№ 663
гр. Плевен, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430105715 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.99 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД-
*** с ЕИК *** против Д. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
Твърди се, че на 14.12.2018 г. между "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, в
качеството на кредитодател и ответника Д. С. Б., в качеството на
кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит с № ***,
съгласно който кредитодателят се задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит, който последния се задължавал
при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на
кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. С подписването на
договора за кредит страните се съгласили и декларирали, че договорът за
потребителски кредит бил сключен на основание Предложение за сключване
на договор за потребителски кредит, отправено от Кредитополучателя към
Кредитодателя и Стандартен Европейски формуляр предоставен
предварително от Кредитодателя на Кредитополучателя, в който били
посочени индивидуалните условия на потребителския кредит. Кредиторът
1
бил предоставил кредита на Кредитополучателя чрез системата на ePay.bg.
Твърди се, че договарянето между страните по правоотношението се
осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна
поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключвал във формата на
електронен документ или на хартиен или друг траен носител и
правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за
платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния
документ и електронния подпис/ЗЕДЕП/, Закона за потребителския
кредит/ЗПК/. Сочи се, че сключването на договора за кредит се инициирало
от страна на Кредитополучателя, който попълвал Заявка за кандидатстване,
намираща се на уеб-страницата на кредитора, където предоставя пълни и
верни лични данни. В края на Заявката за кандидатстване
Кредитополучателят посочвал, че е съгласен с приложимите Общи условия,
като приемането на Общите условия било необходимо условие за изпращане
на заявката. След изпращане на заявката за кандидатстване
Кредитополучателят получавал ПИН код под формата на кратко електронно
съобщение /СМС/ на посочения от него телефонен номер, както и линк на
посочената от него електронна поща. Кредитополучателят потвърждавал
заявката си като активирал линка, при което се зареждала част от уеб сайта на
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД - www.smilecredit.bg, където Кредитополучателят
трябвало да въведе ПИН кода на заявката, след което да натисне бутона
„Потвърди", които действия били необходимо условие за разглеждане на
заявката за кандидатстване. Кредиторът уведомявал Кредитополучателя за
одобрението за отпускане на кредита чрез изпращане на съобщение до
електронната му поща и/или със СМС. В случай на одобряване на
отпускането на кредита кредитора изпращал на електронната поща на
Кредитополучателя договора за кредит, ведно с Общите условия и
Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, съгласно приложение 2 от ЗПК. Договорът за кредит
се считал за сключен след изпращане от Кредитополучателя на кредитора
съгласието за сключване на Договора за кредит и Общите условия, като
отговорът на Кредитополучателят потвърждава неговото желание за
незабавното превеждане на кредита по неговата банкова сметка или чрез
система ePay.bg.
2
Излага се, че съгласно т. 1.3.1 от договора за потребителски кредит,
Кредитополучателя дължал на Кредитодателя годишна лихва за ползване на
кредита в размер на 41.00% върху главницата по кредита, като лихвата за
ползване на кредита на ден била в размер на 1/365 от Годишната лихва за
ползване на кредита. Общата дължима сума от страна на Кредитополучателя
била посочена в Погасителен план към договора, който представлявал
неразделна част от договора за потребителски кредит. Погасяването на
кредита се извършвало на равни погасителни вноски в размер и изискуеми на
дата, определени съгласно Погасителния план към договора за кредит.
Погасителните вноски, които Кредитополучателят се задължавал да изплаща
на Кредитодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на Кредитодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
Кредитодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора.
Твърди се, че с подписването на договора Кредитодателят се задължил
да предостави на Кредитполучателя парична сума в размер на 500.00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита, като
Кредитополучателят се задължил да върне на Кредитодателя общата стойност
на плащанията по кредита, която била в размер на 517.08 лв. Така,
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 17.08
лв. Съгласно Погасителния план, Кредитополучателят се задължил да върне
кредита в срок до 13.01.2019 г. посредством заплащането на една месечна
погасителна вноска, която била определена в размер на 517.08 лева.
Излага се, че срокът на договора изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 13.01.2019 г. и не бил обявяван за предсрочно
изискуем.
Сочи се също, че съгласно т. 3.2. от договора за потребителски кредит,
при забава на което и да е парично задължение Кредитополучателят дължал
законна лихва за забава върху неплатената главница за времето на забавата.
На посоченото основание, на длъжника била начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва, за периода от 14.01.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, която възлизала в общ размер на 171.22 лева,
като за периода 13.03.2020 г. -14.07.2020 г. не била начислявана лихва за
забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
3
Излага се, че на 06.07.2021 г. било подписано Приложение 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 06.07.2021 г.,
сключен между "Ай Ти Еф Груп“ АД и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, по силата на което вземането на кредитодателя по процесния договор
било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
ОУ към договорът за заем съдържали изрична клауза, която уреждала правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърди се, че длъжника бил уведомен за цесията по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД.
Твърди се още, че длъжника не изпълнил задълженията си,
произтичащи от процесния договор за кредит и не платил дължимите суми на
кредитора.
Излага се, че непогасените вземания били претендирани по реда на
чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№*** била издадена съответна
заповед за изпълнение, но поради постъпило възражение от длъжника били
дадени указания на кредитора за предявяване на иск за установяване на
вземанията му.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 500.00 лв. (петстотин
лева) - главница; Договорна лихва: 17.08 лв. (седемнадесет лева и 08
стотинки) за периода от 14.12.2018 г. /дата на сключване на договора за
кредит/ до 13.01.2019 г. (падеж на погасителната вноска); Обезщетение за
забава: 171.22 лв. (сто седемдесет и един лева и 22 стотинки) за периода от
14.01.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане.
Ответникът Д. Б. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, но в хода на производството по делото ангажира становище, с което
твърди, че вземанията били погасени чрез плащане след завеждане на делото.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
4
страна :
Исковете срещу ответника Д. Б. са предявени в законоустановения
едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.
№***, поради което се явяват допустими и следва да се разгледат по
същество.
Безспорно е между страните и се установява от представения препис на
Договор за кредит №*** от 14.12.2018г. и общи условия към него, сключен
между „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството на кредитор и ответника Д. С. Б., в
качеството на кредитополучател, че по силата на това съглашение кредитора
се задължил да отпусне на кредитополучателя потребителски кредит в размер
на 500лв.
Видно е от писменото съглашение, че страните по него са уговорили
лихвен процент по кредита в размер на 41,00%. Така общият размер на
възнаградителната лихва за срока на ползване на кредитната сума възлязъл на
17,08лв.
Установява се също така, че страните са уговорили срок на връщане на
кредита на 13.01.2019г., когато кредитополучателя се задължил да върне
главницата от 500лв. и уговорената възнаградителна лихва от 17,08лв.
Между страните не е налице спор, че кредитодателя е изпълнил
задължението си да предостави на кредитополучателя уговорената сума от
500лв.
Ответникът не твърди и не установява да е извършил плащания за
погасяване на задълженията си по працесния договор преди иницииране на
заповедното производство.
От представения препис на разписка от 30.03.2023г. се установява, че
на сочената дата ответника е заплатил в полза на ищеца сума в размер на
700лв. за погасяване на претендираните в настоящото производство вземания.
Установява се от приложения препис на Договор за цесия от
06.07.2021г., сключен между „Ай Ти Еф Груп” АД от една страна като цедент
и ищеца „Агенция за събиране на вземания от друга като цесионер, че
заемодателя е прехвърлил на ищцовото дружество вземанията, произтичащи
от процесния договор за потребителски кредит. Представено е и писмено
потвърждение от цедента за извършената цесия.
5
От представения препис на пълномощно, изходящо от „Ай Ти Еф Груп“
АД се установява, че соченото дружество е упълномощило цесионера
„Агенция за събиране на вземания” да уведоми от името на цедента всички
длъжници по вземания, които са били цедирани с договора от 06.07.2021г.
Видно е от приложения препис на уведомително писмо №УПЦ-П-
АТФ/***/06.07.2021г., изходящо от ищеца като пълномощник на цедента, че
последния е предприел уведомяване на длъжника за цесията. По делото не са
представени доказателства за връчването му преди образуване на делото, но в
хода на същото, уведомителното писмо е връчено на ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът счита, че се установи в производството по делото възникнало
облигационно правоотношение между ответника Д. Б., в качеството на
заемател и „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството на заемодател по сключен
между тях Договор за потребителски кредит №*** от 14.12.2018г.
Съдът приема, че заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо
от договора задължение да предостави на заемателя уговорената сума в
размер на 500лв., с оглед липсата на спор относно този факт. При това в
тежест на заемателя е възникнало задължението да върне сумата по
уговорения начин и срок или да върне общо сума в размер на 517,08лв., в това
число главница от 500лв. и договорна лихва от 17,08лв.
Съдът приема също така за установено, че заемодателя не е изпълнил
тези основни, произтичащи от правоотношението задължения на уговорената
дата на падеж -13.01.2019г. Поради това, същия дължи обезщетение за забава
по чл.86, ал.1 от ЗЗД, изчислявано в размер на 171,22лв. за процесния период,
в каквато насока също не е налице спор.
Установи се, че вземанията, произтичащи от процесния договор за
кредит са били цедирани на ищеца и цесията е съобщена на длъжника по
правилото на чл.99, ал.3 от ЗЗД в хода на настоящото производство, който
факт следва да бъде съобразен по реда на чл.235, ал.3 от ГПК.
С оглед горното, съдът приема, че към датата на иницииране на
заповедното производство в полза на кредитора са съществували
претендираните вземания, за които е била издадена заповедта за изпълнение.
6
Предвид установения факт, че след образуване на исковото
производство ответника е заплатил на ищеца сумата от 700лв., с която е
безспорно между страните, че са били погасени всички търсени от кредитора
вземания, съдът счита, че исковата претенция следва да се отхвърли като
погасена чрез плащане в хода на делото.
С оглед извършеното в хода на делото плащане, страните не
претендират разноски и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *** против Д. С. Б. с ЕГН **********, ИСК с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 500.00 лв. - главница;
сумата от 17.08 лв. - договорна лихва за периода от 14.12.2018г. до
13.01.2019г.; сумата от 171.22 лв. - обезщетение за забава за периода от
14.01.2019 г. до 28.07.2022г., за които е издадена Заповед за изпълнение
№2299 от 28.07.2022г. по ч.гр.д. №*** по описа на ПлРС, като погасен чрез
плащане в хода на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7