РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20215300501638 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК.
Производството е образувано по депозирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД въззивна жалба
против решение № 261006 от 29.03.2021 г. по гр. дело № 20834 по описа за 2019 г. на РС-
Пловдив, с което се прието, че се дължи чистата стойност по договор за кредит, като са
отхвърлени исковете за останалата част от претендираните суми.
Жалбоподателят излага подробни съображения в жалбата, като посочва, че решението е
незаконосъобразно и неправилно. Счита, че не са налице нарушения на ЗПК. Посочва, че
отразяването в договора на процента на ГПР в достатъчна степен установява яснота между
страните по него. Счита, че е изпълнил задълженията си по договора, като моли
обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като бъдат присъдени изцяло претендираните
суми. Претендира разноски.
Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Л. П. М. чрез адв. П.,
който оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди се, че в жалбата липсват оплаквания за
нарушение на императивните материално-правни правила, които да се коригират от
въззивна инстанция. Счита постановения първоинстанционен акт за правилен и
1
законосъобразен. Излага подробни съображения, като посочва, че договорът не съответства
на императивните правила на ЗПК. Моли обжалваното съдебно решение да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Постъпила е молба от 20.09.2021 г. от адв. П. - пълномощник на въззиваемата страна, с
която сочи, че поддържа отговора на въззивната жалба, оспорва жалбата, няма искания за
събиране на доказателства, представя писмена защита и моли да му се присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
С обжалваното решение е признато за установено, че ответникът Л. П. М. дължи на ТИ БИ
АЙ БАНК ЕАД сумата от 20,89 лв. представляваща остатъчна сума от предоставената й
чиста сума по кредита, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 25.07.2019 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 12245/2019 г. по описа на
ПРС, като е отхвърлил исковете в останалата им част за присъждане на договорна лихва от
0,82 лв., обезщетение за забава върху главницата в размер на 25,76 лв., както и за разликата
над уважения размер за главницата до пълния предявен размер от 81,37 лв., като
неоснователни. Прието е, че договорът за кредит е недействителен, тъй като липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР, което води до неяснота относно
включените в него компененти, в който случай се дължи връщане само на чистата стойност
по кредита, като са приспаднати платените от потребителя – кредитополучател суми. Съдът
приема, че депозираната въззивна жалба касае именно частта, с която се отхвърлят
предявените искове до пълните претендирани размери.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като
служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на
ОСГТК/.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на предявени от Ти Би Ай
2
Банк ЕАД против Л. П. М. обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1 вр. с чл. 9 ЗПК, чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по сключения договор за потребителски
кредит № *** г., както следва: сумата от 81,37 лв.- главница, сумата от 0,82 лв.- договорна
лихва за периода от 05.02.2018 г. до 05.02.2018 г. и сумата от 25,76 лв.- обезщетение за
забава върху просрочена главница за периода от 05.02.2018 г. до 09.07.2019 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 25.07.2019 г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12245/2019 г. по описа на ПРС.
Ищецът твърди, че на 28.07.2017 г. е сключил с ответника договор за потребителски
кредит, като в същия е изпълнено изискването на чл. 11, ал.1, т. 7 ЗПК за посочване на
общия размер на кредита и условията за усвояването му. Посочва се, че в чл. 7 от договора е
определен общ размер на потребителския кредит от 449,16 лв., като към отпуснатия кредит
се включва еднократна такса за оценка на досие в размер на 26,95 лв., дължима в деня на
подписване на договора за кредит, която се финансира от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. Посочва се, че
съгласно чл.7, т. 2.1. от договора, кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на
продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната цена. Посочва
се, че е превел на продавача на стоката сумата от 439,89 лв. Доколкото потребителят е
пожелал да сключи застраховка „Банк комби агент“ в размер 8,72 лв. и застраховка „Банк
комби агент“ в размер на 8,55 лв. Твърди се, че общото крайно задължение по договора е
493, 09 лв., която сума е разсрочена на 8 вноски, седем от които по 81,18 лв. и осма
изравнителна в размер на 82,19 лв.Посочва се, че е уговорена и възнаградителна лихва в
размер на 12,13 %, която е включена в подлежащата на връщане сума. Ищецът посочва, че
ответникът е преустановил плащанията по договора, считана от 05.02.2018 г., като
договорът е изцяло падежирал. Моли исковете да се уважат и претендира разноски.
Не се оспорва сключването на договора и предоставянето на сумата, като ответникът
прави възражения за нищожност на договора за кредит поради противоречието му с
императивни разпоредби на ЗПК. Твърди, че е заплатил главницата по договора за кредит в
размер от 439,89 лв., като по този начин е погасил изцяло задълженията си, доколкото при
недействителност на договора на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само
на чистата стойност. Посочва, че не са спазени нормите на чл.10, ал. 1 ЗПК относно шрифта
и чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 ЗПК. Твърди се, че кредиторът не е изпълнил задълженията си по чл.
5 ЗПК за предоставяне на необходимата информация за сравняване на различни
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит, както и не предоставена информация по СЕФ. Прави се възражение
за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК, тъй като общите условия не са
подписани на всяка страница. Оспорва дължимостта на сумите за такса оценка досие и
сочените услуги по застраховки „Банк комби агент“. Твърди, че липсва разбивка на
дължимите суми, съгласно погасителния план. Моли исковете да се отхвърлят.
3
От приетото искане – декларация от 28.07.2017 г., депозирано от Л.М. се установява, че
същата е заявила желание да кандидатства за получаване на потребителски кредит и да бъде
извършена предварителна преценка на нейната платежоспособност. В декларацията е
отразено, че дава съгласие за сключване на договор за застраховка и за заплащане на такса
оценка на риска.
Не се оспорва и от приетите писмени доказателства се установява, че на 28.07.2017 г.
между Ти Би Ай Банк ЕАД в качеството на кредитор и Л. П. М. в качеството на
кредитополучател е сключен договор за кредит по силата на който е предоставена в заем
сумата от 431,89 лв. за закупуване на посочените в договора стоки, като същата е преведена
на продавача на същата дата. Съгласно чл. 6 от договора за кредит срока на договора е
05.02.2018г., като общия размер на кредита се сочи, че е в размер на 449,16 лв., като е
предвидена такса за оценка на риска в размер на 26,95 лв., както и услуги „Банк комби
агент“ съответно в размер от 8,72 лв. и 8,55 лв. В чл. 9.1. е предвиден ГЛП в размер на
12,13 %. Предвидена е лихва за просрочие в чл. 9.4. от договора в размер на законната лихва
върху просрочената сума, а в чл. 10 е отразено, че годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин е 34,8. Общата
дължима сума по кредита е отразено, че е в размер от 493,09 лв., като в чл.11, ал. 2 е
инкорпориран погасителен план, в който е посочен размер и падеж на всяка от вноските. В
чл. 19 от договора е отразено, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да
сключва застраховка, като по свое желание и по собствено усмотрение може да сключи
някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент. В договора е предвидено
и право на отказ от договора. В тази връзка са приети като писмени доказателства
застрахователни удостоверения за присъединяване към групови застрахователни полици, за
което е отразено, че се дължат застрахователна премия в размер на 8,55 лв. и в размер на
8,72 лв. Във всяко от удостоверенията е посочен обхват на покритите със застраховките
събития, както и съответните застрахователни суми. С подписване на удостоверенията
кредитополучателят е заявил, че е запознат и приема приложените общи условия, които
също са приети като писмени доказателства.
От приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че договорът за
потребителски кредит е написан със безсерифен шрифт – sans serif font, подобен на
семейство шрифтове Arial с големина 12 пункта.
От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на Л.М. е
отпуснат кредит в размер на 449,16 лв., от която сума 17,27 лв. за застраховки, като сумата в
размер на 431,89 лв. е усвоена изцяло чрез банков превод по разплащателна сметка на
доставчика на стоката, за чието закупуване е отпуснат кредита в Банка ДСК на база на
4
издадена фактура от продавача, а застраховките в размер на 17,27 лв. са преведени на
застрахователен брокер. За погасяване на кредита са постъпили суми от кредитополучателя
в общ размер на 411 лв. Отразено е, че остатъчното задължение, съгласно договора за
кредит след погасяване на сумата от 411 лв. е в размер на 81,37 лв.- главница, 0,82 лв.-
договорна лихва за периода от 05.02.2018 г. – 05.02.2018 г., 12, 09 лв.- обезщетение за забава
за периода от 05.02.2018 г. до 24.07.2019 г. съгласно чл. 86 ЗЗД и сумата от 26,76 лв. –
обезщетение за забава за периода от 05.02.2018 г. до 24.07.2019 г., съгласно чл. 9.4. от
договора за кредит.
По отношение на недействителността на договора за кредит:
По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско
законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за
изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на
тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за
защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна
уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на
националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на
противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се
характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ
примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в
множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е
задължителна спрямо държавите членки и техните граждани. В този смисъл е решение №
23/07.07.2016 г. постановено по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, І т.о..Със същото е даден
отговор именно на въпроса дали съдът следи служебно за нищожност, поради
неравноправност на клаузи в договор, чието изпълнение се претендира, или следва да се
произнесе в тази връзка само по възражение на ответника, направено в срока за отговор на
исковата молба. Прието е че първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност
на клауза/и в потребителски договор.
Анализирано съдържанието на процесния договор за кредит обуславя извода, че е
спазена писмената форма, шрифта на текста е не по – малък от 12 (установява се от
приетото и неоспорено заключение на съдебно – техническата експертиза), съгласно чл. 10
от Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1- т.11 ЗПК,
съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация
на страните по него, размер на лихвения процент, който в случая е фиксиран за целия срок
на договора, условия за издължаване на кредита- брой и размер на погасителните вноски и
периодичността и датите на плащането им, платими на изрично посочени дати , както и
останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 12 до т. 26 ЗПК. Настоящият съдебен състав счита
за неоснователно възражението на ответника, че не са подписани общите условия към
5
договора за кредит, доколкото тази разпоредба не е приложима в настоящия случай,
доколкото не е сключен договор при общи условия.
Съдът не споделя възраженията на ответника в отговора на исковата молба за
нарушение и на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на годишния процент
на разходите / ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, на основание на които
първоинстанционният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен. Настоящият
въззивен състав счита, че в случая размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се
формира по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В това приложение са посочени
редът и начинът на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването
му.
В този смисъл е и практиката на СЕС. Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива
87/102 договорът за кредит трябва да се изготви в писмена форма и в него трябва да се
посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от
тази директива се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се
уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в който кредитният договор е сключен“.
Така това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на
процент, изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение (вж.
в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovosť, C 76/10,EU:C:2010:685, т.69 и
70).
Неоснователни съдът счита възраженията и за недействителност на договора на
основание чл. 11, ал.1 , т. 10 ЗПК поради невключване в общата сума по кредита на
предвидените в договора застрахователни премии. От приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в общата сума по кредита в размер на
449,16 лв. е включена, както предоставената в заем сума, преведена на търговеца, така и
застрахователните премии, които са преведени на застрахователния брокер. Услугите по
предоставените застрахователни договори са изрично посочени в подписаните от
кредитополучателя удостоверения.
Изложеното дотук обуславя извод, че процесният договор не е недействителен на
някое от специалните основания по чл.22 ЗПК.
Не следва да се разглеждат възраженията на ответника, касаещи такса оценка на риска,
доколкото същата не е предмет на настоящото производство.
На основание гореизложеното съдът счита депозираната жалба за основателна, като
първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е отхвърлен иска следва да се отмени и
предявеният искове да се уважат изцяло. С оглед уважаване на исковите претенции следва
да се отмени първоинстанционното решение и в частта, в която са присъдени разноски в
полза на адв. П..
6
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят изцяло
разноските в първоинстанционното и въззивното производство. Доколкото с
първоинстанционното решение са присъдени разноски в полза на ищеца – жалбоподател в
размер на 14,33 лв. за заповедното производство и 90,25 лв. за исковото производство, то с
настоящото решение следва се присъди останалата част от разноските, както следва: 60,67
лв. в заповедното производство и 334,75 лв. в исковото производство пред
първоинстанционния съд. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът счита, че в полза на ТИ БИ
АЙ БАНК ЕАД, който се представлява от юрисконсулт следва да се определят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за заповедното производство и 100 лв. за
исковото производство.
Пред настоящата въззивна инстанция жалбоподателят претендира разноски в размер на
62,50 лв.- държавна такса и 300 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита за
неоснователно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в сочения
размер, като на основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ определя юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед основателност на депозираната жалба в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за въззивното производство в общ размер от
162,50 лв.
Предвид изложените съображения, ПОС, VІ-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261006 от 29.03.2021 г. по гр. дело № 20834 по описа за 2019 г. на
РС-Пловдив в частта, с която са отхвърлени предявените от ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК
********* против Л. П. М., ЕГН **********, искове за признаване на установено, че се
дължат суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 12245/2019 г. по описа на ПРС, както следва:
договорна лихва от 0,82 лв., обезщетение за забава върху главницата в размер на 25,76 лв.,
както и за разликата над уважения размер за главницата до пълния предявен размер от 81,37
лв., както и в частта, с която ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК ********* е осъдено да заплати
на адв. С.Ж. П. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. в размер на 243 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. П. М., ЕГН ********** дължи на ТИ БИ АЙ БАНК
ЕАД, ЕИК ********* суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 12245/2019 г. по описа на
ПРС, както следва: договорна лихва от 0,82 лв. за периода от 05.02.2018 г. до 05.02.2018 г.,
обезщетение за забава върху главницата в размер на 25,76 лв. за периода от 05.02.2018 г. до
09.07.2019 г., както и за разликата над уважения размер от 20,89 лв. за главницата по
договор за потребителски кредит № *** г. до пълния предявен размер от 81,37 лв., ведно със
7
законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Л. П. М., ЕГН ********** да заплати на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********
разноски, както следва: по ч.гр.д. № 12245/2019 г. по описа на ПРС в размер на 60,67 лв., по
гр.д. № 20834/2019 г. по описа на ПРС в размер на 334,75 лв. и разноски по в.гр.д. №
1638/2021 г. по описа на ПОС в размер от 162,50 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8