РЕШЕНИЕ
№ 253
гр.
Враца, 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на 22.06.2021г. /двадесет и втори юни две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН
дело № 118 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Агенция за държавна
финансова инспекция гр. София против Решение № 260105
от 18.12.2020 г., постановено по АНД № 976/2020 г. по описа на Районен съд –
Враца. С оспореното решение е отменено НП № 11-01-132/15.09.2020 г., издадено от Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция гр. София, с което на Г.Т.Г. *** на
основание чл. 254 във вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5 000,00 /пет
хиляди/ лева за нарушение на чл.
112, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 67, ал. 6 от ЗОП.
В касационната жалба са релевирани доводи за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон -
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на първата съдебна
инстанция, както и по същество потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът - Г.Т.Г., чрез процесуалния представител * Р.Х., в
депозиран писмен отговор и в съдебно заседание ангажира становище за
неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Враца дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Враца е НП № 11-01-132/15.09.2020
г., издадено от Директора на Агенция за
държавна финансова инспекция гр. София, с което на Г.Т.Г.
*** на основание чл. 254 във вр. с чл. 261, ал. 2 от ЗОП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/
лева за нарушение на чл.
112, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 67, ал. 6 от ЗОП.
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства,
районният съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН,
което е довело до опорочаване на производството по налагане на административно
наказание. Приел е, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,
съгласно която разпоредба актът се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. В случая АУАН е съставен в отсъствие на лицето, сочено за
нарушител, което е било възпрепятствано да се яви по обективни ноторно известни
причини – въвеждането на извънредно положение в страната със Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г.
На следващо място, въззивният
съд е приел, че по делото е безспорно установено извършеното нарушение, но е
налице „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посочено е, че
нарушението е извършено за първи път и не са причинени имуществени вреди на
„КОЦ – *** “ ЕООД.
При тези констатации съдът
е направил извод за незаконосъобразност на издаденото НП и го е отменил.
Решението е
неправилно.
Настоящият състав не
споделя изводите на въззивния съд за допуснато съществено процесуално нарушение
при реализиране на административнонаказателната отговорност. Разпоредбата на чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН въвежда изискването за съставяне на
АУАН в присъствието на нарушителя. В случая, видно от административната
преписка, във връзка с извършената от контролните длъжностни лица проверка, до
ответника по касация е изпратена покана за явяване в сградата на АДФИ в гр. ***
на 19.03.2020 г. за съставяне на АУАН. Поканата е връчена лично на Г.Т.Г. на
05.03.2020 г. Законът за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., е обнародван
в Държавен вестник на 24.03.2020 г., а противоепидемичната мярка – организиране
на контролно – пропускателни пунктове на входно – изходните пътища на
областните центрове, е въведена със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването, считано от 00:00 часа на 21.03.2020 г. При това
положение не е била налице обективна пречка за явяване на лицето на 19.03.2020
г. в сградата на АДФИ в гр. *** за съставяне на АУАН по причина на въведените
противоепидемични мерки, съответно не е допуснато процесуално нарушение от
категорията на съществените, в какъвто смисъл са мотивите на районния съд.
Касационната
инстанция споделя изводите на въззивния съд за доказаност на нарушението,
описано в НП, но намира, че в случая институтът за маловажни случаи на
административни нарушения е неприложим. Санкционираното нарушение не се
отличава с по–ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на
нарушения от същия вид. Описаното в акта и наказателното постановление
нарушение е на формално извършване и настъпването на каквито и да е вреди от
него, както и обстоятелството, че е извършено за първи път, нямат отношение към
съставомерността. В конкретния случай извършеното деяние е застрашило
обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да се
приеме, че същото е административно нарушение, подлежащо на санкциониране. Приемайки
издаденото НП за незаконосъобразно, въззивният съд е постановил неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
При постановяване на
решението си касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на
спора, тъй като не се установи съществено нарушение на процесуалните
правила в производството пред въззивния
съд и не се налага установяване на факти, за които събирането на писмени
доказателства не е достатъчно.
При извършената от
настоящата инстанция проверка се установи, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в рамките
на определената им компетентност. Същите отговарят на изискванията относно
формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42,
съответно чл.
57 от ЗАНН. Деянието е доказано и е основание за реализиране на
административно-наказателна отговорност. Наложено е съответното за извършеното
нарушение наказание.
По изложените
съображения касационната инстанция намира, че издаденото от Директора на
Агенцията за държавна финансова инспекция наказателно постановление е
законосъобразно и като такова, след отмяната на обжалваното решение, следва да
бъде потвърдено.
Предвид
направеното искане от страна на процесуалния представител на касатора за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателни
постановления страните имат право на разноски по реда на АПК. Относно размера
на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. На основание чл.
37, ал. 1 от ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на касатора в
размер на по 100 /сто/ лева за всяка от двете съдебни инстанции.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260105/18.12.2020 г., постановено
по АНД № 976/2020 г. на Районен съд - Враца, с което е отменено НП № 11-01-132/15.09.2020 г.,
издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр.
София и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 11-01-132/15.09.2020
г., издадено от Директора на Агенция за
държавна финансова инспекция гр. София, с което на Г.Т.Г.
*** на основание чл. 254 във вр. с чл. 261, ал. 2 от ЗОП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за
нарушение на чл.
112, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 67, ал. 6 от ЗОП.
ОСЪЖДА Г.Т.Г. *** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за държавна финансова инспекция гр.
София сумата от 100,00 /сто/ лева - разноски за
юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 118/2021 г. по описа на Административен
съд – Враца и сумата от 100,00 /сто/ лева - разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 976/2020 г. по описа на Районен съд – Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.