№ 26502
гр. София, 26.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Частно
гражданско дело № 20211110144614 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 33829/28.07.2021 г. на „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу С. Г. М., ЕГН **********.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за главница, възнаградителна и
законна лихва, обезщетение за забава по договора за потребителски кредит, както и за
разноските съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да
откаже издаването на заповед за сумата от 180.00 лева- неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“, както и за сумата от 480.00 лева- неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит №
30042891170/28.02.2020 г.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона
и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т.
о., ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при
разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на
които кредиторът основава претенциите си.
Съгласно изявленията на заявителя възнаграждението за услугата „Фаст“ се дължи за
приоритетно становище по искането за потребителски кредит, както и за изплащане на
потребителския кредит с предимство преди клиентите, които не са закупили услугата
„Фаст“, а услугата „Флекси“ предоставя право за едностранна промяна на погасителния план
от страна на клиента, като именно в този смисъл са уговорките в чл. 15.1 и чл. 15.2 от
общите условия на заявителя към договорите за потребителски кредити. В раздел VI от
договора за кредит е уговорена дължимост на възнаграждение за тези „услуги“ в определен
фиксиран размер.
Съдът намира уговорката от договора за потребителски кредит, вменяваща задължение
на потребителя да заплаща възнаграждение за предоставяне на услуги „Фаст“ и „Флекси“, за
противоречаща на закона, в частност на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото с нея
се въвежда дължимост на комисионни за дейности, съставляващи по своята правна същност
такива по усвояване и управление на кредита. Наред с това, чрез коментираната клауза се
достига до непозволен от закона- императиваната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, резултат, тъй
1
като наред с уговорения годишен процент на разходите, възлизащ на 48.11 %, се уговаря
„възнаграждение“, чрез което на практика се достига до размер на годишните разходи,
надвишаващ допустимия петкратен размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. С това възнаграждение се достига до необосновано оскъпяване на предоставения
паричен заем, което води и до съществено неравновесие между интересите на заемодателя и
тези на потребителя- още едно допълнително основание за нищожност на коментираната
клауза- поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. А такова
неравносвесие е налице и доколкото се касае за „възнаграждение“, което се дължи
безусловно (независимо от това как ще се развият отношенията между страните по договора
и дали потребителят ще се ползва фактически от предоставените му възможности), а и,
както бе изяснено по- горе, за дейности, които не представляват насрещна престация от
заемодателя, а действия по усвояване и управление на кредита.
При тези съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 33829/28.07.2021 г. на „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу С. Г. М., ЕГН **********, в частта, с която е поискано издаване на заповед
за изпълнение за сумата от 180.00 лева- неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Фаст“, както и за сумата от 480.00 лева- неплатено възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 30042891170/28.02.2020 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2