Р Е
Ш Е Н
И Е № 431
гр. Сливен, 27.04.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви
граждански състав в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№
6396 по описа за
Производството е образувано по иск на О.Д.У. срещу С.Д.Ж.
и С.Щ.С. с правно основание чл. 135 от ЗЗД, за обявяване за относително недействителна спрямо
кредитора О.Д.У. сключената между ответниците С.Д.Ж. и С.Щ.С. разпоредителна сделка за покупко-продажба на
1/2 ид.ч. от жилищна сграда, състояща се три стаи и сервизни помещения със застроена площ от 40 кв.м.; складово
таванско помещение с площ 15 кв.м., лятна кухня със застроена площ 24 кв.м.,
гараж със застроена площ 20 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 45
кв.м. построени в УПИ № ІІ-общ, кв. 8 по плана на с. М. Ч., общ. С., намиращи
се в имот, представляващ общинска собственост с площ 954 кв.м. при граници:
север УПИ № І; изток – улица; юг – УПИ № ІІІ, запад – извън регулация, ведно с
отстъпено право на строеж върху имота, обективиран в нотариален акт № 6, том
VІІ, рег. № 11124, н.д. № 785 от
В молбата
ищецът твърди, че ответникът е длъжник, съгласно изпълнителен лист от
28.06.2013 г., издаден на основание Решение № 262 от 22.05.2012 г. по гр.д. №
6032/2011 г. по описа на СлРС, потвърдено с Решение от 08.11.2012 г. по въззивно
гражданско дело № 645/2012 г. на СлОС за сумата от 8 000 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем от 30.06.2008 г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска - 06.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата в
размер на 1984 лв.
Излага
аргументи, че ответникът и другият солидарен длъжник по изпълнителният лист не
заплатили доброволно дължимата сума било образувано изпълнително дело №
617/2013 г. на ЧСИ П. Руйчева за принудително събиране на вземането с нов номер
на изпълнително дело № 3994/2017 г. при ЧСИ Гергана Грозева.
Сочи се, че на 10.09.2016 г. ответникът заедно със
съпругата си продали на С.Щ.С. – трето лице жилищна сграда с площ от 40 кв.м.;
лятна кухня с площ 24 кв.м., гараж с площ 20 кв.м. и стопанска постройка с площ
45 кв.м., построени в урегулиран поземлен имот № ІІ-общ по плана на с. М. Ч..
Твърди още, че с извършването на горепосоченото правно
действие е увреден интереса на ищеца, тъй като длъжникът се разпорежда с негово
имущество по начин, който намалява обема на притежаваните от него активи и
намалява обема имущество, от което би могъл да се удовлетвори. За това
увреждане знае и третото лице. Изтъква, че никога не е освобождавал имота и
продължава да живее в него в с. М. Ч. и към 01.11.2017 г. имота продължава да
се води на негово име.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с
което да обяви за недействителна продажбата спрямо ищеца извършената от
ответника покупко-продажба на неговата ½ ид. ч. от жилищна сграда,
състояща се от три стаи и сервизни помещения със застроена площ от 40 кв.м.;
складово таванско помещение с площ 15 кв.м., лятна кухня със застроена площ 24
кв.м., гараж със застроена площ 20 кв.м. и стопанска постройка със застроена
площ 45 кв.м. построени в УПИ № ІІ-общ, кв. 8 по плана на с. М. Ч., общ.
Сливен, намиращи се в имот, представляващ общинска собственост с площ 954 кв.м.
при граници: север УПИ № І; изток – улица; юг – УПИ № ІІІ, запад – извън
регулация, ведно с отстъпено право на строеж върху имота, обективиран в
нотариален акт № 6, том VІІ, рег. № 11124, н.дело № 785 от
По делото е постъпил писмен отговор при условията на
чл. 131 от ГПК от ответника С.Щ.С., с който оспорват иска изцяло. Намира
предявеният иск за неоснователен и твърди, че неправилно ищецът е основал
претенцията си в чл. 153 от ЗЗД.
Излага аргументи за невъзможност този иск да бъде
уважен, като излага правни аргументи, относно недействителността на правата,
които трети недобросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на
исковата молба.
Намира, че третото лице участник по сделката с
длъжника не е знаел за наличието на задължение от страна на продавача, поради
което не следва да се приложи нормата на павловия иск - чл. 135 от ЗЗД.
Претендира за направените разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
пълномощник, поддържа молбата и моли за уважаването й. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
Ответниците
не се явяват в съдебно заседание. Представляват се от пълномощник, който моли
съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК
е приел за безспорно доказано
обстоятелството за наличие на издаден изпълнителен титул за изпълнителен лист
от 28.06.2013 г. по гр.д. № 6032/2011 г. по описа на СлРС, по силата на който Д.
С. Ж. следва да заплати солидарно на настоящия ищец сумата от 8 000 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем от 30.06.2008 г.
Не е спорно между ищеца
и първия ответник С.Д.Ж. и Д. С. Ж. /син на първия ответник/ е налице
договор за паричен заем за сумата от 8 000 лв., който не е върнат и те
солидарно са осъдени да заплатят на ищеца по гр. д. № 6032/2011 г. по описа на
СлРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.10.2011 г.,
както и направените разноски по делото. Въз основа на издадения изпълнителен
лист на 28.06.2013 г. по гр.д. № 645/2012 г. по описа на СлОС и гр.д. №
6032/2011 г. по описа на СлРС е образувано изпълнително дело при ЧСИ П. Р., с
нов № 3994/2017 г. по описа на Г. Г., с район на действие СлОС, като
правоприемник на делата на П. Р..
От представеният
нотариален акт за продажба е видно, че на 10.09.2016 г. С.Д.Ж. и К. Г.Ж.
продават на С.Щ.С. жилищна сграда, с площ от 40 кв.м., складово таванско
помещение 15 кв.м., лятна кухня с
Видно от протокол за
опис на движимо имущество на 10.05.2017 г. е насрочен опис на процесния имот,
който не се е състоял поради неоказване на достъп до имота.
Вместо отговор на
поставените въпроси до ответниците по реда на чл. 192 от ГПК пълномощника на
ответната страна представя справка по
лице от Службата по вписванията е видно, че С.Щ.С. е придобил имота от С.Ж. на
10.09.2016 г. и на същата дата С.Щ.С. прехвърля на С.Д.Ж., който е внук на
ответника С.Д.Ж..
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за прогласяване на относително недействителен спрямо ищеца на договора за
покупко-продажба на недвижим имот, сключени между ответниците.
Правото по чл. 135 от ЗЗД не е абсолютно, а
относително право. По своята същност то е вид обезпечение
спрямо длъжниците. Упражнява се от кредитора спрямо длъжниците и
третите лица, с които те са договаряли. Обявяват се за недействителни тези
действия на длъжниците,
които увреждат кредитора. Отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД е конститутивен и
чрез него се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което
се цели постигане на правна промяна - обявяване на дадено правно действие за
относително недействително - спрямо кредитора - ищец в конкретния случай
продажба. За да се уважи този иск следва да е налице правно действие на
длъжника, което уврежда кредитора със знанието на длъжника за това.
От събраните по
делото доказателства се прави заключение, че са налице увреждащи действия,
произтичащи от сключването на сделката на процесната продажба, тъй като се
установи и доказа, че ищецът е завел изпълнително производство с една част от
страните участници в настоящото производство, които са знаели че с продажбата
на процесните имоти ще затруднят значително законовата възможност и право на
взискателя по изпълнителното дело /настоящия ищец/ да удовлетвори претенцията
си, произтичаща от изпълнителния титул на изпълнителния лист от евентуалната
продажба на процесния недвижим имот.
Следователно
съдът намира, че са налице увреждащи действия от страна на продавачите на
имота, поради което се доказаха наличието на предпоставките за уважаване на
иска по чл. 135 от ЗЗД. Независимо от това не може да се приеме, че е налице
добросъвестност именно поради презупцията на чл. 135, ал.2 от ЗЗД и липсата на
успешно оборване на тази презумпция в хода на съдебното производство - т.е.
приобретателят е знаел за увреждането на кредитора като последица от сключване
на сделката и въпреки това я е сключил. Налице е трайна съдебна практика на
ВКС, съгласно която се приема, че презумпцията за добросъвестност на ответника
по общия закон по чл. 135 от ЗЗД не е налице, тъй като приобретателят и длъжника
са се представили от едно и също физическо лице при сключване на сделките,
което всъщност е формалният изразител на волята за продажба на процесния имот.
Съгласно чл. 135 ал.1 и ал.2 от ЗЗД
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът
е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника.
Съгласно чл. 135
ал. 3 от ЗЗД, ако действието е извършено преди възникване на вземането, то е
недействително само ако е било предназначено да увреди кредитора.
За успешното провеждане на иска с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вземането
на увреденото лице /кредитор/ не е необходимо да е изискуемо и ликвидно /установено по
размер/. /Решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 551/2010 г., III г.
о., ГК/. Достатъчно е само вземането да е
съществуващо, т.е. възникнало и непогасено. В този смисъл не е
необходимо да е било проведено производството по чл. 59 от ЗЗД, което да е
направило вземането ликвидно и изискуемо – установено по размер, с влязло в
сила решение.
За целите на настоящото
производство по реда на чл. 135 от ЗЗД е достатъчно да се установи възникване
на вземането, т.е. качество кредитор на ищеца, а именно, че ответникът С.Д.Ж. и
съпругата му продали на С.Щ.С. недвижим имот чрез покупко-продажба.
Съдът намира, че посочената
предпоставка се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Втората предпоставка за уважаване на иска
по чл. 135, ал. 1 он ЗЗД,
а именно да е увреден кредитора е налице винаги в случаите, когато е намалена
възможността на кредитора за удовлетворяване от имуществото на длъжника.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, всяко отчуждаване
на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на
кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД
е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение
на кредитора, в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение
на чужд дълг без правен интерес и пр. (в същия смисъл /Решение № 4 от 26.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 551/2010 г., III г. о., ГК, решение №
407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 639 от
06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. ІV г.о. ВКС).
Съгласно
чл. 133 от ЗЗД, за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество. Кредиторът разполага с
възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори – с обезпеченото в
негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова, поради което
всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора.
Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото – той не разполага с възможност за избор
срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното
изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго
имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай
обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на
разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на
длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя
преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение
върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на
кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск
по чл. 135 от ЗЗД. В този смисъл са решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. №
2301/2014 г. ІV г.о. ВКС, решение 48 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 4321/2013 г.
ІV г.о. ВКС, и решение № 18 от 04.02.2015г. по гр.д. № 3396/2014 г. ІV г.о. ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В този
смисъл с извършването на разпоредителната сделка, длъжникът С.Ж. е намалил своето имущество, поради което е намалил
възможностите на кредитора О.У. за
удовлетворение в изпълнителното производство. Поради това атакуваните правни
сделки се явяват увреждащи за кредитора.
Когато
разпореждането с длъжниково имущество е
безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за
съществуването на задължението му към него.
Презумпцията
за знание за увреждане, касателно длъжника ВКС приема, че е налице когато
разпоредителната сделка е извършена след възникне на кредиторовото вземане
– в тази насока е Решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр.д. 915/2012 г. ІV г.о. по
описа на ВКС.
Когато
разпореждането с длъжниково имущество е
възмездно, е необходимо ищецът да докаже и знание за увреждането у лицето, с
което длъжникът е договарял.
Не бяха събрани по делото никакви годни доказателства,
че ответникът не е знаел, че със сделката уврежда ищеца.
Напротив събраха се писмени и гласни доказателства по
безспорен и категоричен начин, че първият ответник умишлено е извършил продажба
на притежаваните от него 1/2 ид.ч. от имота, с което е целял увреждане интереса
на ищеца.
Поради това искът с правно основание
чл. 135 от ЗЗД по отношение на покупко-продажбата, извършена с нотариален
акт № 6, том VІІ, рег. № 11124, дело № 785/2016 г. на Ц. Ц. помощник
нотариус по заместване на нотариус Н. С., с рег. № 123, в регистъра на НК, с
район на действие СлРС следва да бъде обявен за относително недействителен по
отношение на кредитора спрямо ответниците по делото за 1/2 ид.ч. от жилищна
сграда, състояща се от три стаи и сервизни помещения, със застроена площ от 40
кв.м. гараж със застроена площ 20
кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 45 кв.м. построени в УПИ №
ІІ-общ, кв. 8 по плана на с. М. Ч., общ. С., намиращи се в имот, представляващ
общинска собственост с площ 954 кв.м.
С оглед
изхода на процеса, съдът следва да осъди ответниците да заплатят солидарно на
ищеца направените по делото разноски в общ размер на 753 лв., от които 53 лв.
заплатена държавна такса и 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на кредитора-ишец О.Д.У., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. П. ***, сключения между
ответниците С.Д.Ж., с ЕГН ********** ***, с адрес за
призоваване: с. М. Ч., общ. С. и С.Щ.С., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес.*** чрез адв. П. *** ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА, обективиран в Нотариален акт № 6, том VІІ, рег. № 11124,
дело № 785/2016 г. с вх. № 6489/10.09.2016 г. на Службата по вписвания, дв.
вх. рег. № 6492 от 10.09.2016 г., Акт №
113, том ХІІ, дело № 3596/2016 г., с който С.Д.Ж. и К. Г. Ж. продават на С.Щ.С. на 1/2 ид.ч. от жилищна сграда, състояща
се три стаи и сервизни помещения със застроена площ от 40 кв.м.;
складово таванско помещение с площ 15 кв.м., лятна кухня със застроена площ 24
кв.м., гараж със застроена площ 20 кв.м. и стопанска постройка със застроена
площ 45 кв.м. построени в УПИ № ІІ-общ, кв. 8 по плана на с. М. Ч., общ. С.,
намиращи се в имот, представляващ общинска собственост с площ 954 кв.м. при
граници: север УПИ № І; изток – улица; юг – УПИ № ІІІ, запад – извън регулация,
ведно с отстъпено право на строеж върху имота на основание чл. 135 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Д.Ж.,
с ЕГН ********** ***, с адрес за
призоваване: с. М. Ч., общ. С. и С.Щ.С., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес.*** чрез адв. П. *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА О.Д.У.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, чрез адв. П. ***, сумата от 753 /седемстотин петдесет и три/ лв., представляваща
направени по делото разноски, от които 53 лв. държавна такса и 700 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Сливенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: