Р Е Ш
Е Н И Е
№ /10.01.2018 година,
гр. Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС - СВИЛЕНГРАД, ГО, III с-в, в публичното
съдебно заседание на девети януари през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА
при
секретаря Ангелина Добрева, като разгледа докладваното ч. гр. дело № 21 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК.
Образувано е по Молба вх. № 257/08.01.2018
г. с правно основание чл. 6, ал. 2 от СК от М.Е.Н., действаща лично и със
съгласието на родителя си Е.Г.Н., с искане да й бъде разрешено да сключи
граждански брак с пълнолетния Я.А.Н..
Посочва се, че двамата имат дългогодишна връзка, много се обичат и желаят да
създадат свое семейство. С молбата е представена декларация, с нотариално
заверен подпис на майката, за съгласие дъщеря й да встъпи в граждански брак с
горепосоченото лице.
Съдът, след като прецени изложените доводи, изслуша
двамата желаещи да встъпят в брак и единственият известен родител на молителката,
както и събраните по делото доказателства, по свое убеждение и въз основа на
закона приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От Удостоверение за раждане № 398782 от 07.05.2001 г.
на Община Свиленград, се изяснява, че М.Е.Н. е родена на *** г. от майка Е.Г.Н.
и баща – неизвестен.
Видно от лична карта № *********, издадена на 22.12.2017
г. от МВР – Хасково, молителката има постоянен адрес ***. От лична карта №
*********, издадена на 06.06.2014 г. г. от МВР – Сливен, се установява, че Я.Н.
е с постоянен адрес ***.
На
основание чл. 6, ал. 2 от ГПК, в съдебното заседание молителката М.Н. беше
изслушана от съда. Същата заяви, че тя и лицето, с което желае да сключи граждански брак се обичат
и искат да живеят заедно. Посочва, че се познават от две
години, като към момента живее при Я.Н. ***. Последният не бил трудово
ангажиран. Молителката посочва, че през 2016 г. била настанена в приемно
семейство, поради причина, че преди това – през 2015 г., живеела с Я.
и не посещавала училище. Споделя, че са й казвали, че ако сключи граждански брак с Я. ще я освободят от приемното семейство. За себе си
приема, че вече е омъжена за Я., щом живееят заедно. Заявява, че сама е взела
решението да сезира съда с процесното искане. Молителката сочи, че откакто има
връзка с Я., не й е известно заради това той да има проблеми с властите.
Посочва, че не е бременна и понякога взима предпазни мерки при полов акт с
приятеля й.
В съдебното заседание
изслушана майката на молителката – Е.Н. и лицето, с което молителката желае да
встъпи в брачен съюз - пълнолетният Я.Н. – потвърждават
изложените в молбата обстоятелства. Пълнолетният Н. уточнява, че са отправили
искането за разрешение за сключване на граждански брак, защото молителката е
настанена в приемно семейство в гр. Свиленград, а той постоянно трябва да идва
до града, за да я вижда. Посочва, като причина и желанието да имат деца.
Съобразно чл. 6, ал. 1 от СК, едно от изискванията за
сключване на граждански брак е двамата встъпващи
в съюза да са пълнолетни. Съгласно чл. 6, ал. 2 от СК, по изключение непълнолетно
лице, навършило 16 години, може да сключи брак с разрешение на съда, ако важни причини
налагат това. В закона не се съдържа легално понятие, но според съдебна
практика и правната доктрина такива причини представляват факти и
обстоятелства, които правят наложително, с оглед интереса на непълнолетния, да
се разреши сключването на брак. Следователно, за да бъде основателно искането
на молителката следва да се установи, че същата е навършила 16 г. и са налице „важни
причини”, с оглед които в неин най-добър интерес е да сключи брак.
От събраните по
делото доказателства се установява, че молителката, родена на *** г., към деня
на съдебното заседание е навършила шестнадесет годишна възраст.
Съдът, като взе предвид установените
по делото обстоятелства,
намира, че изложените от молителката причини за сключване на
граждански брак са необективни и необосновани. Субективните желания и усещания
на молителката,
изразяващи се в това, че много се обичат с пълнолетния Н., сами по себе си не са достатъчни да убедят
този съдебен състав, че съществува спешна нужда тя да встъпи с него в граждански брак. Съгласно
българското законодателство, както и изрично предвидено е в чл. 1 от
Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. (ратифицирана с решение на
ВНС от 11.04.1991 г., ДВ, бр. 32/1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), че „дете“
означава всяко човешко същество на възраст под 18 години. До
навършване на 18 години, откогато лицата стават дееспособни и могат да взимат самостоятелно решения и да
отговарят лично за постъпките си,
се презумира тяхната физическа и умствена
незрялост. Брачна дееспособност се придобива също с навършване пълнолетие, от който
момент законодателят е преценил, че индивидът е вече е съзрял и може да поеме
отговорността да създаде свое семейство, включително да родителства.
Същевременно, житейският опит е доказал, че тези обстоятелства могат да възникнат
и в по-ранен момент, с оглед което в най-добър интерес за детето, навършило 16
г., е то да встъпи в граждански брак. Не
се събраха доказателства, от които да се приеме, че молителката е заченала или
пък нейното психично и емоционално състояние е накърнено, защото властите са
ангажирали отговорност на пълнолетния й приятел, поради неправомерно заживяване
с нея на съпружески начала. Нежеланието на молителката да живее в приемно
семейство, както и че то се явява пречка за личната връзка между нея и
пълнолетния Н., съдът намира, че не е уважителна причина за встъпването им в
брак. Напротив, мотивирано искането с тези обстоятелства, съдът счита същото за
недобросъвестно, тъй като чрез настоящото производство се цели да се преодолее
социалната закрила на Държавата, независимо дали на молителката допада
естеството й, тъй като сключилият брак непълнолетен се еманципира и придобива
пълна дееспособност, което по арг. от чл. 29, т. 5 от ЗЗДет ще е основание да
се прекрати съответната мярка за закрила.
Предвид изложеното съдът намира молбата за неоснователна, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № 257/08.01.2018 г. по чл. 6, ал. 2 СК на М.Е.Н., ЕГН: **********,***,
действаща лично и със
съгласието на родителя си Е.Г.Н., ЕГН **********,
за сключване на граждански брак с Я.А.Н., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано от
молителката пред ОС – Хасково в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:
Десислава Тодорова