ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 526
гр. Перник, 04.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500423 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против
разпореждане № 6278/03.05.2022г. по ч.гр. д. № 2419/2022 г. на РС - Перник в частта, с
която е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК срещу Р. А. С. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата над 227,57 лв. до пълния претендиран размер от
387,77 лв. – лихва за забава върху главницата от 800 лв. за периода от 11.04.2019г. до
28.04.2022г. В жалбата по подробни доводи за това, че при наличие за твърдения за изпадане
в забава на длъжника по договор за паричен заем се дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва и не е налице основание за отхвърляне на заявлението в тази му част
само защото според съда размерът на обезщетението е друг, като този въпрос не подлежи на
изследване в заповедното производство, чиято основан цел е да провери дали вземането е
спорно, се иска отмяна на атакуваното разпореждане в обжалваната му отхвърлителна част
и да се произнесе съдът по същество.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, намира следното:
Ч.гр. д. № 2419/2022 г. на РС - Перник е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Р. А. С. за издаване на заповед за
изпълнение за суми, твърдени като плетени от заявителя в качеството му на поръчител на
длъжника по договор за потребителски кредит № *** г., сключен между длъжника и
1
„Кредисимо" ЕАД, от които 800 лева- главница; 205,42 лева- възнаградителна лихва за
периода от 10.042019 г. до 10.04.2020 г. и 387,77 лева- лихва за забава от 11.04.2019 г. до
28.04.2022 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Заявлението по чл.
410 от ГПК е отхвърлено от районния съд в обжалваната част като е прието, че е
неоснователна в заявения размер претенцията за законна лихва за забава за сумата над
227,57 лв. до пълния предявен размер от 387,77 лв. за съответния период, тъй като същата е
изчислена от съда по правилото на чл. 162 ГПК върху претендираната главница от 800 лв. за
съответния период.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че заповедното производство по
реда на чл. 410 ГПК е формално и като такова не следва да се сочат и доказват твърденията
на заявителя, а е достатъчно ясно да бъдат индивидуализирани дължимите вземанията и да е
в съответствие с разпоредбата на чл. 410 от ГПК. В заповедното производство съдът няма
право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение
по чл. 411, ал. 2 от ГПК да следи дали искането на заявителя не противоречи на закона и на
добрите нрави, включително и дали не се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице вероятност за това. Преценката дали искането
противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до
информацията, съдържаща се в заявлението, респ. дали искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител – до информацията, съдържаща се в
потребителския договор и приложимите общи условия. Тази норма не може да се тълкува
разширително.
В случая частично отхвърлената претенция не е основана на съдържаща се в
процесния договор клауза с неустоечен характер /неустойка, надбавка за забава,
санкционираща/наказателна лихва и пр./, поради което съдът приема, че се търси
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва от деня
на забавата, която се дължи по силата на закона - чл. 86 ЗЗД. Посочен е и периодът: от
11.04.2019г. до 28.04.2022г. /без времето от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г./. С това заявителят
е изпълнил изискването на ал. 2 на чл. 410 от ГПК, като в производството по чл. 410 от ГПК
не е налице задължение за заявителя да представя към заявлението справка, която съдържа
необходимите изчисления за определяне на размера на претендираните парични вземания и
такова не следва от ал. 2 на чл. 410 от ГПК. Поради което преценката дали размерът на
законната лихва за забава е правилно изчислен или не, с оглед целта на производството по
чл. 410 ГПК да се провери дали вземането е спорно, и с оглед смисъла на закона, е извън
обхвата на хипотезата по чл. 411, ал. 2 от ГПК.
В заключение, съдът в производството по чл. 410 ГПК не проверява дали размерът на
законната лихва за забава е правилно изчислен или не. При наличие на твърдения за
изпадане в забава на длъжника по договор за паричен заем и че се претендира обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва за конкретно посочен начален и краен
период, то не е налице основание за отхвърляне на заявлението в тази му част, само защото
2
според съда размерът на обезщетението е друг. Този въпрос не подлежи на изследване в
заповедното производство, чиято основана цел е да провери дали вземането е спорно, и
отхвърлянето на заявлението на основание, че размерът на законната лихва за забава е
неправилно изчислен е неправилно.
С оглед на тези съображения разпореждането на РС следва да се отмени в обжалваната
част, с която е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК за сумата над 227,57 лв. до пълния
предявен размер от 387,77 лв. – лихва за забава за периода от 11.04.2019г. до 28.04.2022г.,
като вместо това се постанови издаване на заповед за изпълнение и за посочената част на
вземането. Частната жалба е основателна.
В настоящото производство разноски не се присъждат, тъй като то се развива без
участието на длъжника, и още не е окончателно приключено. Произнасяне по разноските се
дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - от исковия съд при разрешаване на спора за
съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение, респ. от заповедния съд
при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 5 ГПК.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 6278/03.05.2022г. по ч.гр. д. № 2419/2022 г. по описа на
Районен съд- Перник в частта му, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********
срещу Р. А. С., ЕГН ********** за сумата над 227,57 лв. до пълния предявен размер от
387,77 лв. – лихва за забава за периода от 11.04.2019г. до 28.04.2022г., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *** срещу длъжника Р. А. С., ЕГН ********** от *** и допълнително за сумата
от 160,20 лв. /разликата между уважения с първоинстанционното разпореждане размер от
227,57 лв. до уважения с настоящото определение размер от 387,77 лв./ - обезщетение за
забава за периода от 11.04.2019г. до 28.04.2022г. /без времето от 13.03.2020 г. до 14.07.2020
г., съгласно чл. 6 от ЗМДВИП/.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Перник за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3