№ 154
гр. Айтос, 05.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20232110100043 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба oт ,,И.С.Г." OOД , с EИK ***, със седалище и адрес на
управление ***, чрез адв. И. И., AK ***, CЪДEБEН АДРЕС : гр. ***, ***; срещу „К.Т."
EOOД , с EИK *** със седалище и адрес на управление: *** .
В исковата молба се сочи, че Между "И.С.Г." OOД и ,,К.Т." EOOД са създадени
облигационни правоотношения за доставка и монтаж на бетонов възел. След доставката на
бетоновия възел, за да функционира следва да бъде монтирана и пусната в експлоатация
автоматизирана електронна система. Ответника е заплатил чрез прихващане единствено и
само доставения бетоновия възел, нo не е заплатил автоматизираната електронна система,
без която бетоновия възел не може да работи. По силата на издадена данъчна фактура №
**********/13.07.2022 год. „ И.С.Г." OOД е доставило и монтирало автоматизирана
електронна система за бетонов център в гр. А. . Цената на извършената услуга е 15 870, 00
лева с ДДС. Длъжникът „К. Т. " EOOД не е заплатил сумата .
Водени са многократно разговори между управителите на дружества за плащане
на дължимата сума, но към настоящия момент същата не е изплатена.
Предвид гореизложеното за кредитора "И.С.Г." OOД е възникнал правен интерес
за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение no чл. 410 oт ГПK
Образувано е ч.гр.д.№ 974/2022год пo oпиca на Районен съд Айтос. Издадена е
заповед за изпълнение , кoятo е връчена на длъжника. Същият е подал възражение.
Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен
интерес съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание
чл.422 от ГПК, че ответникът „К.Т." EOOД дължи на ,,И.С.Г." OOД сумата 15
870,00лeвa, представляваща главница пo фактура № 173/13.07.2022год , ведно със
1
законната лихва за периода от 04.11.2022год до изплащанс на взсмансто.Ищецът моли също
така да му бъдат присъдени разноските по настоящото и по заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „К.Т." EOOД,чрез адв.Т.Х.. В отговора на ИМ адв. Х. сочи, че исковата молба е
процесуално допустима, но неоснователна. Сочи, че по делото липсват доказателства от
ответното дружество да е била получена процесната автоматизирана система, както се
твърди в ИМ. Ответника излага, че облигационното правоотношение е възникнало
единствено по повод доставката и монтажа на съоръжение за бетонов възел, което и двете
страни не отричат че е изпълнено. Описаната доставка е била платена с насрещна престация
на ответника към ищеца под формата на 115кубика бетон , което също не се отрича от
ищцовото дружество. В отговора на ИМ ответника твърди, че сумата определена от ищеца
за внедряване на автоматизираната система за работа на бетоновия възел е била завишена
три пъти и това е причината ответника да откаже доставка от ищеца и да се насочи към друг
доставчик. Ответникът твърди, че ищецът е бил предупреден навреме, че ответника не
желае внедряването на автоматизираната система, затова с изненада узнал, че е издадена
процесната фактура и ищцовото дружество настоява тя да бъде платена.
По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли иска. Правя
доказателствени искания.
В качеството на свидетели по делото са разпитан И.П.Я. , Н.Ф.Н., А.К.А., Е.Н.Н..
Свид.Я. разказва, че работи в К. от 2020г . когато е започнал работа двата бетонови възела
вече са били доставени, но не са били сглобени, а са били оставени на части. Дружеството
имало функциониращ бетонов възел от много години, който продължавал да бъде
експлоатиран. Според свид.Ф. ответното дружество разполага с един сглобен бетонов възел,
който работи, но той съществува от преди 2016г. Преди три години от друга фирма бил
доставен друг бетонов възел, който никога не е бил сглобяван и не е функционирал. Свид.А.
разказва, че лично е инсталирал операционната система на бетоновия възел, който е бил
сглобен. Заедно със свид.Н. са били изпратени от работодателя си (към онзи момент ) да
прекарат кабелите и да инсталират операционна система.направили са го, след което са
направили проби дали бетоновия възел работи и са си тръгнали. В същата насока са и
показанията на свид.Е. Н. (бивш служител на ищеца), който ясно си спомня, че са били
изпратени да инсталират операционна система и да направят проби на един бетонов възел,
който е бил продаден в гр.А..
По искане на ищеца е допусната и извършена съдебно –техническа експертиза,
според заключението по която „на място се намират два бетонови възела- един работещ и
един- неработещ. Работещия не е доставен от ИК С.. Неработещия е в процес на изграждане
. Механичната част е видимо готова. Монтирани са съдовете, двигатели, помощно
оборудване.
До втория възел е изградена къщичка. B нея е монтирана електронна система-пулт за
управление тип „пиано" с начертана на него мнемосхема, ключове, бутони, лампи, процесни
2
индикатори. Под пулта са разположени контактори, релета, моторни защити и клемореди.
Към последните са подведени кабели от датчици и изпълнителни механизми. Липсва
компютьрна конфигурация с хардуерното и софтуерно обезпечаване необходими за работа
на бетоновия възел. Съгласно информация от представителя на Ищеца това не е
електронната система, която е пускана от него.“ „Реална проба не може да бъде направена
без монтирана и конфигурирана електронна система с цялото необходимо софтуерно и
хардуерно обезпечаване.“
По искане на ищцовото дружество е допусната и съдебно-икономическа експертиза,
според заключението на която закупените от ищеца 2бр,бетонови възли са заведени в
счетоводството на ответника като дълготрайни материални активи. По-късно единия от
възлите е продаден.
Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните и
изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено
и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са
положителни установителни искове, с правна квалификация - Предявен е иск с правно
основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на
съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПК.
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1
ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от
предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№974/2022г. по описа на РС-
Айтос, по което има издадена срещу ответника К.Т. ЕООД е издадена заповед
№433/07.11.2022 за изпълнение по чл.410 от ГПК. По делото е постъпило възражение от
ответника К.Т. ЕООД, че не дължи сумата.
Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 09.12.2022г., т.е. в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са процесуално
допустими.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в
уговорените срокове и размери.
По делото няма спор, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение , по силата на което ищецът се е задължил да достави бетонов възел и да
монтира автоматизирана електронна система система за работата му, а ответникът се е
задължил на принципа „бартер“ да предостави като ответна престация за бетоновите възли-
бетон, а автоматизираната електронна система да заплати на стойност 15 870лева. Според
заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза и двата бетонови възела са
3
осчетоводени от ответника като дълготрайни материални активи, към момента единия е
продаден. Според показанията на свид.Н. и А. те лично са извършили монтажа и пробите на
процесната автоматизирана електронна система. Това се потвърждава и от издадената от
ищеца фактура №173/13.07.2022г (л.4), която не е оспорена от ответника.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че претендираното от ищеца
парично вземане се явява доказано по основание и размер за сумата oт 15 870,00лeвa,
представляваща главница пo фактура № 173/13.07.2022год , ведно със законната лихва за
периода от 04.11.2022год до изплащане на вземането.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски. В съответствие със
задължителните указания на ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал
настоящия иск, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното
производство, в зависимост от правния резултат в исковото производство. Съгласно
списъкът с разноски съдът установи, че от ищеца са направени общо в двете производства
разноски в размер на 2534,80 лв., от които 1617,40 разноски по гр.д.№46/2023; 917,40лв
разноски по ч.гр.д.№974/2022г.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на ответника
„К.Т." EOOД , с EИK *** със седалище и адрес на управление: *** СЪЩЕСТВУВАНЕТО
НА ВЗЕМАНЕТО на ищеца ,,И.С.Г." OOД , с EИK ***, със седалище и адрес на
управление ***, за сумата 15 870,00лв./петнадесет хиляди осемстотин и седемдесет лeвa/,
представляваща главница пo фактура № 173/13.07.2022год , ведно със законната лихва за
периода от 04.11.2022год до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника „К.Т." EOOД , с EИK *** със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца ,,И.С.Г." OOД , с EИK ***,
със седалище и адрес на управление ***, направените по гр.д.№ 43/2023г на АРС и ч.гр.д.
№974/2022 на АРС разноски в размер на 2534,80 лв./две хиляди петстотин тридесет и
четири лева и 80ст/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
4
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5