Р Е Ш Е Н И Е
№ 260721
гр.Пловдив, 28.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 27.04.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН АНАСТАСОВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
704/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“ против решение №
35/13.01.2021г. по гр.д.№ 10662/2020г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което са осъдени
да заплатят на С.Ф.Л., починал в хода на делото и заменен от неговите
наследници Т.Д.Л., ЕГН: ********** и Ф.С.Л., ЕГН: **********,***, сумата от 659,77
лева, представляваща допълнително възнаграждение за 57 часа извънреден труд,
положен през периода 01.01.2018г.- 30.06.2019г., ведно с мораторна лихва върху
тази сума от датата на падежа до 24.08.2020г. в размер от общо 119,33 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от 25.08.2020г. до окончателното
й изплащане, както и направените разноски в производството. Във въззивната
жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи
се, че изводът на РС за положен от въззиваемия извънреден труд не е съобразен с
приложимата нормативна уредба и в частност с ПП на ЗИН. Изложени са подробни
твърдения относно това как е полаган труд от служителите в Затвора- **** и
какви почивки ползват същите. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго такова, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Отговор на въззивната жалба е подаден от адв. П., в
качеството му на пълномощник на С.Ф.Л.. Този отговор се поддържа от името на
новоконституираните въззиваеми. Със същия се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Изложени са подробни съображения в подкрепа изводите на първоинстанционния
съд.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 662/2020г. на
ПдРС, VІІІгр.с. е образувано по искова молба от С.Ф.Л. против ГД“ “Изпълнение на
наказанията” към МП, с която са предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, вр. чл.
178, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, вр. чл. 179, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 1000 лева- допълнително възнаграждение за положен през периода 01.01.2018г.-
30.06.2019г. извънреден труд, и за сумата от 100 лева- мораторни лихви. С
определение в публично съдебно заседание на 17.12.2020г. е допуснато изменение
на исковете, като този за главницата е намалед до размер от 659,77 лева, а този
за лихвите за забавено плащане е увеличен до размер от 118,33 лева. В исковата
молба се твърди, че ищецът- въззиваем в настоящето производство, работи на
длъжност „****“ в Затвора- гр.****. Не се спори по
делото, че съгласно чл.19 от ЗИНЗС, заеманата от него длъжност е със статут на
държавен служител. През процесния той изпълнявал служебните си задължения на
8-, 12- и 24- часови смени по утвърден от Началника на Затвора месечен график,
като работното му време се изчислявало сумарно за тримесечен отчетен период.
През същия период бил положил извънреден труд, за което му се полагало
допълнително възнаграждение, което не му било заплатено.
С подадения от ГД“Изпълнение на
наказанията“ отговор на исковата молба не е заявено изрично становище по
твърдението за положен извънреден труд, като е посочено единствено, че за
установяване на размера на дължимото възнаграждение следва да бъде назначена
СИЕ.
Във въззивната жалба са направени две групи оплаквания- за
неправилно приложение на материалния закон относно отчитането на работното
време при даването на наряд по график, както и по отношение въпроса за
почивките и времето за хранене. ПОС намира, че втората група оплаквания касаят
въпроси които не са били повдигани като спор и не са разглеждани изобщо в
първоинстанционното производство. Нито ищецът, нито ответникът са навеждали
някакви доводи в тази насока, нито има някакви твърдения за ползването или
неползването им. Въпросът не е обсъждан и в съдебното решение. Поради това ПОС
намира, че е недопустимо едва във въззивното производство да се въвежда в
спорния предмет въпросът за ползването на почивки и време на хранене, както и
че не става ясно в каква връзка се излагат съображенията от жалбоподателя, че
тези почивки се включват в отчитането на работното време при даване на
дежурства.
От фактическа страна по
делото се установява, че между страните съществува
служебно правоотношение, възникнало на основание ЗИНЗС, като въззиваемият е
изпълнявал длъжността „****“ от **** състав на Затвора- гр.****. По първоинстанционното делото са приети документи
от личното трудово досие на въззиваемия и по- конкретно справка с разбивка на
ВОП за охрана, справка за различните видове положени наряди стрелби, справка за
отпуска, заповед за назначаване, длъжностни характеристики, справка за
отсъствия поради болест и фиш за работна заплата. Разпитан е свидетелят Й. М. Г.,
който сочи, че на дежурство ****следва да се яви минимум 10 минути преди това
за привеждане във форма, предаване на информация от **** от предходното
дежурство, развод, инструктаж. При сдаване на дежурството надзирателите се
събирали да докладват на *****, който след обобщаване на информацията докладвал
на началника на затвора. Поради това дежурствата реално приключвали най-рано към
8,30ч.. При дежурства на външно охраняеми постове- „болници“ трябвало да са в
затвора най-късно в 7,30 ч сутринта или в 19,30 ч. вечерта. Прибирали се също с
половин част по- късно.
По делото е изготвена и приета ССЕ с в.л. З. М., която на
база представените по делото графици за дежурства на въззиваемия е изчислила
размера на допълнителните часове труд, по 40 мин. извън графика или за 128
дежурства общо 65 ч., за които се полагат 659,77 лева. На база на заключението
по ССЕ се установява също така, че мораторните лихви са в размер от 119,33
лева.
При така установените факти по делото, настоящата инстанция
намира за доказано, че С.Ф.Л. е изпълнявал длъжността „****“,
че същият е бил със статут на държавен служител, съгласно чл.19 от ЗИНЗС.
Трудовото му правоотношение се регламентира както от ЗИНЗС, ППЗИНЗС, така и от
ЗМВР и ЗДСл, с оглед изричната препращаща норма на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС.
Продължителността на работното време на служителите на ГДИН е нормативно
определена в чл.16а от ППЗИНЗС, като в ал.2 е казано, че за дейностите, чието
изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в
8-, 12- или 24- часови наряди по утвърден график. Работното време на лицата,
работещи на наряд, съгласно чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС се изчислява и отчита в
часове, сумирано за тримесечен период. В
чл.16е от ППЗИНЗС е регламентирано времето, което се включва в рамките на
работно време: удълженото работно време; времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за физиологични
почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически извършената работа по време на
разположение /активен период на разположение в поделението/; времето за
провеждане на професионално обучение; времето на дежурство. Специалните
нормативни актове, регламентиращи правоотношенията, свързани с работното време
на работещите в системата на ГДИН, не съдържат изрична уредба на труда, положен
извън нормативно установеното работно време, поради което с оглед чл.19, ал.2
от ЗИНЗС следва да намери приложение нормата на ЗМВР- чл.185, ал.5, съгласно
която положеният труд над редовното работно време следва да бъде заплатено като
допълнително възнаграждение за извънреден труд с увеличение от 50% върху
основното месечно възнаграждение / за допълнително отработените часове до 70
часа за тримесечие/. Именно този ред следва да бъде приложен в отношенията
между страните при наличие на положен извънреден труд. В чл.303- 314 от ППЗИНЗС
са регламентирани действията на надзирателите, в зависимост от длъжностите
им, според които се установява, че преди
започване на наряда същите следва да се явят в униформен вид /снаряжени, в
случаите, в които това е необходимо/, да бъдат инструктирани, да предадат,
съответно да приемат документацията и се запознаят с обстановката, да обходят
помещенията.
С оглед на така очертаната нормативна уредба на службата на
надзирателите в ГДИН, се установява, че същите имат задължения, които
изпълняват преди и след сдаване на дежурствата по наряда. Законодателят не е
лимитирал времето, в която следва да се извършат тези дейности. В същото време
от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира, като
кореспондиращи с посочените нормативни задължения, се установява, че **** следва да се явят на работа минимум
10-15 минути преди застъпване на наряда и могат да си тръгнат около 30 минути
след сдаването му. Доколкото претенцията е за положен труд от 40 мин. над
определеното време за дежурства, съдът намира, че следва да приеме
претендираната стойност за положен извънреден труд, който следва да бъде
заплатен в посочения от ССЕ размер.
Жалбоподателят прави възражение във въззивната жалба за
неправилно приложение на нормата на чл.16 Е, ал.3 и ал.4 от ППЗИНЗС, съгласно
които
при 12-часов
/24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа /24 часа
отработено време по ал. 1. Настоящата инстанция намира това възражение за
неоснователно. Посочените норми се съдържат в подзаконов нормативен акт и
противоречат на императивни норми от по- висок по ранг нормативен акт- ЗМВР и
КТ , относно отчитането и заплащането на извънредния труд. Още повече и
практиката на СЕС по тълкуването на Директива 93/104 и Директива 2003/88/ЕО е в
насока, че съгласно чл. 2 от Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета от 04.11.2003
г. относно някои аспекти на организацията на работното време, работното време е
всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на
разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в
съответствие с националното законодателство и/или практика.
По изложените съображения , съдът намира предявеният иск за главницата
от 659,77 лева за доказан по основание и размер и като такъв същият следва да
бъде уважен. При уважаване на главния иск следва да се уважи и акцесорния- за
заплащане на обезщетение за забава. Ето защо, обжалваното решение ще следва да
бъде потвърдено, като в полза на въззиваемите бъдат присъдени по 300 лева-
съдебни разноски за адв.възнаграждение.
Предвид
гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 35/13.01.2021г. по гр.д.№ 10662/2020г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което
ГД“Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието- гр. **** е
осъдена да заплати на С.Ф.Л., починал в хода на делото и заменен от неговите
наследници Т.Д.Л., ЕГН: ********** и Ф.С.Л., ЕГН: **********,***, сумата от
659,77 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 57 часа извънреден
труд, положен през периода 01.01.2018г.- 30.06.2019г., ведно с мораторна лихва
върху тази сума от датата на падежа до 24.08.2020г. в размер от общо 119,33
лева, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 25.08.2020г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски в производството.
ОСЪЖДА
ГД“Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието- гр. **** да
заплати на Т.Д.Л., ЕГН: ********** и Ф.С.Л., ЕГН: **********,***, по 300 лева
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: