№ 2166
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100500281 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 20200755 от 20.10.2021г., постановено по гр. дело № 16585
по описа за 2021г. на Софийския районен съд, 165 състав, е признато за установено по
отношение на С.О., по исковете с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявени от
Н. Ж. К., че последната не дължи сума в размер на 200 лева, представляваща глоба,
наложена с наказателно постановление № 332267/ 14.03.2018г., издадено от заместник-
кмета на С.О., на основание НРУПОГТТСО, влязло в сила на 09.12.2018г., въз основа
на което е образувано изп. дело № 20218380400469 по описа на ЧСИ М.Б., поради
погасяването му по давност.
В тежест на ответника съдът е възложил сторените от ищеца разноски в
производството.
Недоволен от постановеното решение, с което предявеният иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК е уважен, е останал ответникът в първоинстанционното
производство. В подадената въззивна жалба излага оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението на СРС. Жалбоподателят поддържа, че в случая се касае
за действително извършено административно нарушение, за което ищецът е бил
санкциониран с влязло в сила наказателно постановление. След влизане в сила на
изпълнителното основание от страна на кредитора са били предприето действия по
принудително събиране на вземането. Поддържа се, че освен обикновена погасителна
1
давност, съществува и абсолютна такава, след изтичането на която се погасява
възможността за принудително събиране на публичните задължения. Счита, че
преценката за заличаване на дадено публично вземане като погасено по давност, е в
компетентността на съответния административно-наказващ орган. По тези
съображения до въззивния съд е отправено искане да отмени решението и да отхвърли
исковете.
Ответникът по жалбата я оспорва, като заявява становище за нейната
неоснователност. Моли за потвърждаване на съдебното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
с които ищецът и длъжник по изпълнително дело № № 20218380400469 по описа на
ЧСИ М.Б. оспорва изпълнението, позовавайки се на изтекла погасителна давност за
вземането.
Между страните не е спорно, че е било издадено наказателно
постановление № 332267/ 14.03.2018г., издадено от заместник- кмета на С.О., на
основание НРУПОГТТСО. Видно е от направеното отбелязване, че наказателното
постановление е влязло в сила на 09.12.2018г.
Не е спорно на следващо място и обстоятелството, че за събиране на
наложената на ищеца по административен ред глоба е било издадено възлагателно
писмо, с което на ЧСИ М.Б. е било възложено на основание чл. 163, ал. 1 и ал. 3
ДОПК да предприеме необходимите изпълнителни действия в хода на изпълнително
производство срещу ищеца за събиране на вземането. Не е формиран спор между
страните, че възлагателното писмо, въз основа на което е образувано изпълнителното
производство, е било представено на органа по изпълнението на 11.1.2021г.
При така установеното от фактическа страната въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По правилността на съдебното решение въззивният съд приема следното:
Вземането за глоба по издадено от общинските власти наказателно
постановление е публично общинско вземане (чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК). Задълженията
за публични вземания се погасяват по давност с изтичане на петгодишен срок, който
2
започва да тече от 1 януари на годината, следваща тази, през която вземането е
възникнало и е следвало да бъде платено, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок
(чл. 171, ал. 1 ДОПК).
В случая се касае за наложено административно наказание по реда на
ЗАНН, с оглед което съдът приема, че уредбата на този закон е специална по
отношение на ДОПК. Ето защо дължимостта на сумите по публични вземания,
съставляващи наложени по реда на ЗАНН административни наказания, в това число
глоби, следва да се преценява по специалните норми, разписани в този закон.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" и ал. 2 ЗАНН административното наказание
глоба не се изпълнява, ако са изтекли две години от влизане в сила на наказателното
постановление. Както се посочи и по-горе, между страните не се спори, че
наказателното постановление е влязло в сила на 09.12.2018г. Следователно давността
за изпълнението по чл. 82, ал. 1 ЗАНН е изтекла на 09.12.2020г. Изпълнителното дело
за събиране на глобата е образувано на 11.01.2021г., като ответникът не е ангажирал
доказателства за предприемане на действия по изпълнение на наложеното
административно наказание глоба преди 09.12.2018г., за да може да се приложи
правилото на чл. 82, ал. 4 ЗАНН. При това положение възможността наложеното
наказание глоба да бъде изпълнена принудително, включително чрез възлагане на
частен съдебен изпълнител в рамките на образувано изпълнително производство, е
била погасена към 11.01.2021г. Ето защо и решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Неоснователни са оплакванията, изложени от въззивника с жалбата. Дали
административното нарушение, за което е наложено наказанието, действително е било
извършено или не, е въпрос, който попада извън предмета на настоящия спор,
доколкото е налице влязло в сила наказателно постановление, съставляващо
изпълнително основание. Същественото в случая е, че преди кредиторът да
предприеме действия за събиране на вземането за глоба, срокът на изпълнителската
давност е бил изтекъл и за длъжника е възникнало правото да се позове на това
обстоятелство.
На следващо място неоснователно въззивникът се позовава на абсолютна
погасителна давност за вземането. Същата е приложима само в хипотеза, в която
давността е била спирана или прекъсвана преди да изтече срокът на по- кратката
давност, тази за изпълнение на наказанието. В производството от страна на ответника
не са въведени твърдения за настъпване на обстоятелства, довели до спиране или до
прекъсване на давността, за да изследва съдът въпроса за настъпването на абсолютна
давност за погасяване на наложеното наказание.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват на въззивницата. На
3
същата следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20200755 от 20.10.2021г., постановено по
гр. дело № 16585 по описа за 2021г. на Софийския районен съд, 165 състав, с което е
признато за установено по отношение на С.О., по исковете с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК, предявени от Н. Ж. К., с ЕГН **********, че Н. Ж. К. не дължи сума в
размер на 200 лева (двеста лева), представляваща глоба, наложена с наказателно
постановление № 332267/ 14.03.2018г., издадено от заместник- кмета на С.О., на
основание НРУПОГТТСО, влязло в сила на 09.12.2018г., въз основа на което е
образувано изп. дело № 20218380400469 по описа на ЧСИ М.Б., поради погасяването
му по давност.
ОСЪЖДА С.О. да плати на Н. Ж. К., с ЕГН **********, сумата 300 лева
(триста лева), представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4