕ /обн. ДВ, бр.107/09.12.2003 г./. Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я ползва за
собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /пар. 1, т. 42 от ЗЕ,
редакция към ДВ, бр. 18/05 г./ или по силата на облигационно /пар. 1, т. 42 от ЗЕ, действаща
редакция до ДВ, бр. 54/12 г./ право на ползване.
От представения като доказателство по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 25, том XVIII, дело № 3534/96 г. по описа на I – ви нотариус при Нотариална служба към
Софийски районен съд – се установява, че на 04.03.1996 г. Н.Н. Т. и К.И. Т.а са дарили на
внуците си К. И. Н. и Я. И. Н. по ½ ид.ч. от следния свой собствен недвижим имот:
апартамент №29, находящ се в гр. София, ..., като дарителите запазили правото си на
ползване върху имота до края на жИ.та си.
Следователно до 04.03.1996 г. собственици на процесния топлоснабден имот са били
Николай Т. и Капка Т.а, а след сключването на договора за дарение, обективиран в
посочения по – горе нотариален акт, Николай Т. и Капка Т.а останали вещни ползватели на
2
имота по силата на учредено право на ползане, докато са живи, а внуците им К. Н. и Я.
Николаем са придобили "голата" собственост върху имота.
По делото не се спори, че вещните ползватели са починали, а с факта на смъртта им е
прекратено и учреденото им вещно право на ползване върху процесния имот.
По делото като писмени доказателства са приети молба-декларация от К. Н. 29.09.199 г., с
която Н. отправя искане до ФИРМА да й бъде открита партида при ищцовото дружество за
гореописания имот. Доколкото посоченият документ представлява частен свидетелстващ
документ, съдържащ неизгодни за потребителя факти, то същият следва да се кредитира
относно титуляра на партидата за абонатен № 265796.
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода на съда, че материално правно легитимирани
да отговарят по предявените искове са именно – ответниците, е фактът, че същите изрично
са признали в отговора на исковата молба, че всички предпоставки за основателността на
предявените срещу тях искове действително съществуват. Признават както това, че имат
качеството потребители през процесния период, така и това, че топлинна енергия в
претендираното количество и за претендираната цена е доставена в посочения имот, като
дължимата цена не е заплатена от ответниците на ищцовото дружество единствено поради
влошеното им финансово състояние.
Ето защо, съдът намира, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна
енергия през процесния период за процесния имот.
Като признати от ответниците на основание чл. 153 ГПК по делото са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства - количеството потребена
топлинна енергия през процесния период за абонатен №265796, респ. дължимата цена за нея
цена.
С оглед изложеното по – горе, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно.
В отговора на исковата молба ответниците декларират желание за постигане на спогодба за
изплащането на признатия от тях дълг, а с молба от 12.12.2022 г. от ответниците е
представен препис от споразумение с ищцовото дружество от 24.11.2022 г. за признаване на
задълженията и разсрочване на плащанията по тях.
В открито съдебно заседание, проведено на 09.10.2023 г., процесуалният представител на
ищеца заявява, че всички претендирани задължения са изплатени от ответниците, поради
което единствената претенция на дружеството е за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Ето защо, с оглед факта на погасяване на процесните задължения на всеки от ответниците за
сумите от по 834,54 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г., до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, представляващ
апартамент 29, находящ се в ..., ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022 г. до
изплащане на вземането, 105,02 лева представляваща мораторна лихва за периода от
3
15.09.2020 г. до 20.05.2022 г. , сумата в размер на 34,32 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно
със законна лихва за периода от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането , сумата от 6,54
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 20.05.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 06.07.2022 г. по ч.гр.д. № 34779/2022 г. по описа на СРС, 178 състав,
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
149 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
отхвърлят, като погасени чрез плащане в хода на производството.
По разноските:
С оглед факта, че първоначалните искове са отхвърлени поради извършено от ответника
плащане в хода на производството по делото, то разноските по тези искове следва да се
възложат в тежест на ответниците по тях, тъй като с поведението си са дали повод за
завеждането им. Ето защо, всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от по 50 лв., представляваща направени разноски в исковото производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА, ЕИК ..., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че всеки от ответниците К. И. Н., ЕГН **********, и Я. И. Н.,
ЕГН **********, дължат на ищеца сумите от по 834,54 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г., до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент 29, находящ се в ..., ведно със законна лихва
за периода от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, 105,02 лева представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 20.05.2022 г. , сумата в размер на 34,32 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2019
г. до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022 г. до изплащане на
вземането , сумата от 6,54 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 20.05.2022 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 06.07.2022 г. по ч.гр.д. № 34779/2022 г. по
описа на СРС, 178 състав, поради извършено плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА К. И. Н., ЕГН **********, да заплати на ФИРМА, ЕИК ..., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 50 /петдесет/ лв., представляваща разноски в исковото производство за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Я. И. Н., ЕГН **********, да заплати на ФИРМА, ЕИК ..., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 50 /петдесет/ лв., представляваща разноски в исковото производство за
4
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ФИРМА като трето лице помагач на страната на
ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5